Тъкмо бях решила да прибера палтото и се сетих, че се задава и най-женският месец - март, заедно с неговата непредсказуемост. Дали ще е топло или студено, отговорът е - да! И като всеки кулинар и аз се вдъхновявам от различни празници и тенденции, като тази година реших отново да отпразнуваме подобаващо 3-ти март. Преди години ви предложих тази трицветна панна кота, която стана истински хит, а сега, нещо по-българско - любимата ни бабина торта в багрите на българското знаме.
Знам, че думата "българско" и "България" все по-рядко предизвикват поводи за гордост и самочувствие в много от нас, а и аз не съм аз и изключението, което ще успее да ви амбицира за тях, но все пак ми се иска да споделя някои мои мисли, ако ми позволите, ( ако не искате, преминете направо към рецептата, за да не ви "насилвам" да четете)
За такива като мен - кажи речи откакто се помня, все сме в преход, търсене на демокрация и изграждане на модерна европейска държава. И все пак, аз също съм от хората, които са се завърнали от живот в чужбина и след много "търсене" успях да намеря чисто човешки, народни и дори наследствени архетипи тук, в които намирам утеха и приемственост, от която чисто духовно се нуждая. Така де, това е моята "страна", каквато и да е тя - малко шантава, скандалджийска, комплексирана и понякога си пада твърде много по чашката и чалгата, все се бие в гърдите, но най-често се бие със себе си, все някой или нещо й е крив, откраднал или взел, нищо, че тя не го е опазила като хората. Все ще избере тариката и забавния пред умния и стабилния, но иначе къде е кефът? Къде е интригата? Това е моята страна, дом на моите баби, дядовци, родители, на моята първа любов, на моите прекрасни приятели, които макар и много от тях да живеят отдавна в чужбина, още ни свързват спомени за намазани филии с шипково сладко, газирано ябълка, квартири с аромат на черги и супа, разменяне на дрехи, празници като "сурва", "прошки" и "баба е взела пенсия". Дом на култови фрази като "Не се прави на Мара подробната", "не клапай, а лапай", "ти недей много знаа" и други с предупредително-възпитателн характер, които даваха на поколения деца "храна за размисъл" преди лягане.
И въпреки всичко, това е нашата родина, нашата невидима нишка със земята и въздуха тук, която ни тегли от което и да било кътче на планетата и ни кара понякога да мечтаем за вкуса на зрелия домат биволско сърце, за печената баница в печката на село, за чувството ни за хумор, което е еволюирало от защитен механизъм срещу несправедливостта и несгодите до виртуозно изкуство в намирането на смешното във всяка ситуация! Нашата топлина, гняв, сърдечност и откровеност, която може да ти се изсипе на главата или една след друга или с помощта на малко ракия и наведнъж само защото нашата психика е такава - казва си "право куме в очи" и после "дупе да ти е яко".
Но пък и само тук хора които не се харесват един друг си бутат колата заедно като закъса или пращат смс-и за лечение, само тук знаеш, че този, който те ядосал днес, ще ти стане приятел и ще иска услуга утре. Такива сме каквито сме и само с годините добиваме мъдростта да разберем, че не сме идеални, не сме и най-умните и красивите, но си имаме и добри черти. Колкото толкова! И тук, макар и напук, може да се смеем, да обичаме, да отглеждаме деца, да се радваме на природата, на близките си. Никъде не е идеално, но така ни се е паднало - това кътче да е наше. Не са останали само идиоти в страната, само безмозъчни хилуронови бомби, не са само мързеливите и неуспешните, има и от другите. Знам ги, виждам ги, те са мои приятели, колеги, близки и съседи. Те не пишат много в нета, и нямат време да коментират под всяка новина с първата осъдителна мисъл, която им е дошла на ума, за да докажат, че съществуват. Те ще оставят място за паркиране и на другите и ще почистят след себе си, когато хапват в парка. Те рядко имат време за "кафе с цигара", но са там когато имаш нужда от нещо, да те подкрепят и похвалят. Те са такива в България и извън нея! Те знаят, че нищо не е само черно или бяло, добро или лошо. Има и от двете и приемат, че ако направиш добро не е за да ти се пляска с ръце. Не защото Бог или камерите гледат, а защото просто им идва отвътре да са хора "като хората". Знам ги тези хора, знам, че ги има още и точно те СЪЩО са България. И именно те заслужват тази торта. Тя е за тях!
Необходими продукти за торта 20 см:Започваме като разбиваме яйцата със захарта
Супер да ви е сладко ще я пробвам
ОтговорИзтриване