сряда, 25 юли 2018 г.

Бързи италиански сладки / Easy italian biscuits


Гледайки поредната прогноза за предстоящите дни определено бъдещето ни не е безоблачно. То не са дъждове, бури, гръмотевици. Този Емо Чолаков ако скоро не ни сервира няколко слънчеви дни ще стане най- низвергнатият човек в страната и дори чувството му за хумор няма да го спаси. 

Предполагам на много от вас тепърва престоят и отпуските я по морето, я по планината, но то никъде няма да има суша. Почваме да прибайваме и да пуснем някое петохлебие в църквата за по-слънчев август, че някаква мерки трябва да се вземат.


Така и така съм затворена болна у дома, така и така вали навън, реших, че нямам много сили да готвя големи и пищни ястия и десерти. Нямаше да откажа обаче няколко домашни бисквитки с чая или кафето, които да топвам в горещата течност. 
Така ми попаднма тези рецепта от един италиански сайт и тъй като продуктите и са изключитлно неангажиращи и всеки ги има у дома, не мислих много по въпроса. 

Извадих набързо продуктите и оставих миксера да свърши по-голяма работа. Хвърляйки по едно око на сериала на компютъра и едно през прозореца навън дали още вали, си оформях една по една сладките, а фурната загряваше. Бързо пъхнах първата тава в печката, а не след дълго у дома се разнесе онзи неописуем аромат на домашно печиво, захар и ванилия.
Ех, какъв уют се създаде само. Още една тава, хайде още една, и разнообразието от различни по украса и вкус сладки. Напълних стъклените буркани, придърпах една чинийка с микс от всички разновидности и се пльоснах пак на лежанката ( на дивана, не се бъркайте с тази от фитнеса, разбира се)


Не мога да определям времето, но мога определям как да си прекарвам времето. В този случай..беше много, много добре :) 
Ако и вие търсите нещо вкусно, лесно и бързо, което да имате под ръка, опитайте тази вкусни сладки. а ето и рецептата: 

Необходими продукти:
1/2 пакетче бакпулвер ( или 1 ч.л. сода)
40 мл прясно мляко ( или айран)
160 г захар
110 г масло
щипка сол
2 яйца
1 ванилия


Рецептата предлага много възможности за експериментиране, като ори може да замените маслото с олио. Аз обаче обичам уханието на масло, пък и с сладките стават много по-меки. 
Слагаме в купата на миксера яйцата и захарта и ги пускаме да се разбиват. През това време в купа си пресяваме около 500 г брашно, прибавяме бакпулвера / содата и ванилията, ако е на прах.

                     

Нарязваме маслото на кубчета и загряваме за няколко секунда в микровълновата. Не целим да е разтопено съвсем, а по-скоро меко и част от него течно.
Прибавяме първо млякото към яйчената смес,

                     

а след това продължавайки да разбиваме, но този път с накрайник за тесто, започваме да прибавяме от брашното, след това маслото и накрая останала част от брашното.
Тестото става меко, но не е лепнещо.

                       

Откъсваме си части от него и го оформяме по-желание : като бишкоти, кръгли или друга форма.  Аз се спрях на бишкотената, като ги направих и по-тънки, тъй като исках повече бройки.

                           

Част от тях оставих чисти, други поръсих със захар преди печене, а трети поръсих със захар и филирани бадеми.

                       

Печем сладките на 180 градуса за около 20 минути или докато порозовеят, тъй като в зависимост от дебелината им ще се изпекат за различно време.


След изпичането им украсих някои от шоколадов ганаш и още бадеми, така че да имам още по-голямо разнообразие на вкусове.


Мога да ви кажа, че и съвсем семплите са достатъчно вкусни и сладки. Може да ги обогатите освен с ванилия, с лимонови корички или някакъв друг аромат.
 Рецептата бързо ми стана любима, защото въпреки липсата на сили, успяха да станат чудесни още от първия път.
А сега ви каня да се почерпите, има за всички! 
Усмихната седмица, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


понеделник, 23 юли 2018 г.

Вегетарианска лазаня / Vegetarian Lasagna Recipe


Много е неприятно да настинеш навръх лятото! Уви, точно това успях да направя аз тези дни и сега изживявам моя малък, персонален ад, спейки на отворена врата на терасата, завита с юрган, единия крак навън, другия на топло вътре, топче тоалетна хартия до мен и завита през глава за да се стопля, после се отвивам да си поема въздух от топлина, като след секунди се завивам пак, защото ми е студено. Моето съчувствие към жените преминаващи през менопаузата се увеличи с десет точки за Хъфълпъф! Надявам се бързо да се закрепя защото това е лятото и докато мигна  и ще свърши. Рождения ми ден наближава и ако ще празнувам ( защо пък не) трябва да съм в добра форма. 
Както всяко лято реших да наблегна повече не зеленчуците и след като почти нямам никакъв усет за храна и апетит като цяло от притъпените ми сетива ми бе малко трудно да си избера ястие, което да ми се дояде. 


Докато не ми стовариха една торба домашни, градински зеленчуци, които заслужаваха да бъдат превърнати в нещо вкусно. Представих си една пухкава, сочна и ароматна, зеленчукова лазаня, което успя на мига да ме мотивира да я ям дори през възпаленото гърло, но по дяволите...това звучи твърде вкусно за да си откажа :) 


И да лежа в леглото цял ден, пак ще се пържа на бавен огън, поне да минат и зеленчуците през тази обработка. Набързо накълцах цялата палитра от цветни и ухайни зарзавати и не след дълго у дома се разнесе такъв миризма, че успя не само да ми отпуши ноздрите, ами направо ми отвори и третото око. Не съм вярвала, че вегетарианска лазаня може да е толкова вкусна, но явно трябваше да съзрея до този момент. 
Ако и вие търсите нещо ново, интересно, подходящо за сезона и седмицата ястие - не търсете повече. Хубавото на лаазнята, че може да се направи във всякакви размери, да се претопля и да издържи дълго време, а винаги остава вкусна. Какво повече може да искаме в разгара на лятото. 


А ето и самата рецепта: 
Необходими продукти:
кори за лазаня ( около 1/2 кутия) 
1 бр. тиквичка
1 бр. патладжан
1бр. червена чушка
2 бр. зелени чушки ( светла/ тъмна)
1 глава лук
300 мл млени домати
125 г моцарела
150 г кашкавал сол/ черен пипер

За сос "Бешамел":
700 мл прясно мляко
2-3 с.л. брашно
3-4 с.л. олио
1 ч.л. горичца* по желание
сол


Както казах, моите зеленчуци бяха различни видове от градината, затова съм дала среден вариант за необходимото количество. Вие може да използвате по-голямо количество от някои от продуктите - тиквичките, патладжаните или друго, ако искате.


Започваме като нарязваме зеленчуците на средно големи кубчета, като чушките прекарвам през чопъра, та са малко по-ситни.

                      

В тиган загряваме малко мазнина и запържваме първо кромида, докато порозовее, а след това прибавяме и чушките, тиквичката и патладжана.

                          

Запържваме за няколко минути, докато зеленчуците омекнат, като времето ще варира от тяхното количество и големината им.
Овкусяваме с малко сол и пипер на вкус.


Накрая прибавяме млените домати, като аз използвах прясно смлени на чопъра и запържих за още 5-8 минути, докато водичката леко изври. Подправете с още подправки, ако има нужда.


Дърпаме зеленчуците от огъня,да се охладят леко и на тяхно място поставяме тиган за соса. Слагаме олиото и брашното и запържваме за кратко, докато брашното порозовее. Изсипваме прясното мляко и разбъркваме енергично, докато сосът се сгъсти. ( Ако се сгъсти прекалено, винаги може да добавите още малко мляко и да го разредите, но го направете извън огъня, тъй като има опасност отново да се сгъсти много бързо)
Овкусяваме сос с малко сол и ч.л. горичица, като тя по-желание и може да я пропуснете или да я заместите с малко индийско орехче, което също много подхожда на вкуса му.


Сглобяване на лазанята: Аз ползвам твърди, готови кори, като всеки път използвам различен съд. Приготвям си подходяща купа с вряла вода  до мен, в която накисвам за кратко корите, преди да ги наредя в тавичката.
Слагаме една с.л. олио на дъното на тавата, а  отгоре нареждаме няколко попарени кори. Отгоре разпределяме половината от зеленчуците, една трета от соса и половината моцарела, която може да нарежете на ситно или да минете на ренде.

                             

Отгоре слагаме още един ред кори и повтаряме процедурата. Завършваме с трети ред кори, върху които слагаме само остатъка от соса и рендосания кашкавал. ( Ако сме направили сосовете по-гъсти, хубаво е да сложим малко хладка водичка в ястието, за да може да уврат корите добре.) 

                            

Пъхаме лазанята да се пече на 180 градуса за около 40 минути, като след запичането на кашкавала, може да го покриете с фолио, за да не прегори.


Едвам дочаках да се допече като хората, за да мога да я нападна. Уханието се разнесе из стаята, че успях да го надуша и през брутално запушения си нос, който тече неспирно. Как стават и двете наведнъж, просто не знам?





За разлика от месната плънка, зеленчуковата се стопява повечко при печене, затова и ястието няма същия обем, но честно казано е в пъти по-леко и ухайно. Ако все пак искате, винаги може да я увеличите.
За мен беше напълно достатъчна ;) 


Е, много вкусна стана! Лечебна ви казвам! 
Опитайте я и вие! 
Усмихната седмица, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


петък, 20 юли 2018 г.

Супер шоколадова торта с тиквички / Chocolate Zucchini Cake


Правилно прочетохте, наистина! В тортата няма тиква, а тиквички - зелените чудесии, които пържим и на 40-градуса през лятото, защото са много вкусни, пък и да не се развалят. През последните години от градината на баба може да се насладим почти само на тиквички, като заради дъждовете този сезон ще видим дали ще има и това. Но какво да се прави - всеки сезон като себе си, всяка година - също. Трябва да се научим да се радваме на каквото има в момента и както казват : "Ако животът ти даде лимони, направи си лимонада."

Е, на мен ми се паднаха тиквички, затова спретнах една невероятно, смайваща и изключително шоколадова торта с тиквички. Знаете, в блога си вече имам десерт с тях, но той бе по-скоро като кекс. Тук обаче вдигам летвата и сътворявам нещо, което е достойно за всеки - и за феновете и за хейтърите на тиквички.


Поводът - мама имаше рожден ден!!!

Не веднъж съм ви казвала, че няма по-голям любител на шоколада от нея, затова и периодично създавам някакви шоколадови бомби, които могат да вдигнат и мъртвец от гроба и кръвното до тавана. Лично на мен обикновено ми трябват две-три хапки за да се заситя, но мамчето, каквато си е фина и стройна, сяда пред някое мощно парче и си го боцка бавно по бавно, та докато се усетиш не то, ами цяла торта заминала. ( Същата тактика прилага и моята приятелка Ванчето, ама с бирата. Първата я жабурка три часа, а ти си пийваш твоята жадно почти на екс, а пък накрая  като броите бутилките - нейните с една-две повече. Голям фокус!)


Докато миналата година успях да събера мислите си и да споделя емоциите си с няколко думи за майка си в поредната шоколадова торта, която й посветих ( Торта "Марчело"), то тази наблегнах на нещо по-добро - отделих си време за нея. Няколко дни, без интернет, без план, без ангажименти. Само аз и тя! 
И ферман да изпиша, опитвайки се да ви обясня колко е чудесна милата ми майчица, няма да е достатъчно и поне за тази година няма да опитвам. Почти съм сигурна, че ако не беше до мен през изминалите месеци и всичките обрати, които преживях, нямаше да мога да стоя на краката си, или поне не с чист разсъдък. Да бъдеш силен и достоен пример за дъщерите си обаче е това, което майка ми прави през целия си живот и аз се вдъхновявам от нея всеки ден. 


Вярвам, че добрите хора трябва да получават похвала за усилията си, защото да си го признаем, веднъж спечелиш ли си репутацията на такъв, това малко или много се очаква от теб. Забравяме, че е избор, който взимат всеки ден и жертва в името на другите, тъй като ние оценяваме доброто най-вече, когато е в наша полза. 
И докато мама заслужава много повече, аз се надявам да й дам поне малко внимание в замяна под формата на поредното вкусно изкушение и малко време за нас двете. 
Ако и вие обичате някого така и смятате, че заслужава такава торта, няма по-добър момент да я направите от сезона на тиквичките.
Сама по себе си тортата е много лесна за напарва и ще се убедите сами. А ето и рецептата:

Необходими продукти:
250 г брашно София мел Екстра
3 ч.ч. рендосани тиквички
200 г бяла захар
150 г кафява захар
240 мл олио
4 големи яйца
63 г тъмно какао
80 г кисело мляко
100 г шоколадови капки/ начупен шоколад
1/2 пак. бакпулвер
1 бр. ванилия
1/2 ч.л сода
щипка сол

За ганаша:
300 г шоколад
350 мл течна сметана

Започваме като разбиваме яйцата с двата вида захар. За по-сладка торта, може да замените кафявата  с бяла и обратното.


През това време в купа си пресяваме брашното и смесваме с какаото, бакпулвера, ванилията и солта. Разбъркваме до еднородна смес.

                         

Докато яйцата се бъркат, прибавяме постепенно олиото и киселото мляко, смесено със содата.
След това прибавяме рендосаните тиквички. (За мярка ползвах чаша от 200 мл.)
рендосах тиквичките на ситно ренде, като вие може да ги направите и на едрото. Всъщност те са тези, които дават сочността на тортата, затова е хубав о да изберете по-свежи такива.

                        

Започваме да прибавяме малко по малко от сухата смес, като накрая завършваме с шоколадовите капки или нарязания шоколад. Ако искате по-сладък вкус - ползвайте млечен такъв.

 

Разпределяме сместа в три тавички с диаметър 20 см на дъното, леко намаслени с олио и пъхаме във фурната на 170 градуса. Печем блатовете до суха клечка, за около 40 минути.
Оставаме ги да се охладят обърнати върху метална решетка, като по този начин могат и да се изравнят, ако имат издутина. ( Понякога притискам леко блата, за да го изравня, докато е топъл, но внимавайте да не се изгорите) 


Докато блатовете се охлаждат си забърквам ганаша, като загрявам сметаната до точка на кипене на котлона, а след това прибавям накълцания на ситно шоколад. Може да ползват млечен, черен или смес, като всичко зависи от предпочитаното от вас ниво на сладост. Аз винаги избирам черен шоколад, тъй като цветът е по-наситен, а и не обичам твърде сладки торти.
Разбъркваме докато шоколадът се разтвори напълно и кремът започне да се сгъстява, докато се охлажда.


Може да украсите тортата по желание, като според мен няма нужда от пищна украса, а просто малки елементи, които да я обогатят - ядки и още малко шоколад, който да подсказва за вкуса й.

Аз сглобявам тортата с крема, редувайки блат и ганаш, като предпочитам ганаша да е малко по-течен, а след като намалее като количество, по-бързо се охлажда и става идеален за измазване и шприцоване. 
Прибирането й в хладилник ще го накара да стегне още повече, затова и ако искате този влажен ефект на шоколада, най-добре да я консумирате на стайна температура.


И така, аз ви оставям с тези вкусни кадри и ви пожелавам един усмихнат и спокоен летен уикенд пред вас, а на на мама:
Скъпа мамо, пожелавам ти от все сърце здравето, щастието и любовта, която заслужаваш и това ще те подсигури за близките хиляда години. Ти си най-прекрасния и достоен човек, който познавам и за мен е чест да бъда твоя дъщеря. 
Благодаря ти за всяка саможертва, за цялото търпение и любов, с които си ни отгледала и ти пожелавам един дълг и изпълнен с приятни изненади, безгрижен живот занапред, в който да продължаваш да бъдеш все така можеща, забавна, елегантна и вдъхновяваща жена! 
Обичам те! 


Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...