Показват се публикациите с етикет тестено. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет тестено. Показване на всички публикации

неделя, 15 март 2026 г.

Пухкави рулца с шамфъстък и малини / Fluffy Rolls with Pistachios and Raspberries

 

Първо на първо - още не мога да прежаля едни пухкави, божествено вкусни рулца, които опитах във Велико Търново в „Густо“. Ако сте били там, знаете за какво говоря. Ако не сте - съжалявам. Вече имате нова мисия в живота.

Комбинацията от малини и шамфъстък е толкова добра, че спокойно може да бъде обявена за международно защитено удоволствие. Само че… и двата продукта са достатъчно скъпи, за да разбереш бързо, че това не е десерт, който ще ядеш всеки ден, ако го купуваш.

Е, освен ако не решиш да си го направиш сам. И така започна операция „Рулцето“.

Всяка вечер, след като семейството заспеше, аз седях като истински стратег и планирах. Кое откъде да купя. Как да направя заготовките предварително. Как да не фалирам бюджета за месеца. Ако някой беше влязъл в кухнята по това време, вероятно щеше да реши, че чертая план за банков обир, а не за десерт.

Чаках и знак от съдбата – да ми подскаже кога е най-подходящият момент да атакувам стомаха си, който наивно вярва, че диетата за лятото ще бъде постоянна и че аз повече няма да ям тестено.
The little that he knows.

И знаете ли какво? Знакът наистина се появи. Един съвсем ясен, почти драматичен знак. В магазина до нас бяха заредили брашното за козунак на „София Мел“. И аз просто знаех – моментът е настъпил.

Всяка вдигната гиричка във фитнеса, всяко тичане на пътеката и всяка капка пот вече имаха една-единствена цел – да мога без грам угризение да се гмурна в най-мекото, най-пухкавото, най-ароматното рулце с богат крем от шамфъстък и малини.

И сега ще кажа нещо, което може би е леко самохвално…но моите станаха още по-вкусни.

(Следващата ми мисия е да създам перфектния (и по-евтин) крем от шамфъстък, за да не купувам готов. Но всяко нещо с времето си. )

И ето че, новите таргети вече са поставени – както за банските, така и за онези дни, в които решавам да изляза извън графика. Но само ако съм напълно сигурна, че удоволствието ще бъде толкова голямо, че допълнителните серии клекове няма да изглеждат като цена, която искам да платя.

Днес ви показвам едно истинско съкровище. Десерт, с който спокойно можете да подкупите всеки, от когото имате нужда от услуга.

А ето и как да си го направите.


Tази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 

Необходими продукти:
600 г брашно за козунак София мел 
200 мл топло прясно мляко
100 г захар
2 яйце
80 г меко масло
20 г жива мая/ 7 г суха мая
ванилoва захар
кората на един лимон
щипка сол

Още:
200 г шамфъстък крем
200 г желе от малини
50 г шамфъстък ядки
плодове за украса


Слагаме две трети от брашното в купа и правим кладенче. В друга купичка слагаме леко затопленото мляко, 2–3 с.л. от захарта и една-две лъжички от брашното. Разбъркваме и оставяме маята да шупне. (Ако използвате суха мая, може да я прибавите направо към брашното.)


Разбиваме леко яйцата с останалата захар.

 

В брашното правим кладенче и прибавяме шупналата мая, яйцата, лимоновата кора, ванилията и солта. Разбъркваме леко и започваме да месим – на ръка или с миксер.

По време на месенето започваме да добавяме малко по малко от мекото масло, като го оставяме да се интегрира добре в сместа. След това започваме да прибавяме постепенно брашно от страните на купата, докато тестото започне леко да се оформя на топка.

От време на време капвам и малко олио по стените на купата, за да мога по-лесно да заглаждам тестото. Ако започне отново да се отпуска и да лепне, добавям още малко от останалото брашно.



Месим, докато тестото започне да се отделя само от стените на купата и се оформя на топка, като остава еластично и не се къса лесно при дърпане.

Оставяме го да втаса, оформено на топка, в намаслена купа, докато удвои обема си.

 

След това разточваме тестото на правоъгълна кора с размери около 30 × 40 см. Намазваме с крем от шамфъстък и малиново желе. Първото купих, а второто направих сама, като използвах малко замразени малини, лимонов сок, захар и агар-агар.

Поръсваме с малко смлени шамфъстъкови ядки и завиваме на руло.


Режем на рулца и редим в подходяща тавичка, леко намаслена с олио. Оставяме да втасат още веднъж и печем на 190 градуса за около 30 минути. 


Още топли ги намазваме с малко масло отгоре за гланц. 


За украсата - поръсих с пудра захар, а след това сложих още от крема и желето. 


Украсих с ягоди, тъй като не можех в същия ден да намеря пресни малини близо до нас, но затова пък имаха много ароматни ягоди. Поръсих с още малко ядки. 


Не можете да си представите колко е пухкаво и сочно, но обещавам ви – в клипчето към рецептата ще видите точно това :)
Опитайте и се убедете и вие!


👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3



събота, 7 февруари 2026 г.

Домашни пица рулца / Homemade pizza buns

 

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 

Вече сме в месеца на любовта и виното, а у дома упорито ухае само на пица. Навън времето е в творческа криза – един ден вали сняг, на следващия пролетен дъжд. Температурата се мени по-бързо от настроенията ми, когато се опитвам да проведа смислен разговор с мъжа ми. А лесно ли е, кажете ми, да се сблъскваш ежедневно с толкова много деструктурирана информация?

Колкото и пъти да му напомням едни и същи неща, мозъкът му си остава тефлон – нищо не полепва. А скоростта, с която отговаря на въпрос, докато си обува чорапите, спокойно може да се сравни с набирането на интернет чрез телефонен модем. Пииии… кхррр… почти го има.


И все пак – колкото и да ме побърква понякога, особено с двете си суперсили: отлагане и разхвърляност, не мога да му откажа пица. Няма как. 
В момента, в който захапе парче, на лицето му се появява една такава глупава, самодоволна усмивка – като на дете, което току-що е открило тайния шоколад в долапа. А любовта му към пицата е толкова дълбока, че си има и лична песничка, която си тананика, докато чака да стане готова. Не питайте за текста. По-добре е така.

Може да има доста косури, но пък е изненадващо лесно да го направиш щастлив: пица, бира и малко време за игри. В този ред. Винаги в този ред.


Ето защо пицата е чест гост в нашето меню – под всякакви форми, размери и състояния. Днес, за разнообразие, ще ви покажа една много готина идея за охлювчета пица, които може да направите с любимата си плънка. Обикновено му ги приготвям за работа и досега нито едно не се е върнало вкъщи. Което, честно казано, е най-доброто доказателство за успеха им.


Необходими продукти:
Около 500 г брашно Пица София мел
350 мл хладка вода
80 мл зехтин
7 г ( 1 пак. ) суха мая или 1/2 кубче жива
1 ч.л. захар
1 ч.л сол
Подправки на вкус: чесън на прах, сух риган и босилек

Още:
300 г кашкавал
250 мл доматен сос
150 г чоризо
пикантен зехтин
чубрица

Започваме с приготвянето на тестото. В купа слагаме около две трети от брашното. Аз използвам директно купата на миксера, тъй като ще меся с него. Ползвам брашно за пица на „София Мел“, защото е идеално за този тип рецепти – целта ми е еластично, леко дъвкаво тесто.

Към брашното добавяме маята и захарта и разбъркваме добре, за да се разпределят равномерно. След това прибавяме водата и оставяме сместа за кратко, докато се появят балончета – знак, че маята се е активирала.


 

Започваме да бъркаме и замесваме лепкаво тесто.

През това време в малка купичка смесваме зехтина с подправките. Аз залагам на чесън на прах, сол и риган – така тестото става много ароматно, но без прекалено натрапчив вкус.

Добавяме овкусения зехтин към тестото и месим, докато се усвои напълно. След това започваме да прибавяме постепенно останалото брашно, малко по малко, докато получим меко, леко лепнещо тесто.

Прехвърляме тестото в купа, покриваме с кърпа и оставяме на топло място да втаса.


 

След като тестото втаса, разточваме на правоъгълник и намазваме с доматено пюре. Отгоре порусваме с чубрица, нарязано чоризо и 

 

кашкавал. Разбира се може да добавите още любими продукти: чушки, гъби, царевица и т,н
Навиваме тестото на руло и нарязваме на равни по големина парчета.

 

Редим ги в тавичка и ги оставаме да втасат за малко, докато отново бухнат и поръсваме с още малко кашкавал отгоре. Пъхаме да се пекат на 200 градуса за  около 20 минути. 


Ако обичате вкуса на пухкави закуски – онези от голямото междучасие или тези, които баба майстореше в кухнята – това е вашата закуска, обяд и вечеря в едно.
И за разлика от пицата, те винаги остават меки и пухкави, а не, както мама обича да казва за някои пици, „като подметка“ 🙂

Ще се радвам много да ви харесат!




Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓


👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3





събота, 13 декември 2025 г.

Сиропиран тиквеник с домашно точени кори / Sweet Syruped Pumpkin Pie with Hand-Rolled Phyllo


Знаете ли защо седя по нощите и пиша тази статия, докато любимите ми хора похъркват в другата стая? Защото искам да знам, че тези рецепти ще останат много след мен и моите внуци също ще могат да се насладят на вкусния бабин тиквеник, който вече приготвям и аз.

Докато мама приготвя тиквеника с готови кори, моята баба винаги е залагала на домашно точените кори. Като малка, когато я виждах с точилката, не изпитвах само хубави емоции — честно казано, леко ни плашеше с нея и с "пръчката от банята" (сега, ако ме питате, какава беше тази пръчка там, не помня). А, точилката? Тя беше като естествено продължение на ръката на баба.

Няма събота и неделя, в които да не се точеха някакви листи, кори, юфки; брашното хвърчеше навсякъде под звуците на радио-точката и Силвия Кацарова, която разкъсваше последната си рокля. Детството ми сякаш избледнява с времето, но има ярки спомени и аромати, които се надявам да запомня точно такива, каквито са. Смехът на баба, когато виждаше, че ям с апетит, и думите ѝ: „Ручай, бабо. Пак ще направим“ — остават в сърцето ми.

Баба все по-рядко хваща точилката, макар все още да ме изненадва с по някой попарник, когато отида на село. Сега обаче исках аз да изненадам с точно нейния сиропиран тиквеник с домашно точени кори. И за да съм абсолютно сигурна, че ще бъде същият, я попитах точно какво слага. Баба не обича канела, а и орехи не слага — казва, че ѝ застояват между зъбите. Аз ще ги напиша като опция, вие слагайте на воля.

Разточването на домашни кори си е цяла магия — и съм почти сигурна, че пръчката от банята е била някаква от Хогуортс. 

Потопете се и вие в тази сиропирана приказка — домашно изпечени кори, попарени със сладък сироп и ароматна плънка от сочна, блага тиква.



Необходими продукти: 
Около 600 г брашно София мел Баница
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол
300 мл вода
20 г жива мая
30 мл олио

Още:
600 г тиква
1 ч.л. канела
50 г захар
50 мл  олио
орехи по желание

Захарен сироп:
200 мл вода
200 г захар
1-2 ч.л. лимонов сок 
ванилия

Пудра захар за поръсване

Започваме с приготвянето на тестото, защото ще му трябва време да втаса. Пресяваме брашното в купа — използвам брашно за баница, най-подходящо за такива печива.

В отделна купичка слагаме хладката вода, маята и една лъжичка захар и разбъркваме. Оставяме да шупне.

Правим кладенче в брашното и прибавяме шупналата мая. Постепенно смесваме с брашното, започвайки да месим. В процеса на месене добавяме малко олио, за да получим гладко и еластично тесто. Оставяме го в намаслена с олио купа на топло, покрито с кърпа, да втаса. Аз го оставям във фурната на 50 градуса.

 

През това време приготвяме захарния сироп и го оставяме да изстине напълно. В друга купа настъргваме тиквата. Към нея добавяме захарта, канелата, олиото и орехите (ако решите да сложите от тях). Разбъркваме добре и омесваме плънката.

 

След като тестото втаса, разделяме го на четири равни части. Всяка част разточваме с точилка на голяма кора. За да не залепва по масата, използвайте обилно количество брашно — по масата и по точилката. Разточете колкото е възможно най-тънко.

 

Сложете около една-две шепи от плънката върху кората, разнесете я равномерно и навийте на руло. След това завийте рулото на охлювче и го поставете в намазана с олио тава. Процедираме така с всяка кора.

Оставете тиквеника да втаса още 20 минути — така ще стане още по-пухкав.

Печем го на 200 градуса за около 30–40 минути.


 

Докато е още горещ, залейте с вече изстиналия сироп и покрийте, за да се задуши и поеме сладостта равномерно.

 

Преди поднасяне поръсете обилно с пудра захар.


Баничката е мека, сочна и много сладка. 


Трябва да я опитате. Постна е, така че може още за Бъдни вечер да се насладите на тази вкусотия. Ако го направите, изпратете ми снимки, за да ви похваля :) 



👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...