Каноли / Cannoli

Имали ли сте един от онези стръвни моменти, в които така ви се дояжда нещо, че го приготвяте по нощите, само и само да заспите спокойно, че ще го опитате на сутринта и животът ви отново ще има смисъл. Не? Само аз ли съм така? Добре, няма значение, преминаваме нататък.....Nothing to see here! 

Ще перифразирам : Малко са десертите, които могат да ме изкушат да се вдигна от дивана след определен час, пък камо ли да готвя в тая жега, но истината е, че летните вечери са едни от малкото моменти, когато може да се усети поне някаква прохлада, затова и всъщност не е толкова лоша идея. Да кажем, че точно това имах предвид, когато приготвих тези каноли в три през нощта. 

Лято е, а аз съм по-далеч от морето и каквато и да е било форма на почивка отколкото някога мога да бъда. Затова освен непрекъснато отнасяне в главата ми за да си мечтая за прекрасните кътчета по земята, по които мога да се излежавам с коктейл в ръка, периодично се появяват и разни спомени от миналата година по това време. Тогава имахме възможност да отскочим до Милано (стига съм отскачала само до Кауфланд и Изипей, ба*и) и отново се заредих с тоново кулинарно вдъхновение.

Не съм от хората, които купуват сувенири, тъй като предпочитам да изям и изпия парите си до последно, а пък спомените да останат в главата, сърцето или в краен случай - на "лента".

Същата година направих изключение обаче - купих кутия чудесни, автентични, италиански каноли за да занеса на майка ми, та най-сетне да ги опита и тя. Тя знае за пословичната ми любов към този десерт и понякога се шегуваме, че нещо може да е вкусно, ама "не е каноли". 

Когато й ги подарих, признавам си, малко се притеснявах. Не само, че й подарявах нещо, което едвам се въздържах да не изям по пътя, но, ами ако кажеше:" Ами, хубаво е, ама не е нещо особено", щеше да ми се пукне жлъчката. 

Дори, и мафиотите не могат да пренебрегнат неустоимия вкус на канолите, както видяхме в "Кръстникът" и култовата сцена с Питър Клеменца, който нарежда: "Остави пистолета. Вземи канолите!"

Е, мамчето се отърва и не й се наложи да спи с рибите, тъй като се влюби във вкуса им още с първата хапка. Аз седях ококорена, гледайки я как дъвчи лакомо и питах "Нали? Нали? Не е ли най-вкусното нещо на света?"

От този ден насетне съм приготвяла каноли няколко пъти и с ръка на сърцето си мога да заявя: Този вкус няма да ми писне никога!

Много се надявам да ви убедя да ги приготвите, ако не сте ги правили досега, особено ако сте сред любителите на чийзкейковете и чийз-десертите. Основна част в тази рецепта играе рикотата, затова от сега казвам, аз не бих я заменила с друго! Но ето и останалите продукти:

Необходими продукти:

За черупките:

2 1/2 ч.ч. брашно

1/4 ч.ч. захар

1 ч.л. канела

4 с.л. масло

5 с.л. червено вино

2 яйца ( + един белтък )

олио за пържене

За крема:

500 г рикота

2/3 ч.ч. сметана за разбиване / маскарпоне

3/4 ч.ч. пудра захар

1-2 ванилия

щипка канела

100 г шоколадови капки 

захаросани портокалови корички/ коктейлни черешки

Рецептата всъщност не е никак сложна и затова не беше голяма философия за приготвяне дори и в три през нощта. Като цяло смесваме съставките за черупките (без белтъка) в купа до получаването на тесто, което може да се моделира. Увиваме във фолио за свежо съхранение и прибираме в хладилника за около половин час. 

                       

След това загряваме в касерола олио, като за маслена баня. 

Подготвяме си и формичките за канолите, които изглеждат ето така и се продават по три в комплект в магазините за левче. Аз съм си купила само един комплект, тъй като са напълно достатъчни според мен. Леко ги намаслявам с масло.

Изваждаме тестото от хладилника и го разточваме на тънък лист. Изрязваме кръгове с помощта на чаша, моите бяха с диаметър около 9 см. Увивам около формичката и намазвам с белтък, за да залепнат краищата. 

                 

Пускам ги да се пържат до златисто в маслената баня, като ги обръщам от всички страни.

Изваждам черупките и ги редя върху решетка. Ще забележите, че те не са никак мазни. Издърпвам тръбичките с помощта на по-дебела салфетка, тъй като са горещи.

Процедирам така и с останалата част от тестото и макар да изглежда като голяма врътка, всъщност не отнема толкова много време, тъй като черупките са тънки и се пържат бързо. Оставям ги да изстинат напълно.

Следващата стъпка е да направи крема за пълнеж. За целта смесваме рикотата с пудрата захар. Италианците предпочитат да отцедят рикотата известно време преди това, като след това я прекарват през сито, така че да стане още по-фина и въздушна. Ако не ви се прави тази процедура - няма страшно. Кремът ще стане и така. Прибавете и битата сметана (или маскарпонето, ако не обичате сметана). Аз предпочитам варианта със сметана, тъй като кремът става по-въздушен и лек. Накрая овкусяваме с нарязаните портокалови корички, ванилията, канелата и прибавяме шоколадовите капки.

С този крем пълним канолите, с помощта на пош.

Може да ги украсите с още шоколадови капки, захаросани портокалови корички или коктейлни череши.



Поръсете с пудра захар, врътнете ключа на вратата и се настанете удобно, защото ще падне плюскане...
Сладки почивни дни, приятели!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!