Как е депресийката, хора? И вие ли като мен преминавате през сто вида настроения - ту отпуснато,ту мотивиран - точно като времето навън. Вчера например, заради слънцето ли, не знам, бях в доста свежарско настроение. Викам си, "Петък е, свършила съм доста неща, само да избутам деня в офиса и после ще си почина у дома като за световно. Храна има колкото за талкова, не ми се яде нищо, значи може и да се опитам диетата да подхвана, тъй като половинката обикновено работи и събота и неделя и няма кой да ми дъвче нещо изкушаващо около мен".
Обачееее, ставам сутринта и веднага на телефона (като всички "зомбита" и аз), шефовете, които са чужденци са се разработили и взели да ми отговарят на мейли от три месеца. Накрая ми съобщават, че ще правим конферентен разговор днес, а аз дето само по пижама не почнах да ходя до работата - кой да те види??! ДОСЕГА!
Притесних се като дете след родителска среща, макар те да са страхотни хора, но все пак, цял ден ще ми беше притеснено какво ще ми кажат.
Няма да ви занимават със служебните неща, разговорът мина добре, но вече бях на друга, още по-работна вълна. Прибрах се, направих торта за един рожден ден ( на който не присъствах, както е по правилата, но очаквам всичките добрини да ми се връщат свише под формата на здраве и пари) :) , а после реших, че така и така не ми остана време за почивка и да си сложа домашните дрехи, да видя поне майка ми, барем. Последно се виждахме преди седмица и нещо и туй то. Но къде да отидем да се социализираме ? Хайде към хранителния магазин!
Пред Лидъл наблизо - опашка, пред Кауфланд сигурно няма - но далече. Ами на разходка тогава. Успяхме да наваксаме с приказки до там, тъй като ние сме още от хората, които ходят пеша ( да, разбира се с маски) !
В магазина рязко осъзнах, че няма да е тая с диетата и почнах да слагам все неща, които си ми се похапват просто ей така, че стигнах и дъното като реших, че ше правя пица за вечеря. Поне не е истинско падения да си поръчам такава, но все пак. Тъй като вече бях в антирационална фаза на храненето, реших, че ми се хапва нещо "дупесто" ( знаете, използвам този термин за сладкиши, когато искам нещо мекичко и пухкаво, но не торта) Всички неща в магазина обаче бяха все неща, които знам, че няма да ми харесат и бият на изкуствено като ги ядеш, и накрая от някъде събрах сили и се отказах.
Знаех какво ми се ядеше обаче - знаех много добре. Преди години обичах да хапвам тази суха паста "Японка", която се продаваше по единично в магазините. Мисля, че съм я виждала и в последтвие, но не беше вече същото. Кувертюрът беше с блед "шоколад", а крема лъхаше на маргарин и други химични елементи.
Познавайки себе си, а вие мен, знаете какво правя в такива ситуации - създавам страхотен собствен десерт на базата на моя спомен и въображение. Е, това се получи и този път, но за първи път се случи преди години. От тогава рецептата ми лежи в чернови, а сега с апетита ми от вчера излезе отново на яве. Истината е, че няма нужда да си съсипваме последните дни от живота с диети ( ех, това черно чувство за хумор), затова просто живейте и се смейте!
А, сега, ще премина към рецептата:
Необходими продукти:
3 яйца
3 с.л. захар
3 с.л. брашно
1 ванилия
1/2 ч.ч. печени фъстъци
70 г меко масло
4-5 с.л. пудра захар
1/2 ч.ч. бита сметана
За декорация:
бял и черен шоколадов ганаш
Продуктите са на око, тъй като си експериментирах в движение, но имат логика сама по себе си и вярвам, че това количество ще ви е достатъчно, за да може да ги направите и сами.
Като основа ползваме пандишпанов блат, тъй като тази текстура на може да се сбърка. Отделяме внимателно жълтъци от белтъци, в напълно сухи купи, и първоначално разбиваме белтъците с кристалната захар на твърд сняг. След това, на по-ниска степен на миксера, започваме да добавяме един по един жълтъците, докато се интегрират добре. Накрая на ръка, с помощта на сито и шпатула интегрираме брашното, като го правим постепенно и бъркаме с въртеливи движения, за да запазим сместа въздушна.
Аз имам специална формичка за полусферички, която съм купила от някой магазин за левче преди време.Знам, че ги имаше навсякъде и все си мислех, че са баш като за бишкоти и японки и накрая се назлъндисах. Вие може да ги направите и във форма за мъфини или да ги шприцовате с голям накрайник върху хартия за печене. Да станат като гъбки. ( Спрямо формата преценете дали да я намажете само с олио или с олио и брашно)
При мен са излязли около 10-11 бройки като гледам първия път но това ще зависи и от големината им. Печем ги на 150 градуса за около 15 минутки.
Оставяме да се охладят напълно, а след това изваждаме и изглеждат ето така:
Кремът също го направих на око, като знам какъв вкус търся. За целта в чопъра просто смелех на много ситно печени фъстъци, а после добавих и меко масло и пудра захар.. Постоянно опитвах докато кремът стане такъв, какъвто ми харесва. След това добавих и битата сметена.
Имах останала от предишна рецепта и искам да уточня, че мерките са за сметаната във вече разбита форма тук. Просто добавя малко повече обем към крема и го прави въздушен, но все така предимно фъстъчено-маслен. Вие може да добавите и повече, ако решите, просто опитвайте крема - няма какво да ви навреди :)
Слепваме ги с него две по две.
Накрая просто направих любимия ми шоколадов ганаш от 100 г тъмен шоколад и 100 мл течна сметана и ги топнах от единия край в него. Рецепта за ганаша има на толкава места в блога, затова поставям казвам накратко - Ганаша приготвяме като към затоплената до кипен сметана прибавяме начупения на ситно шоколад и бъркаме, докато се разтопи напълно.
Белия шоколад може да направите на същия принцип или просто да разтопите няколко блокчета на микровълновата с една лъжица масло, или може и без, просто ще стегне още повече после.
После правя тънка фунийка от хартия за печене и слагам вътре шоколада. Отрязвам едно тънко крайче и правя отгоре тази щрихи.
Станаха вълшебни! Просто дори и по спомен не са били някога толкова вкусни!
Най-вкусните сухи пасти, които може да си приготвите и ако не държите на формата, може да ги направите и от обикновен блат и да го нарежете на пасти.
Аз просто потънах в този вкус и въобще не съжалявам. Няма след от депресия, определено тази събота ще се постарая да си почина...в компанията на тази съблазън.
Ако искате да продължа да ви предлагам такива страхотни рецепти и тази специално също ви е харесала, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята!
Бъдете здрави и добри,
всичко друго ще се нареди!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!
Благодаря ви, приятели!