понеделник, 27 ноември 2017 г.

Павирано гърне / Оven-baked meat and vegetable stew with bread cover


С какво да ви разсея по понеделнишки по напред. Вие сигурно едвам намирате сили да се настроите за работа в този студ и дъжд и точно по обяд, когато изгладнели в офисите се чудите къде да отскочите по наблизо, но да се забавите колкото може повече, за да хапнете нещо сгряващо, аз тук пак ще ви бомбандирам с вкусотии, които за съжаление няма как да ви чакат у дома, ако не си ги приготвите. За да не ви е криво само на вас, ще ви разкажа за последния ми пирипет от вчера вечерта, който мира на ми даде цяла вечер.

Една от големите картини - снимки за стената от сума време висеше подпряна, защото предния път падна и се счупи на хиляди парчета. От тогава купих нова, но трябваше да подновя пироните с някои по-надеждни. Вчера, явно си нямах друга работа в неделя вечерта, ( ох, защо приличам толкова на майка си) и реших, че е таман време за ковене на пирони. 

Забих ги, закачих картината, но единия не беше влязъл наравно с другия и да го оправя...абе накратко парче от стъклото се отчупи...AGAIN. Седях пред нея като пълен идиот, с ококорени очи и се питах защо си го причиних. Познавам се достатъчно да знам, че това отчупено парче ще ме дразни повече отколкото липсващата картина на стената, но запазих самообладание и реших да прикрия белята с чифт, хубави коледни камбанки за украса. 

Добре, че онзи ден реших да си кача коледната украса по-рано :)  Е, не съм решила проблема, тъй като това ще работи само до края на празниците, но пък имам време до тогава да взема ново стъкло. Понякога трябва да прикриваме несполуките си и да продължаваме напред, вместо да се тръшкаме и ревем и повярвайте ми, тази максима е изключително важна в кулинарията.
Последния ми случай, който го доказа е, че не съобразих времето за направата на днешната рецепта и накрая пак стана след като слънцето се скри. Не, че съм като Гремляните и не трябва да ям след определено време, но обичам да снимам на естествена светлина, а не на лампи. Истината е такава, че майка ми се обади да ме пита дали може да сготвя нещо за вечеря, тъй като и се налага да остане до късно на работа. Трябваше да импровизирам и започнах малко по-късно. За сметка на това пък самото ястие не отне много време, защото се изхитрих, като се спрях на пилешко месо, вместо свинско и обработих зеленчуците първо в тигана.


Това, което виждате пред вас не е гърне с жълтици, а така нареченото "павирано гърне". Рецептата адаптирах от книгата на Ивелина Иванова "Съвременна празнична кухня" от 2008 година.

Под тази вкусна покривка от меки и вкусни бухтички, се крие сърцевина от ароматен гювеч от картофи, месо, моркови, гъби, чушки и какво ли още не. Но ето, вижте и рецептата:

 

Необходими продукти:
Около 700 г месо - свинско, пилешко
2 бр. чушки ( зелена и червена)
2 бр. морков
2-3 бр. домати
100 г гъби
1 голяма глава лук
2-3 слилидки чесън
1 шепа зелен боб ( не е задължително)
3-4 картофа
1/2 ч.ч. бяло вино
1 ч.ч. сметана
1 -2 кубчета гъбен бульон
1- 2 с.л. доматено пюре
сол/ черен пипер
олио

Тъй като майка ми ме изненада, както ви казах, разрових фризера и намерих няколко замразени пилешки пържоли от бут. Реших, че ще ми отнеме къде къде по-малко време от свинското да го приготвя и го нарязах на късчета.
Разрових хладилника и намерих следните зеленчуци, които пъхнах в гювеча - чушки, моркови, малко замразен боб от фризера ( няма за къде да го пазя, айде и него, но може да го пропуснете), няколко гъбки, лук и чесън, всичко нарязано на не много ситно, като доматите оставих на по-големи парчета.


Загрях малко олио в дълбок тиган и първо запържих лука, докато омекне.


След това прибавих месото и пържих, докато остане на мазнина и хване лек загар. Овкусявам с щипка сол и пипер,  и добавям виното. Оставям  на тих огън, докато виното се изпари и остане само аромат.

                                         
След това прибавям останалите зеленчуци ( без картофите) и запържвам всичко за кратко.


Пържим около пет минути, като може да добавите някои подправки по желание. Аз не прекалявам с тях, тъй като слагаме и бульон. Прибавяме го към ястието и доливаме вода, около 3 чаени чаши.


След това прибавям и сметаната и доматеното пюре и оставям ястието да поври 7-8 минути ( добавете повечко вода, ако искате да е по-течно). 


През това време нарязвам картофите и ги слагам в глинения съд или друг огнеупорен съд с малко олио на дъното. 


Изсипвам ястието отгоре и пъхам във фурната да се печена  200 градуса под капак.


Малко преди това забърках и тесто от 2 ч.ч. брашно, 1/2 пак. суха мая, 1 ч,ч, прясно мляко и 2 с.л. краве масло. Оставих го покрито на вратата на фурната докато загрява за ястието.


Не го оставям много да втаса, около 20 минути. След това го разточвам на лист и с помощта на чаша изрязвам кръгове. 
Изваждам ястието от фурната и подреждам отгоре "паветата". Поръсвам отгоре с малко царевично брашно/ грис :) 


Пъхам във фурната, този път без капак да се запекат до златисто.
Паветата изглеждат наистина като жълтици и наистина са много нежни и крехки.

 

Хубавото на тази рецепта е, че имате и ястие и хляб в едно, а ароматът е просто неописуем.
Когато майка ми дойде очакваше някаква вечеря набързо, а не тази прелест.
Да си призная, успях да направ я още десерт и супа от кореноплодни, а тя да се зареди с храна за работа :) 


Определено това  ястие ми е влязло под кожата, макар да не съм го правила много пъти, ми е много любимо. Хубавото е, че може да го правите в най-различни варианти и е идеално за зимата. Ще се радвам да видя и вашите комбинации и да ми пишете с вашите впечатления.


Пожелавам ви усмихната и спорна седмица приятели и поменете, ако нещо не ви се получи..импровизирайте и продължете напред!
Празниците идват :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!



7 коментара:

  1. Много интересна рецепта Люси.Не съм правила подобна.Особено за гости е идеална, както и за настъпващите празници.Чудесно и много оригинално предложение.
    Поздрави и лека и спорна нова седмица !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Лени! снимките хич не ми се получиха, но ще го повторя по натам и се надявам да се види наистина пълната красота на ястието. :) Прегръдки!

      Изтриване
  2. Това със сигурност ще направя скоро, само да минат празниците, че съм си планувала други рецепти.
    Чуден гювеч!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Веси! Ще се радвам да ти хареса! Прегръдки!

      Изтриване
  3. Много вкусна и интересна рецепта!Изяде се за отрицателно време!Аз я направих в огнеупорна тенджера.Само тестото ми стана доста лепкаво и пое повече брашно.Определено ще я направя пак.Благодаря,Люси! Роси

    ОтговорИзтриване
  4. Изглежда много вкусно! Имам във фризера едно парче младо телешко, дали ще се получи с него? По здравословни причини мъжа ми не бива да яде свинско и сметана, може да пробвам да я заменя с прясно мляко...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей, Анонимен! Да, няма проблем, може би е добре да го свариш леко преди това, за да се сготви по-бързичко :)

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...