Ех, Италия, Италия - ще си я гледаме още дълго през крив макарон, както се казва. Така ми се пътува, че две не виждам, а с всеки изминал ден се чудя дали поне нещо ще мръдне напред или да очакваме вече и нападение от извънземни на четвърти юли.
Опитвам се всячески да запазя позитивните мисли, но за целта трябва да ги подхранвам с нещо, като в случая това е вкусна италианска храна. Няма смисъл да правим такава с нашенски продукти, няма какво и да се лъжем, вкусът на пицата с кренвирши от Бакалов не може да се опише и от ХЕИ.
Затова сега ще ви предложа да се пренесем в Италия, да ме хванете за ръка и да ви разкажа за една много вкусна и интересна рецепта, която си струва да опитате. Всеки един елемент от нея е различен от предлаганите на пазара ни и мисля, че тази година си заслужава да се насладим поне на хубава храна, ако не друго. Предлагам ви си страхотната пълнозърнеста био паста със зеленчуци и сметанов сос с Пекорино от Вера Италия.
Да, наистина, отново си напазарувах от там, но Италия така ми липсва, че просто не мога да се въздържа, Всяка една съставка си има история като от приказка и с трепет се ровя и търся нещо, което не съм опитвала и се чудя с какво ли ще ме изненада.
За тези, които им е интересно, ще се радвам да ви ги разкажа,а за другите - пропускайте текста, не бих искала да ви затормозявам с излишна информация.
Вярвам, че и вие заслужавате да "попътувате " с мен, затова ви слагам по една чинийка от вкусната паста и ви каня на един приятелски обяд, където да помечтаем. Ето и рецептата, като отново поставям линкове на продуктите, които съм ползвала:
Необходими продукти:
300 г пълнозърнеста Био паста "Челентани" №51 ( виж тук)
300 г задушени зеленчуци по избор
200 мл животинска готварска сметана Esselunga ( виж тук)
50 мл прясно мляко
90 г сирене Пекорино ( виж тук)
пипер микс на зърна на вкус ( виж тук)
сол
Този път в пазарската ми кошница имаше :паста, пиперен микс, сирене пекорино, животинска сметана ( това е ново в магазина, при мен трудно се намира такава) и си купих един салатен зехтин, тъй като си имам за готвене, но исках да си взема и нещо за салатите, по-лекичко. Пък и бутилката ми харесва, тъй като мога да си я допълвам след време, стои чудесно на масата, и цената ме устройваше. Вижте го тук.
Започваме първо във сваряването на пастата. Правя го в тенджера с кипната подсолена вода и ги варя докато станат ал денте.
Ето защо избрах тази паста: В масовото производство се ползват тефлонови резачки и бързо машинно сушене. В резултат пастата става леко прозрачна и твърда, а когато е сварена отскача в чинията и трудно поема сосовете. При Трафилата ал бронзо за кроенето и рязането на пастата се ползват бронзови резачки. Пастата съхне бавно в специални сушилни. Производственият процес става доста по-бавен и трудоемък, но резултатът е една паста с чувствително по-добри вкусови качества, устойчивост при термична обработка и шуплеста повърхност, която позволява по-доброто абсорбиране на сосовете, с които бива подправяна.
Историята на фирмата също е като приказка, всичко започва с дядо Тулио Сгамбаро, който още 1936 г успява да отгледа висок клас твърда пшеница. Създава фирмата в 1947 г. и вече 3 поколения със страст и отдаденост създават една от най-качествените и вкусни пасти в Италия.
Докато пастата се вари си задушаваме зеленчуците на котлона в малко зехтин или масло, подправяме със сол. Зеленчуците са на вкус, като аз препоръчвам зелените като - зелен боб, тиквичка, броколи, но и морков за цвят и сладост не е лошо.
След като и те са готови заделям си ги в чиния, както и отцедената паста и почваме соса.
В тигана слагаме животинската сметана и млякото да се затоплят.
През това време нарязваме сиренето. То е малко като топено сирене, плътно, маслено и овче. Не го споменавах в началото, както не казах и на половинката, който предварително си мисли, че не обича такива сирена, а това почна да ми го подяжда. Не трябва да очаквате същия вкус като овчите сирена при нас, определено е остро, но едва ли бихте предположили, на базата на познатите ви вкусове. Аз ги го хапвах и така, и си мечтаех да го споделя с Ванчето на чаша вино.
Вижте повече за сиренето тук.
Хубавото е, че и малко количество сирене, ще вие достатъчно да придадете на соса един уникален вкус. Прибавете към сметана и разбърквайте докато се разтопи напълно.
След това прибавете пастата.
а след като са се овкусители хубаво, сложете и зеленчуците. Овкусете със сол, ако ви е малко.
Поднесете ги с малко прясно смлян микс пипер - направо променя играта!
Може да поднесете ястието с настърган премазан, но аз лично се влюбих във вкуса на Пекориното и си рендосах от него и отгоре.
Вечерята, обядът, насладата, приказката е сервирана!
Дано пак съм успяла да ви създам малко настроение, както и да подтикна вашето вдъхновение!
Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята!
Бъдете здрави и добри,
всичко друго ще се нареди!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!