Днес ми е някак оптимистично. Не, няма някаква специална причина. Положението навън е същото, аз все още ходя на работа, не мога да си почна диетата като хората, защото все изниква нещо, което я проваля в зародиш ( Аз, Аз я провалям), но с всеки нов ден си казвам, днес ще е денят. Хубав ден е! Слънчев от сутринта!
Зелените тревички се оказват все повече на двора, а по път за работа има една къща с жив плет от жълтия храст, който цъфти около Великден. Доскоро беше само от кафяви клонки, но след няколко дни имаше пъпки, а днес като минах вече беше една грееща жълта стена от цвят, която внезапно предизвика моята усмивка. Инстинктивно посегнах да ги погаля с пръсти докато минавах покрай тях, като после се сетих за всички микроби, вируси и фини прахови частици и се наложи да си нося ръцете увиснали отпред като тиранозавър рекс докато стигна в офиса, където ги измих старателно.
Такива дезинфекции и чистене удрям напоследък, че взех да се пръскам с белина вместо парфюм преди излизане.
И въпреки всички разтърсващи битието ни моменти, все още слънцето, цветята и песента на птиците отвън са малките неща, които правят деня ми awesome.
Е, и храната разбира се!
И тъй като не съм от хората, които направихa големите пазари, нито имам намерение да се редя на опашка докато не се наложи, реших да използвам креативността си и да изтърбуша шкафовете създавайки съвсем ново предизвикателство - измисли вкусни рецепти, с каквото вече имаме у дома.
Първа стъпка - хляб!
Не ям често хляб, но ако ще ям, ще бъде просто невероятен. С хрупкава, златна коричка, по която ножът стърже гладно, преди да я пробие, а от вътре да се разнесе неустоимия аромат на топлата средина, която само чака да бъде топната я в супа, я в сосче или пък разядка.
Не, че искам да се хваля, но направих такива вкусни гозби, че ако имате нужда от вдъхновение и смяна на канала с малко оптимизъм, останете на линия тези дни.
Нека днес обърнем внимание на хляба и по-точно на най-лесния начин да си приготвите вкусен такъв, без да месите, да имате умения или каквото ида е било представа какво правите. Не ми ли вярвате? Ей, сега ще ви докажа с тази рецепта:
Ще ви кажа как най-лесно може да си направите вкусен домашен хляб само без никакви усилия. Ето и необходимите продукт:
1 пак, суха мая ( 7 г)
1 с.л. сол
300 мл хладка вода
Най-лесно е да го направите от предната вечер. Аз така правя, за да може да си втасва цял нощ и да не му се налага да кръжите около него като муха на мед и да го чакате.
От предната вечер си слагаме първо 400 г брашно и суха мая в купа.
Прибавяме хладката вода и солта по ръбчето на купата и замесваме меко тесто с дървена лъжица. Може да го направите и в миксер, но аз предпочитам направо в купата, да не цапам много много. ( Все пак ако ще правим мързеливи неща, нека са такива)
Добавяме още брашно, докато започне да се отделя от купата, но все пак оставете тестото да бъде мекичко, не прекалявайте!
След като се посъбере от стените на купата и изглежда ето така, го покрийте със стреч фолио и го оставете на хладно цяла вечер. Аз го оставям на плота в кухнята, където си е студеничко.
На следващия ден изглежда така. Преди време се притеснявах, че е превтасало, но няма такова нещо, защото си се изпича и надига чудесно.
Изсипваме го с помощта на шпатула върху набрашнена повърхност ( аз слагам брашното направо върху хартията за печене и го завиваме един-два пъти, докато се оформи а топка, но без да го меся. С помощта на дървена или пластмасова шпатула!
Гледаме да се запази въздушността и балончетата него :)
Прехвърляме го както е с хартията в дълбок глинен съд, тендера или пък в йена, както правя аз, слагаме капак отгоре. оставаме го да втаса още 20 минути,
а после печем в загрята на 200 градуса фурна за около 45-60 минути, като накрая махаме и капака, за да се запече хубаво коричката.
Както се казва: "Няма по-голям от хляба" , затова и такава рецепта ще ви бъде полезна във всякакви случаи.
Още щом прекарах ножа по кората, "засвири" онази прекрасна мелодия на хрускане. Все още няма как да инсталирам ухание към снимките, но кой - знае, може би след време и това ще стане :)
Хич и няма да ви лъжа, оставих диетата пак на заден план. Хапвахме го горещ и парещ, а после топяхме и залъците в една чудесна мароканска супа, която ще ви споделя съвсем скоро.
Ох! Не мога да се спра да го снимам, да го описвам, да му се радвам! Не искам и да приключваме вкусната тема, защото това означава пак да се върнем в стресиращата действителност, а аз искам да си издълбая тази средина и да си живея в това пухкаво хлебче, откъсвайки си парченца и похапвайки в легнало положение.
Личи си колко съм се размечтала, нали?
И вие може да го направите, като просто си приготвите този лек за душата!
До нови срещи, приятели
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!
Благодаря ви, приятели!
