Много неща мога да кажа за днешната рецепта и пак няма да са достатъчни. ( А знаете, че ме бива в приказките :) ) Отдавна исках да опитам този вид понички, защото са толкова привлекателни поради толкова много причини. Не са типичните ви там понички, ами такива, че да може да виждате плънката и още повече да ви се дояжда!
Освен, че са във формата на фунийки, са и печени, което най-много ми харесва в рецептата. Не обичам да пържа понички по ред причини, но ако вие си падате по по-мазничко, тя е пригодна и за двата варианта.
За пълнежа хич не съм се и чудила. Вуйчо ми последно ме молеше за понички с шоколад, а у дома имах няколко останали пудинга.
Реших да не ги пълня с течен шоколад, защото е по-сух и не след дълго и самите понички изсъхват. При все че и тук са печени, сметнах че наситения, пухкав крем ще е по-добрия избор и бях права.
Разбира се, обогатих пудинга с един брой тъмен шоколад, за да може да бъде наистина наистина шоколадово.
Едвам изтърпях да снимам, за да мога да заровя пръсти в тези чудесни фунийки. Ако и вие искате да ги направите, запишете си рецептата , която следва сега:
Необходими продукти:
500 г био пшеничено брашно София мел
50 г мазнина ( олио/ масло)
250 мл прясно мляко
1/2 кубче. мая
50 г захар
1 яйце
щипка сол
За крема:
1 пудинг шоколад
100 г тъмен шоколад
Още:
масло
захар
След няколко минути имаме хубаво, гладко, меко, но не лепнещо тесто.
Поставяме го в леко намазнена с олио купа и покриваме със стреч фолио за да втаса на топло.
През това време може да направите крема, или да го направите преди това.
За него пригответе пудинга според указанията и когато е готов, прибавете един начупен на ситно черен шоколад, за да засилите вкуса. (Ако искате по-твърд крем, прибавете и масло) Оставете да изстине и да стегне.
След като тестото е готово, го разделяме на осем равни части, а след това оформяме на топчета.
Всяко топче правим на фитил с дължина около 40 см.
Навиваме го върху метална форма за каноли, която леко сме намазали с олио. Хубаво е да направите навивката максимум три пъти, за по-стабилни и пухкави понички.
Ако нямате такива формички, направете си цилиндърчетата от кухненско алуминиево фолио - аз също си изфабрикувах няколко, защото нямах толкова бройки от металните.
Наредете ги в тава с хартия за печене, с разстояние между тях и печете на 180 градуса, докато порозовеят апетитно - около 25 минути :)
Аз пекох на два пъти по четири бройки в тавата.
Готовите понички оставете за малко да починат и извадете формичките, които ще ви трябват за втората порция например :)
В по-широка купичка разтопяваме масло, в което ги овалваме, а след това ги пъхаме една по една в найлонова торбичка с кристална захар и раздрусваме, за да може захарта да полепне добре по тях.
След това със шприц или просто друга торбичка, на която сме отрязали единия край, шприцоваме крема в поничките.
Е, не! Няма такава вкусотия! Поничка ли е, кифла ли е, кремка ли е...дори не ме интересува. Искам да ям до пръсване :)
До сладки срещи, приятели!
Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
Здравейте, изглеждаш зашеметяващо вкусни и определено ги направя днес или утре! Искам обаче да ви попитам, какъв модел ви е планетарния миксер? Искам да си купя, но не мога да преценя кой е най-подходящ за мен и на тесто. 🙂
ОтговорИзтриванеЗдравей, Вили! Моят миксер е Китчън ейд. Меся тесто предимно на него. Поздрави :)
ИзтриванеПрекасно изглеждат! Възможно ли е да се замени брашното с бяло? Поздрави!
ОтговорИзтриванеРазбира се, няма проблем :)
Изтриване