Свинско със соев сос и тъмен шоколад / Pork Chops In Soy Sauce and Dark Chocolate

Накратко! Още не сме станали от една софра, а вече подготвяме втора. Може половината част от българския народ да не иска да чуе за сарми поне още една година ( аз тъкмо вчера доядох нашите), но искаме, не искаме идва Нова Година и пак ще трябва да мислиш менюта. Или поне тези от нас, които няма да се бръкнат с 300 лева куверт за пържола с гъбен сос и 50 мл ракия. 

Аз съм от тези хора, които обичат да си прекарват Новата година у дома, не само защото не съм голям фен на самия празник като цяло, но просто за мен е като продължение на коледните празници.

Още една възможност да си хапна добре, да се нальоскам с домашно вино, да игнорирам всички тъпи предавания по телевизията и да се отдам на някакви любими филми и забавления. 

Нещото, което може би отличава празника от другите е,че тогава малко или много обичам да се поизтупам. Да посрещнеш новата година е все едно да посрещнеш гост у дома. Не ти се иска да те вижда като оръфаната кокошка, каквато те оставила предишната година. 

И у дома да останеш, на домашно да идеш или в ресторант, все ще гледаш да се нагиздиш поне малко. Признавам си обаче, обичам зарята. 

Обичам светлинките във въздуха, които нямат друга приложение освен, че е красиво и ти носи радост. Дори и възрастните не могат да отвърнат поглед от хипнотизиращите цветя в небето, когато започнат да се появяват едно след едно. В сърцето ти се появява гласче, което казва "Ето, вече всичко е зад гърба ми, утре ще е нов ден и трябва да се радвам повече на живота!"

Не съм фен на празника, но съм фен на новото начало и вкусната храна. Днешната рецепта е едно от предложенията ми за новогодишната трапеза, което едвам дочаках да ви покажа. Рецептата е на моя читателка Таня Павловска, която я сподели в предизвикателството ни с Kikkoman, което ви поставих да ми предложите вкусна рецепта за соев сос с месо, подходяща за празниците. Нейната рецепта е нетрадиционна и първоначално се притесних, тъй като знам, че солените рецепти с шоколад са трудоемки, пък и не допадат на всички. Тази обаче съм сигурна, че ще се хареса на всеки, който я опита, защото не мога да кажа, че може да усетите съставките на самия сос, а просто се влюбвате в букета от продукти и хапвате ли хапвате, без да имате и бегла представа. 

Таня сподели тази испанска рецепта, която знае от бабата на съпруга си и според мен тази баба знае какво да яде! Аз ви подканвам и вие да ни се доверите и да я опитате. Ето я и нея:

Необходими продукти:

5-6 бр. свински пържоли

3-4 с.л. брашно

2 глави лук

2 бр. моркови

2 скилидки чесън

2 с.л. соев сос Kikkoman

2 блокчета черен шоколад

1 бр. карамфил

щипка розмарин

1 ч.ч. червено вино

олио

сол / черен пипер

За гарнитура:

картофено пюре

пикантни моркови* ( рецепта по-надолу)

Започвам като осолявам пържолите и ги подправям с черен пипер. Аз начуках леко моите, но не да станат твърде тънки, а по-скоро по-крехки и равномерни.

Овалвам ги в брашното и изтупвам добре от излишъка.

                             

Запържвам пържолите до златисто от двете страни в тиган с горещо олио.

Докато пържолите се пържат, нарязвам лука, морковите и чесън на ситно. Аз полвах чопър, тъй като исках да са наистина на дребно. Така ще се задушат бързо и ще ми е по-лесно да ги пасирам после за соса :) 

                            

Изваждам пържолите от тигана и поставям в съда, в който ще печем. Аз се спрях на голяма керамична тавичка.

В същата мазнина запържвам зеленчуците, докато омекнат.  Подправям с щипка сол.

Накрая прибавям виното и оставям за една минута, докато изври съвсем леко. Дърпам от огъня и прехвърлям всичко върху пържолите и около тях. Доливам малко топла вода, ако е необходимо за да може да има течност, колкото почти да ги залее. 

Завивам добре с фолио и пъхам във фурната да се пече, първоначално на 220 градуса, докато заври, а след това намалявам на 150 и пека така час.

                             

През това време подготвям гарнитурата. Освен традиционното картофено пюре, се спрях на една рецепта за супер вкусни, леко пикантни моркови. 

Последния път от пазара се спрях на тези различни цветове моркови от една баба и си купих по една връзка и от трите вида. Измиха и обелих, колкото ми трябват.

След това ги разполових ( или на четвъртини, ако са по-големи) и ги наредих върху лист фолио. Отгоре поръсих с един щрих олио, сол, лют пипер на люспи и една нишка мед, колкото да ги карамелизира при печенето. 

Завивам добре и пъхам и тях във фурната да се запекат за около 30 минути.

Точно навреме да извадим пържолите, които подправяме  със соев сос,

карамфила, розмарина ( може да го пропуснете) и шоколада. Последния прибавих нарязан на много ситно, така че да се разтопи в горещата кашичка и сок, които започват да се образуват.

                               

Връщаме във фурната за още 20-30 минути, а след това изваждаме и сервираме.

Сервираме пържолите върху канапе от картофено пюре, а образувалата се в тавата кашичка от зеленчуците и сок пасираме на ароматен сос, който ще ви се иска да не свършва никога.

Толкова е солено-месно ароматен, с леко опушен вкус от шоколада, но предимно зеленчуков, което ще ви гарантира хем традиционно преживяване, хем с щипка екзотичност :)

Комбинацията с пъстрите, пикантни моркови само ви кара да се чудите от къде да си отрежете първо и макар ястието да ви изглежда достатъчно, ще искате и още. 

Един съвет са соса: При мен се получи идеално, но ако при вас стане твърде гъст, защото водачката му е извряла, може да ги разводните с малко гореща вода, като го пасирате отново. 

Нужно ли е да казвам, че яденето върви идеално с червено вино!

Май не, но в това ще се убедите и вие, като го опитате!

Остават три дни :) 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!