петък, 12 юни 2020 г.

Бабините сиренки / Sirenki - bulgarian white cheese breakfast bread


Всеки път преди да почна режим си позволявам да си задоволя глада с всичко, което би ме изкушавало. Десертче, захарни плодове, тестено...оооох, това тестено. Като казват "Няма по-голям от хляба"  са прави, защото няма нещо, което да те накара да жадуваш за пица, фокачи, попарници, тутманици, банички и какво ли не друго така, както когато си гладен. 

Навряно след вас има и изключения, но аз не съм един от тях. Вярно е, не мога да се наям с хляб така, както се манджичка, хем ще ми е пълен стомаха, хем все едно не съм се наяла, но пък е перфектна закуска и понякога наистина ми се яде само и единствено тестенко. 



Сещам се за карамелените ръчички на баба, добили цвета си от години работа на полето, когато изваждаше точилката и знаех, че след около час ще заухае на нещо невероятно. Тя на село си слагаше и мокър вестник над погачите, които допринасяха за много специфична миризма в кухнята. И макар готвенето с вестник да не влиза в моите критерии за здравословно хранене, то и тестеното не е, но Бога ми, за къде бих била без тези спомени.

 И до ден днешен разчитам на тях, когато запретна ръкави да меся, защото знам, че споделяме една страст със бабчето - да месим.


Днес ще ви предложа следващата ви закуска да е от тези чудесни сиренки, за които се доверих на рецептата на Петя Зайкова от фейсбук. Много приличаха на бабините, но по спомен ги промених като нейните, защото рецептата й се различава. Толкова са мекички, че щом ги натиснете, веднага бухват нагоре, като маршмелоу. 

Докато не измислят как да ви предавам аромата през блога, ще се наложи да ви го описвам, но какво да ви кажа - уханието  на тестена закуска е нещо, което поне веднъж трябва да ви е събудило сутрин!  




Необходими продукти:
Тесто:
250 мл прясно мляко
100 мл вода
2 яйца
1 ч.л. сол
1ч.л. захар
10 г суха мая
олио ( около 100 мл) 
Отделно:
сирене ( 250 г ) 
масло
жълтък

Започваме като си приготвяме всички продукти под ръка. Пресяваме брашното, затопляме млякото и водата. 


Слагаме маята и захарта в купата при затоплените мляко и вода и прибавяме две три пълни ( с купка)супени лъжици с брашно. Разбъркваме и оставяме да шупне маята.
През това време в купата на миксера прибавяме две трети от брашното, разбъркваме в него и солта. Правим кладнче и прибавяме в него яйцата  и шупналата мая.

                           

Пускаме миксера да меси, като постепенно прибавяме към тестото олиото по ръба на купата, както и после и останалото брашно, докато се образува на топка в центъра и спре да лепне за стените на съда. Трябва все пак да е меко тестото.

Прехвърляме го в намазано с олио купа и го оставаме да втаса на топло, покрито със мазно стреч фолио, докато удвои обема си. Отнема около час - час и половина на стайна температура и около 30 минути на 50 градуса във фурната. 

                             

След като тестото готово, го разделяме на 12 парчета, 


които оформяме на топки. Слагаме ги пак под на мазненото стреч фолио да бухнат още веднъж, а през това време си приготвяме точилата, слагаме натрошеното сиренце в купа, а ако искате да са още по-ароматни, може да си разтопите и масълце.  

                             


Взимаме една топка и покриваме останалите. притискаме я с пръсти ето така първоначално,


а след това с точила или разтегляне ( брашното за баница е идеално за целта) го разтягаме на правоъгълниче с размери около 26 на 20 см. 

Посипваме отгоре сирене и ако искате малко масло ( меко или разтопено) или пък нищо :)


Завиваме на руло а, после и на охлювче ето така. След това връщаме в тавата и процедираме по същия начин със следващото. 

                             


Готовите охлювчета ги оставяме да втасат още веднъж под фолиото, а през това време загряваме фурната на 180 градуса с обдухване.
Преди да ги пъхнем да се пекат, ги намазваме с малко разбит с вода или мляко жълтък.


Още топли намажете сиренките с масло и ги задушете с найлонов плик, за да омекнат още повече. 


Не помня от кога не съм се тъпкала така със тестена закуска като ученик пред лавка за закуски, но пък удоволствието бе неописуемо. Страшно много съм доволна и всички, които се почерпиха също.


Надявам се и вие да имате възможност да ги приготвите още този уикенд и не забравяйте да ми пишете след това, както и да ми пращате снимки на вашите произведения ;) 
Аз знам,ч е пак ще се отдам на готвене, защото дали съм на диета или не, готвенето е страст, любов и грижа за любимите хора!


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!  





Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



сряда, 10 юни 2020 г.

Шоколадови трюфели с авокадо / Chocolate Avocado Truffles



Тези дни ще ви предложа едни страхотни вкусотии, които приготвих предишните седмици. Всичко опитах, така че решила ли съм да го споделя - тупалка е, както се казва ( от хората, които не използват думата възхитително) 

Това обаче да не ви заблуждава, защото вече официално съм на режим. Ходя пеша винаги където мога, изкачвам стълбите до офиса, раздала съм сто тона благини на приятелите да ме споменават с добро, а когато пазарувам за вкъщи се питам - от това бих ли изяла цяла купа и ако е да, не се слага в торбата. Правя упражненията у дома, дори когато съм скапана след работа, а сега новата ми лична колекция рецепти е за по-здравословни и диетични такива, отговарящи на различни режими на хранене. Препоръчвам ви да черпите идеи където намерите за добре, защото рецептите ще продължат да бъдат от разнообразни, по-разнообразни :) 


Днес например моя дядо има рожден ден и макар от години да не с нас, аз няма как да не почерпя за този прекрасен ден, в който е роден. Реших този път да стане с тази супер вкусни, шоколадови трюфели с авокадо, които намерих публикувани във фейсбук, а после проследих рецептата до тук. Адаптирах я спрямо моите наличности, но кажи речи е същата, затова и няма как да не спомена източника. Варианти на тези бонбони може да немерните в Интеренет много, но аз ви предлагам да започнете с тези.

 Хубавото е, че успях да оползотворя няколко застаряващи авокадота, като се поличи нещо наистина много, ама много вкусно и всъщност - здравословно. 

Ето как се правят: 

Необходими продукти: 
Около 160 г авокадо ( аз ползвах повече)
3-4 с.л. агаве сироп
35 г. лешников тахан ( или друг)
1 с.л. кокосово масло
2-3 с.л. какао
60 г тъмен шоколад ( колкото по-тъмен, по-полезен) 
80 г суров шам фъстък ( може и кокосов стърготини, орехи , бадеми т.н) 


Започваме като почистваме и намачкваме авокадото в купа. Аз мисля, че сложих малко повече авокадо, но пък и съответно увеличих някои продукти.  Работих на око, но ако спазвате количества по-горе като началото, ще може да се ориентирате. 

Прибавяме агаветео ( Сладостта е на вкус и може да зависи много и от процента какао в шоколада, който ще използвате) ,


а след това и останалите съставки ( без последните две).


После прибавяме разтопения шоколад и разбъркваме. Прибираме сместа да стегне в хладилника за около половин час, а после 


когато се е втвърдила правим от нея топчета с размерите на малък орехи и овалваме в суровите ядки.

Толкова вкусни, меки и шоколадови - определено ще заситят апетита ви за сладко дори и да не сте на диета, но ако сте - просто яжте спокойно :) 



Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!  




Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


събота, 6 юни 2020 г.

Лимоново ризото / Lemon Risotto recipe


Заради натоварената работна седмица в офиса, решавам да се отдам на кулинарни творчество през уикенда. Хем да си наготвя за работната седмица, хем да усетя сладостта на живота, като пътувам по света от вкъщи. Тази година май само с това ще си останем, но затова пък кулинарията е способна точно на това - с всяка хапка, глътка и аромат да ви пренесе на някое конкретно място. Ето например, онзи ден по път за работа ме пекна едно слънце, което не беше типично за ранно сутрин. Пътят ми минава през магазинче за мелене на кафе и отдалече се разнесе онзи истински аромат на кафе, силно, наситено и тутакси се пренесох в Италия. 
Имам чувството, че там въздуха на това си мирише непрекъснато. 
Така се върнах  в спомените си, когато бях последно там -пиех кафе с големината на напръстник, а после цяла вечер играех брейк денс с краката под завивките от нерва. Плюсках ризото и пица на корем където ми видят очите, а бялото вино се лееше като вода при всяко сядане в заведение. 
Ех, какви красиви спомени. Не беше минал деня и вече знаех, че ще си направя ризото съвсем скоро, а за истинско ризото задължително ви трябва Ориз Арборио. 

С изненада открих, че и Крина имат такъв вече! Обичам ориз в картонени кутии, по-лесно ми е за съхранение някакси. За вкусно ризото си трябва ориз за такова  и ви съветвам, дори и да правите компромиси с много неща от рецептата, не жертвайте ориза! 



Реших, че ще направя едно свежо лимоново ризото, което ми се въртеше в главата така и така, като го гарнирах и с малко гъбки, защото така красиво ми се усмихваха в зеленчуковия магазин. Цяла щайга дребни печурки, като меки копченца, които ти иде да глътнеш цели. Взех и лимони, шафран и хайде към вкъщи. А ето какво последва! 

Необходими продукти:
1 л. зеленчуков бульон
1 глава лук
2-3 скилидки чесън
2 ч.л. зехтин
2 бр .лимони
1/2 ч.ч. бяло вино/ шампанско
щипка шафран
4 с.л. маскарпоне
1/ 2 ч.ч. пармезан рендосан
сол/ пипер

Още:
2-3 с.л. масло
200 г печурки
сол

1 ч.ч.=200 мл


Започваме като рендосваме само жълтата част на лимоните и изстискваме сока на един лимон. 


В подходящ съд затопляме зеленчуковия бульон ( аз използвах био бульон на кубчета), като побавяме лимоновата кора и шафрана.

                             

Докато бульона завира, слагаме тигана на котлона заедно със зехтина да се загрее. В чопър ( или на ръка) нарязваме на ситно лука и чесъна - аз обичам повече чесън :) 


Прибавяме го към затопления зехтин и задушаваме, докато омекне. Важното е да работим на умерен огън, за да не прегорят. 


След това прибавяме и ориза и бъркаме още около минута. Овкусяваме със сол и прясно смлян черен пипер, а след това прибавяме алкохола. Оставяме го да се изпари напълно и започваме да прибавям черпак по черпак от бульона. 


Прибавяме един черпак и оставяме ястието да къкри, като го разбъркваме периодично, и даваме време на ориза да се свари и да абсорбира бульона. Едва след като "изпие" целия черпак бульон, прибавяме следващия. Така процедираме, докато оризът се свари напълно. 


Когато е готов, прибавяме прясно изцедения лимонов сок, маскаронето и пармезана. 


 Разбъркваме докато сирената се отпусната и поличим красива кремообразна смес. Около 2-3 минути преди това, на съседен котлон може да загреем малко масло ( смесено с олио, за да не прегаря) и добавям нарязаните гъбки - ако са малки като моите може и цели или на половинки) 


Запържваме ги до златно кафяво и ги сервираме върху ризотото.


Не мога така лесно да ви опиша невероятната комбинация от свежест на и крема сирената с маслените гъбки. Определено ястието си изисква чаша и студено бяло вино и да му се насладите както трябва. 


Ако досега не сте лимоново ризото, препоръчвам ви да го направите, а ако искате да се снабдите с този ориз, вижте тук или попитайте къде около вас го продават на страницата на Крина във фейсбук!


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!







Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...