неделя, 15 ноември 2020 г.

Бирен гулаш/ Beer goulash

 

Признавам си храната не заемаше много голяма част от ежедневието ми през последната седмица. Почти сигурна съм, че оцелях на ябълки и чайове, защото разбира се, не  пропуснах и да закача още един грип - грип А. (Тази година играя на грипозно бинго) Нямаше как да не се случи все пак, защото предишния месец не само не намалих присъствието в офиса, но и като цяло се наложи да движа доста задачи и да се срещам с хора. И макар лесно да докачам вирусите, смея да твърдя, че благодарение на ударната доза алое, лимони, витамини, течности и билкови чайчета, за сега стоя далеч от тежките медикаменти и нямах сериозни оплаквания. Повишената грипна обстановка в офиса обаче наложи на част от нас да преминат на "работа от вкъщи" и ето ме и мен, вече гордо завършила Level one - седмица първа от тази задача. 

По думите на всички изглежда сякаш да работиш от вкъщи не е толкова стресиращо и ангажиращо и може би е вярно, ако не си така отдаден като мен на всичко което правиш. Ставах и почвах работа точно навреме с тази разлика, че я нямаше колежката ми Роси да ми даде зор да си ходя навреме и често удължавах часовете.

 Ако за повечето хора предимството е, че не се налага да се обличат и оправят за работа, на мен лично това ми липсва. Всеки има нужда от причина да си среши косата, повярвайте ми като ви го казвам. На третия ден вече ято лястовици се нанесе да живее в моята. Това с което Home office-ът  ме спечели до тук е чудесната музикална селекция, която може да звучи докато пишеш работни мейли "с уважение", а изразяваш съвсем различен контрапункт с помощта на Pantera. 

Другото предимство е, че за обяд можеш да отскочиш до най-вкусното място на света за хапване - собствената си кухня и да си стоплиш един невероятен, бирен гулаш, като този, който ви представям днес! 

Няма по-вкусно нещо от един сгряващ стомаха вкусен, топъл гулаш...с бира. Бирата предлагам да я поемате и като гарнитура, защото тя си е хранителна, а като знам какви сте лакомници, много от вас ще изядат поне половин хляб с топене във вкусния сос. Изборът на бира ще оставя на вас - светла или тъмна, но ще ви препоръчам да страните от всякакви ароматизирани и по-специфични вкусове. 

Овкусих месото с любимият ми соев сос на Kikkoman, защото както знаете съм се заела с леката задача, да ви покажа, че соев сос може да ползвате във всяко ястие, а не само в азиатската кухня. Като цяло го използвам за овкусяване и мариноване на меса и за да намаля количеството сол в ястията. Класическият сос с червена капачка е изцяло натурален продукт направен само от соя, пшеница, вода и сол.

И преди да премина към рецептата искам да ви поканя да си СПЕЧЕЛИТЕ  чудесен комплект соеви сосове Kikoman от мята игра във Фейсбук ТУК. Не се изисква покупка, ще ви отнеме нула време, а вече имате и отговор на въпроса, макар че и да не е верен, пак ще участвате. Кой знае, може да ми дадете идея за ново ястие? 

И така, време е да ви кажа как може да си приготвите тази вкусотия. 

Необходими продукти:
Около 800 г телешко
200 мл бира 
300 г лук
1/4 ч.ч соев сос Kikkoman
2-3 с.л. доматено пюре
500 мл говежди бульон
2 дафинови листа
2 бр.  моркова
2 бр. чушки
3-4 с.л. брашно
червен пипер, червен пипер, чесън на прах, мащерка, 
олио
сол

У дома по-често хапваме телешко месо, защото го купуваме домашно и кат цяло е по-полезно и вкусно за нас. Преди да го сготвите добре да го мариновате поне за няколко час, но и да го направитe непосредствено преди това ще стане. 
 
























Нарязваме месото на парчета, като за нашата уста както се казва и ги слагаме в купа. Овкусяваме със соевия сос и разбъркваме добре. Отгоре посипваме всички подправки, червен пипер, черен пипер, чесън на прах ( може да замените с пресован), сол, подправка за месо, ако имате универсална или само мащерка и чубрица. Най-важното е пиперите да доминират, но все пак сложете подправките на вкус и разбърквайте. Прибавете и две супени лъжици от брашното и разбъркваме всичко добре да полепне по-месото.


Загряваме в подходящ дълбок съд малко олио, колкото да покрие дъното и запържваме месото от всички страни Когато го изсипете първоначално разпредете така, че да покрива дъното и намалеете температурата на 2-3 ти от мощността на котлона и не разбърквайте. Оставате да хване хубав цвят от едната страна и чак тогава може да разбъркате месото.


През това време се заемаме с зеленчуците. Аз избрах любимата си комбинация за ароматни яхнии - кромид, моркови и червени чушки. Режем ги на дребни или не -много дребни парченца, в зависимост как обичаме да ги усещаме в гозбите. 

 



Когато бях малка не исках да усещам различни компоненти, но сега с удоволствие откривам, че искам когато похапвам да се насладя на сварено морковче и сладостта на чушката, а не на бебешка кашичка :) 


След като месото е готово го изваждаме и в същата мазнина запържваме зеленчуците. 

  























Запържваме ги докато омекнат като тук също може да ги овкусите с малко соев сос или сол - по ваша преценка. След като омекнат, прибавяме още 2 с.л. брашно и разбъркваме, а след това прехвърляме месото при зеленчуците.


След това прибавяме бирата и оставяме за няколко минути, докато се изпари, накрая завършваме с телешкия бульон, дафиновия лист и доливаме още малко вода в съда, в зависимост колко "чорбичка" искаме да има в ястието оставя да къкри за около час и половина- два, на тих огън, докато месото се свари и се разпада при натиск с вилицата. Колко време ще отнеме зависи колко големи са парчетата и какво е месото.

Ако ястието ви е станало по-рядко - винаги може да добавите малко запръжка и да го сгъстите. Ако е станало гъсто - разредете с малко гореща вода. 


В зависимост какъв бульон използвате - от буркан, домашен или на кубчета, нивото на сол ще варира в ястието, затова опитвайте ястието и добавяйте подправки в процеса на готвене. Аз винаги добавям доматите най-накрая, минути преди да го изключа, тъй като понякога доматите пречат яденето да уври по-бързо. 


За мен е един от най-хубавите процеси е да навестявам манджичката през половин час, да посръбвам от топлия бульон и като вещица над любовна отвара да добавям всякакви вкусотии към нея.
Не забравяйте да изплаквате небцето с няколко глътки бира след всяка проба. :) 


За гарнирането на ястието се спрях на вкусно, пухкаво домашно картофено пюре. Половинката винаги казва, че правя най-хубавото пюре, а то пюре като пюре. Слагам задължителните неща в нещо като масло, прясно мляко, понякога и сметана, и го овкусявам съвсем леко. Най-важното е да не го правите с пасатора, тъй като често то го прави като лепило за тапети, а да използвате добрия стар уред на баба за мачкана не картофи - Картофен-мачкатор 2020 Edition.


Пухкави и въздушни островчета наслада сред море от невероятен сос и най-вкусното месо, което може да вкусите. Убедете се сами! (И не заигравайте да опитате късмета си в играта :) )


Надявам се моето предложение да ви е от полза и е ако е така, и искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!



4 коментара:

  1. Люси, чудесно предложение! Стана разкошно,Благодаря ти за идеята!

    ОтговорИзтриване
  2. Много, много апетитно, Люска!

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...