Елфски хляб Лембас / Elven Lembas Bread recipe

Тази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток тук 

Едва ли има някой, който се е потопил в света на Толкин и не поискал да опита от така прочутия елфски Лембас хляб. За него се знае, че дори малко парченце може да те засити за дълго време, има лекo сладък вкус и в тайната му рецепта елфите са включили своята магия. 

Аз обаче, колкото и да искам да съм елф, явно имам стомаха на хобит, защото рядко нещо сладко може да ме засити от една хапка. Трябва да хапна поне четири-пет...парчета, за да съм сигурна, че няма празни места. Очевидно и на ръст го докарвам до дребосъчетата, но за щастие краката ми са гладки като брадата на Леголас. 

Отдавна не бях се впускала в света на рецептите от книгите и филмите, а днешната ще бъде и от двете :) 

За да се настроите подобаващо, ще ви припомня ( или запозная) с представянето на чудноватия хляб във "Властелинът на пръстените" 

"...На сутринта, докато започваха да приготвят оскъдния си багаж, дойдоха елфи, които можеха да говорят техния език, и донесоха много дарове — храна и дрехи за из път. Храната бе главно под формата на тънички тестени питки, светлокафяви отвън и кремави отвътре. Гимли взе една и я огледа с подозрение.

— Заситка — промърмори той под носа си, отчупи от хрускавата коричка и я загриза. Изражението му бързо се промени и той с наслада дояде питката.

— Стига толкова, стига толкова! — разсмяха се елфите. — Колкото изяде, вече стига за цял ден тежък път.

— Мислех, че е просто нещо като ония питки-заситки, които правят хората от Дейл за пътуване из Пущинака — каза джуджето.

— Така е — отвърнаха те. — Но ние го наричаме лембас или пътен хляб, той дава повече сили от което и да било човешко ястие и по думите на всички е далеч по-приятен от заситката.

— Наистина е тъй — каза Гимли. — По-хубав е дори от медените питки на Беорнингите, а това е голяма похвала, защото не знам по-добри пекари от Беорнингите; пък и напоследък те не проявяват желание да предлагат питките си на пътниците. Вие сте любезни домакини!

— И все пак ви съветваме да пестите храната — казаха те. — Яжте по малко и само при нужда. Защото ви даваме тия питки за времето, когато всичко друго ще свърши. Те ще останат меки още много дни, ако не ги начупите и ги пазите обвити в листа, както ги донесохме. Една от тях може да крепи пътника през целия тежък ден, та бил той дори някой от високите хора на Минас Тирит."

Тази рецепта може да видите и във    

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук  

и 👉Тик Ток тук 

Необходими продукти: 

310 г пълнозърнесто брашно

1 ч.л. сода за хляб

щипка сол

80 г масло

65 г захар

1 яйце

230 г мед

1ч.л. есенция ванилия 

Започваме като в купа смесваме сухите съставки ( без захарта)  и ги оставяме на страна. В друга купа разбиваме мекото масло със захарта.

 

След това прибавяме и яйцето. Продължаваме да разбъркваме енергично, на ръка или с миксер, след което прибавяме меда. Ако се е захаросал, стоплете на водна баня докато се отпусне, тъй като е добре медът да бъде в течно състояние. Прибавяме и ванилията.

 

Завършваме със сухите съставки, като за предпочитане ги прибавете на порции, докато месите през това време. 

Така щом тестото се оформи на леко лепнеща топка, може да спрем да добавяме брашно, дори и да ни остане, тъй като целта е хлебчетата да са меки. 

Така полученото тесто, оформяме на правоъгълник, увиваме в кухненско прозрачно фолио и прибираме за половин час в хладилника. 

 

След това, отрязваме парче от него и разточваме на лист върху леко набрашнена повърхност, а другата половина държим в хладилника. 

Изрязваме квадрати, върху които правим шарка с един или два пресечени диагонала. 

 

Печем в предварително загрята фурна на 190 градуса докато се зачервят. Времето ще варира от големината и дебелината на хлебчетата.

Оставете ги да изстинат и след това съхранявайте в затворен съд. Те остават меки с дни. Както виждате, това е вариация на меденки, но ще ви изненада колко са крехки и вкусни, без да се налага да ги слепвате със сладко.

 

Освен това, няма натрапчиви подправки и вкусът на мед е основен. 

Опитайте ги! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !

cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova

Пухкави чеснови пръчици и прощъпулника на Боян /Fluffy Garlic Butter Breadsticks

 
Тази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток тук

Тази неделя направихме на Боян прощъпулник или както му казваме в нашия край - престъпулка. Един много забавен обичай, който знам, че радва цялото семейство. Имам приятели, които не честват никакви празници на децата си и такива, които честват всеки малък и голям повод, а аз като че ли съм някъде по средата. Избирам някои, които намирам за важни и най-вече забавни, правим ги в семеен кръг, така че възрастните роднини да се порадват повече на детето, защото съм забелязала, че те най-много се оживяват от общуването с мъници. Не са ми цел пари, украси и подаръци, а от семеен уют, спокойни и любящи хора, които намират време да бъдат част от живота на детето. 

И така се получи и този път, за което съм много щастлива и благодарна. Сега сигурно ще ме попитате кои вещи хвана Боян, но преди да ви кажа, ще ви разкажа какво сложих на погачата, която също съм представяла в блога вече тук. 

Наредих:

- стетоскоп за лекар

- зъболекарско огледалце за зъболекар

- линия за инженер

- калкулатор за счетоводител

- самолет за пилот

- паспорт за делегат

- книга за учен

- портмоне за финансист

- четка за рисуване за художник

- мерителни лъжички за готвач

- палка за барабани за музикант

Бях се постарала да сложа предмети, които не е виждал преди и избегнах някои уж задължителни, защото исках да има само тези професии.  Вуйчо ми обаче реши, че не може да няма отвертка, а Ачо добави ключовете за колата буквално в последния момент. И познайте? Естествено, че първото нещо, което грабна бяха ключовете, после докосна леко зъболекарското огледалце, но накрая вдигна намиращото се до него отвертка и последно взе паспорта. После цял ден си игра с портмонето и събираше стотинките от него, което е умение, което трябва да тренира, щом смята да кара БМВ. 

Освен питката, на семейното ни угощение имаше сладки, кекс, салатка, мини кюфтенца и тези вкусни, меки, чеснови пръчици, в които всички се влюбиха. Обещах да кача рецептата и опаковах на всеки за вкъщи защото бяха истински фурор. Вярвам, че ще се харесат и на вас, затова преминавам направо към рецептата. 

Тази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук 

и 👉Тик Ток тук

Необходими продукти:

500 г брашно София мел Пица

300 мл хладка вода

35 мл олио
7 г суха мая

15 г сол

10 г захар

За намазване:

40 г топено масло

2-3 скилидки пресован чесън 

едра сол

Пресяваме брашното. Използвах брашното за пица на София мел, защото е идеално за такива пластични теста, които ще оформяме на пръчици. 

Отделям малка част от брашното, а в останалото в купата правим кладенче. Слагаме маята, захарта, хладката вода и започваме да разбъркваме.

 

Прибавяме и олиото и солта. Тестото ще е лепкаво, затова малко по-малко добавяме и останалото брашно, докато почне да се събира на топка. 

Прехвърляме го на плота и оставяме да почине под кърпа няколко минути, а след това разделяме на 16 части. 

 

Всяка част оформяме на топче. Върху набрашнена повърхност, слагаме едно топче и разточваме по дължина. 

Разточваме леко и на ширина, като получаваме овал с дължина около 22-22 см. След това леко започваме да навиваме от страните навътре, оформяйки пуричка. 

 

Оформената вече пуричка, разточваме още дин-два пъти на ръка, за да получим по-дълъг фитил с дължина около 30-35 см. 

 

Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса докато се зачервят. След като се изпекат, още горещи ги намазваме с разтопено масло, в което сме сложили пресования чесън и поръсваме с малко едра морска или хималайска сол.

Толкова са апетитни и ароматни и хубавото е, че остават меки отвътре, но запазват формата си на пръчици отвън. Сервирахме ги във високи буркани и беше първото нещо, което свърши на масата :) 

Опитайте ги :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !

cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova

Шоколадова торта "Баклава" / Chocolate Baklava Cake

Тази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток тук 

Не знам дали съм ви казвала, но аз не съм най-желаният потребител на пазара. Не купувам често неща, освен масло, месо и какао, а за себе си пазарувам най-вече наесен, когато се настройвам за "пухкаво" и уютно време, с повече катове дрехи. 

Не веднъж съм споделяла в страниците на блога за любовта ми към есента, защото тя не само е красива сама по себе си, но и знам, че предшества Коледа, най-магическото време от годината. Такaва бях като дете, такaва и си останах. А, ето го и доказателството.

Бях изляза навън с точната задача да купя магическа гъба за почистване, кърпички за пералнята и чорапи на Ангел, защото очевидно ги яде, тъй като все купуваме и все няма. Това или както той настоява, пералнята ни е портал към друго измерение. 

И така, минавам всеки ден с детето покрай безброй витрини, гледам, зяпам, пипам и не купувам. Абе, трудно е да ме изкушиш. Докато не изкарат коледните неща. Тогава усещам такъв прилив на еуфория, че очите ми стават по-големи от тези на Боян пред лампа. 

Стоях на касата в магазина, гушнала точно тези три продукта от списъка, оглеждайки се жадно за всичката красота, която редят по щандовете. Излязох хем доволна, че не съм купила излишни неща, хем ядосана на собствената си прозаична практичност, че не си позволявам някакви малки удоволствия, които очевидно ме правят щастлива. Ето защо, още на следващия ден си купих нова коледна чаша, а малко след това си спретнах една отдава жадувана торта с вкус на шоколад и баклава, за да подготвя душата си за настъпващия сезон на радост и удоволствия. 

Влюбих се в нея преди време и само чаках специален случай да я приготвя. Оказа се, че желанието за нещо сладко е напълно достатъчен повод за това :) 

Ако искате и вие да ме последвате в това незабравимо приключение, прочетете рецептата и вижте видеото. 

Необходими продукти:

За основата:

20 листа кори за баница

200 г масло

80 г орехи

80 г шам фъстък

1/2 ч.л. канела

25 г захар

100 г шоколад

За шоколадовата торта:

180 г брашно

200 г захар

190 г кафява захар

40 г Picantina какао 

1/2 ч.л. сода

1 ч.л. бакпулвер

2 яйца

120 мл олио

480 мл прясно мляко

1 ванилия

шипка сол 

За шоколадовия ганаш:

120 мл сметана

100 г тъмен шоколад

Тази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук 

и 👉Тик Ток тук

Преди да започна с начина на приготвяне, искам да уточня, че в оригиналната рецептата  се ползват 20 броя кори за баница общо за форма за торта с диаметър 24-25 см, разделени на  три части:  един път 10 листа, и на две места по 5 листа. Спазих пропорциите, но тъй като нашите кори за баница са по-големи, успях да направя един пласт от половината кора. Вие може да ползвате и цялата, но така ще получите доста по-дебела основа.

И така, да започваме...

Започваме с приготвянето на плънката за корите. За целта нарязваме на ситно ядките и прехвърляме в купа. Прибавяме още нарязания на ситно шоколад ( може да ползвате и шоколадови капки), канелата и захарта. Разбъркваме. 

 

Разтопяваме маслото в купа и си приготвяме лъжица и четка за нанасяне. 

Взимаме формата за торта и слагаме лист кора за баница. Намазваме я с масло и слагаме следващата. Както поясних, вместо цяла кора, успях да направя един пласт от половин кора и така за десет пласта ми отидоха само 5 кори. 

След като напарим десет пласта, слагаме половината от плънката и започваме следващия пласт. Той е по-малък, само от пет пласта ( на мен ми отидоха само две и половина кори) 

Между всяка отново слагаме масло.

След това слагаме втората половина от плънката и завършваме с останалите пет пласта ( или кори), отново с масло по всяка от тях. 

След като основата ни е готова се захващаме с тортата. 

 

Приготвяме всички продукти на стайна температура и претеглени като количество, за да стане всичко бързо и лесно. 

В купата на миксера слагаме яйцата и олиото и ги пускаме да се разбиват. През това време в купа смесваме всички сухи съставки, докато получим хомогенна смес. 

 

Към яйцата и олиото прибавяме млякото, а след това започваме да прибавяме малко по малко от сухата смес. 

 

Не се учудвайте, ако крайният резултат ви се стори твърде течен- така трябва да бъде, за да си гарантираме една изключително сочна торта.

Изсипваме сместа върху основата от корите за баница и пъхаме да се пече на 180° за около час. 

След като тортата се изпече, я оставяме да се охлади напълно. Тъй като аз я приготвях привечер, я оставих за цялата нощ. На сутринта беше спаднала издутината и беше станала равна, идеална за покриване с ганаш.

Ганаша приготвяме като загряваме сметана до точка на кипене и прибавяме нарязания шоколад, докато се разтопи в нея. Разбъркваме с телена бъркалка до получаването на лъскав шоколадов крем.

 

Изсипваме върху тортата докато е още във формата. Аз оставям тортата да изстине на стайна температура. Така ганашът не се втърдява прекалено. По-късно махам от формата и украсявам. 

Украса от орехи и шам фъстък е напълно достатъчна да загатне за очаквания вкус на тортата, но 

нищо не може да ви подготви за истинската красота на разреза. 

Обичам да си заделям малко количество от ганаша, който да слагам към тортата при поднасяне.

Така имам от всички видове шоколад в десерта и той става още по-апетитен.

Тъй като основата от баклава не е сиропирана, сочната торта отгоре балансира хрупкавата основа.

И все пак, ще ви бъде по-лесно да я нарежете предварително и да сервирате десерта с нож и виличка, именно заради хрупкавия елемент накрая.

Когато много си харесвам някоя торта, веднага се обаждам на мама да ѝ се похваля какво съм открила. И този път беше така. Не можех да повярвам колко чудесна идея е да обърнеш представите за баклавата, като замениш сиропирането на корите с истински влажна шоколадова торта, която напомня на суфле и оставиш корите хрупкави. 

Та, накратко какво казах на мама...."Мамо, открих тортата за Нова година!"

Всичко - от вида, вкуса и удоволствието да приготвя този десерт ми, донесе отдавна отлагано чувство на удовлетвореност, която усещат любителите кулинари, щом сътворят рецепта, носеща им радост. Сигурна съм, че ще го направи и за вас. 

Добър апетит! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !

cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova