Доста трудно станах тази сутрин, а това е малко нетипично за мен. Обикновено съм като навита пружинка и си проверявам телефона няколко пъти преди да е звъннала алармата, защото знам, че започва да се разсъмва.
Тази сутрин обаче съм дезориентирана и умът ми се рее в най-различни посоки от задачите, които трябва да свърша, до нещата, които трябва да сготвя, а и да пусна рецептите, които съм наготвила вече и съм ви обещала.
В последно време всичко което сготвих, дори експериментите ми се получих идеално от първия път. Радвам се, че въпреки липсата на време и снимките ставаха толкова апетитни, колкото и ястията, или поне така си ги оценявам аз :)
Така, уверена във възможностите си да жонглирам по сто неща наведнъж реших, че е време да ви приготвя първата искана от вас и обещана от мен рецепта за годината - крем карамел.
Едва ли има по-лесен сладкиш, който с лекота може да ти скъса нервите, ако без причина стане на шупли.
Направих го както винаги, по старта рецепта на мама, която не е разочаровала никого досега и накрая, може би защото е за снимки, забелязах, че са се образували малки балончета тук-таме. Не са много, както се вижда. Не си помогнах много за гладката им повърхност обаче, като за да ги извадя по-бързо натиках ножче по ръба на формата.
И докато седях пред тази вкусотия чудейки се дали да не оставя снимките за друг път, хапнах си една лъжичка от перфектният хладен крем, с ухание на карамел и си казах " Той е чудесен, такъв какъвто е!"
Сетих се и за Рудолф ван Веен, когато веднъж сервира карамел на шупли без да му мигне окото и дори не направи малък коментар по темата. Просто го поднесе грациозно и с увереността, която само един истински готвач може. А моят дори не беше толкова зле ;)
Затова реших да го представя по най-изкусителния начин и всеки малък недостатък да остане на заден план сред цялата вкусова композиция, която да радва окото. Това също е нагласа и умение, което ще си спести много грижи в кухнята :)
А ето и самата рецепта:
Необходими продукти
6 бр. яйца
1 л. прясно мляко ( леко затоплено)
1 ч.ч. захар ( плюс още за карамела)
1 ванилия
Тъй като нямах много място в хладилника, направих половин доза този път, но съм написала пълната доза, която прави майка ми от години, а след това и аз.
От половин доза ми излязоха общо 5 шолички и половина, като моите са по-малки от тези на мама. Нейните са доста стари и с по-голям размер, но не знам дали се продават още от тях. От пълната доза на нея и излизат около 10 броя крем карамел.
Приготвянето му е много лесно: Разбиваме яйцата със захарта на крем.
След това слагаме около една пълна чаена лъжица захар на дъното на шоличките и я карамелизираме на котлона. За целта ползвайте ръкохватка, тъй като шолите се нагряват лесно, а пък тръгне ли захарта да се карамелизира, за да не е на едно място, на я разбърквайте с лъжичка, а просто раздрусайте чашките с въртеливи движения, така че разтопения карамел да се слее с не разтопената захар. Достигне ли красива кехлибарен цвят, махнете от котлона и оставате да се охлади.
Прибавете към яйцата леко затопленото прясно мляко и разбийте още една минута, а накрая сложете и ванилията.
Карамелът в шоличките е стегнал бързо и отгоре изсипваме от яйчената смес.
Най-добре е да изсипвате директно от съда, а не с черпак, защото да образувалата се на повърхността пяна, ще се отделя сама и няма да пада в чашите.
Редим шоличките в подходяща тавичка и доливаме студена вода до половината на чашките в тавичката.
Пъхаме да се пекат на около 150 градуса с вентилатор за 40-60 минути.
Най-важният елемент е водата да не завира, тъй като така се получават шуплите.
Проверявайте крема, и щом получи хубав кафяв загар на коричката отгоре, а разклатите ли леко тавичката, течността вътре се усеща по-тежка, макар и все още рядка, значи е готов.
Дори да не стана идеален като друг път, реших да превърна дефекта в ефект и поднесох кремчето с поръска от счукани ядки и бонбони тофифи.
Ако и вие като мен се чувствате изцедени още в началото на седмицата и червената луна, затъмнение и ретроГАДния Меркурий ви кроят отпадналост в следващите дни, нека ги преборим с чашка вкусно удоволствие в края на работния ден.
Хубавото на кремчето е, че може да си ни чака в хладилника през цялата седмица и да бъде все така вкусно и свежо всеки ден - идеален десерт за работната седмица.
А вие останете на линия, защото в сряда и петък ще има две рецепти, които са страхотни и ще искате да приготвите обезателно !
Сладка седмица, приятели!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
Люси,
ОтговорИзтриванекрем - карамелът е любим десерт у дома и го правя по същата рецепта.Чудесен става и когато отдолу като подложка се ползват кроасани.Прави го така сестра ми, а аз правя точно както твоя.Чудесен и много вкусен десерт.А месо за дюнер не съм правила никога.
Поздрави !
Благодаря, Лени! Да, рецептата с кроасаните също е класическа! Със сигурност ще я направя и нея ;) Благодаря ти за думите! прегръдки!
ИзтриванеЗдравей, Люси! Аз също правя крем карамел така с малки разлики. На 1 литър мляко слагам 7 яйца и прецеждам сместа като я сипвам в чашките. Всичко друго е като при теб. За мен това е най-бързият десерт и любим на цялото ми семейство.
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Непознат :) да, прецеждането също е вариант, в който да се махне пяната и сместа да е по-бистра :) Поздрави от все сърце на теб и всички у дома ;)
ИзтриванеЕдна от причините е разбиването с миксер.Тогава в сместа има много балончета и те не успяват да изплуват.Вентилатора вдига градусите на фурната и 150 се усещат като 170,3авирането на водата е 3 причина,аз добавям периодично бучки лед.Вкуса обаче винаги е чудесен и хич да не Ви пука за балончетата.
ОтговорИзтриванеБлагодаря за съветите и думите :0 вярвам, че ще бъдат полезни на много хора!Поздрави сърдечни!
ИзтриванеПо същата рецепта го правя от години, но на малко по-ниска температура. 150 градуса с вентилатор е малко повече, затова има шупли. По технология се пече на 100 градуса и става гладък като сатен.
ОтговорИзтриване