Крем карамел / Crème caramel

Доста трудно станах тази сутрин, а това е малко нетипично за мен. Обикновено съм като навита пружинка и си проверявам телефона няколко пъти преди да е звъннала алармата, защото знам, че започва да се разсъмва. 

Тази сутрин обаче съм дезориентирана  и умът ми се рее в най-различни посоки от задачите, които трябва да свърша, до нещата, които трябва да сготвя, а и да пусна рецептите, които съм наготвила вече и съм ви обещала. 

В последно време всичко което сготвих, дори експериментите ми се получих идеално от първия път. Радвам се, че въпреки липсата на време и снимките ставаха толкова апетитни, колкото и ястията, или поне така си ги оценявам аз :)

Така, уверена във възможностите си да жонглирам по сто неща наведнъж реших, че е време да ви приготвя първата искана от вас и обещана от мен рецепта за годината - крем карамел. 

Едва ли има по-лесен сладкиш, който с лекота може да ти скъса нервите, ако без причина стане на шупли.

Направих го както винаги, по старта рецепта на мама, която не е разочаровала никого досега  и накрая, може би защото е за снимки, забелязах, че са се образували малки балончета тук-таме. Не са много, както се вижда. Не си помогнах много за гладката им повърхност обаче, като за да ги извадя по-бързо  натиках ножче по ръба на формата. 

И докато седях пред тази вкусотия чудейки се дали да не оставя снимките за друг път, хапнах си една лъжичка от перфектният хладен крем, с ухание на карамел и си казах " Той е чудесен, такъв какъвто е!"

Сетих се и за Рудолф ван Веен, когато веднъж сервира карамел на шупли без да му мигне окото и дори не направи малък коментар по темата. Просто го поднесе грациозно и с увереността, която само един истински готвач може. А моят дори не беше толкова зле ;) 

Затова реших да го представя по най-изкусителния начин и всеки малък недостатък да остане на заден план сред цялата вкусова композиция, която да радва окото. Това също е нагласа и умение, което ще си спести много грижи в кухнята  :)

А ето и самата рецепта:

Необходими продукти

6 бр. яйца

1 л. прясно мляко ( леко затоплено)

1 ч.ч. захар ( плюс още за карамела)

1 ванилия

Тъй като нямах много място в хладилника, направих половин доза този път, но съм написала пълната доза, която прави майка ми от години, а след това и аз. 

От половин доза ми излязоха общо 5 шолички и половина, като моите са по-малки от тези на мама. Нейните са доста стари и с по-голям размер, но не знам дали се продават още от тях. От пълната доза на нея и излизат около 10 броя крем карамел.

Приготвянето му е много лесно: Разбиваме яйцата със захарта на крем.

                              

След това слагаме около една пълна чаена лъжица захар на дъното на шоличките и я карамелизираме на котлона. За целта ползвайте ръкохватка, тъй като шолите се нагряват лесно, а пък тръгне ли захарта да се карамелизира, за да не е на едно място, на я разбърквайте с лъжичка, а просто раздрусайте чашките с въртеливи движения, така че разтопения карамел да се слее с не разтопената захар. Достигне ли красива кехлибарен цвят, махнете от котлона и оставате да се охлади.

Прибавете към яйцата леко затопленото прясно мляко и разбийте още една минута,  а накрая сложете и ванилията.

Карамелът в шоличките е стегнал бързо и отгоре изсипваме от яйчената смес. 

Най-добре е да изсипвате директно от съда, а не с черпак, защото да образувалата се на повърхността пяна, ще се отделя сама и няма да пада в чашите.

Редим шоличките в подходяща тавичка и доливаме студена вода до половината на чашките в тавичката.

Пъхаме да се пекат на около 150 градуса с вентилатор за 40-60 минути.

Най-важният елемент е водата да не завира, тъй като така се получават шуплите.

Проверявайте крема, и щом получи хубав кафяв загар на коричката отгоре, а разклатите ли леко тавичката, течността вътре се усеща по-тежка, макар и все още рядка, значи  е готов. 

Дори да не стана идеален като друг път, реших да превърна дефекта в ефект и поднесох кремчето с поръска от счукани ядки и бонбони тофифи. 

Ако и вие като мен се чувствате изцедени още в началото на седмицата и червената луна, затъмнение и ретроГАДния Меркурий ви кроят отпадналост в следващите дни, нека ги преборим с чашка вкусно удоволствие в края на работния ден. 

Хубавото на кремчето е, че може да си ни чака в хладилника през цялата седмица и да бъде все така вкусно и свежо всеки ден -  идеален десерт за работната седмица.

А вие останете на линия, защото в сряда и петък ще има две рецепти, които са страхотни и ще искате да приготвите обезателно !

Сладка седмица, приятели!

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Домашно месо за дюнер / Homemade gyro meat / doner kebab

"С това ще ги разбиеш!!!!", са отзивите, които успях да получа за днешната рецепта, макар че беше трудно да се разбере всичко от пълната уста на ядещите, но мисля, че въртенето на очи, налудничевото примляскване и липсата на каквото и да е било друго желание за коментар, а само за ядене, беше най-добрата рецензия, която може да се получи за сготвеното ястие.

Отдавана ми се  въртеше в главата как точно да направя истински вкусно месо за дюнер, както и самото му представяне така че да бъде най-близко до оригинала, но в домашни условия и ето че успях!

В Интернет има доста варианти и предложения за подобна идея, но смятам , че тази най-много се доближава до това, което исках да постигна и затова не мислих много, а действах бързо. Още повече, че рецептата е много лесна за приготвяне и единственото нещо, с което трябва да се съобразите е времето за печене, което трябва да бъде с около час отгоре за всеки следващ килограм месо. 

Поднесох месото с обикновени добавки като за дюнер - хлебчета, малко свежи зеленчуци и заквасена сметана, която смятам, че балансира подправките.
За самата марината на месото използвах любимите си подправки, като рецептата, която досега най-много се е доближавала до истинския вкус на месото за дюнер за мен си остават тези пилешки шишчета,които ви представих преди време тук.
Може да ползвате същата марината или пък новата, в която включих соевия сос, тъй като както ви обещах реших да намаля солта, като използвам малко повече соев сос в по-нестандартни рецепти, за да видя дaли ще се отрази на организма ми положително, както съм чела ;)
 Вие разбира се може да пропуснете соса или добавите свои любими подправки, но смятам, че тази комбинация се получи изключително вкусна и занапред ще се придържам към нея. :) 

Притеснявах се дали месото ще се реже лесно от шиша както е в дюнерджийницата, но наистина нямаше проблем с това. Беше много ефектно за гостите ми и опредено остава в тефтера като една от рецептите, които да приготвям за всякакви поводи и партита.

Тъй като на днешния ден би трябвало зимата да почне да си стяга куфарите, а от два дни се наслаждаваме и на хубаво слънце, реших, че ще си гарнирам месцето с халба бира, както е препоръчано от нашите деди :)  

Сигурна съм, че рецептата ще ви завладее от първия път, а може да искате да приготвите предстоящите почини дни, а защо не и днес, затова преминавам направо към нея.

Необходими продукти:

 Около 1 кг свинско месо ( врат)

1/2 с.л. черен пипер

1/2 с.л червен пипер

1/2  с.л. млян кимион

1 /2 с.л. чесън на прах ( или 2 скилидки чесън на ситно)

1 ч.л. кориандър

1 ч.л. лют пипер ( кайенски или друг)

2 с.л. соев сос Kikkoman (или Понзу сос)

50-100 мл олио

сол на вкус

За поднасяне:

заквасена сметана

питки хляб

домати

краставици

маруля

лук

Започвам като нарязвам месото на средно тънки пържоли, които след това начуквам, за да стане още по-тънки,. така и подправките ще влизат по-добре в месото. 

Слагам в купа и прибавям соса, сухите подправки и след като омеся всичко, заливам с олио. Аз го направих на око и ви предлагам да си сложите на вкус, в зависимост колко ви е "шарено" месото, тоест колко мазнина има по него и разбира се, колко мазничко обичате. ( може да го мариновате така от предния ден, за да се овкуси повече или непосредствено преди печене, за по-умерен вкус). 

Върху парче тиква ( за мен беше най-добре така, макар в клипчето бяха сложили картоф, но реших, че за два часа ще стане този картоф на нищо и няма да държи тежестта) пробивам дървен шиш по средата. Моят беше просто клечка за китайска храна :) 

Започвам да редя пържолките на кръст така, че да има от всички страни по равно, като гледам дебелите и тънки краища на месото да се редуват, за да имаме равна структура от всякъде ( доколкото е възможно). Оставям по малките пържолки за най-отгоре.

Разпределям от останалата ни марината отгоре или поръсвам със сол и покривам с парче фолио, завивайки месото от всякъде, като пробивам дупчица само за шиша. 

Пъхвам да се пече във фурната на 200 градуса за около 30-40 минути, и след като се позапече (може да проверите), намалявам температурата на 150 и печем до готовност ( около час, час и нещо, много зависи от месото)

Аз гледах да не препека месото, тъй като не искам да се разпада от шиша, а да мога да го режа с ножа, както си е за дюнер :)

След като го извадих от фурната го намазах с леко с домашно приготвен барбекю сос, който ще ви споделя как да си правите съвсем скоро :)

Тъй като той не е задължителен за дюнера, а моя прищявка не смятам, че е необходимо да ви го представям в тази рецепта. Вие може да глазирате месото и с всичко друго любимо - горчица, разтопено масло с билки или просто горещо олио с чесън.

Тъй като тиквата беше също омекнала при печенето, реших да прехвърля шиша върху половин дюля за сервирането. Отнема по-малко място, пък е изключително стабилна :) 

Месото се режеше с лекото и просто изпитвах месоргазъм от гледката с всеки разрез!!!!

Аз харесам заквасената сметана в гъст вариант, тъй като не обичам сосовете да се разтичат от хлебчето, но ако обичате по-редки такива, може да я разбиете с малко вода, а защо не и да добавите малко свежи подправки като копър или магданоз към него.

Ако съм ви накарала да се размечтаете, облизвате, да захапете подложката на мишката или да си избършете телефона, значи съм си постигнала целта. 

2019-та стартира вкусно, а вие останете на линия, защото в този блог, не се скучае :) 

До нови срещи, приятели 

и ако рецептите ви харесват, последвайте ме в Истаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Рецепти от филми: Турски плосък хляб - Пиде и "Убийство в Ориент експрес" / Turkish Pide Bread from The Movie "Murder on the Orient Express"

Замислям тази публикация от 2017-та година, когато  в една студена вечер аз, майка ми и моят добър приятел Давид отидохме на кино на филма "Убийство в Ориент експрес".

 Освен, че майка ми е голям фен на Агата Кристи и успя да запали и мен по нея в детските ми  години, не бях гледала нищо от нейните екранизации на голям екран досега. 

Макар филмът да не пожъна успеха, който има книгата като цяло, въпреки звездният си състав, определено ме грабна с няколко неща, които ми навяват спомени и до днес.
Сега когато навън е толкова снежно и студено, както в кадрите от него, реших, че е назрял моментът да извадя снимките, които направих на тази вкусотия, която спретнах  ден след прожекцията. Доста време се начакаха в чернови, но и тази година както всяка ще се опитам да ви предложа интересни и вкусни рецепти, по завладяващ начин, един от който е вдъхновен от филмите. Скоро ще отделя всички рецепти от филми в нова категория на блога, а стига времето да ми позволи, надявам се да продължа и някои рецепти от Метъл кухня. Но да продължа по темата и да ви разкажа какво точно ме завладя в днешната рецепта.

Майка ми си спомня как с фенерче под завивките е чела "Десет малки нагърчета", защото баба и дядо не са й давали да седи до късно. 

Аз пък, какъвто съм си чревоугодник се залепих в един от първите кадри във филма "Убийство в Ориент експрес", където гениалният детектив Еркюл Поаро се извисява над маса с изпечени турски хлебчета, носещи ухание, което само прясно изпечен, току-що изваден хляб от фурната може да носи. След като го усетих в киното, а там освен на пуканки друго не мирише, представете си колко ми е изпълнило сърцето.

И тъй като Поаро си пада "малко" чревоугодник като мен,  се припознах в още няколко кадъра, които сякаш подчертаваха нуждата да посветя кулинарна публикация на този филм. И аз с охота похапвам в леглото, в почините дни, а опитам ли някой десерт, който да ме завладее няма да мога да го скрия, защото лицето ми ще издаде всичко, което чувствам :) 

Ако не сте гледали филмчето, или пък чели книгата, съветвам ви да го направите, защото е идеално за сезона, а за да не му мислите ви предлагам и подходящо хапване към него - този супер мекичък турски хляб.

Може би един от най-любимите ми хлябове за изминалата година и половина и малко ме беше яд, че все не стигах да ви споделя рецептата, но исках да е посветена на филма и да го направя с правилното настроение.

 Е, дано чакането си е заслужавало, защото хлябът определено си! Вижте обаче и самата рецепта:

Необходими продукти:

Около 350 брашно за баница София мел

1/2 кубче жива мая ( около 20 г)

100 мл олио

200 мл хладко прясно мляко

50 мл хладка вода

1 ч.л. захар

1 ч,л. сол

За намазване:

1 бр. жълтък

1/ 2 с.л. кисело мляко

1/2 с.л. прясно мляко

1/ 2 с.л. олио

бял и черен сусам за поръсване

Започваме като замесваме тестото. В купичка смесваме млякото, водата и захарта и разтваряме маята. Оставяме да шупне на топло.
През това време пресяваме брашното и слагаме две трети от него в купа, прибавяйки олиото и солта, разбъркваме и прибавяме шупналата мая.

                             

Месим като прибавяме постепенно и от останалото брашно, докато получим меко, не лепнещо тесто.
Слагаме в намаслена с олио купа, покрито с кърпа или стреч фолио да втаса на топло и да удвои обема си. Обикновено му трябват около 40 минути, но вие може да забързате процеса във фурната на 50 градуса.

                             

След като тестото е готово, прехвърлете тестото върху леко набрашнен плот, оформете на топка и го сплескайте, така че да излезе въздуха от него. Разточете го с ръка (или точилка ) така че да получите кръг, който да прехвърлите в тавата от фурната, предварително застлана с хартия за печене.

С пръстите оформете борд, около два сантиметра от края на хлебчето, отново в кръг.

                             

След това с помощта на дланта оформете по диагонал и вършените линии на хлебчето първо в едната посока, после и в другата така че да се пресекат и да станат на решетка.

Тъй като тестото бухваше почти веднага и се опасявах, че следите ще изчезнат при печенето, накрая минах всичко с резеца за пици, но не натисках докрай, за да не се наруши целостта на тестото.

Оставяме го да втаса още веднъж, макар при мен да бяха нужни само няколко минути и  намазваме хлебчето с разбитите в купичка жълтък, два вида мляко и олио. 

Поръсваме със сусама и пъхаме да се пече на 200 градуса за около 20 минути.

Златисто-кафявият му цвят и неустоимото му ухание ще ви подскажат кога е готов, но като цяло очаквайте да стане изключително бързо. С какво ще го гарнирате вие избирате, но аз ви предупреждавам, че дори кубче сирене ще ви е достатъчно :) 

Това е хляб, който е мек веднага от фурната и няма нужда от задушаване, а най-хубавото е, че остава мек и след като изстине. За това тесто се спрях на брашното за баница София мел, което го прави много подходящо за подобни рецепти и вие също ще се убедите в това.

Изваждайки го от фурната забелязах, че тази книга е останала в библиотеката на майка ми, което малко провали плановете ми за фото сесията, но добре, че я имам и като компютърна игра - куест, която препоръчвам на всеки, който обича логически задачи :) 

Все пак ние трябва да разберем, кой по дяволите е убиецът във влака??!! 

Ако съм събудила любопитството ви и най-вече апетита, ще се радвам да ми споделите мнението си за което и да е било от двете неща в публикацията, а ако ви е харесала много ще се радвам да споделите и самата публикация, за да може да достигне до повече хора :) 

Вкусна и  приключенска седмица, приятели!

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!