Забелязали ли сте, че понякога роднините ни са голям извор на бисери? Мине не мине и някой плесне нещо във въздуха, което може да те разсмее и в най-мрачния ден. Разбира се, много често те не целят да предизвикват у нас спонтанен изблик на смях, защото в тяхната главa си имат логика нещата, но отстрани си е забавно, не можем да отречем. Ето пример, за да може по-лесно да ми схванете мисълта.
При последното ми гостуване, видях, че мама вече спи с два супер дебели юргана, от онези, които могат да се ползват за спасителни акции в Хималаите и вътре са с водна риза и парен ефект. Мислех, че при последния ни пазар е купила втория за гости, но не, тя ги е надиплила един върху друг.
Прозореца и беше открехнат и разбира се, като много хора смятам, че е полезно да се спи на свеж въздух, макар да знам колко е зиморничава и я бъзнах защо си е отворила прозореца, а тя с цялата си сериозност на която е способна ми каза, че това е с цел да се калява.
Сигурно, някъде там дълбоко под преспата от гъши пух където всяка вечер и прави компания гуменa грейка с вряла вода, майка ми си мисли, че ако открехне леко прозореца това граничи с каляване, но аз лично го намерих за супер сладко и забавно.
Друг пример, при последното ми гостуване при вуйчо, той остана притеснен ,че изпусна една от десетте прогнози за времето, които смята да гледа тази вечер. Вуйна ми го попита какво толкова важно има, а той напълно потресен от случилото се отговори, че сега не знае дали утре ще е топло или студено. През декември! Разбира се, че няколко градуса биха променили дрес кода му за работа, в която има униформа и постоянна температура, защото все пак може да иска да разчупи нещата и да иде по бански. Вуйна ми погледна през прозореца, после него, после пак прозореца и после вуйчо ми и каза " не, утре ще е за море"
Аз лично не следя прогнозата за времето, защото костите на моя приятел Коцката ми дават по-точна информация, но затова пък не пропускам да отбележа колко малки неща от ежедневието може да ни донесат усмивка, ако им позволим. Някой ден ще ни липсва именно тази "желязна" логика от страна на близките, сладките им изказвания и мислите, които са ангажирали съзнанието им.
Понякога сякаш спирам всичко на стоп кадър и седя в стаята оглеждайки всеки един от тях, са малките бръчки по челото, движенията на ръцете им и се опитвам да попия всеки спомен за смеха им и начина по който устните им се извиват в усмивка.
Така е и начина по който искам да запомня всеки човек - усмихнат. За да им донеса повече усмивки и тази Коледа, реших да добавя в подаръчните кутии и малко щолен. За да може усмивката да е по-широка, напарвих щолена шоколадов, защото с шоколад всичко е по-добро.
Необходими продукти:
500 г брашно София мел Екстра
100 г черен шоколад
100 г млечен шоколад
200 г марципан
250 г извара
110 г захар
120 г масло
1 пак. бакпулвер ( 10 г)
100 г сушени плодове (боровинки, стафиди, захаросани плодове)
2-3 с.л. лимонови корички
20 г тъмно какао
1/2 с.л. канела
1/2 ч.л. кардамон
щипка млян карамфил
3 с.л. ром
2 бр. яйца
2 пак. ванилена захар
Още:
80 г масло
80 г пудра захар
Започваме като пресяваме брашното в купа и прибавяме какаото и бакпулвера.
След това разтопяваме нарязваме на парченца млечния шоколад, а черния разтопяваме на водна баня или в микровълновата.
Към сухата смес прибавяме лимоновите корички и подправките, които разбира се може да са на вкус и разбъркваме,
а след това прибавяме захарта, изварата, яйцата, рома, мекото масло и разбъркваме. След като разбъркваме всичко добре, прибавяме и нарязания млечен шоколад.
Може да добавите сушените плодове и ли нарязаните захаросани в тестото или после като плънка - оставям на вашия вкус и преценка.
Оформяме тестото на правоъгълник около 30 х 20 см, а в него слагаме оформения на фитил марципан ( около 30 см) и плънка по желание - аз сложих крокан и сушените боровинки, напити в ром.
Завиваме го като бебче първо прихлупваме от едната страна, малко по-дългата и после от другата.
Още от сега изглежда супер апетитен, а само ако знаете как ухае....
Печем го в предварително загрята фурна на 160 градуса с обдухване около един час, а щом стане готов, вадим от фурната и мажем с останалото масло и като попие , поръсваме с пудра захар.
Щоленът е чудо на чудесата сам по себе си,защото може да издържи дни, без да промени вкуса си, не се разваля и ако има сладък хляб, ухаещ на Коледа това е той. На пръв поглед сух, но отхапеш ли усещаш меката същност, която благодарение на изварата стои винаги свежа и сочна. Но какво ви убеждавам, направете го сами и се убедете и без това става за час :)
Весели празници, приятели!
п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!