събота, 2 юни 2018 г.

Сиропирани мидички / Seashells cookies in sugar syrup



Помните ли как преди време ви казах, че тази година в моя блог ще се радвате на много бабини рецепти, а най-вече за такива сладкиши. Като във всяко нещо и с готвенето съм на определени вълни и старите градски рецепти с ами грабнали сърцето в последно време. Колкото по-пищни и натруфени стават тортите в сладкарниците, толкова по-семпли и простички неща ми се иска да хапна у дома. И си дадох сметка, че има безброй такива рецепти, които не са ми минали през ръцете, а ги помня как мама или баба ги приготвяха с лекота между ястията за вечеря.
Ето така например наскоро с един приятел си говорихме и той ми каза, че любимия му десерт е кус-кус - ооо, колко било вкусно това нещо. Аз разбира се изцъклих като плеймейтка пред таблицата за умножение, защото не можех да повярвам, че в свят на фрески макарони, тирамису и въобще планини от маскарпоне, нутела и торти с три вида плодов мус, ядков крънч и огледална глазура, този човек все още би предпочел купичка кус-кус с мляко.

 И тъй като моите спомени пък точно за този "десерт" да са най-вече подбутването му към моето другарче от детската, което не отказваше втори, аз реших, че може би е време да "посетя" отново тези позабравени рецепти, да се опитам да ги съживя, с нов прочит, нова визия или просто да си припомня този вкус. Кой знае, може би в миналото сме остави някой необработен диамант, който иска да излезе наяве. ето такива според мен са и днешните сиропирани мидички, който видях в блога на Мария.

Помня бегло, че съм ги яла като малка, но коя баба точно ме е заблажила, вече не помня. Със сигурност не са моите main баби, но някъде по родата ще е била тази "сладка "баба". Рецептата ме грабна веднага, защото лятото много обичам да похапвам сиропирани десерти, тъй като често ги съчетавам с топче ванилов сладолед и тонче угризения за теглото. 
Слава Бога, от толкова захар оглушавам за кратко и не си чувам мислите. 
Вярвам, че не може да имаме всичко, и ето сега, не мога да имам възможността да ида на морето, затова сама ще си направя щастие - този път в кухнята.


След тази работна седмица имах нужда от рецепта, която да ме разтовари сякаш се занимавам с йога, защото очевидно не съм тръгнала да спортувам anyway. Правенето на мидички е успокояващо като свиването на оригами от столевови банкноти, така че ми донесе много приятни емоции.
Надявам се и за вас да е така, а ето как да ги направите:




Необходими продукти:
За тестото:
Около 340 г брашно
150 мл прясно мляко
100 мл олио
1 с.л. захар
1 бр. яйце
1 пак. суха мая ( 7 г)
щипка сол

За разточване:
50 г царевично нишесте
50 г масло
150 г орехи

За сиропа:
3 1/2 ч.ч. захар
3 1/2 ч.ч. вода

В купа слагаме половината брашно, пресято. В него правим кладенче и добавяме маята, захарта, а солта отстрани, до ръба на купата. В кладенчето изсипваме леко затопленото мляко, олиото и яйцето. Разбъркваме и почваме да заместваме тесто, като добавяме постепенно от останалото брашно. Трябва да получим меко, нелепнещо тесто. Оставяме да почине за 20 минути във фурната на 50 градуса, покрито с кърпа. 


Готовото тесто разделяме първо на две части, после на четири, а всяка от тях на три, получавайки общо 12 части. Всяка от тях оформяме на топче, а всяко топче разточваме на кора с големина около 20-24 см, като за разточване ползваме нишестето, а не брашно.
Комбинираме корите една върху друга на групички по три ( или четири). 

                             

И всяка групичка навиваме на руло ето така:

                             

Взимаме едно руло и го разрязваме на малки парчета с дебелина около сантиметър. След това ги взимаме едно по едно и разточваме на лек овал ето така:

                      

Слагаме по една ч.л. от начупените орехи и похлупваме. Притискаме леко крайщата за да се запечата добре и да не се отварят при печенето.
Готовите мидички редим в тави с хартия за печене.

                          

Преди печене намазваме с леко разтопеното масло и пъхаме във фурната да се пекат на 180 градуса до златисто.


Още топлите мидички заливаме със студен захарен сироп приготвен от изброените продукти. Добре е мидичките да са на един ред и  разположени плътно.


Някои предпочитат да заливат студения десерт с топъл сироп, но аз смятам, че така става по-кашкав и не е най-добрия избор според мен :) 


Сиропа приготвяме като слагаме захарта и водата да заврат на котлона, а след това намаляваме силата му и го оставяме да покъкри 10 минути и да се посгъсти. Оставям его да се охлади напълно и след това заливаме мидичките. Рецептата изисква да престоят поне осем часа преди поднасяне, което едва ли е нужно да ви кажа, че не направих!


Нападнах ги веднага и никак не съжалявам защото...о, да!
Това е най-вкусното нещо,което съм яла...цял ден :) 
Опитайте ги и вие! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


16 коментара:

  1. Мила Люси, посмях се, затова че си ги яла цял ден.И аз като ги направя, сигурно няма да се спра. Изглеждат невероятни!Цвета

    ОтговорИзтриване
  2. Изглеждат страхотно.мисля да ги пробвам.Продължавай все така Люси.винаги предлагаш невероятни рецепти.чакам с нетърпение всяка твоя рецепта

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря от сърце, Роси! Усмивки и прегръдки!

      Изтриване
  3. Изглеждат чудесно! Поздрави

    ОтговорИзтриване
  4. Страхотни са.Не трябва ли да „починат” малко преди печене?

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря много.Ще се пробват

    ОтговорИзтриване
  6. Изглеждат страхотно и ще се наложи да ги пробвам ! Браво !

    ОтговорИзтриване
  7. Здрасти Люси, направих мидичките но не ми се получиха. Ужасно съжалявам,че не послушах съвета за краткото втасване на тестото,отплеснах се по друга рецепта. Така е с твоя вкусен блог, правя по две рецепти наведнъж. Пак ме хвана сладката лудост-посред лято...ма то за такива като мен сезони няма. Но пък тортата стана невероятна. А тези мидички са като кифлички напоени със сироп. Че и двоѝна доза спретнах,ама втората тава така като хлебчета си я изядоха моите хора.
    Да ти кажа честно едва ли ще ги правя пак в сладък вариант, но като хлебчета-определено.
    Прегръдки мила Люси :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Маре, какво имаш предвид, че не са станали и си оплескала? Може пък да решим проблема. Сигурна съм, че едва ли е било толкова зле колкото мислиш, защото знам на какво си способна :) Прегръдки и от мен от сърце!

      Изтриване
  8. Станаха си хлебчета Люси, твоите не са така втасали и бухнали като моите. Забравих тестото във фурната докато правих сладкото от ягоди за една страхотна торта(естествено пак твоя рецепта-нали си знаеш как си готвим често,често), и тестото стана двойно, после при точенето шарки като твоите не станаха, а при изпичането си бяха точно като хлебчета. Ама така е като не следвам инструкции, но пък с тортите ставам мноого добра(нали се уча от наѝ-добрите). Аз си хванах грешката, вместо 20мин.както си писала по-горе тестото ми преседя повече от 40мин на поне50-60градуса.
    Сега трябва да наблегна на тестените, че торти и сладки правя и със затворени очи(особено от както те открих). И понеже има коѝ да ги яде, пък и блога ти е благодатен и разнообразен на идеи какво ли не съм правила,но не пиша всеки път щото ще се окаже,че само на мен трябва да пишеш;)
    Та така, даже в момента във фурната ми се пече чомлека на Сашо(паздрави специални му прати-манджичката му е чудна,правя я често).
    Знаеш ли, и други неща искам да те питам ама дълъг пост ще стане, и маѝ не е за тук въпроса. Аѝде на Сашовия чомлек отивам, че тк е сладичка темата:)
    Много прегръдки Люси, вече си част от ежедневието ни:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Маре, не се ядосвай, ама хич. И аз така започнах първо от десертите, и после на тестените неща. Сигурна съм, че след време ще ги направиш и ще станат чудесни. Трябвало е да го поомесиш пак после и да го разточиш по на тънко, защото търсим тънки кори тук. Но нищо :) благодаря ти, че се отбиваш и ми пишеш отзиви. харесвам дългите постове- не спирай! Прегръдки!

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...