Торта "Киев" и 7 години Lussi`s world of Artcraft / Kiev Cake

През януари доста хора имат поводи да черпят ( например Атанасовците днес), но не и аз. Защо тогава съм се захванала да правя торта, освен това, че от време на време трябва да ви приготвям по една такава прелестна рецепта, за да не забравяте, че аз споделя ли торта, значи е нещо необикновено. Но и друг е въпросът - с какъв акъл човек на диета прави торта, която няма как да опита, а ще раздаде на хора, близки, познати и непознати ( Да, правя го.. последния път занесох коледни сладки на служителките в моя пощенски клон, които също имат нужда от усмивки).

Истината е, че днес е спокойна събота, малко мрачна и освен, че вече съм свикнала да ставам по това време за работа, друга причина нямах да стана от леглото, освен тази, да ви напиша следните думи. 

Винаги съм искала да обичам толкава силно, че хората да се заразят с тази емоция. Може да ставам малко за смях понякога, може да ви се струвам твърде неестествено мила и че нещо не е наред ( у мен неща не наред с лопата да ги ринеш, но гарантирам ви - не са свързани със сърцето ми), но чувството за любов е това, заради което живея. И не говоря само за красивата, романтична любов, а  за тази на хората помежду си. Искам да я виждам, искам да я провокирам, искам да я създавам, с каквото мога.

В тъжните дни, във веселите, да изкопая от някъде история за чудесен човек, която да ви усмихне и да знаем всички ние, че въпреки мрачните събития и не толкова розова действителност, животът трябва да продължи, трябва да се вижда, оценява и да сме благодарни за него.

Благодарност е чувството, което се опитвам да развивам дори за най-малките неща, които имам щастието да изпитам, защото ако не си благодарен на малкото, няма да бъдеш и за голямото. Празнината в нас не се запълва с нищо, освен любов, а тя трябва да дойде първо от нас самите, за да може хората да отвърнат на същото. И нека да не обръщаме толкова внимание на факта, че винаги ще има хора, които няма да виждат това, които ще ни убедят, че предадени, изоставени, наранени или с тъмни мотиви, могат да стигнат по-далеч и с чувствата си сме само по-уязвими и слаби. Нека кратките мигове на завист, яд и гняв, да не ви заблуждават, че и вие сте един от тях, защото и аз ги имам, но не това ни определя, а какво ще направим накрая. Не мислите, а действията! 

Затова съм благодарна, че имам красиви хора около себе си, и фактът, че те се увеличават  с всеки изминал ден показва, че повече хора имат нужда от такъв приятел. Благодарна съм за всички вас, които успях да видя и да се запозная лично през изминалата годна, които ме спряхте и казахте мила дума, за тези, които ми писахте писма, картички, за тези,които споделиха своите лични моменти и просто искаха да кажат нещо на някого, които ги е накарал да го почувстват близък, макар да не са виждали никога. Това ми дава сили, за да продължа. 

Знаете, че в храната човек влага много енергия и емоция и  вярвам, че наистина едно приготвено с любов ястие може да излекува тъга, да усетиш грижата на мама и обичта на любимия. Вярвам,че и най-скъпото гурме ястие, идващо от ръцете на разтревожен готвач може да не ни се услади. Стремя се тук на страничките на блога да намирате и храна за душата,  с думите, които пиша за вас и себе си, ден след ден. Да си припомня какво има значение и защо, колкото и да живеем в сват на етикети, не съм просто момиче, жена, инфлуенсър, блогър, кулинар, блондинка, благоевградчанка, провинциалистка, българка или друго, а съм човек, който като всеки един от нас носи много в себе и и просто иска да бъде себе си, да се радва, да чувства, да има приятели и да създава и усеща любов и подкрепа. 

След като преживях доста разрушителна раздяла през 2018-та, 2019-та трябваше да положа всички основи на това да си стъпя на краката по възможно най-бързия наличен начин. Все още събирам парчетата, защото за съжаление сърцето не е винаги само това, което е пострадало.

 За мен изминалата година бе толкова натоварена и изпълнена с толкова препятствия и предизвикателства, че ме беше страх да споделя с който и да е било, че нямам идея как живота ми стигна до тук. Нали съм вече голям човек и всички имаме проблеми, не би трябвало да обръщам внимание на тези неща. 

Ето защото отново избрах да показвам хубавите неща, не защото ме е страх да говоря за лошите, а защото знам, че те така и не ме промениха. Аз съм си същия човек, все така силно обичам, и все така искам да се радвам на живота и ако има нещо, което ми донесоха е още по-голямо желание да показвам на хората, че лошото не побеждава доброто, докато ние не му позволим. 

И докато през изминалата 2019-та година не успях да отбележа годишнината на моя блог, поради ред причини, реших, че торта трябва да има, макар и по-късно. Празник трябва да има, макар и по-късно. Трябва да благодаря на хората, макар и по-късно, защото вие не сте никак малко: 

Вече 40 000 последователи във Фейсбук

5000 последователи в Инстаграм

     и 1 изключително благодарен и обичащ човек в мое лице

Благодаря на всеки, които застава зад мен, гласува за мен, пише ми, отнася с мен преди всичко като с човек. Зная, че понякога на успявам да отговявам на време, но не съм така неангажирана като преди,. Зная, че понякога в бързината допускам технически грешки, но докато за някои от вас е трети или пети коментар за деня, за мен това е сто и десетия, като пиша текстове на работа, пиша в къщи, пиша навсякъде и понякога мозъкът ми се уморява. Зная, че не мога да се харесам на всички, и че колкото и да се опиташ да показваш най-доброто от себе си, може самото ти съществуване да дразни някого, но и това е нещо, което няма как да променя. 

Благодаря на всеки един, който е допринесъл за тези числа по-горе, защото макар да са просто числа за някои, за мен това сте вие, до последната цифра. Благодаря на всеки, които иска да вижда повече такова съдържание около себе си в Интернет, по телевизия или в пресата, само с вашата подкрепа и интерес може да стане това! Споделяйте рецептите, пишете на марките какви продукти искате да имате у дома, пишете на  книжните издателства какво искате да виждате, да четете, да гледате по телевизията. И моля, това да не се приеме като някаква политическа или пък амбиция за телевизионна кариера от моя страна ( там ще ме изядат с парцалите с моята душичка), просто искам да обърна внимание, че хората са по- склонни да коментират нещо, когато не им харесва, когато "зле"," тъпо", "този човек не е подходящ" или да укоряват, вместо да предлагат неща, които те искат да видят. Не е нужно да вредим на някого, за да получим това, което искаме. 

Благодаря на всеки, които и да е той, ако чете това и думите ми предизвикват разбиране. 

Благодаря ви, приятели, днешната торта е за вас, и защото знам, че  някои може да имат алергия към фъстъци, ще ви черпя през екрана :) 

Обичам ви! 

Ваше Люсе

Необходими продукти:

За блатовете:

4 бр. яйца

3/4 ч.ч. захар*

2 с.л. масло

3/4 ч.ч. брашно

1/4 ч.ч. тъмно какао

1/2 пак бакпулвер

щипка сол

За крема:

250 г меко масло

1 консерва варено кондензирано мляко ( карамел) 

250 мл сметана

За сиропиране:

1 ч.ч. вряла вода ( може и повече течност по-влажна торта) 

3 с.л. захар

1 с.л. ликьор

1 ванилия

Още: 

13 бр. средно големи целувки

100 г печени фъстъци ( моите бяха с мед) 

шоколадов ганаш ( рецепта за ганаш тук)  

ч.ч = 200мл

Започваме като разбиваме яйцата със захарта на пухкава смес. През това време в купа смесваме сухите съставки и добавяме постепенно при яйцата. 

                         

Прибавяме и разтопеното масло и разбиваме отново, докато получим плътна, шоколадов смес, която разпределяме в две намазани с олио и с хартия за печене на дъното тавички, с размер 20 см ( Може и едни блат с размери около 24 см диаметър) 

Пъхаме да се пекат едновременно в предавателно загрята фурна на 170 градуса с обдухване за около 20-30 минути или до тест със суха клечка. 

                         

През това време разбиваме карамела с мекото масло, докато стане на крем, а след това смесваме с предварително разбитата на твърд сняга сметана. Получаваме много карамелен и вкусен пухкав крем.

                        

Когато блатовете са готови и изстинали напълно  ги разрязваме на половина по ширина.

Подготвяме си и сиропа за сиропиране на сладкиша като кипваме водата със захарта, а след това го овкусяваме  с малко винила и ликьор по желания. Всъщност тази стъпка е най-възможно да направите по свой вкус, защото може да бъде алкохолен ликьор с вкус на кафе или просто да сложите някакъв компот за напояване на блатовете, който смятате, че ще съчетае добре като вкусове с останалите компоненти. Аз винаги препоръчвам светли и нежни компоти като от кайсии, дюли или праскови. Може да сиропирате и с обикновен захарен сироп.

Сглобяване на тортата: Тъй като кремът е много стабилен, нямах нужда от ринг. Слагаме една част от блата, сиропираме и разпределяме част от крема. Поставяме втората част на блата, сиропираме отново, слагаме крем и счупваме отгоре от целувките, завършвайки с богата порция от фъстъците. Слагаме още малко крем и отново блат. След това сиропираме, слагаме крем и последния блат. 

Да поясня, целувки и фъстъци има само в средната част на тортата, но се стремим тя да  е по-обемна и целувките да са по-едри парчета, които да се вижда и да не се стопят в крема. 

                       

Измазваме тортата с крема и прибираме в хладилника да "спи".

На следващия ден я заливаме с щедра порция ганаш от черен шоколад ( към който също може да добавите ликьор, ако искате да сгрее душата в тези студени дни) и украсяваме с още малко натрошени фъстъци с мед.

След толкова много писане, сигурно си мислите, че едва ли имам още думи, но причината да нямам е защото тортата е безумно вкусна. 

Такава комбинация на хрупкаво, леко солено от фъстъците, но и въздушните и леки целувки, в комбинация  с карамел и шоколад, просто е торта, която ще ви засити, където и да е останало празно местенце - в стомаха или душата :) 

Споделям я с вас, в този скромен блогорожден ден и  ще се радвам на всеки, който се присъдени, да се почерпи. 

Бъдете живи, здрави и се обичайте! 

Подкрепете ме като ме последвате и споделяте публикации от моя Инстаграм акаунт:   https://www.instagram.com/lussievtimova/ 

и блога 

или фейсбук страницата на блога - https://www.facebook.com/Lussis-World-Of-Artcraft-492229107474274/

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!