С една приятелка скоро си говорихме колко много сме се пренаситили от изкуствената красота и помпозност в ястията, снимките в социалната мрежа, гримове, мода, консуматорство като цяло, с което ни заливат от всякъде. Ако един бургер не е на десет етажа, а един десерт няма десет пласта и не е сниман под прожекторите на фото студио, сякаш няма място в съвременното общество като " нещо стойностно". За сметка на това, в последните месеци изолацията ни накара да оценим именно простичките неща, когато ходенето по пет звездни ресторанти остана на заден план, а червилото Шанел бе така умело скрито зад маска. Разбира се, нищо от това не бива да звучи като упрек към хора, които харесват тези неща, но усещането и натиска да бъде всичко перфектно понякога тества най-добро у хората. Да имаш перфектно оформени вежди, плътни устни и усет за мода сякаш стана еквивалент за красивото, което всъщност се крие в семплите неща.
Ето защо и в последно време залягам на доста по-простички и народи десерти, защото ми липсват именно този уют и простота, когато най-вкусния десерт беше да си открадна едно жукейче от кутията на село, преди баба да ме е видяла и нахокала, че си развалям вечерята. Намираха се и бисквитки с фъстъчен крем, а понякога и от тези вкусни вафлички със страхотен шоколадов крем. Помня, че когато бях малка мама си игра сто часа да ми направи торта във форма на къщичка с тези кори, а после сякаш изчезнаха с години от магазините. За щастие вафлени кори отново се намират все по-лесно - дали в руски магазин, по-голяма верига или дори онлайн на цена от 2-3 лева може да си приготвям истинско изкушение от детството, без да се притесняваме от всичките Е-та.
Ако и на вас идеята ви допада и искате да вкусите този спомен, вижте рецептата тук:
Необходими продукти:
1 пакет правоъгълни вафлени кори (7-8 броя)
250 мл прясно мляко
200 г захар
100 г шоколад
250 г масло
1 ванилия
Започваме като слагаме млякото и захарта на котлона да се затоплят и захарта да се разтопи. Прибавяме в последствие гриста,
нарязания на по-дребно шоколад и ванилията и разбъркваме. Дърпаме крема от котлона,
а след това прибавяме и маслото, така че да се интегрира напълно в крема. Оставяме го да изстине и да се стегне, а след това намазваме от него между корите ( доколкото ни стигнат.).
Важно е да не мажем крема докато е още горещ, тъй като ще направи кориите меки и после и вафличките ще бъдат меки.
Прибираме корите в хладилника да стегнат за няколко часа, при мен за през нощта, а след това разрязваме на квадрати или други формички, които харесваме да похапваме.
Дали с кафе или чай, тези вафлички ще ви "отиват" по всяко времена деня за хапване, а аз нямам търпение да чуя какво милите за рецептата.
Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята!
Бъдете здрави и добри,
всичко друго ще се нареди!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!