Показват се публикациите с етикет чуждестранна кухня. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет чуждестранна кухня. Показване на всички публикации

вторник, 16 декември 2025 г.

Известната безглутенова торта със зехтин на Найджела Лоусън / Chocolate Olive Oil Cake by Nigella Lawson


Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 

Наскоро ви споменах, че правя една нова промяна у дома… или поне за себе си.
Зехтинът. 🌿 Това е мазнината, която вече ще замени използваните от мен досега – не само когато съм лятото в Гърция или Италия, а в ежедневието ми тук.

Дълго време не ми се искаше да купувам зехтин в по-големи количества и то само за мен, но след като през последните две години все поставям себе си на края на „влакчето“ с нуждите, реших, че е време да направя няколко важни промени в начина си на хранене и живот като цяло.

Повечето вкъщи предпочитат олио и аз ще продължа да готвя техните ястия с него, докато сами решат да направят промяната. Аз обаче заложих на истински качествен зехтин. Избрах този, който се произвежда на остров Лесбос – и колкото повече започнах да научавам за него, толкова повече се влюбвах.

Остров Лесбос не е просто място на картата – той е море от маслинови горички. Над 11 милиона маслинови дървета покриват хълмовете, долините и дори слизат до самата морска шир, разпрострени върху стотици хиляди акра. Тези горички раждат около 25 000 тона екстра върджин зехтин годишно, превръщайки Лесбос в третия по големина регион за производство на маслини в Гърция.

Не е случайно, че народният художник Теофилос още през 1933 г. увековечава брането на маслини в своя картина, а писателят Стратис Миривилис описва острова като безкрайна гора, чиито дървета „разпръскват благословията си от планинските върхове до самата акрогяля“.

Основният сорт маслини на острова е Kolovi – устойчив, планински сорт, който заема над две трети от маслиновите горички и дава мек, балансиран зехтин с деликатен аромат. До него стои и Adramitiani, сорт с произход от Мала Азия, който допълва вкусовия характер на местния зехтин.

Благодарение на плодородните почви, вулканичния терен, морския бриз и щедрото слънце, маслините на Лесбос развиват отлични качества, а зехтинът – своя характерен, фин и лек вкус. Тук производството не е просто бизнес, а семейна традиция, предавана от поколение на поколение с уважение към природата и съчетана с модерни, щадящи практики.

Резултатът е чист, натурален зехтин – неразделна част от средиземноморската диета и продукт, който не доминира, а нежно допълва всяко ястие.

А, защо не и десерт? Реших да опитам известната торта със зехтин на Найджела Лоусън. Освен много вкусна, тя е и без глутен, така че бързо ме спечели. Ето малко повече и за нея:

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 


Необходими продукти:

150 мл зехтин (плюс малко за намазване)
50 г тъмно какао на прах 
1 пак. ванилия
150 г млени бадеми
½ ч.л. сода бикарбонат
1 щипка сол
200 г захар 
3 големи яйца

Използваме тава с диаметър около 22 см, която застиламе с хартия за печене. През това време смесваме всички сухи съставки в една купа, без захарта.

 

В друга купа разбиваме на ръка или с миксер яйцата, захарта и зехтина. Важно е да се смесят добре, но без да се разбиват прекалено.

След това съединяваме двете смеси. Получава се гъста смес, подобна на тази за брауни.

Изсипваме сместа в намазана със зехтин форма и слагаме да се пече на 150 градуса с вентилатор, в предварително загрята фурна.


 


Аз поръсих отгоре и малко ядки, тъй като имах готови.


Печем около 40-50минути.


Толкова е вкусна, лека и супер шоколадова. 


Аз имам винаги бурканче шоколадов ганаш в хладилника, с който гарнирам парченцата, но и топка ванилов или шоколадов сладолед ще свърши същата работа. 


Мъжа ми не е по сладките неща и колкото и д ами е мъчно, подминава доста от сготвените от мен десерти. Този го изяде почти целия сам. Аз, въпреки режима си позволих малко парченце, защото все пак поне е без глутен. Другия път ще опитам и с по-полезен подсладител.

Надявам се да ви хареса, колкото и на нас, защото аз вече го приготвих втори път :) 



Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓


👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3


























четвъртък, 4 декември 2025 г.

Семла - Шведски питки със сметана / Semla - Swedish Cream Buns


Най-сетне дойде моментът да бера плодовете на моя труд… посред зима. В блога ми има толкова неописани рецепти, че сега, когато денят е къс, а работата в офиса сякаш не спира, след нея ми остава само да взема малкото човече от ясла, да сготвя вечеря и да мечтая за тайната си афера с възглавницата, която ме зове от спалнята.

За щастие рецепти има, само време да ги опиша нямам много, но не се отказвам и от двете. В време като сегашното, когато всичко е твърде много, твърде бързо и твърде незначимо, да имаш хоби и дисциплината да го практикуваш е стимул, който ме кара да се чувствам, че поне няколко пъти в седмицата правя нещо за себе си и се откъсвам от събитията навън.

Ето защо днес искам да ви поканя да попътуваме. Попаднах на тази рецепта, която направих през 2019-та и сега мисля, че е чакала достатъчно, за да я опитаме. Ако имате нужда от малко снежна



магия, елате с мен в Швеция и да хапваме пухкавите като облачета семли (semlor).




Семла е традиционно шведско сладко хлебче, което се приготвя с пълнеж от бадемова паст и бита сметана и се поднася с поръска от пудра захар и чаша прясно мляко. 

Десертът е познат под различни имена във всички скандинавски и прибалтийски държави, като има освен, че е познат от средновековието има и интересна история. 

Оказва се, че през 1771 година кралят на Швеция Адолф Фредерик умира след преяждане със семла, като си ги похапвал именно напоени с прясно мляко. 
Е, няма нищо страшно или опасно в тях, освен че са супер вкусни и човек може да преяде

 :) 


Необходими продукти:

За питките:
Около 570 г брашно София мел Класик
1/2 кубче жива мая ( 21 г) 
120 мл хладка вода
120 мл хладко прясно мляко
80 г масло
70 г захар
щипка сол
щипка млян кардамон
1 яйце

За глазирането:
1 жълтък малко прясно мляко

Още:
бадемова паста / марципан
бита сметана
пудра захар


Начин на приготвяне:

Започваме с приготвянето на тестото:
За целта щипваме маята в предварително затоплената водичка, в която сме сложили две супени лъжици от захарта и още толкова брашно. разбърквам и оставяме да се появат балончета.
През това време в подходящ съд пресяваме брашното, като си заделяме две трети от него , първоначално, с които ще работим.
Правим кладенче в него и прибавяме шупната мая, леко разбито с виличка яйце, разтопеното масло  и леко затопленото прясно мляко. По ръба на тавата поръсваме със солта и кардамона.
Разбъркваме добре на ръка ( или с миксер), прибавяйки постепенно от останалото ни брашно, докато получим хубаво, еластично, меко, но нелепнещо тесто, което започва да се отделя от стените на съда.

След като тестото е готово, оформяме го на топка и го поставяме в намазан с олио съд да втаса на топло, покрито със стреч фолио, докато удвои обема си.



Тъй като традиционният пълнеж е от бадемова паста или иначе казано марципан, може да ползвате и готово, който не винаги се намира в магазините, но може да си направите сами като накълцате на ситно в кухненски робот сурови бадеми, един разбит на сняг белтък и пудра захар. Ако ви притеснява суровото яйце, заложете на марципан от магазина, макар, че домашният марципан си е друго нещо :)

След като тестото е готово и е втасало, го разделете на равни по големина топчета - около 12 на брой. С това количество може да направите и 16 броя питки, но всичко ще зависи от големината, която желаете.

Оформете питките и ги наредете в подходяща тава, с хартия за печене на дъното. Оставате ги да втасат още веднъж на топло, а след като бухнат ги намажете с жълтъка, който размивате леко с прясното мляко.

 

Печете питките на 175 градуса до златисто за около 20 минути.
След изпичане ги оставате да се охладят напълно, а след това изрежете красиво капаче и издълбайте малка част от сърцевината. Поставете лъжичка марципан, а отгоре шприцовайте от битата сметана ( Аз слагам понякога и една малина вътре :) )

Накрая поставете капачето и поръсете с пудра захар!
Меки, ароматни супер пухкави и кремести! И как да не преяде човек?! 


Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓


👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3




вторник, 2 декември 2025 г.

Телешко по бургундски от филма "Джули и Джулия" / Julia Child Boeuf Bourguignon

 


















































Знаете ли, че наскоро станаха 13 години, откакто пиша този блог? Още помня първите моменти, когато неуверено стъпвах в кулинарното онлайн пространство и имената на първите блогъри, които ме караха да ахвам с вкусните им снимки, описанията и малкия свят, който разкриваха сами на страниците си. Тогава ми се струваше, че не са повече от двайсетина души на кръст, които малко по малко навързвах с псевдоними и акаунти в публикации от форума „БГ Мама“, а след това и в различни страници и блогове. Показваха всякакви рецепти толкова вкусно – и то само с една снимка – че бързо се прокрадна мисълта у мен: Защо да не опитам?

Бях сама у дома и си казах: „Ще пробвам тази и тази рецепта. И да не стане – няма кой да научи за моите неуспехи.“ Малко по малко видях колко лесно е да докараш голяма част от нещата без особени усилия, а после дори добих смелост да ги променям и представям по свой начин. Не мина много време и вече имах архив със снимки, които просто стояха някъде, а аз не знаех дали ще си спомня коя от коя рецепта е. Та реших да попитам чичо Гугъл: „Как се прави блог?“ Четях, натисках по клавиатурата и криво-ляво създадох първото си местенце.

























Разбира се, първите ми читатели бяха познати, макар тогава да не беше лесно да достигнеш до хора. И изведнъж започнах да получавам коментари от напълно непознати. Колкото и да се вълнувах, не закъсняха и критиките. 

Още помня първия: „Не е ясна тая рецепта, това мляко прясно ли е, кисело ли е?“ Аз все си мислех, че щом е в литри, а не в грамове, логично е да е прясно. Но бързо осъзнах, че колкото и подробно да обясниш нещо, за някои хора никога не е достатъчно. Не след дълго получих и укори, че съм твърде подробна. Тогава реших, че аз съм си аз – и няма да върна никого от моето местенце. Всеки може да почете, погледне, поговори. Но ако не му е приятно – никого не държа. И рецепти не съм длъжна да давам. Това беше шок за хора, които смятаха, че светът се върти около тях и че нямам друга работа, освен да се грижа за техните нужди.

Винаги съм ценила всеки читател – особено тези, които опознах чрез блога, и те мен. Те знаеха, че и аз спя, и аз съм уморена, взимам отпуски, не мога да съм постоянно във всяка медия, допускам грешки и понякога правя паузи, преди да публикувам нещо. 

Може би за много онлайн кулинари филмът, който най-близо описва това преживяване е „Джули и Джулия“.

 Почти всеки от нас е писал или говорил за него, защото показва романтиката и носталгията в готвенето в едно различно време – и как изглежда то за една жена днес. След работа, уморени, след пътуване с градски транспорт, блъскане в магазина за продукти, избиране между по-евтиното и по-качественото… едва остава време и сили за магия. Но когато желаем нещо силно, като това да намерим своята страст, успяваме да се преборим.
















Не знам кое обичам повече – да пиша или да готвя – но съм сигурна, че най-много обичам да ям.

И аз, като героините във филма, обичам да го правя – да разтоварвам, приготвяйки различни кулинарни изкушения, и използвам готвенето като форма на терапия срещу всички трудности, които ми носи животът.

Едно от знаковите ястия във филма е прочутото говеждо по бургундски, описано супер апетитно от великата Джулия Чайлд. Няма как да гледаш филма и да не ти се дояде това ястие. Никога кадри от телевизор не са ухаели така силно. Трябва да го опитате.

Аз съм го приготвяла многократно, но снимките, които виждате в статията, са от 2017 година, когато го снимах за последен път и рецептата по която го приготвям от тогава.

В месеца на празничните ястия ви предлагам да опитате това ястие като вариант за вашите тържествени трапези. Нека ви разкажа как се прави.

Необходими продукти: 

Около 1, 500 г телешко месо ( шол, нарязано на по-едри кубчета )

170 г бекон

400 г гъби

1 морков

1 глава лук 

2 скилидки чесън

2-3 с.л. брашно

750 мл сухо червено ( бургундско)  вино 

500–750 мл телешки бульон

1 с.л. доматено пюре 

1/2 ч.л. пресен мащерка

1-2 дафинов лист 

12–18 бр. малки лукчета ( може да замените с повече обикновен лук)

2–3 с.л. масло, олио/ зехтин

-


Да започваме. Нарязваме телешкото месо на кубчета с големина около 4-5 см. След това нарязваме бекона. Колкото по-вкусен бекон, толкова по-добре.  


Първо запържваме бекона в малко олио, за да може да пусне от собствената си мазнина и да го ароматизира. Пръжим на средна температура около 2-3 минути. Изваждаме в чиния, а после в 


същата мазнина запържваме месото. За най-добър загар, подсушете месото добре преди да сложете в тигана.  Подправете със сол и черен пипер. 

 

Прибавяме също така и нарязаните лук, моркови и наситнен чесън.


Прибавяме брашното и запържваме за една минута, а след това добавяме виното.                                                                                                                                                             Изберете младо и плътно - като Бургундско, Мерло, Пино Ноар или Кианти. Добавям и бульона така, че да облее месото. 
Прибавете доматеното пюре, мащерката и дафиновия лист. 


Покрийте съдът и оставете да къкри на много тих огън (или в печка, според предпочитания) за няколко часа, докато месото стане много крехко. Отнема около 2-3 часа на 160 градуса. 


Ако искате да обогатите ястието, в отделен тиган сотирайте гъбите и малките лукчета в масло и олио и ги добавете към готовото ястие – това придава допълнителен аромат и текстура. Оставете ястието да почине няколко минути, преди сервиране. По желание — поднесете с картофено пюре, ориз или просто с франзела :) 


Ястието може да изпие още вино допълнително. Със сигурност ще си кажете, ето такъв вкус трябва да има храната:




Не знам каква ще бъде 2026, нито какъв ще бъде краят на 2025, но знам със сигурност, че никога няма да съжалявате, ако се опитате да третирате всеки ден като празник. Животът го заслужава, а с вкусна храна става най-лесно :)
Добър апетит и честит ми блог - вече тийнейджър.


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...