Обожаааавам това ястие! Лесно, бързо, сиромашко, но носи толкова вкус и аромат, които не може да си представите, че се събират в тази чинийка.
Обичам всички пърженици на баба, но тази открих едва преди няколко години. На мен ми се струва вчера, но истината е, че те си изминаха пет-шест, защото дядо ми беше още сред нас.
Спомням си, че беше работен ден, но ние с Митко почивахме и решихме да запалим колата да отскочим до тях да ги изненадаме. Хванахме ги точно на обяда ( "Таман не сме им душмани", както казва баба), а в тяхната къщурка ухаеше толкова приятно, че лигите ми потекоха още преди да си събуя обувките.
Те толкова се зарадваха и с радост ни поканиха на масата, а баба се притесни, че не е направила нищо по-засукано за обяд, а ей такава сиромашка пърженица. Реши да стане да тършува за някой буркан месо, а аз я убеждавах, че няма нужда стръвно насочила поглед, а след това и вилица към това непознато ястие.
Като почнах да ям, не знам дали защото е у баба, дали защото друг го е сготвил, но сякаш всички пържоли, джолани, торти, баници и погачи ми се струваха излишни на този свят.
Толкова по-богати ястия сме свикнали да хапваме, че понякога когато някой сготви нещо скромно ни се услажда десет пъти повече, защото е различно, а пък самите ние никога не се сещаме да си го сготвим.
Хапвам пърженица, топях хляб, хапвах пърженица пак, а уханието на сухите чушлета се бяха пропили във всяка съставка на гозбата.
По някое време вече се усетих, че има и други хора на масата и се сетих да питам баба защо не ми е готвила такава пърженица досега.
Тя каза:"Ми за вас гледам да сготвя по-хубаво ядене като дойдете, чедо. Нещо с месце, да си хапнете."
Е, бива ли да е толкова сладка, баба, кажете! Как да не я нацелува човек! Много я обичам.
И така, сега когато имам останали сухи чушки, реших да си спретна една такава пърженичка. Не е никак трудна, не е тежка и става идеално за вечеря след обилните трапези напоследък, пък и в вкусна даже студена от хладилника, така че си я хапвам и за обяд.
Доверете ми с е и я опитайте и със сигурност ще ви стопли сърцето!
Ето какв ви трябва:
Необходими продукти:
3-4 бр. яйца
10 бр. сушени чушки
200 г сирене
олио
Започваме като почистват добре, забързват се от прах, премахват се дръжки и семки.Режем ги на средно ситно.
В тиган загряваме олио, но на средна температура, а не на максимална. Слагаме чушките и запържваме добре, като по този начин омекват, но е важно да не ги прегорим, тъй като са тънички и ще станат горчиви на вкус. Аз обичам люто и си слагам и някоя люта чушка ;)
След това прибавяме яйцата и натрошеното сирене и разбъркваме, докато всичко се изпържи добре.
Позволих си да я поръся с малко от сушената чубрица на баба, защото е много ароматна, но не е нужно да я подправяте с нищо, тъй като чушките са достатъчни :)
Грабвайте вилицата и да почваме ;)
Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
Люси,
ОтговорИзтриванеда ти е честита , спорна, здрава и благодатна Новата 2018 година ! Да ти носи много радост и успехи.А ястието ти е чудесно, лесно и много вкусно.И аз с умиление си спомням за ястията, които моята баба правеше - лесни, простички и много, много вкусни.
Весел януари !
Благодаря, Лени! Бебините гозби са незаменими! Много вдъхновяващ януари и за теб!
ИзтриванеЛюска,за много години,чаровнице!;)Да си все така усмихната,стопляща душички с кулинарни изкушения, много здраве,късмет и уют в семейството ти!;)Тази разкошотия направо ми открехна болните очи...:) Боледувам още отпреди коледните празници,и нямам почти никакъв ищах за вкусно хапване,че и за готвене,а това е показател,че наистина съм зле:(Но това ястийце звучи божествено,чак усетих аромата му.Жалко само,че си използвах всички сушени чушчици около Коледа,които си бях домъкнала от София в Бурса...Остава само да се надявам,че мама е запазила малко,и след седмица-две,да съм жива и здрава,планирам да пътувам до България и ще си спретна точно тази вкуснотия;)Даже обещавам,първо нея,и чак тогава кавърмичка със свинско и праз,за която ми изгоря тук душата;)Само понякога крадешком поглеждам към една твоя великолепна рецепта за такова нежно и крехко прасешко с праз;) на сач,облизвам се и преглъщам...,но си казвам:Дръж се още малко,душо грешна:):) Много целувки и прегръдки,Люси!Марта;)
ОтговорИзтриванеМарте, за много години, мила! Нека 2018-та бъде прекрасна за теб и да ти донесе много щастливи моменти! Радвам се, че гозбичката ти е харесала и с енадявам да имаш възможност да я опиташ, но и да не стане, сигурна съм, че ще успеем да споделим друго ястие заедно, макар и от разстояние. Прегръдки и целувки, мила!
ИзтриванеВкуснооооо
ОтговорИзтриванеБлагодря :)
ИзтриванеЗдравей,Луси! Много ми хареса идеята за " яденето на баба" и затова ще си позволя да ти напиша какво ми приготвяше моето бабче! Казва се " триеница каша".На глед няма никакъв вид,но вкуса е мммммм.И такааа: трябват ти около литър водичка,която с щипка сол е сложена да заври.Около две шепи брашно се слагат в купа и ги намокряш с една кафена чаша вода. Това нещо го разтриваш с ръцете си( затова се нарича триеница) да се получат трохи.Когато водата заври й се прибавят трохите от брашно при разбъркване.Да поври малко,за да се свари брашното.Отделно в тиганче се слага олио да се запържи и му се слага една филия хляб,начупен на трохички!Когато трохите станат златисти се изсипва върхи кашата! Моето бабче ми добавяше захар,но сега съм чувала и за солен вариант!Яденето е от село Свирково,до Симеоновград.Опитай!😊😊😊
ОтговорИзтриванеМного ти благодаря, че ми сподели тази гозба, Анонимен! Щеше да е още по-добре да ми беше написала и името си, та като го приготвя да напиша от кой ми е рецептата. Но ще се постаря да го напарвя, а ти ако можеш драсни ми как се казваш :) Поздрави от все сърце!
ИзтриванеМного вкусно звучи,Люси. Точно такава не съм опитвала. Но и моята баба правеше такива простички неща, ненадминати на вкус. И някои от тях, колкото и да се опитвам, не мога да направя като нея.
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Илианка! Ако са ти останали някои чушлета, опитай я за бърза вечеря - залужава си! Прегръдки, мила!
ИзтриванеСладка, Люси! Това ястие ми е вече фаворит! Ще разбереш много скоро като го приготвя! Бъди здрава! Прегръщам те!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, Пете! С нетърпение ще чакам да го видя <3 Прегръдки и много усмивки за теб!
ИзтриванеДемек Люси, си сготвила миш маш. Вкууусно. Знаеш ли, толкова вече преситени, толкова вечече се стремим да намравим нещо по така, че забравяме за за най обикновените и сладки манджи на нашите баби.
ОтговорИзтриванеБаба като направише юшмер каша и аз като теб забрявах че има други хора.
Чува ли си за тая каша? Ще чакам отговор.
Поздрави мила Люси Катя
Благодаря ти, Кате! В нашия край си му казваме пърженица на миш-маша, но иначе да, същото е. А за кашата съм я чувала под друго име - бял мъж. Същото ли е?
ИзтриванеЕто това ще бъде сготвено у дома! Заради вкусната бабина рецепта, заради милите думи към нея, заради теб самата! Браво, моето момиче!
ОтговорИзтриванеМного благодаря, Йолинка! Целувки и прегръдки!
ИзтриванеЮшмер кашата е като фрикасето но със сирене и може да се полее с малко препържено масълце.
ОтговорИзтриванеМного си ми симпатична и винаги ми даставяш огрооомно удоволствие.
Прегръдки. Катя
Пак съм аз Люси. Ама моята баба не знаеше какво е фрикасе , тя му казваше каша със сирене. Ако искаш опитай някой път. А твоата пърженица ще е опитам кагато се прибера на село.
ОтговорИзтриванеИ пак поздрави най сърдечни Катя
Благодаря ти, Кате! Кашичката ми звучи точно като бял мъж, щом е със сирене. Определно ще я направя. Благодаря ти и поздрави от сърце!
Изтриване