Показват се публикациите с етикет брашно. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет брашно. Показване на всички публикации

вторник, 8 февруари 2022 г.

Виненките с локум на баба /Turkish delight cookies with wine

На баба ти виненките звучи в пъти по-вкусно от нейнoтo хвърчилo, килотите и деветини. Аз лично смятам, че ако нещо е бабино, със сигурност е изпитано, изпатено дори и усъвършенствано до неузнаваемост, плюс фактора да бъда направен по-най-лесния и икономичен начин. Ако рецептите имаха сертификати за качеството тези "На баба" биха били с най-висок клас и в един по-справедлив свят щяхме за специални поводи да се водим не в изискан ресторант, а във веригата "На баба ти кухнята" , където не само ще ти приготвят всичко с натурални продукти, няма да станеш от масата докато не си изядеш огромната порция, ще те похвалят, че си наддал и всичко, което остане от тавата, ще ти го приберат за вкъщи.

Добре би било, нали? 
Така моята баба последния път ми даде един буран с мас. Отдавна не съм готвила с мас и само я премятам от рафт на рафт в хладилника. Сега, обаче когато цените на олиото се изравниха с тези за гръдни импланти, аз посегнах към бурканчето и мога да ви кажа, че пак баба ми добре си знае. Пържените картофки в мас не могат да се сравнят с други, а днешната рецепта за виненки с мас ще ви върне в годините, когато сладките наистина се топяха в устата. 
 

В месеца на виното, няма как да не ви изкуша с някои романтични, лесни и леки рецепти за сладкиши с вино. Днес ви каня да си направим една пищна доза винени лакомки с орехи, така че да имаме за всеки ден с кафето или чая, и да се радваме на живота, защото каквото и да се случва, някои неща си остават същите - като сладките на баба например:

Необходими продукти:
около 300 г локум
200 мл бяло вино
250 мл разтопена мас
1 с.л. ванилия
100 г орехи
пудра захар за овалване

 Пълна видео рецепта може да видите засега ТУК, в моя Инстаграм акаунт, после ще я добавя и в публикацията, а сега може да видите изпълнението стъпка по стъпка. 


Много е лесно. Смесваме в купа брашното и разтопената мас, както и виното. Може да ползвате всякакво вино, разбира се червено ще доведе до по-тъмно тесто, затова аз ползвах домашно розе.

Към него добавяме и една супена лъжица ванилия, или ако е на прах- едно-две пакетчета, в зависимост колко силно искате да се усеща. Оставяме тестото да се охлади в хладилника за 40-60 минути, покрито в стреч фолио и оформено на топка. 

    

След като стене, разточваме на средно дебел лист и режем на триъгълници. Аз винаги правя по-малки и дебели, и ги разточвам допълнително леко, преди да сложа в тях плънката от парченеце локум и орех. 


Съветвам ви да си нарежете локума и орехите предварително на малки парченца, за да не си губите времето, когато тръгнете да ги навивате. Може да навиете сладките и на фунийки или топчета.

    

Редим ги в тавичка и ги печем във фурната на 180 градуса за около 10-15 минути, докато порозовеят. Времето ще варира в зависимост от големината на виненките, но почнат ли да хваща леко цвят по краищата, са готови. 


Още горещи ги овалваме в пудра захар и редим в поднос, като внимавайте, ако се изкушите да си хапнете тогава. Горещият локум не е шега работа, аз говорих с лек американски акцент като Кичка Бодурова няколко дни заради изгорен език.


Талкова леки, крехки и меки - с една дума идеални. Само не ме питайте колко бройки излизат, защото почнаха да изчезват по-бързо отколкото можех да ги преброя, но да кажем поне 60 броя има.


Кажете ми дали искате още бабини или винени рецепти, дали ще празнувате празника и ако приготвите нещо по рецепта от блога, не забравяйте да ми изпратите снимка :) 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,
 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  Благодаря ви, приятели!



петък, 27 март 2020 г.

Леки и хрупкави гофрети / Light and Crispy Waffles


Искали ли сте нещо в продължение на много време, и без конкретна причина да отлагате да си го вземете? За мен това с години бе гофретникът! Не помня кога реших, че искам да си го купя вече, може би с някоя от брошурите на магазините като Кауфланд и Lidl, когато стъпиха на нашия пазар и почнаха да ме пляскат през лицето през няколко месеца, но си казах "Ето сега вече ще си го взема". Обаче, нали не е от първа необходимост и не е нещо, което ще ползвам всеки ден , после пък къде да му търся място и така все се отказвах. 

От време на време възкликвах " Ех този път ще си го взема, много е изгоден", после забравях, промоцията свършваше, или пък пускаха двоен, какъвто не исках, или пък с причудливи форми, които не исках или пък заставах пред него в магазина и се чудех, искам ли го наистина? 

Представете си само каква дилема за един пуст гофретник, хора?


 Толкава пословично позната бях с него, че преди месеци с мама бяхме пак в магазина, и пак го загладех и тя възкликна "Ох, айде да ти го взема тоя гофретник, че вече колко го повтаряш".
 Чак срам ме хвана, че съм такава скръндза, ама във време на криза нали не си мислите, че баш гофретник спешно ми трябва ?Нали ме разбирате? 


Казах й, че съм намислила други рецепти да готвя и не искам да ме разсейва, затова просто няма да го взимам. "Друг път" -си казах аз, без много да си вярвам! За голяма моя изненада половинката ми наскоро се прибра след работа и какво да ми вземе, като знае, че аз бижута не ям, и хоп "гофретник" чак не можех да повярвам, че имам вече у дома. Точно какъвто исках, малък, кръгъл, да не е скъп, за да мога да заспя спокойно и да не ме е яд, ако не го използвам често или пък вземе, че се развали. 


Поразрових се за рецепти и понеже аз обичам гофретите да са хрупкави отвън, но меки отвътре, знаех, че търся рецепта, която да ги описва така. Правила съм гофрети вече с гофретник на заем ( няма такава стипца като мен, ще си помили човек) но станаха малко гуменки.
Вкусни докато са горещи , но после не толкова. след като се поразрових в нета намерих една подходяща за експеримент и за щастие се оказа много успешна. 

Сега искам да я споделя и с вас, както и един трик как да се подсигурите, че ще станат такива, дори и да нямате на-скъпия, професионален и невероятен гофретник. 

Утре може да си направим една перфектна гофретена събота и всички заедно да закусим тази вкусотия:



Необходими продукти за 8 броя:
60 г царевично нишесте
270 мл прясно мляко
160 мл олио
1/4 ч.л. сода
1/2 ч.л. сол
2-3 ч.л. захар
1 ванилия
2 бр. яйца

В купа смесваме сухите съставки. В друга купичка  смесваме млякото, с яйцата, после и олиото.

                             

Прибавяме мокрите към сухите, а след това добавям и ванилия ( при мен е течна).

                             

Оставяме сместа да почине за десет минути, за да може набухвателите да се активизират. 
Загряваме гофретника за два трети от мощността му, като това ще зависи от уреда, който имате. Аз не исках да рискувам, да прегорят. Слагаме около един половин голям черпак в гофретника и затваряме. 

                             

Печем докато започнат да придобиват хубав златист цвят, а ето и трика, който може да използвтае за да получите наистина хрупкави гофрети.

След като се изпекат ги пъхаме да се допекат във фурната за една-две минути на 200 градуса.


Най-добре да ги оставим да се охладят една по една, а не една върху друга защото пак ще се задушат и омекнат.


Как ще изберете да хапнете гофретите - оставям на вас да решите, дали с пудра захар, сладка, мед, течен шоколад...


цяла или на парченца. Аз я харесвам на парченца, като изсъхвайки във фурната те почти се чупят от само себе си. 

Сега имайки гофретник под ръка ще продължавам да тествам най-различни рецепти за да открия и други "вълшебства' от кулинарията, като гофретите въобще не трябва да бъдат само сладки, нали знаете? 


Сега вече ще спя спокойно, натъпкала се с достатъчно гофрети в коремчето и под възглавницата :)                                                                                                                              Пожелавам и на вас да отметнете нещо, което отдавна отлагате или да имате хора около себе си, които да ви помагат да го направите.


Малките победи в живота са важни, защото малките неща в него са всъщност големите неща! 




Бъдете здрави, щастливи и добри, 
всичко друго ще се нареди! 


Ако пък рецептата ви е допаднала или мен самата, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Сладък ден, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!
Благодаря ви, приятели!







вторник, 17 март 2020 г.

Най-лесният хляб: Хляб без месене / Easy No-Knead Bread Recipe


Image result for optimistic gif
Днес ми е някак оптимистично. Не, няма някаква специална причина. Положението навън е същото, аз все още ходя на работа, не мога да си почна диетата като хората, защото все изниква нещо, което я проваля в зародиш ( Аз, Аз я провалям), но с всеки нов ден си казвам, днес ще е денят. Хубав ден е! Слънчев от сутринта!

 Зелените тревички се оказват все повече на двора, а по път за работа има една къща с жив плет от жълтия храст, който цъфти около Великден.  Доскоро беше само от кафяви клонки, но след няколко дни имаше пъпки, а днес като минах вече беше една грееща жълта стена от цвят, която внезапно предизвика моята усмивка. Инстинктивно посегнах да ги погаля с пръсти  докато минавах покрай тях, като после се сетих за всички микроби, вируси и фини прахови частици и се наложи да си нося ръцете увиснали отпред като тиранозавър рекс докато стигна в офиса, където ги измих старателно. 

Такива дезинфекции и чистене удрям напоследък, че взех да се пръскам с белина вместо парфюм преди излизане. 

И въпреки всички разтърсващи битието ни моменти, все още слънцето, цветята и песента на птиците отвън са малките неща, които правят деня ми  awesome. 

Е, и храната разбира се!




Image result for optimistic gifИ тъй като не съм от хората, които направихa големите пазари, нито имам намерение да се редя на опашка докато не се наложи, реших да използвам креативността си и да изтърбуша шкафовете създавайки съвсем ново предизвикателство - измисли вкусни рецепти, с каквото вече имаме у дома. 
Първа стъпка - хляб! 

Не ям често хляб, но ако ще ям, ще бъде просто невероятен. С хрупкава, златна коричка, по която ножът стърже гладно, преди да  я пробие, а от вътре да се разнесе неустоимия аромат на топлата средина, която само чака да бъде топната я в супа, я в сосче или пък разядка. 


Не, че искам да се хваля, но направих такива вкусни гозби, че ако имате нужда от вдъхновение и смяна на канала с малко оптимизъм, останете на линия тези дни. 

Нека днес обърнем внимание на хляба и по-точно на най-лесния начин да си приготвите вкусен такъв, без да месите, да имате умения или каквото ида е било представа какво правите. Не ми ли вярвате? Ей, сега ще ви докажа с тази рецепта: 



Ще ви кажа как най-лесно може да си направите вкусен домашен хляб само без никакви усилия. Ето и необходимите продукт:

Около 500 г брашно София мел Класик ( плюс още за дооформяне) 
1 пак, суха мая ( 7 г)
1 с.л. сол
300 мл хладка вода

Най-лесно е да го направите от предната вечер. Аз така правя, за да може да си втасва цял нощ и да не му се налага да кръжите около него като муха на мед и да го чакате. 

От предната вечер си слагаме първо 400 г брашно и суха мая в купа.


Прибавяме хладката вода и солта по ръбчето на купата и замесваме меко тесто с дървена лъжица. Може да го направите и в миксер, но аз предпочитам направо в купата, да не цапам много много. ( Все пак ако ще правим мързеливи неща, нека са такива) 

Добавяме още брашно, докато започне да се отделя от купата, но все пак оставете тестото да бъде мекичко, не прекалявайте! 

След като се посъбере от стените на купата и изглежда ето така, го покрийте със стреч фолио и го оставете на хладно цяла вечер. Аз го оставям на плота в кухнята, където си е студеничко. 

                            

На следващия ден изглежда така. Преди време се притеснявах, че е превтасало, но няма такова нещо, защото си се изпича и надига чудесно. 


Изсипваме го с помощта на шпатула върху набрашнена повърхност ( аз слагам брашното направо върху хартията за печене и го завиваме един-два пъти, докато се оформи а топка, но без да го меся. С помощта на дървена или пластмасова шпатула! 


Гледаме да се запази въздушността и балончетата него :) 
Прехвърляме го както е с хартията в дълбок глинен съд, тендера или пък в йена, както правя аз, слагаме капак отгоре. оставаме го да втаса още 20 минути, 


а после печем в загрята на 200 градуса  фурна за около 45-60 минути, като накрая махаме и капака, за да се запече хубаво коричката.


Както се казва: "Няма по-голям от хляба" , затова и  такава рецепта ще ви бъде полезна във всякакви случаи. 


Още щом прекарах ножа по кората, "засвири" онази прекрасна мелодия на хрускане. Все още няма как да инсталирам ухание към снимките, но кой - знае, може би след време и това ще стане :) 


Хич и няма да ви лъжа, оставих диетата пак на заден план. Хапвахме го горещ и парещ, а  после топяхме и залъците в една чудесна мароканска супа, която ще ви споделя съвсем скоро. 


Ох! Не мога да се спра да го снимам, да го описвам, да му се радвам! Не искам и да приключваме вкусната тема, защото това означава пак да се върнем в стресиращата действителност, а аз искам да си издълбая тази средина и да си живея в това пухкаво хлебче, откъсвайки си парченца и похапвайки в легнало положение.


Личи си колко съм се размечтала, нали?
И вие може да го направите, като просто си приготвите този лек за душата! 

 До нови срещи, приятели 
и ако рецептите ви харесват, последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!
Благодаря ви, приятели!



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...