На баба ти виненките звучи в пъти по-вкусно от нейнoтo хвърчилo, килотите и деветини. Аз лично смятам, че ако нещо е бабино, със сигурност е изпитано, изпатено дори и усъвършенствано до неузнаваемост, плюс фактора да бъда направен по-най-лесния и икономичен начин. Ако рецептите имаха сертификати за качеството тези "На баба" биха били с най-висок клас и в един по-справедлив свят щяхме за специални поводи да се водим не в изискан ресторант, а във веригата "На баба ти кухнята" , където не само ще ти приготвят всичко с натурални продукти, няма да станеш от масата докато не си изядеш огромната порция, ще те похвалят, че си наддал и всичко, което остане от тавата, ще ти го приберат за вкъщи.
Добре би било, нали?
Така моята баба последния път ми даде един буран с мас. Отдавна не съм готвила с мас и само я премятам от рафт на рафт в хладилника. Сега, обаче когато цените на олиото се изравниха с тези за гръдни импланти, аз посегнах към бурканчето и мога да ви кажа, че пак баба ми добре си знае. Пържените картофки в мас не могат да се сравнят с други, а днешната рецепта за виненки с мас ще ви върне в годините, когато сладките наистина се топяха в устата.
В месеца на виното, няма как да не ви изкуша с някои романтични, лесни и леки рецепти за сладкиши с вино. Днес ви каня да си направим една пищна доза винени лакомки с орехи, така че да имаме за всеки ден с кафето или чая, и да се радваме на живота, защото каквото и да се случва, някои неща си остават същите - като сладките на баба например:
Необходими продукти:
около 300 г локум
200 мл бяло вино
250 мл разтопена мас
1 с.л. ванилия
100 г орехи
пудра захар за овалване
Пълна видео рецепта може да видите засега ТУК, в моя Инстаграм акаунт, после ще я добавя и в публикацията, а сега може да видите изпълнението стъпка по стъпка.
Много е лесно. Смесваме в купа брашното и разтопената мас, както и виното. Може да ползвате всякакво вино, разбира се червено ще доведе до по-тъмно тесто, затова аз ползвах домашно розе.
Към него добавяме и една супена лъжица ванилия, или ако е на прах- едно-две пакетчета, в зависимост колко силно искате да се усеща. Оставяме тестото да се охлади в хладилника за 40-60 минути, покрито в стреч фолио и оформено на топка.
След като стене, разточваме на средно дебел лист и режем на триъгълници. Аз винаги правя по-малки и дебели, и ги разточвам допълнително леко, преди да сложа в тях плънката от парченеце локум и орех.
Съветвам ви да си нарежете локума и орехите предварително на малки парченца, за да не си губите времето, когато тръгнете да ги навивате. Може да навиете сладките и на фунийки или топчета.
Редим ги в тавичка и ги печем във фурната на 180 градуса за около 10-15 минути, докато порозовеят. Времето ще варира в зависимост от големината на виненките, но почнат ли да хваща леко цвят по краищата, са готови.
Още горещи ги овалваме в пудра захар и редим в поднос, като внимавайте, ако се изкушите да си хапнете тогава. Горещият локум не е шега работа, аз говорих с лек американски акцент като Кичка Бодурова няколко дни заради изгорен език.
Талкова леки, крехки и меки - с една дума идеални. Само не ме питайте колко бройки излизат, защото почнаха да изчезват по-бързо отколкото можех да ги преброя, но да кажем поне 60 броя има.
Кажете ми дали искате още бабини или винени рецепти, дали ще празнувате празника и ако приготвите нещо по рецепта от блога, не забравяйте да ми изпратите снимка :)
Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,
Бъдете здрави и добри,
всичко друго ще се нареди!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!
Няма коментари:
Публикуване на коментар