Безглутенови сухи пасти без захар / Gluten free, no sugar chocolate mini cakes

Хубаво нещо е да излизаш навън. Може да ви се стори толкова безсмислен извод като наново откриването на топлата вода, но както и първото, така и второто установявам, че има хора които все още не го знаят. (Тези , които се возят лятото в градски транспорт например ) Just saying!

 Затънала в работа и личните си тревоги напоследък все по-трудно намирам желание да изляза навън, пък каму ли да се виждам с хора, защото мислено си представям целия процес от насилствено социализиране, усмивки и прикриване на изтощение и разочарование. Радвам се обаче, че здравият ми разум все още не ме е напуснал, защото няма по-голям проблем от този, който може да надуем в собствената си глава, а дори неочаквани срещи и разговори могат да ни донесат, ако не положителни емоции, то поне различни гледни точки. 

Така преди няколко дни успях да си поговоря с една приятелка, която познавам едва от около година, но предимно в парти среда. Случи се така, че това доста по-малко на години от мен момиче, познато с винаги усмихнатото си настроение и непрестанна енергия има също не малко препятствия зад гърба си, за което едва ли човек би могъл да подозира. Излизали сме доста пъти, но ето че точно в този дъждовен ден, пиейки биричка в нашето си заведение успяхме да се опознаем малко повече.

 Сходните ни преживявания се увеличаваха, а с това и моята гледна точка как може и би трябвало да гледаме на нещата около нас. Не, не е задължително да се виждате с хора, които обезателно да имат по-лош проблем от вас, за да оцените ситуацията си. Но определено е добре да насочите същата сила на познание, което ви кара да премисляте всичко по-скоро навън, към някого другиго, да го изслушате, да почерпите от него и да се вдъхновите. 

Радвам се, че излязох в този дъждовен ден. Радвам се, че все още успявам да задържа някои нови черти от характера си, които придобих през последните години и се радвам, че въпреки всичко, което се случва, последния вкус в устата ми от деня е сладък. 

Алекс, както се казва моята приятелка не яде месо и макар за хората в България да е малко странно, не като да каже, че не пие. На това наистина се гледа с лошо око в тази държава, :) 

Опитва се да се храни по-здравословно и все повече хора около мен искат същото за себе си. Аз пък искам да помагам където с каквото мога, затова и търся рецепти, които да са в ползва на колкото може повече хора. Ето така например, не отдавна се влюбих в тези пастички на Кристина Колева, която сподели в една своя публикация. Хареса ми, че са безглутенови, рецепти, които ви обещах да вмъквам по-честно, но също така и без кристална захар. Според мен спирането на захарта е понякога по-трудно от спирането на месо или глутен, затова и бях впечатлена от изкусителния вкус на тези пастички. 

Дадох си сметка, че е чудесен десерт, който може да да се сервира и на деца, точно поради липсата на захар, а пък наличието на протеини, така че да стане и веган също може да се измисли, ако това се цели.

В този случай обаче, реших да изпълня рецептата дословно, тъй като бях впечатлена точно от крайния продукт.

Получиха се чудесни пастички, които впечатляваха и с ухание, и с вкус.

Както и повечето рецепти, решавам да ги правя вечер преди лягане, за да не ги мисля кога ще станат и да им дам време да престоят като хората. Но ето първо какво ви трябва: 

За блата:

2 яйца

1 1/2 намачкан банан

2 с.л. кисело мляко ( пълни)

2 с.л. тъмно какао ( пълни) 

1 ч.л. хлебна сода

1-2 с.л. ром ( ликьор или есенция по желание) 

1-2 с.л. сироп от агаве ( или кленов) 

6 с.л оризово брашно ( или кокосово)

6 с.л. овесено брашно без глутен ( или трици, но може и друго) 

За крема:

4-5 с.л. цедено кисело мляко

3 с.л. кокосов брашно

2-4 с.л. кокосови стърготини

1 с.л. сироп  от агаве

1 ванилия

За глазуарата:

1/2 авокадо зряло

1 малък банан

1 с.л. кокосо масло

4 с.л. какао

агаве / мед на вкус

В купа слагаме първо баните и ги намачкваме. Прибавяме яйцата  и киселото мляко, в което разбъркваме содата. Аз ползвах това оризово брашно, което се продава в Кауфланд (... и на други места, но това е по-достъпния магазин за повечето от вас, затова го споменавам.)

                            

Прибавяме и останалите съставки, като аз ползвах овесени трици, но съм сигурна, че може да ползвате различни видове безглутенови брашна, както и да прибавите ядки, ако желаете.

Готовата смес изсипваме в правоъгълна / квадратна тава, като сместа  е хубаво да е edin пръст височинна

Моята тава бе малко по-голяма,  затова и не разрязах блатa в  последствие на дължина, а по средата и прехлупих двете му половинки.

                      

Печем блата за около 20 минути във предварително загрята фурна на 180 градуса. Готовия блат е добре да се охлади напълно, преди да се слепят пастичките, защото топлината ще отпусне крема.

За него пък сместваме всички съставки в отделна купа, като може да ползвате и някакъв вид сметана - растителна, животинска, веган и др, ако решите, вместо цеденото мляко. 

Слепваме двата блата и оставяме да престоят в хладилника да стегнат.

                     

В последствие го режем на пастички по предпочитана форма. 

 

Отгоре украсяваме с глазура, направена от изброените съставки, които сме пасирали или минали на блендера до еднородна смес. 

Станаха прекрасни!
Чудесно е чувството да опиташ нещо ново, да видиш всички нюанси както в кулинарията, така и и извън нея.

Красиво и усмихнато лято, приятели :) 

 Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Пиле на грил с мед и горчица / Grilled Honey Mustard Chicken

Това, че вали така, че да почнем да се оглеждаме за събиране на двойки животни въобще да не ви отвлича вниманието. Всички тези явления са за да ни отклонят вниманието от вафлата на Криско и това, че е грил-сезон.  Аз вече успях да спретна едно-две барбекюта на открито и дори на закрито. 

Лошото време не бива да ни разочарова, а просто да изнесете скарата на балкона. Вътре компанията ще продължава да ви дава резултатите от мачовете, а дори неядящите месо не са ми отказвали вкусни гъби или чушки на скара. Има си своето очарование, не можа да не признаете. Не само, че ароматът е неустоим, но почти всичко приготвено на скара сякаш не се готви кой знае колко трудно в сравнение с другите ястия и дори неготвещите ни половинки изявяват желание да ни заместят. Как да откаже човек да си пие биричката тогава и да му носят поредната сочна пържолка. 

Реших, че време да вмъкна няколко подходящи сезонни -грил рецепти и точно тогава на вратата ми се почука. ( Добре де - позвъниха ми на телефона, но първото е по-драматично. Просто, кой чука още на вратата?! То целия вход се заключва! Както и да е, продължаваме)

Приятелите от Борние, така любимите ми горчици ме помолиха да създам няколко рецепти за тях. Усмихнах се на случайността, защото не само бяха в пълен унисон с моя план, но това е горчицата, която не само имам у дома, но и с която приготвяме сосовете в Чушка. 

За да бъде още по-забавно реших да направим и една игра, която тече от вчера на моята страница на блога във фейсбук тук. 

В нея, в коментарите под публикацията искам да ми споделите някоя забавна, вкусна или откачена снимка от ваше скара-BBQ - бира - парти- преживяване, което навярно пазите в телефона си. Аз ще избера петима от вас, които ще спечелят пет комплекта - изненади от Борние, а пълните условия на играта може да прочетете тук.

Някои от вас е включиха веднага и ми напълнихте душата, защото си мислех, че ще е по-лесно да избера. Признавам си, от някои снимки ми се дояде, други ме разсмяна, а трети просто ме пренесоха на друго място. Ще се опитам да избера от всяка категория поне по една :) 

Играта е до края на седмицата, така че сега е времето да си опитате късмета.

Време е да премина към рецептата,която по правило не е трудна и може да я приготвите с лекота още днес или от днес за утре, но вижте как:

Необходими продукти:

1-2 бр. пилешко филе ( пеперуда)

1/4 ч.ч. зехтин / олио

За маринатата:

6 ч.л. горичца с мед Борние

1/3 ч.ч. портокалов сок ( пресен)

1/4 ч.ч. мед 

2 ч.л. кафява захар

червен пипер ( сладък и лют)

черен пипер 

чесън на прах

сол

За соса:

1/2 от маринатата

3 с.л. заквасена сметана/ кисело мляко

2 с.л. майонеза

Рецептата адаптирах от тук, но тъй като в България нямаме кажунска подправка по магазините, може да ползвате основните, които съм изброила на вкус или да си я приготвите, както съм описвала в марината на пилешкото месо по кажуснки, което приготвяме в Чушка тук.

Започваме като приготвяме първо маринатата. За целта в купа изстисквам портокаловия сок и прибавям горчицата. 

                             

Тъй като имах горчица  с мед, може да намаля количеството мед на 1/4 ч.ч. Вие може да ползвате и дижонска горчица, но е хубаво да сложите поне 1/ 3 ч.ч. мед тогава. 

Прибавяме кафявата захар и подправките и разбъркваме добре. Отделяме една трета част от получената марината, която ще направим на сос за пържолите.

Аз ползвах една по-голяма пилешка "пеперуда", която разрязах на шест по-малки пържолки, които начуках леко. Слагаме пържолите в плик и прибавяме маринатата и зехтина/ олиото. Пъхаме във камерата за час или в зависимост след колко време ще ги ползваме. Добре е да не замръзват изцяло, но и да ги оставим да се отпуснат поне за 10-15 минути преди употреба.

                           

Когато пържолите за готови и на стайна температура, ги подсушаваме от маринатата, за да може да се получат хубави шарки от грила.
На скара или грил тиган ги слагаме от всяка страна за около 10 минути, в зависимост от дебелината им.

                     

За гарнитура може да гриловате тиквички, чушки, домати, а защо не и някой цитрус, които моеж да сервирате и за свежест в чинията ;) 

        

Тъй като е толкова лятно ястие, не можах да не се изкуша да гриловам и малко сварена царевица :) 

 

Докато пържолките се правят, може да забъркате и сосът, като към предварително заделената ни марината прибавите заквасената сметана и майонезата. Аз имах сметана в хладилника, но предполагам и гъсто кисело мляко ще се върже добре и ще стане сосът още по-разхлаждащ.

Получи се една пъстра и лятна картинка, от която едва ли ще предположите, че навън вали :) 

Поканете лятото у дома с вкусна храна и не забравяйте да я споделите с мен, защото може да спечелите нещо.
Благодаря на всеки, които се включи в ИГРАТА и ви желая усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Торта с череши "Алина" / Cherry Cake "Alina"

Има поводи, които могат да захвърлят и най-върлите ти и железни планове "да не правиш нищо цял уикенд" на секундата. Моят се появи вчeра, когато се събудих с новината, че моята много добра приятелка Ванчето, за която съм ви разказвала не веднъж се сдоби с дъщеричка. Не успях да напиша статията за моминското парти на Ваня, за което бях подготвила тематично меню.
Така и не сколасих да ви разкажа със снимки за нейната малка, но красива и искрена сватба преди няколко години, на която бях кума. Всеки път емоциите да преживяваме всичко заедно взимаха връх и накрая оставах всичко да отлежи като просто наш хубав спомен.



Този път обаче тя се изправи с нещо голямо сама и аз не мога да бъда по-горда с нея. Знам, че животът за нея никога няма да бъде съшия, но аз от сърце й пожелавам това да значи да получи такова щастие, което никога не си е и представяла. Пожелавам на нея, благоверния й Лукас и малката беба да се много щастливо семейство, в което винаги да цари творчески хаос, музика, танци, смях, а тревогите да се лекуват с прегръдки.
Знам, че ще бъдат много отговорни родители и двамата и макар от сега да знам кой ще бъде доброто и лошо ченге у дома, съм сигурна, че Алина ще обича и мама и татко по равно, защото децата имат нужда най-вече от любов. А тя се проявява както с нежност, игри и забавления, така и с дисциплината и покровителството.

Сигурна съм, че днешната рецепта няма да е последната, който ще сътворя за малката принцеса, затова се радвам, че историите,които ще ви разказвам се увеличиха с още един главен герой.

В сезoна на черешите сме и логично, реших да напрaвя торта с черешки, ей така за здрaвето на Aлина. Кръстих я и по същия начин, защото смятам, че името й е много нежно и красиво, както и самата торта. Тя пък бе пълна импровизация от продукти, които имах у дома и въпреки всичко се получи много вкусна торта.

А ето как я направих:

3 блата ( готови или от тази рецепта) 

500 г череши

1 л прясно мляко

2 бр. пудинг шоколад

8 с.л. захар

200 г шоколад

125 г масло

1/2 пак. желатин

мини кроасани с шампанско

захарен сироп за напояване на блатовете

шоколадови пръчици

За тортата може да ползвате готови блатове, ако искате да във вариант "без печене" или да ползвате един блат от посочената рецепта, но в двойна доза, тъй като направих по-голяма торта този път. Може да запазите и пропорциите на блата, но тогава да намалите крема от тази рецепта също така.

Моите блатове бяха с големина около 25 см и за такова количество е кремът в рецептата.

Започваме като си приготвяме сироп за напояване. Аз винаги имам такъв в хладилника, който правя в съотношение 2 към 1. На една чаша захар слагам две чаши вода. За тортата използвам общо  около 500 мл захарен сироп.

Другата част, която изисква "готвене" е направата на крема. За целта приготвям двата шоколадови пудинга според указанията на опаковката, като при мен отиде един литър мляко и 8 с.л. захар.

                           

Когато е готов крема, прибавяме докато е още топъл начупените два шоколада и маслото. Аз слагам винаги черен шоколад, за да засили шоколадовия вкус на пудинга.. Разбъркваме докато се разтвори напълно.

Сглобяване на тортата:

В ринг или форма за торта слагаме един блат и напояваме добре със сиропа. Разпределяме отгоре мини кроасаните и между тях слагаме няколко почистени от костилките череши.

Отгоре и между тях слагаме от шоколадовия крем. слагаме втория блат и процедираме по същия начин,- сироп, кроасани, череши и крем, като си оставяме една малка част от крема за измазване отгоре.Завършваме с третия блат и крем. Прибираме в хладилника да стегне.

Малко по-късно, загряваме 250 мл от захарния сироп, който ни е останал и махаме от огъня. Към него прибавяме предварително накиснато в малко студена вода и набъбнал вече половин пакетче желатин.

Оставаме в хладилника леко да започне да се сгъстява, а през това време почистваме останалите череши ( може и повече) в зависимост от желанието, и нареждаме отгоре върху тортата. С вече по-твърдия желатин, минаваме с четка през черешите, така че да ги глазира и да запълни пространството между тях. ( Ако искате да избегнете да не ви достигне, направете си пълна доза за желатина от половин литър течност, но със сигурност ще ви остане) 

Прибираме в хладилника за през нощта, а на следващия ден, вадим от формата или ринга и украсяваме страните със шоколадови пръчици.

Черешите в тортата блестят като рубини.

За да е различно от друг път наредих кроасаните между блатовете вертикално, а не хоризонтално, затова и се виждат така като разрези, но не съм сигурна, че е толкова удачно и сигурно ще ги наредя иначе другия път. 

Черешите ми бяха още твърди, а  ножа остър като гумичка затова и парчетата станаха доста зле, за което ме хвана много яд.

Но пък се сетих по какъв повод я правя и реших да не се ядосвам за глупости.

 Съветвам и младите родители да следват същия съвет и да обръщат внимание само на важните и сладки неща, които им предстоят. Обичам ви, приятели! Почерпете се, читатели :)

Вкусни почивни дни! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!