Свинско със сладко-кисел сос и зеленчукови нудели / Sweet and sour pork with vegetable noodles

Започваме още една седмица с китаеца "Ко ши ям" и жена му "Ко ту има"! Когато мисля за бързи рецепти за през седмицата често посягам към китайската кухня и не говоря за ресторанта близо до нас. Научих да си правя голяма част от ястията у дома и освен ако не съм болна, не помня кога съм си поръчвала последно такава. 

Истината е, че обичам азиатската кухня, макар че не мога да кажа, че съм опитвала цялото й разнообразие. Имам няколко неприятни спомени за това как в един китайски ресторант в Холандия ми поднесоха пилешки бутчета, а като отхапах пълни с тофу, бате! 

Може би ще дойде ден, когато тофуто ще предизвиква у мен положителни емоции, но той не е днес. 

Друга дата обаче е близо и това на китайската нова година, която тази се отбелязва на 25 януари. За разлика от нашата, този празник не е само един ден, а по-скоро цял период, в който всеки се старае да се види с близките и пада едно голямо пътуване, по-голямо от голямото пазаруване за black friday в Щатите.

Също така не се отбелязва само в Китай, а в голяма част от Азия. Хората тогава залагат доста на сладичкото - и ей, тука вече наострих уши. Да, ама не може само десерти за хапване през седмицата, затова реших да спретна една вариация на любима рецепта, този път за свинско в сладко-кисел сос, и то със зеленчукови нудели. Ще бъде грехота да лишим месото от невероятния сос, но нуделите може да си ги спестим.

Освен, че е по-леко ястието, мисля, че ще се влюбите в моята идея да замествате пастата с нарязан на лентички зеленчук - хем по-диетично, хем по-свежо.

Още една чудесна идея е и да се включите в игратa на Kikkoman, които и за тази нова година ще раздават награди, големи и малки, но най-вече много на брой. Най-хубавата част е, че за да ги спечелите не е нужно да купувате нищо, но все пак продуктите им ще са на специална цена в тази период 

( Има си хас, пък да не ни почерпят с намаления за празника) 

Опитайте и си късмета на тяхната страница тук, защо не! 

А сега, обратно към рецептата - ами страхотна е! Може би сосът да не е най-диетичния и да не влиза в никой режим, но този път замених захарта изцяло с мед, а количеството на самия сос зависи пък от вас. 

Разбира се, че може да ползвате други продукти, зеленчуци или пък месо, може да пропуснете нещо, няма да ви убие - важното е да ви хареса.

За мен най-важно е да се уцели баланса на сладко и кисело, което е главно между оцет и мед. Самия кетчуп добавя още сладост и типичната текстура, но може да я постигнете и с по-полезен вариант със сок от домати. Нишестето в рецептата ще сгъсти соса в последствие. Аз вече ги правя на око тези рецепти, но ето примерни продукти: 

Необходими продукти:

Около 300 г свинско месо

2 с.л. царевично нишесте 

1 белтък 

сол

За соса:

100 мл ябълков оцет ( 1/ 2 ч.ч.) 

100 г мед ( 1/2 ч.ч.) 

1/4 ч.ч. соев сос Kikkoman

2 с.л. сос от стриди

1/4 ч.ч. доматено пюре/ сок или кетчуп

Зеленчуци: 

4 бр. чушки ( зелени/ червени)

1 гала чесън 

1 краставица

 1 морков

олио

Започваме като си нарязваме чушките и моркова на средно големи парчета и по-тънки слайсове. 

В касерола слагаме меда и оцета и загряваме докато се разтопи меда. След това добавяме и останалите съставки за соса, като оставяме да поври две-три минути, докато изври силния оцет. Опитате! Не трябва да е прекалено кисело, ако още е, оставете го да поври още малко. 

                          

Месото се нарязва на тънки, средни парчета, осоляваме се леко и се овалва в разбит до пяна белтък, а след това се слага една супена лъжица от нишестето, така че да полепне по него. 

Може да го запържите преди или след зеленчуците - ще оставя на вас да прецените . Аз го правя и по двата начина. 

Предпочитам понякога да сготвя месото предварително, защото обичам да оставям зеленчуците по-хрупкави в ястието и ако го сложа сурово, рискувам да се сготвят и да омекнат, докато то стане готово. 

В тиган слагаме сгорещено олио, така че да покрие дъното и да е добре зарято.  Пускаме първо половината ситно нарязан чесън, така че да пусне аромата си и разбъркваме постоянно, за да не загори. Прибавяме и зеленчуците. Може да намалите температурата, за да няма изгорели зеленчуци. Добавяме изпърженото вече месо.

След като зеленчуците тръгват да омекват, но са все още са леко хрупкави, прибавяме една супена лъжица от нишестето и разбъркваме добре. 

Изсипваме и приготвения в касеролата сос. Заливаме ястието и пържим още 10-20 секунди, докато сосът се сгъсти и стане лепкав.  Дърпаме от огъня. 

Накълцваме на ситно останалия чесън, а краставицата я режем на тънки ленти - аз използвам специалната белачка, която имам за целта ( купих я от Джъмбо ), за да заприличан на нудели . 

                             

Накрая ястието трябва да изглежда приблизително ето така:

Сервираме го още горещо, поръсено с пресния чесън и гарнитурата от зеленчуковите нудели.

Не мога да преценя кой вариант ми хареса повече - свинското със сладко-кисел сос или пилешкото със сладко кисел- сос Пекин ( затова си ги правя и двата)

 

Надявам е моето предложение да ви е харесало, а ако е така - пишете ми тук или на страничката на блога. 

Не пропускайте да ме следвате и в Инстаграм и Фейсбук, за да знаете винаги какво се готви в кухнята и коя е следващата рецепта :)

Според китайката нова година започва годината на Железния плъх, която трябва да е успешна за всички зодии, затова защо да не се опитаме да си спечелим и някоя награда :) 

Усмихнат ден и година, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Торта "Киев" и 7 години Lussi`s world of Artcraft / Kiev Cake

През януари доста хора имат поводи да черпят ( например Атанасовците днес), но не и аз. Защо тогава съм се захванала да правя торта, освен това, че от време на време трябва да ви приготвям по една такава прелестна рецепта, за да не забравяте, че аз споделя ли торта, значи е нещо необикновено. Но и друг е въпросът - с какъв акъл човек на диета прави торта, която няма как да опита, а ще раздаде на хора, близки, познати и непознати ( Да, правя го.. последния път занесох коледни сладки на служителките в моя пощенски клон, които също имат нужда от усмивки).

Истината е, че днес е спокойна събота, малко мрачна и освен, че вече съм свикнала да ставам по това време за работа, друга причина нямах да стана от леглото, освен тази, да ви напиша следните думи. 

Винаги съм искала да обичам толкава силно, че хората да се заразят с тази емоция. Може да ставам малко за смях понякога, може да ви се струвам твърде неестествено мила и че нещо не е наред ( у мен неща не наред с лопата да ги ринеш, но гарантирам ви - не са свързани със сърцето ми), но чувството за любов е това, заради което живея. И не говоря само за красивата, романтична любов, а  за тази на хората помежду си. Искам да я виждам, искам да я провокирам, искам да я създавам, с каквото мога.

В тъжните дни, във веселите, да изкопая от някъде история за чудесен човек, която да ви усмихне и да знаем всички ние, че въпреки мрачните събития и не толкова розова действителност, животът трябва да продължи, трябва да се вижда, оценява и да сме благодарни за него.

Благодарност е чувството, което се опитвам да развивам дори за най-малките неща, които имам щастието да изпитам, защото ако не си благодарен на малкото, няма да бъдеш и за голямото. Празнината в нас не се запълва с нищо, освен любов, а тя трябва да дойде първо от нас самите, за да може хората да отвърнат на същото. И нека да не обръщаме толкова внимание на факта, че винаги ще има хора, които няма да виждат това, които ще ни убедят, че предадени, изоставени, наранени или с тъмни мотиви, могат да стигнат по-далеч и с чувствата си сме само по-уязвими и слаби. Нека кратките мигове на завист, яд и гняв, да не ви заблуждават, че и вие сте един от тях, защото и аз ги имам, но не това ни определя, а какво ще направим накрая. Не мислите, а действията! 

Затова съм благодарна, че имам красиви хора около себе си, и фактът, че те се увеличават  с всеки изминал ден показва, че повече хора имат нужда от такъв приятел. Благодарна съм за всички вас, които успях да видя и да се запозная лично през изминалата годна, които ме спряхте и казахте мила дума, за тези, които ми писахте писма, картички, за тези,които споделиха своите лични моменти и просто искаха да кажат нещо на някого, които ги е накарал да го почувстват близък, макар да не са виждали никога. Това ми дава сили, за да продължа. 

Знаете, че в храната човек влага много енергия и емоция и  вярвам, че наистина едно приготвено с любов ястие може да излекува тъга, да усетиш грижата на мама и обичта на любимия. Вярвам,че и най-скъпото гурме ястие, идващо от ръцете на разтревожен готвач може да не ни се услади. Стремя се тук на страничките на блога да намирате и храна за душата,  с думите, които пиша за вас и себе си, ден след ден. Да си припомня какво има значение и защо, колкото и да живеем в сват на етикети, не съм просто момиче, жена, инфлуенсър, блогър, кулинар, блондинка, благоевградчанка, провинциалистка, българка или друго, а съм човек, който като всеки един от нас носи много в себе и и просто иска да бъде себе си, да се радва, да чувства, да има приятели и да създава и усеща любов и подкрепа. 

След като преживях доста разрушителна раздяла през 2018-та, 2019-та трябваше да положа всички основи на това да си стъпя на краката по възможно най-бързия наличен начин. Все още събирам парчетата, защото за съжаление сърцето не е винаги само това, което е пострадало.

 За мен изминалата година бе толкова натоварена и изпълнена с толкова препятствия и предизвикателства, че ме беше страх да споделя с който и да е било, че нямам идея как живота ми стигна до тук. Нали съм вече голям човек и всички имаме проблеми, не би трябвало да обръщам внимание на тези неща. 

Ето защото отново избрах да показвам хубавите неща, не защото ме е страх да говоря за лошите, а защото знам, че те така и не ме промениха. Аз съм си същия човек, все така силно обичам, и все така искам да се радвам на живота и ако има нещо, което ми донесоха е още по-голямо желание да показвам на хората, че лошото не побеждава доброто, докато ние не му позволим. 

И докато през изминалата 2019-та година не успях да отбележа годишнината на моя блог, поради ред причини, реших, че торта трябва да има, макар и по-късно. Празник трябва да има, макар и по-късно. Трябва да благодаря на хората, макар и по-късно, защото вие не сте никак малко: 

Вече 40 000 последователи във Фейсбук

5000 последователи в Инстаграм

     и 1 изключително благодарен и обичащ човек в мое лице

Благодаря на всеки, които застава зад мен, гласува за мен, пише ми, отнася с мен преди всичко като с човек. Зная, че понякога на успявам да отговявам на време, но не съм така неангажирана като преди,. Зная, че понякога в бързината допускам технически грешки, но докато за някои от вас е трети или пети коментар за деня, за мен това е сто и десетия, като пиша текстове на работа, пиша в къщи, пиша навсякъде и понякога мозъкът ми се уморява. Зная, че не мога да се харесам на всички, и че колкото и да се опиташ да показваш най-доброто от себе си, може самото ти съществуване да дразни някого, но и това е нещо, което няма как да променя. 

Благодаря на всеки един, който е допринесъл за тези числа по-горе, защото макар да са просто числа за някои, за мен това сте вие, до последната цифра. Благодаря на всеки, които иска да вижда повече такова съдържание около себе си в Интернет, по телевизия или в пресата, само с вашата подкрепа и интерес може да стане това! Споделяйте рецептите, пишете на марките какви продукти искате да имате у дома, пишете на  книжните издателства какво искате да виждате, да четете, да гледате по телевизията. И моля, това да не се приеме като някаква политическа или пък амбиция за телевизионна кариера от моя страна ( там ще ме изядат с парцалите с моята душичка), просто искам да обърна внимание, че хората са по- склонни да коментират нещо, когато не им харесва, когато "зле"," тъпо", "този човек не е подходящ" или да укоряват, вместо да предлагат неща, които те искат да видят. Не е нужно да вредим на някого, за да получим това, което искаме. 

Благодаря на всеки, които и да е той, ако чете това и думите ми предизвикват разбиране. 

Благодаря ви, приятели, днешната торта е за вас, и защото знам, че  някои може да имат алергия към фъстъци, ще ви черпя през екрана :) 

Обичам ви! 

Ваше Люсе

Необходими продукти:

За блатовете:

4 бр. яйца

3/4 ч.ч. захар*

2 с.л. масло

3/4 ч.ч. брашно

1/4 ч.ч. тъмно какао

1/2 пак бакпулвер

щипка сол

За крема:

250 г меко масло

1 консерва варено кондензирано мляко ( карамел) 

250 мл сметана

За сиропиране:

1 ч.ч. вряла вода ( може и повече течност по-влажна торта) 

3 с.л. захар

1 с.л. ликьор

1 ванилия

Още: 

13 бр. средно големи целувки

100 г печени фъстъци ( моите бяха с мед) 

шоколадов ганаш ( рецепта за ганаш тук)  

ч.ч = 200мл

Започваме като разбиваме яйцата със захарта на пухкава смес. През това време в купа смесваме сухите съставки и добавяме постепенно при яйцата. 

                         

Прибавяме и разтопеното масло и разбиваме отново, докато получим плътна, шоколадов смес, която разпределяме в две намазани с олио и с хартия за печене на дъното тавички, с размер 20 см ( Може и едни блат с размери около 24 см диаметър) 

Пъхаме да се пекат едновременно в предавателно загрята фурна на 170 градуса с обдухване за около 20-30 минути или до тест със суха клечка. 

                         

През това време разбиваме карамела с мекото масло, докато стане на крем, а след това смесваме с предварително разбитата на твърд сняга сметана. Получаваме много карамелен и вкусен пухкав крем.

                        

Когато блатовете са готови и изстинали напълно  ги разрязваме на половина по ширина.

Подготвяме си и сиропа за сиропиране на сладкиша като кипваме водата със захарта, а след това го овкусяваме  с малко винила и ликьор по желания. Всъщност тази стъпка е най-възможно да направите по свой вкус, защото може да бъде алкохолен ликьор с вкус на кафе или просто да сложите някакъв компот за напояване на блатовете, който смятате, че ще съчетае добре като вкусове с останалите компоненти. Аз винаги препоръчвам светли и нежни компоти като от кайсии, дюли или праскови. Може да сиропирате и с обикновен захарен сироп.

Сглобяване на тортата: Тъй като кремът е много стабилен, нямах нужда от ринг. Слагаме една част от блата, сиропираме и разпределяме част от крема. Поставяме втората част на блата, сиропираме отново, слагаме крем и счупваме отгоре от целувките, завършвайки с богата порция от фъстъците. Слагаме още малко крем и отново блат. След това сиропираме, слагаме крем и последния блат. 

Да поясня, целувки и фъстъци има само в средната част на тортата, но се стремим тя да  е по-обемна и целувките да са по-едри парчета, които да се вижда и да не се стопят в крема. 

                       

Измазваме тортата с крема и прибираме в хладилника да "спи".

На следващия ден я заливаме с щедра порция ганаш от черен шоколад ( към който също може да добавите ликьор, ако искате да сгрее душата в тези студени дни) и украсяваме с още малко натрошени фъстъци с мед.

След толкова много писане, сигурно си мислите, че едва ли имам още думи, но причината да нямам е защото тортата е безумно вкусна. 

Такава комбинация на хрупкаво, леко солено от фъстъците, но и въздушните и леки целувки, в комбинация  с карамел и шоколад, просто е торта, която ще ви засити, където и да е останало празно местенце - в стомаха или душата :) 

Споделям я с вас, в този скромен блогорожден ден и  ще се радвам на всеки, който се присъдени, да се почерпи. 

Бъдете живи, здрави и се обичайте! 

Подкрепете ме като ме последвате и споделяте публикации от моя Инстаграм акаунт:   https://www.instagram.com/lussievtimova/ 

и блога 

или фейсбук страницата на блога - https://www.facebook.com/Lussis-World-Of-Artcraft-492229107474274/

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Домашен Бейк ролс / Homemade Bake rolls

Познато ли ви е това чувство, когато тъкмо седнете пред телевизора ( лаптопа) за любимия си сериал ( филм) и изведнъж започвате да слюноотделяте. Ама почти веднага. Дори и да сте яли съвсем скоро, започнете ли да гледате нещо, веднага искате да гризкате, ръфате или похрупквате нещо ей така. Като дресирано куче на Павлов и ние сме се обучили да свързваме гледането с яденето и направо си е като някоя краста.

А, познато ли ви е чувството половинката да се появява в къщи с цяла торба "боклуци" за гризикане, които са нищо като количество, но не и като парична стойност. Ей, така се научих вече да си пукам пуканките сама, в голямо тенждарче както баба правеше и вече не мога да ям онези радиоактивни пуканки, които са с вкус на Менделеевата таблица.

Неволята учи много добре, затова и втората спасяваща бюджета рецепта са домашните Бейк ролс.

 Винаги може да ги направите от готов хляб за сухари, но аз ще ви дам още по-добра рецепта и тя е с ръжено брашно, което ги прави поне десет пъти по-добре за вас и близките ви. 

У дома се хапват по време на филм, като заместител на хляб или крутони за супа дори. Пак са хрупкави, но не толкова твърди, а количеството на сол определено е по-ниско от тези в магазина. 

Още едно предимство, че от едно тесто може да си направите много варианти, а кой знае - може да създадете и свой собствен вкус. :)

Ето и рецептата:

Необходими продукти:

250 г Био ръжено брашно София мел

300 г брашно Класик София мел

Около 300 мл хладка вода

1 пак суха мая ( 7 г) 

2-3 с.л. зехтин

1 ч.л. захар

1 ч.л. сол

подправки за овкусяване

Започваме като си пресяваме брашното. Слагаме две трети от него в купата на миксера ( или просто подходящ съд, ако ще месим на ръка) и правим кладенче. Прибавяме в него маята, захарта,  хладката вода и по ръба на съда от олиото.

                             

Пускаме тестото да се меси с приставка за тесто (или на ръка) като в последствие добавяме и солта. Оформяме меко, не лепнещо тесто и го слагаме на топло да втаса и да удвои обема си - може да стане по-бързо, го поставете в намазана с олио купа във фурната на 50 градуса, добре покрито. 
След като втаса разделяме на четири части ( може и повече), в зависимост колко вкусове искате да направите.

                             

Към едната част добавих подправки с вкус на сирене, които съм си взела от Нидерландия ( да сме актуални с името) , но вие може да добавите и някой твърд кашкавал като пармезана например. 

Другите части овкусявах с червен, черен пипер и чубрица, като слагах и чесън на прах, или пък микс подправки за месо, така че да напомнят на любима храна. 

Оставям избора на подправки на вас, като разбира се може да добавите и сушени гъби или някакви други аромати, които обичате. 

                           

Всяка част се разточва на лист и се изрязват първо кръгове - аз го направих с капачка на един буркан, който имах под ръка и един по-малък кръг, който направих с по-голям отвор на накрайника за шприцоване.

Тъй като тестото е с мая ще бухне при печене, затова ги напарвате по-тънички. 

Редим в тавичка застлана с хартия за печене и печем в предварително загряна фурна на 180 градуса с обдухване, докато порозовеят.

И уханието, и вкуса са просто чудесни, затова ако и вие си падате по похапванията между хапванията, добре е да имате такива стръволежи у дома. 

Надявам се моята рецепта да ви е харесала, а ако е така - пишете ми, споделете я или ме последвайте! :) Това е моята награда! 

Усмихната седмица, приятели!

 п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!