Заради натоварената работна седмица в офиса, решавам да се отдам на кулинарни творчество през уикенда. Хем да си наготвя за работната седмица, хем да усетя сладостта на живота, като пътувам по света от вкъщи. Тази година май само с това ще си останем, но затова пък кулинарията е способна точно на това - с всяка хапка, глътка и аромат да ви пренесе на някое конкретно място. Ето например, онзи ден по път за работа ме пекна едно слънце, което не беше типично за ранно сутрин. Пътят ми минава през магазинче за мелене на кафе и отдалече се разнесе онзи истински аромат на кафе, силно, наситено и тутакси се пренесох в Италия.
Имам чувството, че там въздуха на това си мирише непрекъснато.
Така се върнах в спомените си, когато бях последно там -пиех кафе с големината на напръстник, а после цяла вечер играех брейк денс с краката под завивките от нерва. Плюсках ризото и пица на корем където ми видят очите, а бялото вино се лееше като вода при всяко сядане в заведение.
Ех, какви красиви спомени. Не беше минал деня и вече знаех, че ще си направя ризото съвсем скоро, а за истинско ризото задължително ви трябва Ориз Арборио.
С изненада открих, че и Крина имат такъв вече! Обичам ориз в картонени кутии, по-лесно ми е за съхранение някакси. За вкусно ризото си трябва ориз за такова и ви съветвам, дори и да правите компромиси с много неща от рецептата, не жертвайте ориза!
Реших, че ще направя едно свежо лимоново ризото, което ми се въртеше в главата така и така, като го гарнирах и с малко гъбки, защото така красиво ми се усмихваха в зеленчуковия магазин. Цяла щайга дребни печурки, като меки копченца, които ти иде да глътнеш цели. Взех и лимони, шафран и хайде към вкъщи. А ето какво последва!
Необходими продукти:
1 1/2 ч.ч. ориз Арборио на Крина
1 л. зеленчуков бульон
1 глава лук
2-3 скилидки чесън
2 ч.л. зехтин
2 бр .лимони
1/2 ч.ч. бяло вино/ шампанско
щипка шафран
4 с.л. маскарпоне
1/ 2 ч.ч. пармезан рендосан
сол/ пипер
Още:
2-3 с.л. масло
200 г печурки
сол
1 ч.ч.=200 мл
Започваме като рендосваме само жълтата част на лимоните и изстискваме сока на един лимон.
В подходящ съд затопляме зеленчуковия бульон ( аз използвах био бульон на кубчета), като побавяме лимоновата кора и шафрана.
Докато бульона завира, слагаме тигана на котлона заедно със зехтина да се загрее. В чопър ( или на ръка) нарязваме на ситно лука и чесъна - аз обичам повече чесън :)
Прибавяме го към затопления зехтин и задушаваме, докато омекне. Важното е да работим на умерен огън, за да не прегорят.
След това прибавяме и ориза и бъркаме още около минута. Овкусяваме със сол и прясно смлян черен пипер, а след това прибавяме алкохола. Оставяме го да се изпари напълно и започваме да прибавям черпак по черпак от бульона.
Прибавяме един черпак и оставяме ястието да къкри, като го разбъркваме периодично, и даваме време на ориза да се свари и да абсорбира бульона. Едва след като "изпие" целия черпак бульон, прибавяме следващия. Така процедираме, докато оризът се свари напълно.
Когато е готов, прибавяме прясно изцедения лимонов сок, маскаронето и пармезана.
Разбъркваме докато сирената се отпусната и поличим красива кремообразна смес. Около 2-3 минути преди това, на съседен котлон може да загреем малко масло ( смесено с олио, за да не прегаря) и добавям нарязаните гъбки - ако са малки като моите може и цели или на половинки)
Запържваме ги до златно кафяво и ги сервираме върху ризотото.
Не мога така лесно да ви опиша невероятната комбинация от свежест на и крема сирената с маслените гъбки. Определено ястието си изисква чаша и студено бяло вино и да му се насладите както трябва.
Ако досега не сте лимоново ризото, препоръчвам ви да го направите, а ако искате да се снабдите с този ориз, вижте тук или попитайте къде около вас го продават на страницата на Крина във фейсбук!
Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята!
Бъдете здрави и добри,
всичко друго ще се нареди!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!