Едва ли има някой, който се е потопил в света на Толкин и не поискал да опита от така прочутия елфски Лембас хляб. За него се знае, че дори малко парченце може да те засити за дълго време, има лекo сладък вкус и в тайната му рецепта елфите са включили своята магия.
Аз обаче, колкото и да искам да съм елф, явно имам стомаха на хобит, защото рядко нещо сладко може да ме засити от една хапка. Трябва да хапна поне четири-пет...парчета, за да съм сигурна, че няма празни места. Очевидно и на ръст го докарвам до дребосъчетата, но за щастие краката ми са гладки като брадата на Леголас.
Отдавна не бях се впускала в света на рецептите от книгите и филмите, а днешната ще бъде и от двете :)За да се настроите подобаващо, ще ви припомня ( или запозная) с представянето на чудноватия хляб във "Властелинът на пръстените"
"...На сутринта, докато започваха да приготвят оскъдния си багаж, дойдоха елфи, които можеха да говорят техния език, и донесоха много дарове — храна и дрехи за из път. Храната бе главно под формата на тънички тестени питки, светлокафяви отвън и кремави отвътре. Гимли взе една и я огледа с подозрение.
— Заситка — промърмори той под носа си, отчупи от хрускавата коричка и я загриза. Изражението му бързо се промени и той с наслада дояде питката.
— Стига толкова, стига толкова! — разсмяха се елфите. — Колкото изяде, вече стига за цял ден тежък път.
— Мислех, че е просто нещо като ония питки-заситки, които правят хората от Дейл за пътуване из Пущинака — каза джуджето.
— Така е — отвърнаха те. — Но ние го наричаме лембас или пътен хляб, той дава повече сили от което и да било човешко ястие и по думите на всички е далеч по-приятен от заситката.
— Наистина е тъй — каза Гимли. — По-хубав е дори от медените питки на Беорнингите, а това е голяма похвала, защото не знам по-добри пекари от Беорнингите; пък и напоследък те не проявяват желание да предлагат питките си на пътниците. Вие сте любезни домакини!
— И все пак ви съветваме да пестите храната — казаха те. — Яжте по малко и само при нужда. Защото ви даваме тия питки за времето, когато всичко друго ще свърши. Те ще останат меки още много дни, ако не ги начупите и ги пазите обвити в листа, както ги донесохме. Една от тях може да крепи пътника през целия тежък ден, та бил той дори някой от високите хора на Минас Тирит."
Необходими продукти:
310 г пълнозърнесто брашно
1 ч.л. сода за хляб
щипка сол
80 г масло
65 г захар
1 яйце
230 г мед
1ч.л. есенция ванилия
Започваме като в купа смесваме сухите съставки ( без захарта) и ги оставяме на страна. В друга купа разбиваме мекото масло със захарта.
След това прибавяме и яйцето. Продължаваме да разбъркваме енергично, на ръка или с миксер, след което прибавяме меда. Ако се е захаросал, стоплете на водна баня докато се отпусне, тъй като е добре медът да бъде в течно състояние. Прибавяме и ванилията.
Завършваме със сухите съставки, като за предпочитане ги прибавете на порции, докато месите през това време.
След това, отрязваме парче от него и разточваме на лист върху леко набрашнена повърхност, а другата половина държим в хладилника.
След това прибавяме и яйцето. Продължаваме да разбъркваме енергично, на ръка или с миксер, след което прибавяме меда. Ако се е захаросал, стоплете на водна баня докато се отпусне, тъй като е добре медът да бъде в течно състояние. Прибавяме и ванилията.
Завършваме със сухите съставки, като за предпочитане ги прибавете на порции, докато месите през това време.
Така щом тестото се оформи на леко лепнеща топка, може да спрем да добавяме брашно, дори и да ни остане, тъй като целта е хлебчетата да са меки.
Така полученото тесто, оформяме на правоъгълник, увиваме в кухненско прозрачно фолио и прибираме за половин час в хладилника.
След това, отрязваме парче от него и разточваме на лист върху леко набрашнена повърхност, а другата половина държим в хладилника.
Изрязваме квадрати, върху които правим шарка с един или два пресечени диагонала.
Оставете ги да изстинат и след това съхранявайте в затворен съд. Те остават меки с дни. Както виждате, това е вариация на меденки, но ще ви изненада колко са крехки и вкусни, без да се налага да ги слепвате със сладко.
Печем в предварително загрята фурна на 190 градуса докато се зачервят. Времето ще варира от големината и дебелината на хлебчетата.
Оставете ги да изстинат и след това съхранявайте в затворен съд. Те остават меки с дни. Както виждате, това е вариация на меденки, но ще ви изненада колко са крехки и вкусни, без да се налага да ги слепвате със сладко.
Освен това, няма натрапчиви подправки и вкусът на мед е основен.
Опитайте ги!
Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓
👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com
Кулинарното ми пътешествие продължава още във :
Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft
Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:
Кулинарното ми пътешествие продължава още във :
Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft
Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:
👉Тik Tok:
Няма коментари:
Публикуване на коментар