Вчера не успях, но днес вече станах рано, пих кафе, направих планове да правя упражнения, не направих упражнения и ето, че сядам веднага след това да напиша една дълго обещана, дългоочаквана и много интересно-вкусна рецепта за десерт. Плезири или иначе казано вафлени фунийки пълнени с крем, познати ни от доброто старо време.
Ако не са ви познати от тогава, едва ли сте попадали много на тях като рецепти в нета ( като паста "Бачиново" ) например и това е, че изобилието на десерти на пазара ни кара понякога да пренебрегваме тези по-простички, но много вкусни такива.
Доколкото знам, производството им е спряно в първоначална форма, заради наличието на пресни яйца в крема, а сега, когато съществуват множество заместители се появяват по щандовете, но вкусът им е друг заради заместителите в продуктите. Аз направих един вариант на рецептата, който се надявам да ви хареса, без да се налага да се притеснявате за тези неща.
Освен това, ако нямате машинка за правенето на вафли, може да си купите готови фунийки за сладолед, които знаете са доста евтини, а в големите магазини или дори в малките, покрай Задушница с лекота могат да открият.
Няма да пиша много, тъй като племенника си дъвче чорапчето и се хили на среща за излизане, затова е мой лелински дълг да се стягам по-бързо и да изведа сладурската му физиономия на разходка. А ето и самата рецепта:
Необходими продукти:
250 г краве масло
3 жълтъка
3-4 с.л. кристална захар
1/2 ч.ч. пудра захар
ром / ромова есенция/ захар с вкус ром
3-4 с.л. тъмно какао
една шепа орехи
11-12 бр. вафлени фунийки
За глазурата:
50 г шоколад
20-30 г масло
Започвам като разбивам маслото, което трябва да е на стайна температура, с пудрата захар на пухкав крем.
Слагам жълтъците и кристалната захар в купа и разбивам леко с телена бъркалка. След това пренасям на котлона на водна баня,
докато се сгъсти и стане на бледо жълт крем. По този начин жълтъците преминават топлинна обработка и са безопасни за консумация. Прибавям го към масления крем постепенно, а след това какаото и аромата - аз избрах захар с аромат на ром.
Готовия крем е лъскав, ароматен и пухкав. Прехвърлям в пош и
шприцовам от крем във вафлените фунийки. Шприцовам до средата, след това слагам малко орехи и отгоре слагам още крем, така, че да има сърцевина от ядки. Вие може да изберете и друга изненада :)
Оставям в хладилника да стегнат за кратко и приготвям глазурата.
В микровълнова фурна разтопявам шоколада и маслото на течен шоколадов сос. Поставям охладените плезири в шоколада, образувайки хубава шоколадова "шапка".
Може да решите да ги оваляте след това в млени орехи или кокосови стърготини, но аз се спрях на орехова сърцевина.
Препоръчвам ви да ползвате по-тесни фунийки, за да не отива много крем и да не стават много тежки за консумация.
Рецептата предлагам много възможности за експериментиране, а аз нямам търпение да видя вашите идеи.
Нашите фунийки си ги хапваме със следобедното кафе, макар, че вече почти не останаха.
На вас пожелавам усмихнат ден, приятели, а аз отивам да гушна чорапко-дъвчещото човече.
Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
И тук да се отчета Люси, станаха разкошни! Аз съм на диета(от 8 месеца не съм близвала захар) ама вчера докато правех коремчето си хапнах и от шпатулата и от поша.. ужасяващо и застрашаващо вкусен.. Добавих обаче около100гр sour cream (това май няма аналог в бг, нещо като филаделфия ама не съвсем) и така ми блансира сладостта и маслото, че стана... неустоим. Малката щерка изяде 3бр един след друг, та веднага след захарния пир бяхме на плуване а аз трябваше и на боди фит да ходя, че толкова крем изядох. Много, ама много вкусен. И добре, че днес вече няма.
ОтговорИзтриванеТа така с твоите рецепти. До тук всички са успешни.
Започвам сладките таралежчета, че имам поръчка за тях. Не се съмнявам в резултата, ще пиша и там отзив като ги спретна.
Забравих, Люси моля те като пишеш рецептите уточнявай грамажа-не всички живеем в Бг, аз например трябва допълнително да търся колко е един пакет суха мая (да речем) или желатона как се продава в Бг. Ще съм ти благодарна за това, пък и не само аз може би.
Най-сърдечен поздрав. Мария
Маре, харесва ми и твоя вариант. Това за което говориш е обикновената заквасена сметана :) и съм убедена, че станало много вкусно. Инак, разбирам те за мерките, но ще ти кажа, защо не ги пиша. Значи, на пазраа има ртазлични видове желатини и ако напиша грамаж, се почва писане дали друг става. Както при него, така и за маята, решението е съвсем логично. Може да ползвате каквито марки има по света и на всяка си пише за какво количество течност ( или ако е мая - брашно е) и толкова се слага спрямо рецептата. В България желатин има от 7 и 10 г, на листа и на прах, но на всеки пише кое количесто от него е достатъчно за желирането на половин литър например. Тогава поглеждаш рецептата и преценяваш какво количество ти трябв за да използваш. Съвсем простичко е и така нямам проблеми да готвя с различни продукти в различни страни :) Поздрави и усмивки!
Изтриванеsyper mnogo mi xaresvam pleziri blagodarq za recepta
ОтговорИзтриване