Последния път, когато бях на село, баба пак ме обзаведе с няколко зелки. Толкова им се тюхкаше и косеше как гъсеницата ги е наяла и почна да ги изрязва ли изрязва. От една голяма зелка накрая ставаше една малка топчица. Аз не пропуснах възможността да избъзикам бабето
"- Бабо, то бива да ти се свиди, ма ти нищо няма да ми дадеш. Само да се хвалиш после на другите баби, че ми пълниш чантите"...
И тя се смее :
"- Не е лъжа, чедо. Тая година нищо не излезе от градината ."
"- Бабо, то бива да ти се свиди, ма ти нищо няма да ми дадеш. Само да се хвалиш после на другите баби, че ми пълниш чантите"...
И тя се смее :
"- Не е лъжа, чедо. Тая година нищо не излезе от градината ."
Аз обаче си я гушнах и успокоих, че като няма зеле, ще ядем я пасти, я свинско и така. :)
Може тази година акциите на бабиното зеле да не бяха много високи, но затова пък щом гъсеницата го яде, значи е вкусно и биологично. Затова си взех офъканите зелки и си ги отнесох у дома. От някоя и друга направих свежа салата като гарнитура за риба, но другата част превърнах в това неземно ястие, което успя да преобърне представите ни за безмесна храна.
Митко не заподскача от щастие като му казах какво ще правя, но след като го опита се оцъкли и сподели възхитен "Ами, че това е по-вкусно от пица! И още по-хубаво, че не се чувствам като хипопотам след едно-две парчета :) "
Заръча да правя по-честичко от тази чудесия, че да може да си взима и за обяд. Моля, да се отбележи в стенографията "Митко хареса нещо без месо!" !!!!!
И така, реших, че такива рецепти са длъжни да виждат бял свят и затова я споделям с вас, пък вие, ако се чудите какво да спретнете за домашните за вечеря, това е идеално предложение :)
Ето и самата рецепта:
Необходими продукти:
2 ч.ч. нарязано прясно зеле
100 г кашкавал
60 г сирене (по желание)
2 ч.л. бакпулвер
1 с.л. нарязан копър
1 ч.л. сол
6 с.л. брашно
3 с.л. заквасена сметана
3 с.л. майонеза
3бр. яйца
шепа нарязан праз
(олио / масло за намазване на тавичката)
Започваме като намачкваме зелето заедно със солта, докато омекне. Прибавяме копъра и праза.
В купа разбиваме яйцата, като добавяме последователно заквасената сметана, брашното, майонезата и бакпулвера. Заквасената сметана загребвах на големи лъжици ето така :
Намазваме хубаво тавичката, в която ще печем, с малко масло или олио и слагаме един много тънък пласт от яйчената смес.
Можете да започнете да редите зелето веднага, но аз предпочетох да пъхна само този пласт съвсем за кратко във фурната, за да може да се образува по-стабилна долна коричка при печенето и зелето да не падне на дъното.
Беше във фурната само за броени минути, като през това време прехвърлих една трета от сместа при зелето и разбърках.
Изваждаме тавата от фурната и редим зелето отгоре, като по желание слагаме и малко натрошено сирене. Ястието ще стане вкусно и без него, но заради любовта на Митко към сиренето, съм задължена да го слагам на всичко :)
Накрая разпределяме отгоре останалата част от яйчената смес и пъхаме във фурната.
Печем ястието на 180 градуса за около 30 минути.
Малко преди да го извадим го поръсваме с рендосания кашкавал....
И запичаме отново, докато кашкавалът се разтопи.
Прекрасно есенно ястие, с което може да заситите коремчетата на домашните, пък и да ги накарате да хапнат нещо наистина полезно.
Добър Апетит!