Традиционен пълнен шаран за Никулден / Bulgarian-Style Stuffed Carp

Декември месец стана, хорааа. Вчера падна и първия сняг, иначе съвсем се бяхме отпуснали от това топло време. Изведнъж обаче рязко зимата припомни за себе си и ни подсеща, че остават броени дни до Коледа, най-обичаният празник от гoдината за много хора, включително и мен. 

Обикновено именно през последния месец от годината съм и на последните предели на силите си мога да ви кажа, че вчера съвсем искрено си поревах след работа. Така ме беше стегнало от умора, тревога, безпокойство и грижи, а дори избягвам да гледам новините. Не знам как вие се справяте, които си го причинявате всяка вечер. Само като теглих чертата колко разходи, сметки, подаръци, ангажименти и работа ме очакват, почти се отчаях от себе си и пътят по който съм избрала да вървя на независима жена, в страна, в която това е по-скоро обида, отколкото повод за гордост. И докато параноите ми рисуваха кадри на ужасяващи вероятности за моето несветло бъдеще, съвсем за кратко, но достатъчно, че да направи промяна се появи мисълта - Всичко е възможно!

Животът постоянно ни изненадва и дори често, собствените ни опасения не се сбъдват. Вярно, може да се случи нещо друго гадно, но пък обикновено е баш това, за което не сме и помисляли. От друга страна пък, нещата, които ми се струват за невъзможни в момента, са напълно постижими и потвърждението е рецептата, която ще ви представя днес. 

Можех да напиша и далеч по-приветливо въведение и да ви захаросам с клишета, но знаете, че това не е блог, в който се лъжем. Понякога всички се чувстваме зле по ред причини и чуждото нещастие не ни радва, но поне знаем и усещаме, че не сме сами в цялата тази каша наречена живот :) 

 

Ако ми бяха казали, че ще сготвя доброволно традиционен, пълнен шаран за Никулден нямаше да повярвам, честно ви казвам. Не обичам тия смотани риби от сиромашките ни години, когато дядо Дончо ( мъжът на една от моите баби) ходеше за риба и само това ни беше "месото".

 По какъвто и начин да се опитаха да ги готвят тия риби, с тия кости и никога не ми бяха любими. Само като усещах, че мама пак готви риба и знаех, че ще ям колкото да не я обидя. Какви ли гозби с риба не се правеха тогава и проклетия му пълнен шаран бе един от тях. Сега обясни на едно дете колко е вкусна голяма риба, с кости, пълнена с лук..и орехи...За малките звучи като древно, китайско проклятие и честно казано като такова го помня.

 След като друго китайско проклятие ни мъчи вече втора година реших, че искам да дам още веднъж шанс на тази рецепта, но да я приготвя така както я помня, плюс така, както бих я яла сега. 

 

Първата задачи ми бе да намеря шаранче, малко, така че да не се прецакам много, ако не ми хареса. Имам един приятел, прави се на риболовец, та тази стъпка се осъществи значително бързо, на късмет. Викам си,  не е случайно това! 

Сетне се поразрових за рецептите и ми допадна тази на Стани, която сподели в страничката ми във Фейсбук тук.

 Не беше баш като нашата рецепта. Обогатих с я с ориз с маслини, както го помня и се захванах с готвенето.

 Отдавна не се бях вълнувала да готвя нещо така, сякаш животът ми зависеше от това, не знам защо. Обаче не съжалявам. Още с първата хапка, разбрах за какво се превъзнасяха възрастните тогава. Но ето и рецептата:  

Необходими продукти:
Един по-малък шаран, около 1 кг
1 лимон
2 големи домата
1 ч.л. захар
3 големи  глави лук
1 ч.ч*. ориз 

1 ч.ч орехи 
1/2 връзка магданоз
2 дафинови листа

70 г маслини 
сол и червен пипер на вкус

олио

1ч.ч=200мл 

Измиваме шарана и го почистваме отвътре и от люспите отвън.

 Почистваме и нарязваме на не много ситно лука, но все пак на парченца, които обичате да хапвате.  В тиган слагаме олио колкото да покрие дъното и задушаваме лука на умерен огън, докато омекне.

През това време си нарязваме магданоза и рендосваме кората на лимона. Измиваме ориза добре и 

нарязваме на кубчета доматите.

Изваждаме половината лук и към останалата половина добавяме ориза. 

Запържваме за кратко и добавяме нарязаните домати, сол и захарта. Още една - две минути, и прибавяме маслините и магданоза. 

За плънката смесваме заделения ни задушен лук, с останалия магданоз, нарязаните орехи ( аз не слагам всички в плънката) и кората на лимона.

С тази плънка пълним шарана, който предварително сме овкусили със сол отвън и отвътре.

Може да зашиете шарана, или да го затворите с помощта на клечки за зъби ...Кое мислите, че съм избрала :) 

Прехвърляме ориза в подходяща тавичка и доливам около 2 чаши и половина вода, а по средата слагаме шарана. Прибавяме и дафиновия лист.  Отгоре слагаме няколко резенчета от лимона и пъхаме да се пече във фурната на 180 градуса за около час. 

След като се изпече сменяме лимончетата със свежи такива, тъй като те са си пуснали аромата :)

Доукрасявам с още малко свеж магданоз

Режем рибката на парчета, като гледаме да сложим от месото, плънката и от гарнитурата.

Ех, от такова нещо имах нужда. Да превърна един не толкова специален за мен спомен, в нещо ново, вкусно, вълнуващо и добро. Хубаво е, че се променяме с годините, с това и вкуса и най-вече способността да оценяваме нещата, в тяхната цялост. 

Във време, в което дюнерите и пиците са сякаш по-бързата и лесна алтернатива, забравяме, че ние хората сме създадени да изживяваме живота с всички сетива и е грехота да не го правим. Радвам се, че съм успяла да израстна с традиционното меню на този празник, обградената от скъпи роднини, които си подаваха от този шаран и се усмихваха, споделяйки храната си заедно. 

Понякога не можем да оценим стойността на преживяванията ни, докато не мине време, но сега съм сигурна, че бих искала да отбелязвам този празник и у дома с тази рецепта. 

Напълно съм завладяна от комбинацията на вкусове в плънката,

с  вкусните орехи, лук и свежест от лимона, 

 

а отвън соленото оризче с маслини и домати.

А, за рибката какво да кажем ..просто чудесна! 

Опитайте! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!

Пъстърва с праз и картофен чипс / Stuffed trout with leeks and mustard

По случай Никулден днес ще сготвим една чудесна рецепта, която е толкова вкусна, че направо избива рибата :) Откакто си намерих любимата рецепта за пълнен шаран, не съм посягала на друга, защото честно казано нищо друго досега не ми е харесвало толкова. Затова пък всяка година се опитвам да ви предложа и други рецепти с рибоци, с които хем да почете празника, хем да стават и за тези от вас, които не обичат толкова тежки и мазни риби. 

Днешната рецепта е за точно този от вас, като съм ви сервирала една свежа, лека рибка, пълнена с горчица и праз и колкото и странно да ви прозвучи, нямате си на идея колко е вкусно. Гарнирах я с малко домашен, печен картофен чипс, тъй като няма да сбъркаме ако заложим на тази класическа комбинация - фиш енд чипс ( Инак казано, риба с компири)

От достъпните като цена и кости риби ( искам да имат малко кости, а пъстървата е идеална за целта с една голяма кост, която се маха лесно), тази рибка ми е любима и често си я приготвям в най-различни варианти. Обичам хрупкавата й кожица, вкусното бяло "месо", което не носи почти никаква миризма на риба, а отгоре на всичко става за нула време във фурната и най-важното - не се чисти! ( Отвън де, почистете си я отвътре, ако не искате плънката ви да не е чак толкова вкусна :))

Ако бяхте пропуснали да планирате вечерята днес или ще пазаруват е по-вкусното, предлагам ви тази по-вкусна, икономична, бързо ставаща опция за вечеря, която си струва да опитате. Вижте и цялата рецепта:

Необходими продукти:

2 бр. пъстърва

1 стрък праз

2 ч.л. горчица

сол/ черен пипер

15 г масло

За картофите:

4-5 картофа

шарена сол

чеснов пипер

олио

Рецептата е токова лесна, че не знам за какво са ни стъпка по стъпка, но хайде като сме почнали :) 

Нарязваме праза на средно ситни парчета.

Измиваме ( почистената от вътрешностите) риба и правим три прореза по кожата й отгоре, за да влезнат подправките в месото още по-добре. Осоляваме отвътре и отвън.

Слагаме в тавичка с хартия за печене.

Намазваме вътрешността на рибата с горчица, около 1 ч.л. на рибка, като горчицата може да е мека или дижонска или люта - оставам вие да прецените според вкуса си :) 

Слагаме и от праза и затваряме. 

Отгоре смиламе малко пресен черен ( или смес) пипер и слагаме малки парченца от маслото. Аз имах останали малко орехи от закуската и ги сложих и тях, но това е защото обичам кожата на рибата много да е хрупкава :) вие може и да пропуснете.

Последната стъпка е само да рендосаме картофите на много тънко, като за чипс и да ги сложим между рибите. Подправяме с подправките и слагаме една-две щрихи олио. 

Пъхаме всичко във фурната да се печен на 180 градуса за около 30 минути.

На пръв поглед нетипична комбинация, но наистина много вкусна. 

Опитайте и вие! 

Добър апетит и весел празник на всички празнуващи днес! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Сьомга със скариди и паста с орехов сос / Salmon and pasta with rich walnut sauce

Тази година Никулден прекарах на гости на най-страхотната сестра на света - моята ! (Защо ми е блог, ако не мога да хваля семейството си, когато поискам :) ) В крайна сметка, в моя случай това е 100% истина. Тя, също като мен, обича да готви, а още повече, когато сме заедно.

За празника приготвихме една от нейните рецепти, която обожавам и затова реших да я споделя и с вас. Далеч не е традиционният за България шаран, но смея да твърдя, че тази сьомга бие по точки. Зависи от порциите, които искате да приготвите, но основните продукти са:

прясно филе от сьомга
200 гр малки скариди
150 гр орехи
200 мл сметана
няколко стръка пресен босилек
паста по избор
сол 

Започваме приготовлението, като първо си наливаме чаша бяло вино :) След това върху загрят тиган слагаме да се запържи сьомгата, нарязана на порции. Овкусяваме със сол. В друг тиган запичаме леко, колкото да пуснат аромата си, смлените орехи. През това време в още един тиган сме кипнали вода с малко сол и слагаме да се вари пастата. От вида на пастата и количеството й зависи и времето за готвене. Нашият избор бяха тортелини с кашкавал. 

След като орехите са готови, ги изваждаме и в същия тиган с малко мазнина, запържваме до златисто скаридите. Овкусяваме. През това време нарязваме босилека. Прибавяме орехите при готовите скариди и разбъркваме няколко пъти, като добавяме сметаната. Оставяме за малко да поври, като последователно прибавяме босилека и готовите тортелини.

В чиния комбинираме пастата с готовата сьомга. Сервираме ястието топло, и разбира се, в съчетание с втора чаша бяло вино :)