Бирен гулаш/ Beer goulash

 

Признавам си храната не заемаше много голяма част от ежедневието ми през последната седмица. Почти сигурна съм, че оцелях на ябълки и чайове, защото разбира се, не  пропуснах и да закача още един грип - грип А. (Тази година играя на грипозно бинго) Нямаше как да не се случи все пак, защото предишния месец не само не намалих присъствието в офиса, но и като цяло се наложи да движа доста задачи и да се срещам с хора. И макар лесно да докачам вирусите, смея да твърдя, че благодарение на ударната доза алое, лимони, витамини, течности и билкови чайчета, за сега стоя далеч от тежките медикаменти и нямах сериозни оплаквания. Повишената грипна обстановка в офиса обаче наложи на част от нас да преминат на "работа от вкъщи" и ето ме и мен, вече гордо завършила Level one - седмица първа от тази задача. 

По думите на всички изглежда сякаш да работиш от вкъщи не е толкова стресиращо и ангажиращо и може би е вярно, ако не си така отдаден като мен на всичко което правиш. Ставах и почвах работа точно навреме с тази разлика, че я нямаше колежката ми Роси да ми даде зор да си ходя навреме и често удължавах часовете.

 Ако за повечето хора предимството е, че не се налага да се обличат и оправят за работа, на мен лично това ми липсва. Всеки има нужда от причина да си среши косата, повярвайте ми като ви го казвам. На третия ден вече ято лястовици се нанесе да живее в моята. Това с което Home office-ът  ме спечели до тук е чудесната музикална селекция, която може да звучи докато пишеш работни мейли "с уважение", а изразяваш съвсем различен контрапункт с помощта на Pantera. 

Другото предимство е, че за обяд можеш да отскочиш до най-вкусното място на света за хапване - собствената си кухня и да си стоплиш един невероятен, бирен гулаш, като този, който ви представям днес! 

Няма по-вкусно нещо от един сгряващ стомаха вкусен, топъл гулаш...с бира. Бирата предлагам да я поемате и като гарнитура, защото тя си е хранителна, а като знам какви сте лакомници, много от вас ще изядат поне половин хляб с топене във вкусния сос. Изборът на бира ще оставя на вас - светла или тъмна, но ще ви препоръчам да страните от всякакви ароматизирани и по-специфични вкусове. 

Овкусих месото с любимият ми соев сос на Kikkoman, защото както знаете съм се заела с леката задача, да ви покажа, че соев сос може да ползвате във всяко ястие, а не само в азиатската кухня. Като цяло го използвам за овкусяване и мариноване на меса и за да намаля количеството сол в ястията. Класическият сос с червена капачка е изцяло натурален продукт направен само от соя, пшеница, вода и сол.

И преди да премина към рецептата искам да ви поканя да си СПЕЧЕЛИТЕ  чудесен комплект соеви сосове Kikoman от мята игра във Фейсбук ТУК. Не се изисква покупка, ще ви отнеме нула време, а вече имате и отговор на въпроса, макар че и да не е верен, пак ще участвате. Кой знае, може да ми дадете идея за ново ястие? 

И така, време е да ви кажа как може да си приготвите тази вкусотия. 

Необходими продукти:
Около 800 г телешко

200 мл бира 
300 г лук
1/4 ч.ч соев сос Kikkoman
2-3 с.л. доматено пюре
500 мл говежди бульон
2 дафинови листа
2 бр.  моркова
2 бр. чушки
3-4 с.л. брашно
червен пипер, червен пипер, чесън на прах, мащерка, 
олио
сол

У дома по-често хапваме телешко месо, защото го купуваме домашно и кат цяло е по-полезно и вкусно за нас. Преди да го сготвите добре да го мариновате поне за няколко час, но и да го направитe непосредствено преди това ще стане. 

 

Нарязваме месото на парчета, като за нашата уста както се казва и ги слагаме в купа. Овкусяваме със соевия сос и разбъркваме добре. Отгоре посипваме всички подправки, червен пипер, черен пипер, чесън на прах ( може да замените с пресован), сол, подправка за месо, ако имате универсална или само мащерка и чубрица. Най-важното е пиперите да доминират, но все пак сложете подправките на вкус и разбърквайте. Прибавете и две супени лъжици от брашното и разбъркваме всичко добре да полепне по-месото.

Загряваме в подходящ дълбок съд малко олио, колкото да покрие дъното и запържваме месото от всички страни Когато го изсипете първоначално разпредете така, че да покрива дъното и намалеете температурата на 2-3 ти от мощността на котлона и не разбърквайте. Оставате да хване хубав цвят от едната страна и чак тогава може да разбъркате месото.

През това време се заемаме с зеленчуците. Аз избрах любимата си комбинация за ароматни яхнии - кромид, моркови и червени чушки. Режем ги на дребни или не -много дребни парченца, в зависимост как обичаме да ги усещаме в гозбите. 

 

Когато бях малка не исках да усещам различни компоненти, но сега с удоволствие откривам, че искам когато похапвам да се насладя на сварено морковче и сладостта на чушката, а не на бебешка кашичка :) 

След като месото е готово го изваждаме и в същата мазнина запържваме зеленчуците. 

  

Запържваме ги докато омекнат като тук също може да ги овкусите с малко соев сос или сол - по ваша преценка. След като омекнат, прибавяме още 2 с.л. брашно и разбъркваме, а след това прехвърляме месото при зеленчуците.

След това прибавяме бирата и оставяме за няколко минути, докато се изпари, накрая завършваме с телешкия бульон, дафиновия лист и доливаме още малко вода в съда, в зависимост колко "чорбичка" искаме да има в ястието оставя да къкри за около час и половина- два, на тих огън, докато месото се свари и се разпада при натиск с вилицата. Колко време ще отнеме зависи колко големи са парчетата и какво е месото.

Ако ястието ви е станало по-рядко - винаги може да добавите малко запръжка и да го сгъстите. Ако е станало гъсто - разредете с малко гореща вода. 

В зависимост какъв бульон използвате - от буркан, домашен или на кубчета, нивото на сол ще варира в ястието, затова опитвайте ястието и добавяйте подправки в процеса на готвене. Аз винаги добавям доматите най-накрая, минути преди да го изключа, тъй като понякога доматите пречат яденето да уври по-бързо. 

За мен е един от най-хубавите процеси е да навестявам манджичката през половин час, да посръбвам от топлия бульон и като вещица над любовна отвара да добавям всякакви вкусотии към нея.

Не забравяйте да изплаквате небцето с няколко глътки бира след всяка проба. :) 

За гарнирането на ястието се спрях на вкусно, пухкаво домашно картофено пюре. Половинката винаги казва, че правя най-хубавото пюре, а то пюре като пюре. Слагам задължителните неща в нещо като масло, прясно мляко, понякога и сметана, и го овкусявам съвсем леко. Най-важното е да не го правите с пасатора, тъй като често то го прави като лепило за тапети, а да използвате добрия стар уред на баба за мачкана не картофи - Картофен-мачкатор 2020 Edition.

Пухкави и въздушни островчета наслада сред море от невероятен сос и най-вкусното месо, което може да вкусите. Убедете се сами! (И не заигравайте да опитате късмета си в играта :) )

Надявам се моето предложение да ви е от полза и е ако е така, и искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!

Безглутенови макарони със сирене и зеленчуци / Gluten-free mac and cheese with vegies

Не обичам да ям стара или студена храна и това е. Едно от малкото удоволствия които ни останаха в последната година е именно да завършим деня с нещо вкусно и току-що приготвено. Едно от нещата, които затрудняват тази задача е работната седмица и ранното стъмване, с който в края на деня нямаме почти никакви сили да си готвим каквото и да е било. 

Всеки ден виждам десетки хора, които мъкнат кутийки за храна от близките бакалии  с навъсен поглед, знаейки, че и таз вечер ще трябва да ядат съмнителна мусака с размер на картофите като голям зар за игра. В такива моменти си казвам, трябва да ви споделя повече от моите рецепти, които обичам да си правя набързо и са така вкусни, че никога няма да посегнете към пластмасовата тарелка в супера. 

Днес искам да ви представя вкусна безглутенова паста със сирена, царевица и броколи, която ще ви пренесе в топлата прегръдка на есента. Ще си хапвате спокойно, знаейки, че е в пъти по-диетично и полезно от обикновената паста, защото използвах от безглутеновите макарони на La grone, този път от ориз и елда. Оризът е богат на сложни въглехидрати, съдържа фосфор и манган, а елдата балансира с растителни белтъци, витамини от групата В, фолиева киселина, желязо и магнезий. .Помните, че вече ви сервирах и друга вкусна безглутенова паста, богата на протеини  ТУК

С днешната рецепта допълвам списъка с рецепти подходящи за различни видове хранителни режими, от които да си признаем, всички се нуждаем понякога. Не съм фен на изцяло здравословното хранене, но определено съм на балансираното такова. Винаги се стремя след удоволствията на уикенда, да се подготвя с по-леко и полезно меню за цялата работна седмица, което ще ми даде сили, енергия и витамини, с които да преборя стреса и вирусите..obviosly.

И докато сме на темата, ДОБРА НОВИНА - Този месец може да си поръчате всички безглутенови продукти на La gragone от сайта им с 15% отстъпка, като въведете кода GLUTENFREE.

Необходими продукти: 
250 г безглутенова паста от елда и ориз La Garone
1/3 глава броколи
2/3 ч.ч. сладка царевица
400 мл сметана готварска

200 г крема сирене
300 г чедър ( млад) ( плюс още за поръсване)
сол, черен пипер, чеснов пипер
1 с.л. горчица

Винаги преди да готвя си приготвям продуктите на масата и това е добър навик, ако не искате да сте от хората, които по средата на рецептата виждат, че им е свършило млякото или сметаната.

На единия котлон сваряваме пастата в малко подсолена вода, а на другия бланшираме за минута нарязаните на малки парченца броколи. 

Рендосваме и чедъра. Разбира се, че може да ползвате и друг кашкавал, но чедъра си е класическото сирене за mac and cheese и има защо.

Отреждаме макароните и броколите.

На котлона поставяме да се загрее сметана, която овкусяваме с горчица и подправки. Прибавяме сирената и разбъркваме докато се разтопят напълно.

В купа смесваме макароните с царевицата и броклите и ги изсипваме към сметановата смес. 

Разбъркваме, а след това прехвърляме в подходящ съд за печене. 

Отгоре поръсете още кашкавал, като аз не съм никак скромна, но обожавам запечен кашкавал.

Печем във фурната на 180 градуса за около 30-40 минути.

Горещи и ароматни, полезни и наистина много вкусни. Пастата е едно от любимите ми гастро-удоволствия, но често се отказвам заради ефекта, който има върху и така не снажната ми фигура. Щастлива съм, че вече и по нашите магазини имаме опции да избираме.

Тъмните цветове на пастата създават много есенно усещане, а кремообразната текстура на соса ще ви сгрее и в най-студения ден. 

Надявам се моето предложение да ви е от полза и е ако е така, и искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Париж Брест - мини еклерови тортички / Mini Paris-Brest

Да не си помислите, че съм намалила готвенето? Няма такова нещо, даже напротив! С този вирус трябва  обезателно да тествам обоняние и вкус на всеки 30 минути за да съм сигурна, че всичко е наред. Така че, моля ви, грижете се за здравето си и последвайте примера ми. :)  Среднощното плюскане не е вече лош навик, а жизненоважно и здравословно решение. И тъй като е тръгнало, ще прекараме празниците като Кевин Макалистър - "Сами вкъщи", предлагам ви да ги започнем от сега. То друго не ни остана освен да се порадваме на живота колкото можем повече и да се опитаме да изстискаме останалото в нас чувство за хумор като щит срещу напиращата зимна депресия. Сладкото помага в такива случаи много да ви кажа. 

И дестилираните напитки, но нека сега да заложим на първото. Искам днес да ви предложа един чудесен десерт на име "Париж-Брест", който повечето хора правят в голям вариант. И аз ще ви го покажа в такъв след време, но ви предлагам като за първи път да го направите в малък. По-лесно се хапва, по-бързо се изпича и има по-малко цапане. Страхотен е добре изстуден, но в комбинация с топло кафе или със студено шампанско. На този етап съм способна да започна деня си и с двете. :) 

Париж - Брест e изключително обичан френски десерт, който се прави от парено тесто. На практика представлява еклер във формата на колелце и това не случайно, тъй като създаден по случай колоездачното състезание Париж - Брест - Париж, което е стартирало през 1891 г и е най-старото колоездачно събитие познато и да днес. Французите досега не са ни разочаровали с десерти, затова ви предлагам да си ги направите още днес. Пареното тестото става буквално за минути, а аз оставям еклерите да изсъхнат за вечерта и ги пълна на другия ден. А ето и още за рецептата:

Рецепта : средно ниво

брой: 12 броя
време 60 минути

Необходими продукти:
За тестото:
125 мл вода
125 мл прясно мляко
200 г брашно София мел екстра
100 г краве масло
70 г захар
4 яйца
1 жълтък за намазване

За крема:
200 мл сладкарска сметана
200 г бадемова нуга ( тахан) ( може да замените с друго) 

За поръска:
пудра захар
шоколадов ганаш
млени ядки

Бадемовата нуга ми беше подарък от сестра ми от едно от последните й пътешествия и е мека, ронлива смес в бурканче, а не това, което ние си представяме в повечето пъти - бялата халва. Разбира се, ако искате може да използвате всичко, което ви се услади като пълнеж за крема, но ви препоръчваме да опитате да има ядкова основа.

Както винаги приготвям еклерите с брашно Екстра на София мел, защото то е точно за такъв вид тесто. И тъй като рецептата приготвих за рубриката "Около света с Люси", която водя на сайта им, може да видите 

ПЪЛНАТА РЕЦЕПТА стъпка по стъпка ТУК( натисни) .

Започнете като приготвите първо парено тесто. За целта, сложете на котлона в подходящ съд млякото, водата, захарта и маслото. Щом тръгнат да завират изсипете наведнъж предварително пресятото брашно и разбъркайте с дървена лъжица, докато започне да се отделя от страните на съда и се оформи на топка.

Оставете го да се охлади леко, а след това прехвърлете в миксера и започнете да бъркате(може и на ръка) като прибавяте едно по едно яйцата. Всяко яйце се прибавя едва след като предишното е усвоено идеално от сместа.
Получената смес е гъста, но еднородна и гладка. Прехвърлете сместа в пош с голям, звездовиден накрайник.

Върху хартия за печене или тефлоново килимче шприцовайте кръгчета с големина около 10 см в диаметър и 1 см на височина. Намажете ги с леко разбития с вода жълтък, за да получат красив гланц след изпичане.

Сложете ги да се пекат на 200 градуса за около 15 минути, докато бухнат, а след това намалете температурата на 180 и печете още 20 минути. Времето може да варира в зависимост от това, колко течност е останало в тестото и колко големи сте успели да направите еклерите, но имайте предвид, че не бива да открехвате вратата на фурната поне докато не видите, че еклерите имат твърда обвивка. Охладете ги постепенно, например във фурната на открехната вратичка.

След като се охладят напълно, разрежете на половина по ширина и пълнете с крем за пълнеж.

Най-хубав е този на основата на ядки и сметана, като за целта разбийте сладкарската сметана на крем и постепенно прибавете към нея и 200 г бадемова или лешникова нуга. Ако е тахан, се опитайте да сложите по-малко от мазнината, тъй като нугата е по-суха като консистенция. Добавете още захар, ако сладкарската сметана или нугата не е подсладена.

Шприцовайте крема и поставете капачето на еклера. Поръсете с пудра захар и направете щрихи от ганаш, върху които също поръсете с ядки по желание - филирани бадеми или шам фъстък за повече цвят.

Най-вкусни са леко охладени! Добър апетит!

Надявам се да е така и ако ви харесат, не пропускайте да ми оставите коментар или да ми изпратите снимката си на вашето творение по моя рецепта. 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!