Павирано гърне / Оven-baked meat and vegetable stew with bread cover

С какво да ви разсея по понеделнишки по напред. Вие сигурно едвам намирате сили да се настроите за работа в този студ и дъжд и точно по обяд, когато изгладнели в офисите се чудите къде да отскочите по наблизо, но да се забавите колкото може повече, за да хапнете нещо сгряващо, аз тук пак ще ви бомбандирам с вкусотии, които за съжаление няма как да ви чакат у дома, ако не си ги приготвите. За да не ви е криво само на вас, ще ви разкажа за последния ми пирипет от вчера вечерта, който мира на ми даде цяла вечер.

Една от големите картини - снимки за стената от сума време висеше подпряна, защото предния път падна и се счупи на хиляди парчета. От тогава купих нова, но трябваше да подновя пироните с някои по-надеждни. Вчера, явно си нямах друга работа в неделя вечерта, ( ох, защо приличам толкова на майка си) и реших, че е таман време за ковене на пирони. 

Забих ги, закачих картината, но единия не беше влязъл наравно с другия и да го оправя...абе накратко парче от стъклото се отчупи...AGAIN. Седях пред нея като пълен идиот, с ококорени очи и се питах защо си го причиних. Познавам се достатъчно да знам, че това отчупено парче ще ме дразни повече отколкото липсващата картина на стената, но запазих самообладание и реших да прикрия белята с чифт, хубави коледни камбанки за украса. 

Добре, че онзи ден реших да си кача коледната украса по-рано :)  Е, не съм решила проблема, тъй като това ще работи само до края на празниците, но пък имам време до тогава да взема ново стъкло. Понякога трябва да прикриваме несполуките си и да продължаваме напред, вместо да се тръшкаме и ревем и повярвайте ми, тази максима е изключително важна в кулинарията.

Последния ми случай, който го доказа е, че не съобразих времето за направата на днешната рецепта и накрая пак стана след като слънцето се скри. Не, че съм като Гремляните и не трябва да ям след определено време, но обичам да снимам на естествена светлина, а не на лампи. Истината е такава, че майка ми се обади да ме пита дали може да сготвя нещо за вечеря, тъй като и се налага да остане до късно на работа. Трябваше да импровизирам и започнах малко по-късно. За сметка на това пък самото ястие не отне много време, защото се изхитрих, като се спрях на пилешко месо, вместо свинско и обработих зеленчуците първо в тигана.

Това, което виждате пред вас не е гърне с жълтици, а така нареченото "павирано гърне". Рецептата адаптирах от книгата на Ивелина Иванова "Съвременна празнична кухня" от 2008 година.

Под тази вкусна покривка от меки и вкусни бухтички, се крие сърцевина от ароматен гювеч от картофи, месо, моркови, гъби, чушки и какво ли още не. Но ето, вижте и рецептата:

 

Необходими продукти:
Около 700 г месо - свинско, пилешко
2 бр. чушки ( зелена и червена)
2 бр. морков
2-3 бр. домати
100 г гъби
1 голяма глава лук
2-3 слилидки чесън
1 шепа зелен боб ( не е задължително)
3-4 картофа
1/2 ч.ч. бяло вино
1 ч.ч. сметана
1 -2 кубчета гъбен бульон
1- 2 с.л. доматено пюре
сол/ черен пипер
олио

Тъй като майка ми ме изненада, както ви казах, разрових фризера и намерих няколко замразени пилешки пържоли от бут. Реших, че ще ми отнеме къде къде по-малко време от свинското да го приготвя и го нарязах на късчета.

Разрових хладилника и намерих следните зеленчуци, които пъхнах в гювеча - чушки, моркови, малко замразен боб от фризера ( няма за къде да го пазя, айде и него, но може да го пропуснете), няколко гъбки, лук и чесън, всичко нарязано на не много ситно, като доматите оставих на по-големи парчета.

Загрях малко олио в дълбок тиган и първо запържих лука, докато омекне.

След това прибавих месото и пържих, докато остане на мазнина и хване лек загар. Овкусявам с щипка сол и пипер,  и добавям виното. Оставям  на тих огън, докато виното се изпари и остане само аромат.

                                         

След това прибавям останалите зеленчуци ( без картофите) и запържвам всичко за кратко.

Пържим около пет минути, като може да добавите някои подправки по желание. Аз не прекалявам с тях, тъй като слагаме и бульон. Прибавяме го към ястието и доливаме вода, около 3 чаени чаши.

След това прибавям и сметаната и доматеното пюре и оставям ястието да поври 7-8 минути ( добавете повечко вода, ако искате да е по-течно). 

През това време нарязвам картофите и ги слагам в глинения съд или друг огнеупорен съд с малко олио на дъното. 

Изсипвам ястието отгоре и пъхам във фурната да се печена  200 градуса под капак.

Малко преди това забърках и тесто от 2 ч.ч. брашно, 1/2 пак. суха мая, 1 ч,ч, прясно мляко и 2 с.л. краве масло. Оставих го покрито на вратата на фурната докато загрява за ястието.

Не го оставям много да втаса, около 20 минути. След това го разточвам на лист и с помощта на чаша изрязвам кръгове. 

Изваждам ястието от фурната и подреждам отгоре "паветата". Поръсвам отгоре с малко царевично брашно/ грис :) 

Пъхам във фурната, този път без капак да се запекат до златисто.

Паветата изглеждат наистина като жълтици и наистина са много нежни и крехки.

 

Хубавото на тази рецепта е, че имате и ястие и хляб в едно, а ароматът е просто неописуем.

Когато майка ми дойде очакваше някаква вечеря набързо, а не тази прелест.

Да си призная, успях да направ я още десерт и супа от кореноплодни, а тя да се зареди с храна за работа :) 

Определено това  ястие ми е влязло под кожата, макар да не съм го правила много пъти, ми е много любимо. Хубавото е, че може да го правите в най-различни варианти и е идеално за зимата. Ще се радвам да видя и вашите комбинации и да ми пишете с вашите впечатления.

Пожелавам ви усмихната и спорна седмица приятели и поменете, ако нещо не ви се получи..импровизирайте и продължете напред!

Празниците идват :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!

Торта "Бананели" и 5 години БЛОГинки / Bananeli cake - delicious banana cake and 5 years of blogging

Станаха пет! Вече пет години водя това вкусно местенце. Първо започнах да пиша за себе си, а сега за над 30 000 души. Не е зле за като човек на пет, нали?!  Заслужаваме "дай пет " и една вкусна торта за почерпка.

С голямата аудитория идва и голяма отговорност, затова и летвата се вдига все по-нависоко, да отговарям бързо, да пиша често, да предлагам нови и интересни рецепти, и не само, ами и полезни и интригуващи статии. Да бъда от полза и на разположение за запитвания почти по всяко време на денонощието ( часова разлика, какво да се прави) и какво ли още не. И тъй като всяка година ви споделям по някой аспект от целия процес за поддържането на блог, и тази ще ви споделя нещо "от кухнята" :) 

Вече съм ви писала за емоциите около първите стъпки в блоговоденето - когато чакаш дали ще се появи някое число в брояча за прочитанията, когато получиш първия си коментар, когато получиш първия си ИСТИНСКИ коментар, а не спам или реклама и всичко, което се стремиш да кажеш, а в главата си мислиш, че звучи глупаво и започваш да триеш написаното. А, вие си мислехте, че домашната работа като в училище е свършила!

И сигурно си мислите, че с времето ставаш такъв професионалист, че всичко става по-лесно. Почти сте прави, но не толкова. Вярно, вече мога да направя пандишпан за 10 минути със завързани очи, но все още се притеснявам дали рецептата ще се хареса, дали ще успея да ви зарадвам, да ви усмихна поне малко, да напиша нещо, в което да се припознаете. Дали няма да съм твърде песимистична или твърде пък безгрижна в изказа си. Дали няма да направя банална рецепта, твърде скъпа, твърде сложна, вече правена, дали няма да има спорове за нея и какво ли още не. 

Истината е, че всички искаме да бъдем харесани, одобрени, оценени и да намерим нови приятели и съмишленици. Едва ли има много блогъри, на които грам не им пука какво мислят читателите и ако е така, едва ли поддържат стабилна аудитория. Въпросът е да не забравяме да слушаме вътрешния си глас.

Колкото и хора, толкова и мнения както се казва и е трудно да угодиш на всеки, затова е важно да бъдеш себе си и истински. Предпочитам да не ме харесат за това, което съм, отколкото да ме харесват за това, което не съм, защото в живота има твърде много ситуации, в които ни се налага да се държим като някой друг.  

Затова и моето местенце е шарено - понякога нежно, понякога страшно, ту весело, ту мрънкащо, вдъхновено и уморено, но винаги пречупвайки всякак типична човешка емоция, която е нормално да изпитва всеки един от нас в нещо по-вкусно и забавно.

Иска ми се заедно да готвим миди, а на другия ден пръжки, ту гурме, ту селска манджа, да не пренебрегваме нито един цвят в палитрата на живота - от храната до душата.

Искам да ви благодаря, че сте част от моето пътешествие в кулинарията, в живота, в свободното ми време. понякога в грижите и тревогите, затова, че ме подкрепяте всичките тези години. За това, че ми пишете отзиви, а понякога и вие ми разказвате истории. За това, че ми пращате снимки, търсим рецепти заедно или ми изпращате такива. Благодаря ви, че ме приемате такава каквато съм, че четете моите статии и се смеете с тях. Благодаря, че отделяте време от вашето ежедневие да направите обратна връзка с мен и да ми дадете още повече стимул и увереност, от която всички се нуждаем понякога. Посвещавам тази годишнина на вас, моите читатели, които ме правите много, много щастлива. Искам да ви върна жеста с една торта, която направи всички опитали я много, много щастливи - пухкава и сочна торта с банани. 

На пръв поглед много обикновена рецепта, но истината е, че тази торта ще ви поднесе един облак от нежност и топлина, която няма да срещнете другаде. А ето как да си я направите:

Необходими продукти:

За един блат:

3 яйца

2/3 ч.ч. брашно София мел Екстра

1/3 ч.ч. захар

2-3 ч.л. тъмно какао

За крема:

500 мл сладкарска сметана

1 пудинг банан

5 банана

захар на вкус

Още:

захарен сироп

шоколадов ганаш

банани и бисквити

бита сметана

ядки

Никак скъпи и сложни продукти, нито пък много на брой. Започваме като разбиваме яйцата и захарта на крем, а след това прибавяме постепенно брашното и какаото.

Изсипвам сместа в тавичка, застлана с хартия за печене на дъното и леко намаслена, с размери 24 см в диаметър. пека на умерена фурна, около 160 градуса за 20 минути, като през това време забърквам още един блат от същите продукти. Изпичам и него и оставям блатовете да се охладят напълно.

                    

През това време, а може и предварително приготвям пудинга според указанието на опаковката. Аз използвах такъв с варене и прясно мляко, макар да може да се направи и с вода. Според мен с мляко е по-вкусно. Готовия пудинг също оставям да изстине напълно.
След това разбивам сметаната ( с 1/3 ч.ч чаша захар или по-малко, зависи от вкуса ви, дали е подсладена и т.н)  на сняг и прибавям малко по-малко от изстиналия пудинг банан. Оставям ароматния крем на страна и се захващам със сглобяването на тортата.

                         

                 

Разделям всеки един от двата блата на две, получавайки четири тънки блата. Сиропирам ги със захарен сироп, който винаги имам в хладилника.  Правя го от равни съотношения вода и захар, кипвам ги на котлона и готово. :)
Отгоре разпределям парченца банани. както виждате, бананите са повечко, защото както се изрази вуйна ми " не си ги жалила", което направи тортата по-специална. Самите те са усещаха свежи, а не потъмнили и "лигави" както стават, когато са тънички.

              

Отгоре слагам от крема и продължавам със следващия блат. Процедираме докарай така, като гледам да напоявам добре всеки блат, за да стане наистина сочна торта.      

     

                                                                          

Измазвам тортата добре, като отдолу полепвам трохи, които са от горната коричка на блатовете. Винаги я обелвам, защото е много вкусна и остава леко хрупкава.

Оставям в хладилника да стегне, а след това украсявам по желание. Аз използвах малко шоколадов ганаш ( рецепта тук), бита сметана ( около една чаена чаша течна, която разбих с 2-3 с.л. кристална захар) , няколко бисквитки, орехови ядки и парченца банани. 

Тортичката стана толкова пухкава, бананово ароматна и прекрасна, че просто нямам думи. Думи нямаха и всички, които я опитаха, освен, че дни наред ме карат да я направя пак.

Торта"Бананели" е може би най-вкусната торта с банани, която ще опитате, затова не пропускайте да го направите, а после и да ми пишете с отзиви.

А ако ви харесва тази, чакайте да видите какви съм ви ги приготвила за празниците - няма да можете да си изберете коя от коя по-хубава! Но така е, започва вкусния, коледен сезон, а с него, започвам и още една нова година блогуване :) 

Вкусни, усмихнати и щастливи почивни дни, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Бавно печена свинска плешка с горчица и ябълки / Pork Roast with Apple Mustard Glaze

Днес е денят на християнското семейство и мамчето ще ми дойде на гости. Тъй като не сме от постещите, ще я нагостя с една невероятно вкусна рецепта за бавно печено свинско, която сътворих наскоро. То е вариация на класиката - свинско с горчица и ябълки, която вече имам в блога, като тук вместо пържоли на тиган, реших да опека цяла плешка.

Самата рецепта не е никак сложна и хубавото е, че ще може да сложите всичко във фурната за около 20 минути и след това буквално ще забравите за него. Такова готвене обичам! Обичам месото да има хубава и ароматна коричка, а отдолу да е меко, сочно и на конци...

И защото рецептата е много лесна и бърза, ще премина към нея:

1/2 - 1 кг св. плешка

1-2 глави лук

2-3 ябълки

2 скилидки чесън

2-3 с.л. дижонска горичица

1 ч.л. мед

сол/ черен пипер 

олио

Започвам като запържвам месото добре от всички страни в малко сгорещено олио.

Готовото месо, обтривам добре със сол и пипер, а след това с горичца и мед.

Прехвърлям в съда в който ще печем, а около него нарязвам на кубчета лука, ябълките и наситнения чесън. 

Заливам с "бульон" приготвен от мазнината в, я която сме пържили и малко гореща вода. Подравяме с още малко сол.

Пъхам яденето да се пече на 200 градуса, запечатано под фолио докато заври, а след това намалявам температурата на 150 градуса и пека, докато месото се разпада при натиск с вилица - при мен бе около три часа. 

Гарнирах ястието с малко домашен картофен чипс и пюре от намачканите кромид и ябълки, който са супер вкусни, месото направо се топи в устата.

Опитайте!

Спокоен и щастлив семеен празник, приятели! 

п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!