С какво да ви разсея по понеделнишки по напред. Вие сигурно едвам намирате сили да се настроите за работа в този студ и дъжд и точно по обяд, когато изгладнели в офисите се чудите къде да отскочите по наблизо, но да се забавите колкото може повече, за да хапнете нещо сгряващо, аз тук пак ще ви бомбандирам с вкусотии, които за съжаление няма как да ви чакат у дома, ако не си ги приготвите. За да не ви е криво само на вас, ще ви разкажа за последния ми пирипет от вчера вечерта, който мира на ми даде цяла вечер.
Една от големите картини - снимки за стената от сума време висеше подпряна, защото предния път падна и се счупи на хиляди парчета. От тогава купих нова, но трябваше да подновя пироните с някои по-надеждни. Вчера, явно си нямах друга работа в неделя вечерта, ( ох, защо приличам толкова на майка си) и реших, че е таман време за ковене на пирони.
Забих ги, закачих картината, но единия не беше влязъл наравно с другия и да го оправя...абе накратко парче от стъклото се отчупи...AGAIN. Седях пред нея като пълен идиот, с ококорени очи и се питах защо си го причиних. Познавам се достатъчно да знам, че това отчупено парче ще ме дразни повече отколкото липсващата картина на стената, но запазих самообладание и реших да прикрия белята с чифт, хубави коледни камбанки за украса.
Добре, че онзи ден реших да си кача коледната украса по-рано :) Е, не съм решила проблема, тъй като това ще работи само до края на празниците, но пък имам време до тогава да взема ново стъкло. Понякога трябва да прикриваме несполуките си и да продължаваме напред, вместо да се тръшкаме и ревем и повярвайте ми, тази максима е изключително важна в кулинарията.
Последния ми случай, който го доказа е, че не съобразих времето за направата на днешната рецепта и накрая пак стана след като слънцето се скри. Не, че съм като Гремляните и не трябва да ям след определено време, но обичам да снимам на естествена светлина, а не на лампи. Истината е такава, че майка ми се обади да ме пита дали може да сготвя нещо за вечеря, тъй като и се налага да остане до късно на работа. Трябваше да импровизирам и започнах малко по-късно. За сметка на това пък самото ястие не отне много време, защото се изхитрих, като се спрях на пилешко месо, вместо свинско и обработих зеленчуците първо в тигана.
Това, което виждате пред вас не е гърне с жълтици, а така нареченото "павирано гърне". Рецептата адаптирах от книгата на Ивелина Иванова "Съвременна празнична кухня" от 2008 година.
Под тази вкусна покривка от меки и вкусни бухтички, се крие сърцевина от ароматен гювеч от картофи, месо, моркови, гъби, чушки и какво ли още не. Но ето, вижте и рецептата:
Необходими продукти:
Около 700 г месо - свинско, пилешко
2 бр. чушки ( зелена и червена)
2 бр. морков
2-3 бр. домати
100 г гъби
1 голяма глава лук
2-3 слилидки чесън
1 шепа зелен боб ( не е задължително)
3-4 картофа
1/2 ч.ч. бяло вино
1 ч.ч. сметана
1 -2 кубчета гъбен бульон
1- 2 с.л. доматено пюре
сол/ черен пипер
олио
Тъй като майка ми ме изненада, както ви казах, разрових фризера и намерих няколко замразени пилешки пържоли от бут. Реших, че ще ми отнеме къде къде по-малко време от свинското да го приготвя и го нарязах на късчета.
Разрових хладилника и намерих следните зеленчуци, които пъхнах в гювеча - чушки, моркови, малко замразен боб от фризера ( няма за къде да го пазя, айде и него, но може да го пропуснете), няколко гъбки, лук и чесън, всичко нарязано на не много ситно, като доматите оставих на по-големи парчета.
Загрях малко олио в дълбок тиган и първо запържих лука, докато омекне.
След това прибавих месото и пържих, докато остане на мазнина и хване лек загар. Овкусявам с щипка сол и пипер, и добавям виното. Оставям на тих огън, докато виното се изпари и остане само аромат.
След това прибавям останалите зеленчуци ( без картофите) и запържвам всичко за кратко.
Пържим около пет минути, като може да добавите някои подправки по желание. Аз не прекалявам с тях, тъй като слагаме и бульон. Прибавяме го към ястието и доливаме вода, около 3 чаени чаши.
След това прибавям и сметаната и доматеното пюре и оставям ястието да поври 7-8 минути ( добавете повечко вода, ако искате да е по-течно).
През това време нарязвам картофите и ги слагам в глинения съд или друг огнеупорен съд с малко олио на дъното.
Изсипвам ястието отгоре и пъхам във фурната да се печена 200 градуса под капак.
Малко преди това забърках и тесто от 2 ч.ч. брашно, 1/2 пак. суха мая, 1 ч,ч, прясно мляко и 2 с.л. краве масло. Оставих го покрито на вратата на фурната докато загрява за ястието.
Не го оставям много да втаса, около 20 минути. След това го разточвам на лист и с помощта на чаша изрязвам кръгове.
Изваждам ястието от фурната и подреждам отгоре "паветата". Поръсвам отгоре с малко царевично брашно/ грис :)
Пъхам във фурната, този път без капак да се запекат до златисто.
Паветата изглеждат наистина като жълтици и наистина са много нежни и крехки.
Хубавото на тази рецепта е, че имате и ястие и хляб в едно, а ароматът е просто неописуем.
Когато майка ми дойде очакваше някаква вечеря набързо, а не тази прелест.
Да си призная, успях да направ я още десерт и супа от кореноплодни, а тя да се зареди с храна за работа :)
Определено това ястие ми е влязло под кожата, макар да не съм го правила много пъти, ми е много любимо. Хубавото е, че може да го правите в най-различни варианти и е идеално за зимата. Ще се радвам да видя и вашите комбинации и да ми пишете с вашите впечатления.
Пожелавам ви усмихната и спорна седмица приятели и поменете, ако нещо не ви се получи..импровизирайте и продължете напред!
Празниците идват :)
Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,
а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! !
Бъдете здрави и добри,
всичко друго ще се нареди!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!
Много интересна рецепта Люси.Не съм правила подобна.Особено за гости е идеална, както и за настъпващите празници.Чудесно и много оригинално предложение.
ОтговорИзтриванеПоздрави и лека и спорна нова седмица !
Благодаря, Лени! снимките хич не ми се получиха, но ще го повторя по натам и се надявам да се види наистина пълната красота на ястието. :) Прегръдки!
ИзтриванеТова със сигурност ще направя скоро, само да минат празниците, че съм си планувала други рецепти.
ОтговорИзтриванеЧуден гювеч!
Благодаря, Веси! Ще се радвам да ти хареса! Прегръдки!
ИзтриванеМного вкусна и интересна рецепта!Изяде се за отрицателно време!Аз я направих в огнеупорна тенджера.Само тестото ми стана доста лепкаво и пое повече брашно.Определено ще я направя пак.Благодаря,Люси! Роси
ОтговорИзтриванеИзглежда много вкусно! Имам във фризера едно парче младо телешко, дали ще се получи с него? По здравословни причини мъжа ми не бива да яде свинско и сметана, може да пробвам да я заменя с прясно мляко...
ОтговорИзтриванеЗдравей, Анонимен! Да, няма проблем, може би е добре да го свариш леко преди това, за да се сготви по-бързичко :)
Изтриване