Декември 2020-та година е тук или както много хора го определят - последно ниво на Джуманджи. Всички смело се изказват, че само извънземни не са кацали тази година, но аз лично не обичам такива шеги, които все по-често стават истина, затова ще си се усмихна под мустак и ще се прекръстя тайно, хвърляща малко сол зад гърба и почукваща на масата. Бая ни стресна таз година и намирането на забавни теми за разговор не е така лесна задача както когато вашата Люси обикаляше метъл концерти, кулинарни събития или просто мааше килоти по Европа да подпийва греяно винце и да шопингува със сестра си посуда на прИмоция.
Тази година всички ще гледаме "Сам вкъщи", независимо дали ни хареса или не и ще го съпреживеем както никога досега. Да, разбира се, че има вероятност ресторантите да отворят изведнъж точно преди празника, за да ни "поканят" да спасим бизнеса им със скъпи и изкушаващи менюта и ако имате възможност, разбира се го направете. Аз обаче не смятам да чакам чак до края на декември да си хапна вкусно и да изживея всеки един ден пълноценно. Италианският ресторант у дома работи непрекъснато, защото малко или много е любимата ни кухня и поне два-три пъти месечно имаме нейн представител в менюто.
Преди време ви попитах коя е любимата ви рецепта с ориз и много от вас отговориха - Ризото Миланезе.
Явно и вие добре сте си поживучкали преди това, защото който е имал щастието да хапне истинско ризото по милански, не го е забравил. Ако има ястие, което има златен цвят - това е то и ако има ястие, което ще ви накара да се почувствате като крал, докато хапвате - това отново е то.
За да разберете как да си го направите, вижте и рецептата,която следва. Отново продуктите са от Vera Italia, от където си набавям истински италиански стоки.
1 глава лук ( бял най-добре)
2 ч.ч. ориз Арборио Mondina
1/ 2 ч.ч стар кашкавал Баите
зехтин екстра върджин
1 литър гореща вода/ телешки бульон
60 г. масло
150 мл бяло вино Пино Гриджо
2-3 скилидки чесън
Още:
Започваме като нарязваме на по-дребно лука и чесъна. Отмерваме си и ориза.
Ориз Арборио (Arborio) е най-известният и използван сорт ориз за ризото. Получава името си от едноименно селце в северна Италия, където сортът е култивиран и селекциониран за първи път от Доменико Маркети. Характерен е с едрите си зърна и голямата си способност да абсорбира вода (5 пъти повече от теглото си), което му позволява да набъбва чувствително.
В подходящ тиган слагаме да се загрее зехтин и една супена лъжица масло на средна температура. След това запържваме до прозрачност лука и чесъна.
Прибавяме и ориза и запържваме за още една-две минути.
Прибавяме виното, като за пореден път се спрях на любимото си Пино гриджо. Виждали сте го ви други мои рецепти и честно казано, откакто се насладих на този сорт вино един прекрасен ден във Флоренция, се заби в сърцето ми като кол на вампир. ( То аз съм си истински Винопир)
Оставяме го да поеме добре в съставките и да се изпари алкохола.
След това прибавяме шафрана. Заферано е подправката за миланско ризото и една от най-скъпите в света. Без нея няма как да си сготвите автентично Risotto alla milanese. Шафрана е скъпоценна прах, която придава много характерен аромат, цвят и вкус на ястията приготвени с нея. Достатъчно е съвсем малко количество за да се насладите на специфичните и' характеристики. Трябва да се отбележи: италианците са виртуози в производството Zafferano и смело твърдят, че италианският шафран е най-качественият в света.
Само за секунди ще се насладите на истински златен цвят в ориза.
Започваме да прибавяме от горещия бульон или вода. Според известния готвач Карло Крако, ако искате да постегнете по-лек вкус, използвайте само гореща вода, а ако искате повече вкус - телешки бульон. Аз имам домашен костен бульон, който разтворих с малко гореща вода, така че си направих нещо като среден вариант. Както всеки път ризотото се приготвя като се слага черпак по по черпак към ориза от течността. Следващия черпак се слага едва след като първия е изцяло абсорбиран от ориза.
Забележете, че не бива да стане изцяло гъст накрая, нека да има малко течност в него. Последно прибавете още масло 2 с.л. и рендосания стар кашкавал.
Спрях се на Баите, защото това е твърд, ароматен кашкавал за директна консумация, който е прекрасен заместител на Грана Падано и като цена е по-достъпен.
Освен с шафран, подправям ризотото с черен пипер, макар и малко. Не е типично за тази рецепта, но не и изключено да го видите в нея. Аз обичам леко щипкащия елемент и не бих го пропуснала.
И тук дойде въпроса отново? Как да поднеса ястие без месо на половинката, освен ако не е салата или просто друг вид предястие? За щастие не ми се наложи, защото реших да добавя още един продукт към кошницата и това е патешкото бутче деликатесен вкус. Запекох го във фурната със соса, с който е консервиран, в чугунен тиган, в който сложих малко свежи билки и чесън.
Получи се просто превъзходно, а в комбинация с виното просто не знаеш какво да правиш по-напред..да пише, да ядеш или като мен и двете. А още по-хубаво - виното върви и с десерт,. така че просто може да си доливате интензив :)
Такава симфония се зароди, че ми беше трудно да спра да се наслаждавам на атмосферата, която само един истински италиански ресторант може да ти предложи ...или пък просто малко усилия и вдъхновение у дома.
Няма търпение да споделите вашите наблюдения и да ми кажете дали и вие като мен не мислите, че това е чудесно новогодишно ястие. Като чиния пълна със жълтици..пък дано и 2021-ва е такава :)
Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята!
Бъдете здрави и добри,
всичко друго ще се нареди!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
Люсе мило,само за две неща си мечтая напоследък - да сме здрави всички и другото,също така важно - 2021 да ни среща по-често с теб! Това приказно ризото ме пренася директно в Милано,което ме заплени с една вегетарианска пица-дебеланка, с тесто като пухен юрган,с което ти иде да се завиеш от главата до пети,хрупкави тиквички,вкусен доматен сос,крехък патладжан и пармиджано,аморе МИО!!!:) Следващото,което,ако е писано да опитам там,ще бъде това ризото-никой не умее така да разказва вълшебна приказка в чиния,както ти!!! На чужбината едно от нещата,които най-много й харесвам,е храната,вкусовете остават на върха на езика за цял живот:). А пък какъв кеф е,като се върнеш в родината след това,да си завъртиш една "мусакица",или винен кебап,за да оплакнеш небцето с любим роден вкус...И пътуванията ни открадна тази "джуманджеста"година,но важното е да се измъкнем живи и здрави от нея,и така да отидем в следващата.Дано бъде здрава,щастлива и вкусна за всички ни!На това злато в чинията почти усещам аромата...Благодаря ти за красотата,с която изпълваш ежедневието! Прегръдки силни!:)
ОтговорИзтриванеЕх, Мартенце, така ми се иска всичко което си описала да стане и да го полеем с една-две бутилки виноцок, за да "държи влага". Много различни неща се случиха тази година, но пък и ние самите сме отговорни за щастието си в повечето пъти, така че "златото" да си го търсим у дома, в чинията, в прегръдката на любимите и в лафчето с приялите по телефона. Любими хора да има, всичко се преживява. Прегръщам те, мила.
Изтриване