Бишкотена торта с портокали и шоколад / No-bake Light Orange & Mascarpone Cake

За много години приятели! 

Точно седмица по-късно от новата година и започвам с първата публикация за годината. Все още не мога да се възстановя от всички емоции, часова разлика, изтощението от последните месеци на 2018-та и леките здравни неразположения, които изпитвам през студените месеци. 

В мен обаче надеждата е два пъти повече от сега, защото макар земята да е направила кръгче около слънцето и да няма кой знае какво значение, се радвам, че оставих тази изтощителна година зад гърба си. Беше изпълнена с толкова предизвикателства и не винаги от добрия вид, но се надявам да съм положила стъпките за едно по-красиво и щастливо бъдеще. 

Пожелавам и на вас 2019-та да ви носи само положителни емоции и ентусиазма, който изпитваме в началото на годината било то да сме по-добри, отговорни или да не преяждаме :), да не ни напуска, ако не до края на годината, то не толкова бързо. 

Но да не рискувам да звуча като депресивно президентско слово, ще ви разкажа малко весели моменти от изминалата Коледа и разбира се каква е днешната тортичка. 

С моята сестра Мария

Както знаете, обикновено прекарвам коледните празници със семейството си в Холандия, където живее сестра ми. Същата къща обитава и най-малкият и чисто нов член на нашето семейство, племенникът ми Ноа, който е най-забавното, добричко и нежно детенце, което може да има. 

За една седмица успях да сваля няколко килограма от тичане покрай него, да развия очи и на гърба, малко торбички под същите, тъй като става нечовешки рано и да се наслаждавам на най-сладкия звук на земята - неговия малък детски смях, който ти изпълва сърчицето. 

Леля и Ноа

Сутрин рано се промъкваше в стаята ми и идваше да се гушне, докато вдишвах от бебешкото му ухание заровила носле в меката му косичка. Гръбчето му се вдигаше при всяко вдушване, а с малките си ръчички обхващаше лицето ми и се смееше насреща, знаейки че леля му ей сега ще го сбори и нагъделичка.

Опасявам се, че може да си помисли, че съм торбалан, защото все му повтарях, че ще го изям, но най-много да научи, че торбалана не е никак страшен, а по-скоро забавен, защото постоянно го гони. 

С майка ми прехвърляхме "топчето" една на друга, ако някоя от нас имаше нужда да свърши нещо, но въпреки присъствието на възрастен, човекът една ли познава по-бързо животно от подрастващо тръгнало да върши беля. 

Мими и Ноа

Така например в рамките на един час Ноата успя да счупи яйце, да разлее чаша с мляко, да цопне е в кофа с вода по дупе и да я разлее от тавана на къщата, по стълбите чак до последния етаж. 

Разбира се, след това помогна да забърсваме като държеше парцал четири пъти по голям от него, но смееш ли да му вземеш нещо като го стиснал сякаш животът му зависи от него. Да се радваш на дете е да се радваш на всеки един миг от живота си отново, така както си забравил, че може да го виждаш и да му се наслаждаваш. 

С мама 

Заредих се с голямо количество снимки и клипчета, които да гледам в края на деня сега, когато съм далеч от тях, и да не забравям, че не бива да падам духом каквото и да става, тъй като децата копират нашето поведение и ако искаме най-доброто за тях, ние трябва да сме най-добрият пример. 

Тъй като Ноа е още малък, не му даваме захар освен плодове и ако случайно докопа нещо, но не можах да пропусна да направя някоя и друга тортичка за зетя. 

Той е изключителен съпруг и баща и заслужава да го угоя като всеки друг.

Тъй като в по-голямата част от времето бяхме навън, нямах много време за големи кулинарни произведения, затова пък има супер бързи и лесни торти като днешната. Помните, разказах ви за Коледната къщичка от бишкоти тук, как ще я превърна в торта и това е точно тя.  

Супер лесна и вкусна, бишкотена торта без печене с портокали и шоколад. Не остана човек, който да не беше възхитен от вкуса й, но не се съмнявах в това. Понякога ти трябват няколко хубави продукта, които знаеш, че си вървят идеално един с друг и малко въображение. 

Тортата украсих с мини бисквитки, които наскоро видях, че са пуснали в магазина, вариант на познатите ни от много години бисквити в стандартен размер. Казвам го за да не си помислите, че тортата е чак толкова огромна ;) Но няма да губим повече време, залавям се с рецептата и ще ви говоря само за нея:

Необходими продукти:

Около 350 г бишкоти 250 г маскарпоне

300 мл сладка течна сметана за разбиване

3 бр. портокал

100 г шоколадови капки

200 мл вряла вода

Украса:

1 пак. мини бисквити ( за украса)* по желание

2-3 бр.  портокал

Тъй като тортата е с бишкотите от къщичката, може да видите на снимката как се подава от горния край. Разбира се, че може да си я направите с всякакви бишкоти :) На снимката съм хванала и сметаната, която ползвам, тъй като често ми задавате този въпрос. Тя е растителна, тъй като е по-трайна, бухва повече и няма риск да я пресека от пребиване с миксера. 

Формата за тортата е 24 см диаметър.

Тъй като по бишкотите вече имат захар и маслен крем със захар, смятам, че не е нужно много подслаждане. Нареждам част от бишкотите на дъното на тортата.

Изстисквам сока на два протокола ( може и три, в зависимост от големината им) и прибавям една чаена чаша врява вода. Ако портокалите са кисели или пък ползвате нови бишкоти, може да искате да подсладите сиропа с една-две лъжички захар. 

През това време разбивам сметана на сняг, а след това прибавям малко по малко от маскарпонето, което е на стайна температура, докато получа пухкав крем. 

Може да добавите захар при разбиването на сметаната, ако обичате по-сладки торти, но ако ползвате вече подсладена сметана не мисля, че е необходимо. В случай, че накрая кремът не ви е сладък, винаги може да добавите още малко захар, но най-добре да е пудра, за да не рискувате да има хрупкави елементи.

Моите бишкоти бяха измазани вече с маслен ( захарен) крем и сладостта на крема ми беше идеална и така.

С готовия портокалов сироп сиропирам бишкотите, както и всеки следващ пласт от тях. 

Гледам да си го разпределя, така че да ми стигне.

Върху бишкотите намазвам част от крема, а отгоре разпределям от шоколадовите капки и малки парченца портокал ( най-добре почистен от ципите). Често ме питате и за капките, като тях купувам от Кауфланд в пликчета или в Лидл на кутийки, но мисля, че пуснаха от този вариант също в Кауфланд вече.

Отгоре реда още един ред бишкоти и повтаряме процедурата.

Правя общо три пласта от бишкоти и завършвам всичко измазвайки с останалия крем.

Пъхам тортата в хладилника да стегне и да поемат всички аромати.

Аз винаги го правя за една вечер, но и няколко часа ще стигнат.

На следващия ден украсих тортата с малките бисквити и нарязани портокали.

Мой съвет е да направите резанките по-тънки, за да се режат по-лесно парчетата след това или просто ги нарежете на четвъртини, а не на кръгове, тъй като аз малко се поозорих :) 

Тортата е супер мекичка и сочна, а лекотата на крема обръща бишкотите като снежна обвивка. Малките парченца тъмен шоколад са достатъчни да ви задоволят апетита за какао, без да става натрапчиво , а самата текстура на капките ми е една от най-любимите. Те са много по-меки за разлика от обикновения шоколад, а комбинацията им с портокал е направо класическа.

Аз ви оставям с тези сладки кадри и ви пожелавам не само прекрасен ден, весел празник, ами и една чудесна и много щастлива година, приятели!
Бъдете добри един към друг, обичайте се и се радвайте на живота!

Честита 2019-та година! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Питка "Часовник" за Нова година / Soft Bread "Clock" for New Year`s Eve

Ето, че тeкат последните часове до новата година и е време и за моята последна публикация за 2018-та.  Давам ви един ден за размисъл коя от всички вкусни рецепти да включите в новогодишното меню утре, като ви предлагам хлябът да е пак от мен, с тази вкусна питка "Часовник". 

Идеята е много популярна за празника под формата на торти, салати и хлябове, като доколкото помня миналата година и Добриана Димова я беше направила, а пък за тестото се спрях за изпитаната рецепта за памук погачата на Зичето. Идея е и да сложите във всяко парче от питката малко късметче, така че да замени баницата с късмети. 

Аз украсих всяка част на циферблата с малко хранителна боя от "розово злато", а цифрите са изписани с "кафяво". Може да ползвате хранителни боички като цяло, а ако нямате такива под ръка, може да си забъркате "боя"от малко кафе, какао или червен пипер :) 

И тъй като времето тече, аз преминавам направо към рецептата:

Необходими продукти:

Около 1 кг брашно София мел Класик

240 мл хладко прясно мляко

240 мл хладка вода

240 мл олио

2 с.л. захар

1 1/2 с.л. сол

7 гр. суха мая

1 жълтък за намазване 

Тестото за питката се забърква много лесно, затова и аз използвам суха мая, за още по-голямо улеснение, та и тези от вас, които не са боравили с тесто, да могат да я направят. Слагаме две трети от пресятото брашното в купата и правим кладенче. Прибавяме маята, захарта и леко затоплените до хладко мляко и вода.

Отстрани на купата слагаме олиото и солта, като може да сложите повече сол или захар, в зависимост какъв вкус искате да има питката - сладък или солен като за хляб :) 

Пускаме миксера да меси с приставка за тесто (или може да го направите на ръка), като прибавяте постепенно от останалото брашно, докато тестото започне да се отделя от стените на купата и получим меко, не лепнещо тесто.

Прехвърляме тестото в леко намаслена с олио купа и оставяме да втаса на топло за около час или може да забързате процеса, като го сложите във фурната на 50 градуса, както правя аз. И в двата случая го покрийте с памучна кърпа или стреч фолио.

Оставяме тестото да се надигне двойно, но не и прекалено, тъй като не е хубаво да ви превтаса.

След като тестото е готово, отделяме една топка с големината на голям грейпфрут, която леко сплескваме. Другата част от тестото оформяме на голяма топка и разделяме на две равни части.

Всяка една от тях разделяме на шест равни части, които оформяме на топки.

В намаслена тавичка ( или с хартия за печене) слагаме голямата топка в средата и малките около нея, така че да се образува часовник.  Приплесквам леко топката в средата за да ми е по-лесно да украся циферблата. Това е по желания и за целта,когато оформях топчетата, ако ми се видеха някои по-големи, махах от тестото и го заделях.

С него направих украсата на циферблата, която просто импровизирах. 

Оставяме питката да втаса още 20-30 минути на топло, а след това намазваме с жълтък, леко разбит с вода.

Пъхаме да се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 40 минути.

Докато питката се пече, забъркваме тестото за украсата. Него винаги правя на око. Слагам брашно, ( ако имам и царевично нишесте, защото е по-бяло) вода и сол и бъркам докато получа меко тесто, което не лепне и мога да разточа. От него изрязваме малки кръгове с големина на по-голяма капачка ( аз ползвах такава от мелничка за подправки). С останалата част оформяме и стрелките.

Когато питката  е почти готова, я вадим от фурната и залепваме с помощта на жълтъка елементите и пъхаме във фурната за още няколко минутки.
След като питката е готова, задушаваме за кратко с найлонова торба, за да омекне допълнително. Като поизстине рисуваме с помощта на хранителни боички като нанасяме цифрите ;)

И това е всичко! 

Тик-так...време е да си пожелаем нещо, да си сложим хубавите дрехи, най-голямата усмивка и да се настроим не толкова за прекрасен купон, а за една нова и по-хубава 2019-та година!

До другата година, приятели! 

п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Телешко "Уелингтън” на Люси / Lussi`s Beef Wellington Recipe

Усещате ли вече уханието на заря във въздуха?  Новата година е толкова близо, че предвиждам от сега махмурлука и желанието за едногодишна карта за фитнеса. Но макар и близо, това е чак догодина и ако има време в което може да му отпуснем края това е сега. Както ви обещах, тези дни ще ви предложа три рецепти подходящи за новогодишната трапеза, като първото бе за свински пържоли със соев сос и тъмен шоколад (рецепта тук), а пък второто е нещо, което едва ли има човек,който да не познава. 

Не защото е традиционно за българина, а защото благодарение на чаровният готвач-психопат Гордън Рамзи,  едва ли има някой, който да не си пожелава да го опита. 

Вече съм ви предлагала два варианта на това ястие, със свинско ( тук) и мързелив "Уелингтън" с кайма. Дойде време обаче да ви предложа моя вариант с вкусно телешко.  Разбира се, правила съм и неговата рецепта, която е чудесна, но и малко по-тежка за моя вкус, ако трябва  да съм честна. 

Сега да не си помислите, че съм решила, да го поправям и да казвам как е по-вкусно! Аз не бих си подписала кулинарната смъртна присъда :) Но ето, че искам да ви споделя моята рецепта за ястието, което е много по-бързо и по-лесно за приготвяне, а пък продуктите са такива, каквито може да намерите в българските магазини. 

За рецептата използвах домашно телешко, което купуваме всяка година, тъй като у дома това е предпочитаното месо за похапване Може да изберете бут или бонфиле, каквото джоба и ситуацията позволи, но е важно да е чисто и без нишки от мазнина, за да имате перфектни парчета. 

Реших да ви представя рецептата в един много удобен вариант, който може да приготвите половината от предната вечер, а в деня на празника( или гостите или важното събитие за което сте решили да го приготвите) ви остава само да го пъхнете във фурната. Колкото по-малко време ви отнеме готвенето тогава, толкова повече време има за кипрене и подпийване ;) 

Гарантирам ви изключителен резултат, който ще се хареса на всеки вкус и определено е ястие, което може да приготвяте и през останалото време, тъй като не е никак сложно. 

Аз го сготвих докато водех видео чат с моята приятелка Ванчето, която държеше бебето и то беше свидетел на първият му онлайн кулинарен урок, плюс обсъждане на световно безизвестни теми и непринуден приятелски смях :) Ей, така се готви най-лесно!

Но стига съм ви омайвала, нека рецептата го направи сама. Вижте само колко малко неща ви трябват:

Необходими продукти:

Около 600-700 г крехко телешко месо, чисто без нишки

Около 400 г бутер тесто

4 резена хубава шунка ( около 100 г)

200 г гъби печурки

2-3 с.л. горчица Борние ( мека или дижонска) 

сол / черен пипер на вкус

щипка мащерка

1 с.л. масло

1 яйца

олио

Започваме като подготвяме месото. Моето бе две по-малки парчета, почистени от голямо парче, така че си пасваха идеално като на снимката и образуваха голямо парче месо. Не исках обаче да се вижда разреза, затова ги сготвих по отделно и направих два по-малки уелингътна.

Месото се измива и подсушава добре. Когато е сухо месото се запържва по-добре. Слагаме го в тиган с горещо олио и го запържваме от всички страни до приятен загар. 

Изваждаме от тигана и слагаме в подходяща тавичка, като втриваме добре месото със сол от всякъде ( няма по-безвкусно нещо от безсолно месо) 

В мазнината, в която сме пържили са се разтворили соковете на месото, доливаме малко топла вода и слагаме на котлона да уври за кратко, така че да се отлепят всякакви вкусотийки, каквито са останали по дъното на тигана. Заливаме месото до средата и покриваме и покриваме съда с фолио, като го запечатваме добре.

                             

Печем първо на 200 градуса докато заври, а след това на 150 градуса за около час-два, в зависимост от големината на парчето ( парчетата) месо. Аз изпичам месото напълно, тъй като моите хора си го ядат добре сготвено ( както и по-голямата част от българите), но вие може да го оставите и полуготово, ако искате да е по-сурово.

Докато месото изстива, нарязваме гъбите на малки кубчета. При мен останаха една-две лъжички от плънката, но на принцип по-добре повече, отколкото по-малко съм ви дала това количество гъби :) 

                             

Слагаме олио и една супена лъжица масло в тигана да загреят и прибавяме гъбите. Пържим докато течността се изпари и гъбките се запържат добре. Подправям със сол, пипер и мащерка.

Аз имах тези две вкусни горчици у дома и тъй като много ми допада вкусна меката горчица на Борние, използвах нея. Намазваме обилно месото с горчица.

                             

Разточваме леко бутер тестото, за да може да ни стигне да увием добре месото. При мен са две по-малки парчета, затова сложих в двата края на тестото две парчета шунка, а отгоре разпределих от гъбите.

Слагаме отгоре месото с горчицата и отгоре нанасяме още малко от гъбите.

Завиваме добре месото с тестото, така че да е подвито от всякъде. За да се залепи добре, може да навлажним краищата на тестото.

Увиваме парчетата в стеч фолио и ги прибираме в хладилника ( или фризера, в зависимост кога ще ги готвим ). При мен беше една вечер. Харесва ми, защото от една страна месото се овкусява и маринова още веднъж, а самата форма се охлажда и се намалява риска да се разпадне при печене.

На следващия ден, изваждаме уелингтъните от стреч фолиото и ги слагаме в подходяща тавичка. Намазваме ги с разбит с водичка жълтък (или цялото яйце) и правим леки шарки по повърхността на тестото.

Пъхаме ги да се пекат за около 30 минути на 180 градуса. Когато достигнат желания цвят, могат да се покрият с фолио, за да не прегорят.

Промените в рецептата не са много като вид, но определено имат своите предимства според мен. 

Меката горчица е много приятна на вкус и може да я използвате обилно, без да се притеснявате от лютото. Аз се спрях на варена шунка, която е с по-лек вкус и няма излишна мазнина, която да пробие в тестото.  Освен това, не пасирам гъбите и като човек, който е опитвал и другия вариант, определено мога да кажа, че пасираните гъби на са ми най-любимата текстура. Затова пък мини парченцата са идеални, защото усещаш всички пластове на ястието.

Режем ястието на филийки с дебелина около 2-3 см и сервираме със сос грейви и гарнитура по ваш вкус. 

Соса приготвям като мазнината от тавата на месото, прибавям към леко запържено в олио и масло супена лъжица брашно. 

Прибавям и гореща вода, за да получа вкусен тъмен сос, с опушен вкус и не забравяйте да подправите на сол, ако е необходимо. Честно казано за мен ястието е идеално и без никаква гарнитура.

 Телешкото "Уелингтън" и сосът са напълно достатъчни, за да остане изживяването в главата ви дълго време след това.

Ами това е :)  Остава още една рецепта и два дни до края на 2018-та, но пък обещавам 2019-та ще бъде още по-вкусна! 

Останете на линия - заслужава си!

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!