Неприятни новини ни достигнаха миналата седмица. Не само, че държавата все още се управлява от идиоти, но и вече трябва да живеем в свят без Антъни Бурдейн. ( А, аз се чудех как да се извадя от налегналата ме депресия напоследък! ) Мисля, че никога не съм използвала тази дума в блога, защото се старая той да е онази позитивна част от живота ми, която да ме задължава да погледна ситуацията винаги от по-светлата й страна. Честно казано, ако не ми се налагаше да седна да си подреждам мислите черно на бяло и да знам, че всеки ще може да ги прочете, далеч нямаше да бъдат толкова слънчеви. И точно това е хубавото обаче! Да пишеш за тези неща е все едно да имаш един единствен шанс да кажеш нещо и ти решаваш каква следа ще оставиш след себе си - позитивна или негативна. И колкото и да съм уморена от проблемите, накрая винаги избирам първото, защото ми се иска и хората около мен да го правят - за себе си и за околните. Доброто настроение е заразно, yоu know?
В повечето случаи единствения човек, който може да те вдигне от дивана и да те накара да сложиш други дрехи освен старата тениска и гащи, с които се разкарваш у дома си самия ти...а в някои случаи и хора като Антъни.
Един истински майстор в кухнята, пътешественик, пънкар и вдъхновител да опитвате от сладостите, а понякога и "соленките" в живота.
За него всяко изживяване можеше да има своя плюс - неудобното пътуване, улична храна в бедняшки квартал, дългите часове работа и постоянната битка със същия този демон, който винаги ще ти нашепва да си останеш у дома и да се напушиш на дивана.
И все пак, човекът избираше първото и тръгваше често по не толкова белия свят. Даваше възможност на тези от нас, които не могат да пътуват, да отворят съзнанието си за други градове, култури и кухни, така че да излезем за миг от собствената си кутия. И защо да не приготвим нещо различно у дома от традиционните ястия. Той отказваше да се съобразява с диети, полезно, вредно, въздържание, а единственото нещо, което следваше, бе пътят към наслаждаването от живота. (Политически некоректна мисъл ми връхлетя, но тъй като той бе политически некоректен, трябва да я споделя - дали мисълта за увеличаващата се секта на веганите не го подтикна към тези крайни стъпки?!)
Но, сигурна съм, че щеше да я намери за забавна, защото все пак той избра да ни остави много прекрасни преживявания, вдъхновяващи реплики и безброй кулинарни шедьоври.
Ще ни липсваш!
Днешното ми предложение е за нещо, което ми бе представено именно от едно негово предаване - сандвич "Трите прасенца".
Спомням си още деня. Беше пак някакъв летен месец и бях на гости у майка ми. Седяхме и ровихме с лъжички в кутията със сладолед, гледайки неговите пътешествия и кулинарни подвизи. В този епизод, той отиде да хапне сандвич, съдържащ три вида свинско месо, затова и носи името "Трите прасенца". Тогава се влюбих за първи път в храна от телевизора и си обещах, че ще го направя някой ден. Ироничното е, че успях да го сготвя едва съвсем наскоро, но не бях доволна от снимките, тъй като бяха нощни. Казах си, ще го приготвя пак, но ето, че новината от миналата седмица ме подтикна да не чакам повече. Та бях минали години така и така! Сандвичът е пълна импровизация, но в клипчето тук, може да видите и реалния му вид.
Аз се спрях на по-лек вариант, тъй като едва като събера пари за стенд, ще си позволя да ям такова количество на воля. И все пак, сложих и от трите вида свинско и мога да ви кажа, че ако има хамбургер, който да си заслужава да бъде правен over and over again, това е този.
Необходими продукти:
свинско месо ( врат, плешка)
за месото: сол, черен пипер, лимон, червен лук, горчица или любим сос за месо
свинска шунка
бекон
кашкавал
маруля
домати
лук
Яйце ( по желание)
пържени картофи за гарнитура
хлебчета
Тъй като е импровизация и правена на око нямам точна рецепта, тъй като смятам, че самата аз ще я правя различно, за да опитам всички варианти.
Започваме с месото, тъй като то ще отнеме най-много време. За да не е съвсем сухо като от бут, препоръчвам вратни пържоли или плешка.
Взимаме около 700 г месо и го разделяме на пържолки или просто правим прорези почти докрай, но не съвсем - като ветрило. ( Така соковете на месото си остават в него и става по-сочно)
Намазвам добре с горичца или пък някой любим ваш сос за месо - барбекю, пушен, пикантен сос или друго. Овкусяаме със сол и черен пипер, а отгоре поръсваме с лимонов сок.
Между прорезите слагаме резенчета червен лук и прехвърлям в подходящ съд. Задушваме добре с фолио и пъхаме да се пече първо на 200 градуса, а после намаляваме на 150 и печем бавно, докато месото стане крехко и се разпада при допир с вилицата.
Готовото месо оставяме да почине за малко, а през това време нареждаме бекона в тава с хартия за печене и запичаме във фурната до хрупкавост на 180 градуса.
С това, основната ни част от готвенето приключва.
Взимаме едно хлебче, разрязваме го на две и слагаме една пържолка ( Напоете хлебчето с една супена лъжица от соса на месото).
Върху топлата пържола сложете кашкавала, за да се разтопи, а отгоре наредете шунката и бекона.
Завършете със зеленчуците и лъжица сос ( по желание).
Вместо сос, може да ползвате рохко изпържено яйце, както е в оригинал, тъй като жълтъкът ще играе роля на сос, но на мен щеше да ми дойде тоста тежко.
Имам нужда от малко свежест :)
Сервирах хамбургера с пържени картофки - както си е по принцип и изстудена бира, както си му е редът!
Не знам как да ви го опиша, но ако имаше как световния мир да се изобрази с храна, сигурно това ще е!
Невероятен хамбургер, в който може да се насладите на истинска свинска пържола, хрупкав бекон, хладна шунка, разтапящ се кашкавал, сочни домати и пресен лук и маруля.
С всяка хапка ще се радвате, че сте жив, за колкото и време да ви е отредено. :)
Няма да останете равнодушни от вкуса на този хамбургер и определено ще се чувствате вдъхновени за още много кулинарни приключения.
Понякога ще са успешни, понякога - не, понякога снимките ви няма да са най-добрите, или пък не е най-доброто на което сте способни, но знайте, че всеки опит е ценен и всяко усилие си заслужава да се гордеете.
А сега ви пожелавам усмихната седмица и за Бога, сгответе си нещо вкусно ! :)
Харесва ли ви публикацията рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!