понеделник, 17 декември 2018 г.

Тиквеник / Tikvenik - Bulgarian pumpkin rolled phyllo pie


Имах нужда от почивка този уикенд и макар да не успях да си открадна целия за мен, неделята беше просто всичко от което се нуждаех. "Ден на велико лежане" - както го наричаме в нашето семейство, където причина да сваляш пижамата няма, почти целия ден си в леглото, завит като сармичка и си примъкваш рани лакомства от кухнята - мандаринки, кафенце, палачинки, шоколадови бонбони и каквото душа ти там иска. 

Гледах един от любимите си филми "Студената планина" и се наслаждавах на светлинките и коледната украса у дома, докато навън валеше пухкав сняг. Тъй като си отпочинах добре, завърших всичко това с късно кино в полунощ, където не знам от къде намерих сили и успях да навлека някакви дрехи, и без грим ( и гребен, повтарям гребен) се запътих към киното с надеждата, че малко са идиотите като мен, които ще излизат по среднощ в неделя на тая поледица. 
За мое " щастие" "идиоти" не липсваха и не случайно се оказаха мои познати, които успяха да се насладят на моя неглиже вид, който се опитвах бързо да прикрия в тъмния кино салон.
 (По дяволите, аз излизах от леглото, за да си догледам последния филм за деня - защо не раздават юргани във киното??!@! ) 


Истината е, че имах отчайваща нужда от почивка . Последните дни на седмицата бяха толкова натоварени, че не само се разболях, но взеха да ме изкарат извън нерви в пощенската станция, когато една служителка успя най-накрая да изсмуче какъвто и да е останал коледен дух в мен.

 Бях тръгнала както винаги в края на деня да вършея по задачи, тъй като светлината на деня се пази за готвене и снимки, та от една задача и на друга, трябваше да ида да прибера един да наречем служебен колет от пощата. Още преди него, двама "господа- анцузари" бяха решили, че е забавно да ми препречат пътя и да не ми позволят да мина, защото явно им е скучно и това е идеален начин да заговориш някоя "мадама", като се смееха гласно, че се опитвам да им избягам. 
На гишето пък вече ме чакаше Гринч, която въпреки поздравите ми, личната карта и кръвната проба, която се изисква да си взема пратката, пак не благоволи да каже нещо. След като я уведомих, че трябва да заплатя колета, тя си измърмори нещо от рода " Ми дайте ми бележката", а а й казах,  че се намира вътре.  "Ми отвори си го", отговори тя с някакво задоволство, че сякаш ми дава урок против мързел. Дали защото не ми беше добре вече от дни, но не се сдържах да й кажа " Можете да ми го кажете по-учтиво, подробно, да ме погледнете. Ние гражданите откъде да знаем какво се очаква от нас, като ваши колеги процедират по друг начин". Тя се изхили и попита: " Е, па кой ти е отварял колета", а аз й казах :" Един ваш колега, мъж, беше много любезен, правеше това вместо нас", и тя :" Ми той не работи вече тук" 


Направо ми идеше да и допълня, че явно човекът на е преминал теста за безхаберие и арогантност, за да остане на работа в тъпата им поща. Казах само "Бихте могли да казвате, "ако обичате, заповядайте и моля", все пак сте на пост, който го изисква". Усмивката и стана вече още по-нагла, отговаряйки ми под носа си, все още забила поглед в клавиатурата, тъй като явно зрителния контакт е забранен в пощата, и си промърмори " Да, бе! Ще ви казвам аз, "ако обичате и моля". Щеше ченето да ми падне на пода, да го събирам после цяла седмица, но вече изтощена от сблъсъкът и невероятната некомпетентност просто казах: "След като учим децата да го правят, вие нямате извинение". 
По някаква магия на природата вещицата от дивия запад Благоевград млъкна и накрая все пак й пожелах лека работа и приятен ден, а тя, разбира се нищо не каза, вярна на убежденията си, че трябва да поддържа реномето на държавата.

По път за вкъщи, опитвайки се да се отърся от целия негативизъм срещнах разни познати, които поздравявах отдалеч, пожалвайки им весели празници, но отново "нищо" като отговор. Ясно е, че мизерията и несправедливостта са господари в тази страна, но какъв е смисълът да празнуваме празник, честващ доброто и любовта към ближния, ако не го правим наистина. Тогава всичко е просто храна. Запътих се към вкъщи с идеята, че още днес ще зарадвам някого, с нещо, което мога да направя за него. 
Бях си записала желанието на Диана Бонева, която ме помоли за рецепта за тиквеник и реших, че е идеалното нещо, в което да канализирам малко положителни емоции.


Спретнах рецептата за тиквеника на мама, който е много вкусен и макар да си призная, не ми е най-любимия десерт като цяло, чак когато си го направих сама за първи път си дадох сметка колко е вкусен всъщност. 
Няма по-коледно ухание от постния тиквеник на масата, затова ще премина към рецептата вече, тъй като трябваше да си излея душата в увода. За самия тиквеник ще пиша по-надолу :) 
А ето и необходимите продукти:


Необходим продукти:
1/2 пакет кори за баница
Около 2 ч.ч. рендосана тиква

захар на вкус
1 ч.л. канела
1-2 шепи орехи ( по желание)
олио

Както мама, така и аз правим тиквеника с половин пакет кори, защото го сервираме за Бъдни вечер и искаме да се изяде по-скоро, че от толкова гозби да не остава. С другата половина правим баничка с праз, но и тази рецепта ще си покажа скоро. 

Започваме като рендосваме тиквата. 


Овкусяваме я после с малко захар на вкус, като не мога да ви кажа количество, защото много зависи от това колко е сладка самата тиква. Сложете няколко супени лъжици, намачкайте я хубаво да може да се втрие добре в тиквата и оставете да си пусне соковете.
 Опитайте и преценете дали има нужда от още.
Прибавете след това канелата и малко счукани орехи, като аз слагам две шепи, като моите са като една-мъжка, така че не много :)  Майка ми не слага орехи, но аз реших да си го обогатя :) 


Взимаме една кора, слагаме мъничко олио и разпределяме 2-3 с.л. от плънката. 
Прихлупваме на две по-средата и завиваме на руло.


Процедираме така с остатъка от корите.
Аз реших да изпека тиквеника в един стар тиган, който намерих наскоро и реших, че ще е много подходящо за снимките.
 Намазваме съда с олио, 


и почваме да редим корите една по-една, на охлювче, от вътре навън. 
Останалия сок разпределяме върху тиквеника ( ако е много, не всичкия), така че той също ще се глазира, запече и карамелизира, тъй като е предимно захарна вода.


Пъхаме го да се пече на 180 градуса за около 40 минути.
След като изстине , поръсваме обилно с пудра захар.


Дали защото отдавна не бях яла тиквеник или защото сама го приготвих, но наистина ми се услади ужасно много. Струва си да го правим за празниците и се радвам, че Диди ми поиска тази рецепта. Така не само, аз ще я зарадвам, но и тя ми подари сладки емоции - в крайна сметка празникът може да е с храна, но не само за храна.


Искрено се надявам моят разказа по-скоро да ви е разведрил, може пък да сте се припознали в него и да ви зареди с друга гледана точка на последната седмица до Коледа. Време да се настроим с усмивки и да ги раздаваме повече на хората около нас 
Аз се захващам със следващата обещана рецепта , а на вас добър апетит и хйаде на тиквеника..преди да е отишъл на работа в пощата ;) 

 

 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!


10 коментара:

  1. Брово,Луси!Неуморна си,страхотни предложения,следя те с интерес.Много коледен дух и доброта около теб ти пожелавам.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ти благодаря, Анди! Весели празници и на теб!

      Изтриване
  2. Благодаря за рецептата,Люси!Простичко,красиво и надявам се,вкусно!Желая ти Весела Коледа!

    ОтговорИзтриване
  3. Олеле, попадам на този пост точно след като и аз днес имах едно много "мило" преживяване в родната благоевградска поща, явно ги избират с конкурс по троснатост. И аз така посмях да се появя след 5 следобяд, за да пратя колет до дядо ми в друг град. Имаше останала вече само една служителка ма работа (по принцип са поне две, това е един квартален клон), която ме помоли да изчакам с обслужването, защото тя имаше да подпечатва някакви бумаги или поне така ми се стори на мен от страни. Аз разбира се й казах, че няма проблем, ще почакам, защото видях, че й е наистина доста натоварено, пък и в края на работния ден, всеки е изморен малко или повече. След около 2-3 минути чакане, дойде и моят ред. Няма добър вечер, няма нищо. -Вие за какво? -ами ще пращам колет за град еди кой си. -добре, с проследяване ли да го пусна? - ами колко ще ми струва проследяването? (Все пак, не съм пращала колет по бг пощата наскоро и нямам представа от тарифите, пък и да си преценя дали имам достатъчно пари, пък и трето, миналата година като пращах колет, вярно до чужбина, мо пак през бг пощи, ми излезе адски скъпо, та заради всичко това исках да знам, пък и по дяволите, колко струва си е един съвсем нормален въпрос). - Ами колко да струва, вие да не пращате до Америка. - Хубаво викам, но колко все пак? - Ами колко, два лева. - Два лева проследяването или два лева общо пращане с проследяване? - Абе момиче, тука са български пощи, заплатите са ниски, цените също! (Вече ми се кара). - Добре, викам, пускайте го с проследяване тогава (въпреки че пак не разбрах реално колко струва цялото нещо със и без проследяване, сякаш не й е това работата да ми каже колко струва едното и другото и аз да си преценя). -Добре, пускам с проследяване. 2 и 25, много ли ви е??
    Направо ноу комент.
    А на теб, мила Люси, браво, че си успяла да запазиш самообладание и добрия тон и да покажеш как все пак е добре да се държим, това невинаги е лесно в такива ситуации. Весели празници!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не казвам, че се радвам, че се случило, но се радвам, че сте ме разбрали правилно. После се чудим защо всички в тази страна се озверели. Ами като всеки се държи като звяр за най-малкото нещо се получава така. Затова, ние , по-силните от тях трябва да имаме мили думи и жестове и за тези, на които има липсват. Светли празници, Анонимен!

      Изтриване
  4. Много благодаря за рецептата! Хареса ми,ще я направя утре
    Весели празници!

    ОтговорИзтриване
  5. Мда, и се забавлявам, и се възхищавам, четейки тук.
    Впрочем и моята година приключи по подобен натоварващ и пълен с негативни хора начин. Капак ми бе пазаруване в голям хипермаркет, където вече не издържах и промърморих на мъжО и към нелюбезната касиерка "днес май само аз съм нормална".
    Работя като държавен служител в общинската администрация и винаги съм смятала, че съм длъжна да се държа любезно, вежливо и отговорно с всички, независимо от моето настроение, а и от тяхното. Та хич не ги разбирам тези, дето им е крив света.
    Тиквеника ти е чудесен, и аз така го правя, но ръся захарта отделно, за да не разводнява корите. Но пък мога да опитам и по твоя начин, може да се окаже по-добър.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Предполагам, че и от другата страна на гишето не е приятно, Веси, но пък професията не определя какви да сме, а нашите действия, затова смятам, че колкото повече времената стават по-трудни, а човешкия контакт е органичен малко или повече от технологии, някои хора забравят за силата на добрите маниери. Пожелавам ти 2019-та да те среща само с приятни и възпитани хора! Прегръдки!

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...