Показват се публикациите с етикет чуждестранна кухня. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет чуждестранна кухня. Показване на всички публикации

четвъртък, 18 септември 2025 г.

Каджунско пиле с тиквички и чушки/ Cajun Chicken

 

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток

Не ми се пуска лятото, сякаш.
От една страна, очаквам есента — иска ми се да прекарам повече време у дома, гушната в любимите си същества, докато навън вали, а вътре винаги ухае на нещо вкусно.
Но от друга — не искам да се разделя с дългите дни и онази естествена топлина, която се усеща дори късно вечерта.

Събота вечерта имахме рядката възможност с Ачо да отидем на късна прожекция в киното. Докато вървяхме натам, забелязах колко хора седяха спокойно по пейките около фонтаните — водеха тихи разговори, наслаждаваха се на последните топли вечери.
Имаше нещо почти магично във въздуха — ароматът на отиващото си лято, звукът на водата от фонтаните, примесен с лекото жужене на всички разговори.
Беше от онези вечери, в които всичко сякаш се движи по-бавно, моментите са по-ясни, а ти си казваш:

„Колко са хубави малките неща около нас.“



Ачо ме държеше за ръката, докато подминавахме тази гледка. Усмихваше се, сякаш си припомняше как до неотдавна с него прекарвахме летата навън под звездите. Ето там — онази пейка ни беше любима. Стояхме с часове, говорехме си, смеехме се... А сега едно малко човече запълва цялото ни свободно време.

Именно затова – да отидем на кино, само двамата, и да усетя отново как ме държи за ръка (вместо раница, тротинетка или снакс) – за мен е изключително сладък и ценен момент.

Но и това лято ще отмине. Ще дойде ново. Пожелавам си само да мога да се наслаждавам на всички сезони в компанията на любимите си същества, и винаги да имам очи за малките, но истински стойностни неща.

Едно от тях е моята неспираща енергия и желанието ми да изненадвам семейството с вкусна и разнообразна храна. Ачо обожава, че винаги сервирам нещо ново и различно, а Боян просто обожава пиле – във всичките му варианти. Дори и леко пикантният вкус на днешното ястие не уплаши двугодишния барбарон!

Не веднъж съм ви казвала – у дома често се хапва пиле, и държим да е българско, като това от "Лудогорско пиле". Освен това, имам норма на протеините, които трябва да консумирам на ден, а пилешкото никога не ми омръзва.

Днес искам да ви покажа една рецепта, която е идеална за циганското лято и началото на есента — Каджунско пиле.

Тази рецепта може да видите и във 
Необходими продукти:
800 г пилешки гърди Лудогосрко пиле
1 лайм
2 зелени чушки
2 червени чушки
1 малка глава лук
2 скилидки чесън
1 ч.ч. брашно 
200 мл прясно мляко
50 мл сметана
50 мл пилешки бульон или вода
1 с.л. царевично нишесте
3 с.л. кажунска подправка*

Започваме, като мариноваме пилето. Това може да бъде за 30 минути или за цяла нощ — колкото по-дълго престои, толкова по-добре ще поеме от ароматите.

Вземаме всяка пилешка гърда и я разрязваме по хоризонтал на две, така че да получим по-тънки шницели. Слагаме ги в купа и добавяме по-голямата част от подправките.

Каджунска подправка се продава готова в някои магазини (може да проверите онлайн), но можете и сами да си я приготвите. По-долу ще добавя описание как да си я направите.

 

Омесваме добре подправката с месото и добавяме млякото, сокът на един лайм и нарязания на ситно чесън. Разбъркваме и оставяме да се маринова в хладилника. 

 

Следващата стъпка е нарязването на зеленчуците, малка до средна тиквичка нарязваме на кубчета, както и да червените и зелени чушки. Лукът нарязваме на средна големина като останалите зеленчуци. 

 

Когато пилето се е мариновало, изваждаме от купата и слагаме директно в брашно, така че да полепне добре. Редим върху поднос и оставяме няколко минути, за да може брашното да се овлажни леко и да не падне в мазнината, така че да загори, 

 

В подходящ тиган с олио  запържваме пилето до златисто от двете страни. Времето ще варира от дебелината на пържилите, но не препържвайте пилето, требва да остане сочно. Изваждаме го в чиния. 

 

В същия тиган, на умерена степен слагаме да се запържи леко лукът, докато поомекне, а след това прибавяме останалите зеленчуци. Пържим на умерен огън, тъй като искаме зеленчуците да омекнат, а не да прегорят. 
След като омекнат, добавяме останалите подправки и царевичното нишесте.
 Запържваме за още малко и добавяме водата ( или ако имате бульон ) и сметаната. 
Разбъркваме всичко, докато се сгъсти. Аз добавих от себе си една супена лъжица от моето домашно сладко чили, тъй като просто го обожавам. 


Поднасяме ястието като слагаме парче от пилето, а отгоре разпределяме от ароматните и много апетитни зеленчуци. 


За каджунската подправка трябвa  смесите : 
червен пипер (паприка) – сладък или пушен, кайенски пипер – за лютивина, черен пипер, бял пипер, чесън на прах, лук на прах, риган (сушен) , мащерка (сушена), сол

Толкова много цвят, толкова много вкус! Това ястие ще ви стане любимо! 


👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 




вторник, 9 септември 2025 г.

Дзадзики / Tzatziki

 

Лятото не беше само наужким, но усещам как се изнизва. А вие?
Още топли дни ни очакват и още един дълъг уикенд към края на септември. Тогава отново очакваме голямо задръстване към Гърция. И тъй като е в моя регион, мога да ви кажа, че не ги виня. И аз самата пътувам натам при първа възможност, тъй като нашето любимо Черноморие ми е доста, доста по-далече.

Посетих го тази година на два пъти и си похарчих парите за глупости – да не кажете, че не съм подпомогнала икономиката, малкия, средния и сенчестия бизнес, които често се припокриват, защото всеки един от тях е „писан“ на нечия баба.

И така – нашите баби по Кресненско пак ще останат заложници на задръстването, и не знам дали ще можем да ги посетим. Но стигнем ли натам – още няколко километра и:
„Калимера, калимера!“ – пак сме в Гръцко.

Балканско ли е – все ще намерим причина да не се „долюбваме“, но пък аз смятам да наруша традицията и да хвана да похваля един от нашите съседи.

Освен вкусно фрапе, крехки октоподи и безплатен десерт, там съм намерила и най-вкусната, сочна и дебела пържола на тиган, за която съм готова да пропътувам цялото задръстване по дефилето.

Намерила съм още вдъхновение в безгрижието и спокойствието на гърците – да затварят за обяд, независимо колко туристи има. По обяд – пък каквото ще да става!

Но любовта към дзадзикито намерих у дома.
Истината е, че като повечето хора, и аз съм израснала със салата „Снежанка“, и като такава – нямам намерение да споря дали са еднакви, приличат си или – както казват някои, които живеят, за да злобеят – „нямат нищо общо“.

Сега, аз етикети няма да слагам, но да кажеш, че нямат нищо общо, е малко... хахо-пръ. Най-малкото си приличат по вкус.

И все пак – имат своите разлики, и сега ще ви ги кажа – такива, каквито аз съм установила, че са на почит у дома. Ще ви споделя и различни варианти, които може да направите. И ако търпението да прочетете рецепта е с вас – може и да го направите. За по-мързеливките съм спретнала и клип.

Тази рецепта може да видите и във 

Необходими продукти:
500 г гръцко кисело мляко (поне 10% масленост)
2 средни краставици 
3-4 скилидки чесън
2-3 с.л.  екстра върджин зехтин
1 ч.л. лимонов сок 
3-4 с.л. нарязан на ситно копър 
сол на вкус

Аз таратор с настъргани краставици не признавам,
но виж – дзадзики не можеш да направиш по друг начин. За щастие, там може да използвате и не толкова хрупкави краставички – така че няма да идат зян, ако са ви останали в хладилника.

За целта първо ги настъргваме в купа.
Аз не ги беля, защото когато са настъргани на ситно, не се усещат, а става по-интензивен вкусът.
Овкусявам със сол и разбърквам, така че да поеме от нея самият зеленчук и да пусне вода.

През това време си настъргваме чесън.
За разлика от млечната салата, тук може спокойно да увеличите дозата. Дзадзикито има доста по-силен чеснов вкус. И все пак – сложете според желанието си. Вие ще си го ядете накрая. 😉


Нарязваме и копър на ситно.
В някои региони на Гърция заменят или добавят и малко мента, но ако не сте свикнали – сложете само малко.

След като краставицата пусне водата, трябва добре да се изстиска.
Като казвам добре, значи наистина – да не остава вода.

След това подправяме с лимонов сок и зехтин.
Дзадзикито има по-кисел и по-чеснов вкус. Освен това се прави с цедено гръцко мляко, което също е специфично само по себе си. Някои казват, че слагат и сметана, но лично аз смятам, че на повечето места си е просто тяхното цедено мляко – което се различава от нашето.

В дзадзики не се слагат орехи, но тук си признавам – Ачо ме кара да слагам.
Ако искате автентичност – не ги добавяйте. Или направете като мен – сложете малко отгоре, заедно с още малко зехтин и копър.

Да сипваме по едно узо и да си кажем:

🥂 Йамас! 



Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 





понеделник, 28 юли 2025 г.

Бяла лазаня / White Lasagna



И такова животно съществува – бяла лазаня. Колко е италианско изобретение и колко американско — не ми се търси отговор на този въпрос. Истината е, че когато нещо е вкусно, нямам две мнения по въпроса. А когато в него можеш да включиш любими продукти и все пак да сътвориш съвсем ново ястие — това вече си е направо „отличен 6“.

Не знам дали има домакиня, която обича постоянното мислене „Коя да бъде следващата нова рецепта в семейното меню?“ На теория изглежда вълнуващо, но на практика е по-труден ребус от куба на Хелрейзър. Ако ястието е твърде странно като вид — ще предизвика скептични погледи, и след цялото трепане в кухнята ще обикаляте да молите поне да го опитат, преди да издадат присъда. Ако пък е нещо познато — ще кажат: „Няма ли нещо друго?“, защото са им писнали еднообразните храни.


Ако някои от вас са на мнение, че в тяхната къща такива неща не минават и се яде каквото има — е, у дома сме малко по-демократични. Вижте, съпругът ми, колкото и да го обичам, си има недостатъци. Знам, че звучи невъзможно, но храната е най-важното нещо за него.
Понякога се чудя дали не е и основната причина да се ожени за мен — но дори и да е така, не мога да го виня, че знае какво иска от живота. 

Не е суетен, не е проблематичен, няма комплекси, не харчи пари за себе си, няма скъпи хобита (освен че кара БМВ) и не е претенциозен към нищо… освен към храната и удобството на обувките си. Ако реши, че нещо не му се яде — това му е единствената радост в деня, която си е негова, и за Бога — няма да му я отнемам. Какво ще спечеля? Аз пък обичам да готвя, а той с радост се грижи за детето, докато аз вършея в кухнята (което понякога си отнема дни :) ).
Ето защо презентирането на бяла лазаня на човек, който обича предимно традиционната,
и който чува в една рецепта: „рикота“ и „тайно шмугната тиквичка“ — криеше много рискове, включително и отхвърляне на бъдещи мои менюта.


За щастие обаче, получи огромно одобрение. Отдъхнах си. Защото рецептата не е от супер бързите, но си заслужава. И сега ще ви убедя и вас – защото щом видите всички стъпки, ще започнете да фантазирате за вкуса ѝ, а тя определено предоставя точно това. Богат, плътен вкус, богат на протеини, който наяжда и в малки порции. 


Необходими продукти:
600 г пилешки гърди Лудогорско пиле
1 бр. средно голяма тиквичка
1 средна глава лук
3 скилидки чесън
1/3 връзка магданоз
250 мл течна готварска сметана
400 г рикота
300 г моцарела
50 г пармезан
8 бр. кори за лазаня
1 с.л. брашно
1 яйце
1 с.л. масло
сол и черен пипер
олио


Рецептата има четири основни компонента. За щастие, те могат да се приготвят почти едновременно, така че не е задължително да ви отнеме много време. Освен това, вместо печено пиле, можете да използвате останало пилешко месо от друга рецепта или такова, приготвено на грил. Общо взето, възможностите са много.

Но в името на добрия вкус, започваме с изпичането на месото. Аз често приготвям пилешко, защото е част от моя хранителен режим и е чудесен източник на протеини, затова винаги имам готово месо – в хладилника или във фризера. Залагам на българско месо с установен стандарт и проверено качество, като например „Лудогорско пиле“.

Овкусяваме пилешките гърди с малко олио, сол и черен пипер, след което ги печем добре. Можете да го направите и ден по-рано, дори в по-голямо количество.

Готовото месо накъсваме или нарязваме на хапки – така, че да са удобни за ядене. Можете да го използвате направо така, но аз обичам леко да го запържа в тиган, за да придобие по-интензивен вкус.


Изваждаме месото от тигана и в същия съд, с малко мазнина, запържваме настърганата тиквичка. Готвим, докато течността се изпари и тиквичката омекне добре. Прибавяме половината от чесъна, запържваме още около две минути и след това изваждаме тиквичката в купичка.


В съшия тиган, отново, слагаме олио и малко масло. Запържваме в мазнината лука на средна температура, докато лукът омекне. Прибавяме след това брашното и при продължително бъркане добавяме пилешкия бульон, а след това и сметаната. 

 

След като сосът се сгъсти, слагаме тиквичката в него и готово. 

Третия компонент е пластът от сирена: За него не ви трябва готвене, просто смесете в купа и разбъркайте: рикотата, половината моцарела ( или обикновен кашкавал) едно яйце и наситнения магданоз, 

 

Финалната стъпка е сваряването на корите за лазаня. Като цяло може да сглобите ястието и без да ги варите, като пече по-продължително, за да омекнат, но определено така става по-бързо и сигурно, че няма да останат тегави. сварете ги в подсолена вода, докато станат ал денте. Не  е нужно да са много меки, все пак ще се досготвят, докато се пекат. 


Сглобяване на лазанята: На дъното на съд за печен слагаме малко от соса с тиквичката. Отгоре слагаме две от сварените кори. Отгоре разпределяме от крема с рикота, част от пилешкото и още малко от соса с тиквички. 

 

Процедираме така до края, като в средния пласт добавяме един черпак от водата, в която сме варили корите. Завършваме, като смесим останалия крем от рикота със соса от тиквички и поръсим със заделената моцарела отгоре. Добре е пилето да бъде разпределено в по-долните пластове.

Ако не искате фолиото да залепне за кашкавалената коричка, можете да забодете няколко клечки за зъби, преди да поставите фолиото за печене.

Печем лазанята около 30–40 минути на 180–200 градуса, като накрая я допичаме без фолио, за да получи златиста коричка.


Винаги изчаквайте лазанята да изстине леко, преди да я режете. С толкова много сос, определено е по-трудно да имате стабилни парчета докато е още гореща. 


Безумно вкусно ястие. Не е леко, но пък от време на време трябва да се отдадем на кулинарен разврат, нали така ? :) 


Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :
👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3



петък, 18 юли 2025 г.

Гурманска плескавица / Gurman pljeskavica

 

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток

Месо и салата. Това се яде през лятото у дома. Няма какво повече да кажа. Разбира се, за малкия разнообразието е по-голямо, но ние с баща му залагаме на това – месо, яйца, риба и голямо количество зеленчуци.

Месото може да бъде приготвено по всякакви начини, като не пропускаме и скарата – макар и приготвена у дома. Не ни остана време за барбекюта навън този сезон, но защо да пропускаме ястия на скара, които спокойно могат да се приготвят и вкъщи?

Като днешната рецепта за гурманска плескавица.

Преди време се чудех кой е този Гурман и как така е решил да сплеска кюфтето до такива размери, докато не научих, че всъщност името идва от френската дума gourmand (гурман), която означава човек, който цени и се наслаждава на изисканата и вкусна храна. Думата се е разпространила и на Балканите, където се използва за описване на нещо „вкусно, богато и направено за ценители“.

Днешната рецепта наистина е такава.
И макар че може да я видите в множество вариации – с пълнеж и без, аз ще ви покажа най-лесната и бърза, за да получите автентичен вкус без усилие.

Дори в момента имам няколко порции във фризера, които чакат да бъдат метнати на грила в края на работния ден.  Все пак скарата е най-вкусна, когато е прясно приготвена.

За щастие, тази рецепта може да бъде подготвена предварително, за да имате винаги нещо за хапване под ръка.

Тази рецепта може да видите и във 

Необходими продукти: 
600 г кайма смес
2 с.л. Picantina подправка за барбекю и скара
1 голяма глава кромид
1 ч.л. сода
50 мл газирана вода
1 с.л. брашно 
олио

Започваме с приготвянето на каймата. Нарязваме една глава лук на ситно и прибавяме към каймата в купа. Добавяме и две-три супени лъжици подправка за барбекю Picantina. Омесваме всичко добре и прибираме в  хладилника за няколко часа, а най-добре за една нощ.

 

Преди оформянето на плескавиците, добавяме към каймата содата, газираната вода и брашното. Омесваме отново и разделяме каймата на топки по около 200 г или най-лесно на четири равни части. 

 

Със леко навлажнени ръце, слагаме една топка от каймата върху парче стреч фолио и оформяме на кюфте. Отгоре слагаме втори лист стреч фолио и разточваме на тънка плескавица с диаметър около18-20 см. Не се притеснявайте, тя ще се свие при изпичането. 

 

Така процедираме с всички плексавици, като ги прибираме една по една във фризера да стегнат за няколко минути. Загряваме скара или грил тиган с малко мазнина и запичаме плескавиците за по около 5 минути от всяка страна. 

 

Толкова сочни и ароматни, няма да познаете, че не са приготвени на скара с дървени въглища. 


Гарнирайте по желание, но ако трябва да сме честни, и само метнати върху дъската с филийка препечен хляб е достатъчно да ви напъни душата. 


Не знам дали заради содата или газираната вода, но каймата остава много сочна и пухкава.
Трябва да ги опитате, а ако го направите, знаете къде да ми пишете :) 


Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :
👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...