Как изминаха само тези две години! Толкова неусетно, че сякаш бе вчера, когато натиснах за първи път бутона "публикувай" на първия си пост. Усещането бе сякаш пускаш писмо в бутилка. Запращаш го далеч някъде в голямата шир и се чудиш, дали ще стигне до някого. А дали ще ми пише обратно?
Това е може би най-хубавата част от това да имаш блог. Усещането за близост с хората, които преминават през същите премеждия - пресечен крем, спешна нужда от лесна рецепта за някакъв повод и разбира се споделянето на една и съща страст - готвенето и цялата позитивна енергия, която то канализира, веднага щом усетим невероятния вкус на ястието в устата си.
И до ден днешен може би една от най-приятните части от това да споделям рецептите си е не само да получавам комплименти за работата си (няма какво да лъжа, как да не се почувстваш добре, когато хората ти казват "браво"), но най-вече възможността да си пиша с хора от цял свят, като темата ни за обсъждане е винаги много вкусна :) Само за броени секунди разговор, вече знаеш проблемите на някой с печката, размерите на тавичката, с която разполага, а иска да направи определен десерт....и почваме да мъдруваме, какво можем да променим и как, че да се получи.
Усещането да правиш нещо с такова желание и любов и то да достигне до хората в същата му форма, зареждащо ги и тях с вдъхновение и позитивна енергия, е страхотно, защото знаеш, че макар на пръв поглед този вид "писмо в бутилка" да е изстрел в мрака, то достига до тези, които трябва. Благодаря на всеки от вас, който намира време в забързаното ежедневие да отвори блога ми, да избере рецепта и да реши, че днес ще изненада близките си точно с нея, да ми остави коментари или да сподели несполуките си. Оценявам всеки един жест и желание за комуникация, затова и гледам да отговарям възможно най-бързо.
Благодаря и на тези от вас, които през тези две години избираха мои рецепти за най-важните си поводи - сватби, кръщенки, рождени дни - и да знаете, че за мен е чест, както и това, че смятам, че част от радостта ви се прехвърли и върху мен.
И сега да споделя нещо наистина лично - тези две години бяха може би едни от най-трудните в живота ми досега. Преминах през толкова премеждия, че понякога гледам хората около мен и съм сигурна, че дори и да им разкажа, няма да ми повярват. Сигурна съм, че за много от вас може би съм човек с много свободно време, възможности и безгрижност. Мога да ви уверя, че въобще не е така. Но когато нямах миг спокойствие ( дори и по нощите :) ), готвех. Канализирах цялата си енергия в създаването на нещо позитивно и красиво, дори когато нямах сили да говоря. След това сядах и писах забавен и приятен пост, така че да дам на себе си и хората, които прекарват време тук, малко слънце, малко радост :)
Радвам се, че го направих. Защото знам, че всички са уморени, обидени, наранени от едни и същи неща, но определено не искаме да сервираме и това на семейството си за вечеря. Сядаме и се ровим за някоя нова рецепта, която да събуди сетивата ни, да разнесе уханен аромат около себе си и да превърне жилището в дом.
И така, след като си изписах живота, този път смятам да не ви затормозявам повече, а да ви представя една невероятна торта, с която реших да отбележа още една невероятна година от удоволствието да пиша за вас (и себе си, разбира се).
За случая избрах тази прекрасна торта "Принц Регент". Тортата е посветена на Луитполд Баварски и е с такова значение за Мюнхен, както е тортата Сахер за Виена. Съществува в много вариации, но аз си
я харесах от един руски сайт и реших, че ще е тя. Не гарантирам за оригиналност на рецептата, но гарантирам за невероятен вкус.
Постарах се да направя много снимки, които да са ви от помощ, но не се заблуждавайте - тортата не е трудна за правене :)
Но ето първо, списъкът с необходимите продукти:
За блатовете:
750 г брашно
400 г захар (плюс още 75 г)
180 г краве масло
150 мл прясно краве мляко
60 мл вряла вода
1 пак бакпулвер
щипка сол
3 яйца
1 бр ванилия
За крема:
700 мл краве мляко
4 яйца
350 г захар
200 г краве масло
90 г царевично нишесте
300 г черен шоколад
1 бр ванилия
Тортата е доста голяма, затова и можете да решите да я направите в по-малък вариант, като намалите пропорционално продуктите.
Започваме с приготвянето на блатовете, като за целта в тенджерка слагаме двете ч.ч. захар (400г) и оставяме да се карамелизира до кафяво.
Прибавете врялата вода внимателно и върнете на тих огън, докато карамелът се разтвори. (Аз сложих повече вода и съответно направих по-голяма доза карамелен сироп, което ще видите от снимките. В самото описание обаче ще ви напиша рецептата, както е в оригинал.)
Готовия сироп оставяме да се охлади напълно.
Следващата стъпка е да пресеете брашното, като прибавите към него солта, бакпулвера и ванилията.
След това в друга купа разбиваме маслото с останалата захар до пухкав крем.
Добавете яйцата и разбъркайте отново. Смесете млякото със захарния сироп.
Смесете брашнената, яйчената маса и млякото, като образувате тесто.
Готовото тесто оформете на топка и сложете за час в хладилника. Маслото ще стегне и ще бъде лесно за разточване (забележка: *тестото може да поеме различно количество течност от карамеленото мляко, затова ви препоръчвам да го прибавяте постепенно и да спрете, когато смятате, че е достатъчно за образуването на тесто за разточване.)
След като извадим тестото от хладилника, го размесваме с още малко брашно, като го разделяме на три равни части. За мен този начин е най-лесен при разточването на блатовете, но вие можете и да си откъсвате парченца от голямото тесто.
Върху хартия за печене очертайте кръгове с размери 22 см в диаметър, обърнете хартията и разточете блатовете. Аз имам свой, по-удобен за мен вариант. Взимам едното топче и го разточвам доста на тънко, като не обръщам голямо внимание по краищата, важното е в средата да е равномерно.
След това с помощта на ринг за торти, който съм фиксирала с тиксо в диаметър 22 см, изрязвам направо необходимия ми блат.
Остатъка от тестото връщам за следващия блат. Готовия блат надупчваме с вилица и пъхаме в предварително загрята фурна на 180 градуса.
Печем блатовете буквално за броени минути, искаме да са мекички, когато ги изваждаме. Аз препекох един-два, които бяха като бисквита, но след това ги напоих с останалия ми сироп, за да съм сигурна, че тортата ще е мека.
Всички блатове се изпичат за по-малко от 15 минути, като ги оставяме да се охладят и се захващаме с крема.
За целта слагаме млякото на котлона (аз добавих и това, което ми остана от блатовете) да заври, а в купа разбиваме яйцата, захарта, ванилията и нишестето:
Исках да засиля вкуса на шоколад, затова замених част от царевичното нишесте с пудинг шоколад.
Когато млякото заври, прибавяме на тънка струйка яйчено-нишестената смес, като разбъркваме енергично с телена бъркалка. Бъркаме, докато кремът се сгъсти, и прибавяме начупения шоколад. Този път реших да сменя любимия си черен шоколад с млечен, за да бъде по-сладка тортата.
Когато пудингът се охлади, разбийте го с омекналото масло до получаването на хубав крем.
Сглобяваме тортата, като редим блат, крем, блат, крем и така докрай.
Както казах по-горе, аз напоих част от блатовете с още малко карамелен сироп.
Измазваме с крем и самата торта. Ако решите тортата да е с повече крем, можете да намалите броя на блатовете. При мен останаха два, които използвах за направата на
Сладки топчета :)
Покрих тортата с любимия ми шоколадов ганаш, направен от равни количества сметана и шоколад.
Останалата украса се състоеше от начупени захаросани фъстъци и тези прекрасни бисквитки във формата на есенни листа, които купих от магазина.
Почти съм сигурна, че ще ме питате за бисквитките, затова си направих труда и ги снимах, ето ги и тях:
Както всеки път и тук ще напомня, че при всеки крем, в който има масло, тортата е хубаво да се сервира, след като е постояла малко на стайна температура.
Ако не препечете блатовете, ще се насладите на наистина крехки и пухкави блатове, покрити с нежен шоколадов крем
Карамеленият сироп също си каза думата, като за мен стана още по-вкусна :)
Опитайте я и вие, а пък за сега мога да ви почерпя само виртуално и да отпразнуваме заедно моя блогорожден ден!
