Засукана питка с пресен лук / Spring Onion Bread

Реших, че тази година ще влизам във форма, но кръгла. И това е форма все пак! Както се казва "По-добре седмица срам на плажа, отколкото цяла година глад". E, не мога да се спра да готвя и това е. Направих една пауза от около седмица, така колкото да не се изкушавам, но изчетох сума книги, изгледах сериали, на кино ходих, на концерт, и пак, вечер като си легна, посягах към телефона да си напълня очите с хранително порно. То какво ли не се поделя сега - всичко е толкова шарено - плодове, зеленчуци, аромати...ооо, не! 

Няма да стане тая - ясно е. Готвенето за мен е призвание и мога и да спра да ям в определени количества, но не мога да спра да готвя. Ето защо се отдадох на чувството и реших, че тази година ще се опитам да усвоя най-различни начини за оформяне на питки и погачи. Все пак тестото е едно от най-креативните сфери. Отнема повече време за приготвяне, но пък накрая съм просто щастлива да се радвам на резултата и определено не изяждам цяла питка ( за разлика от други ястия)

Ето така например, реших да оползотворя цяла торба зелен кромид, който получих от градината на баба. Може да я направите с различни видове зелени плънки - спанак, чесън, кромид, лапад, по-късното праз, а защо не и и в сладък вариант. Изборът е безкраен, а резултатът - смайващо вкусен.

Не ми ли вярвате - опитайте сами!

А ето и самата рецепта:

Необходими продукти:
550 г брашно София мел за Козунак / Екстра
1/2 кубче жива мая
200 мл прясно мляко
2 с.л. кисело мляко
2 с.л. олио
2 бр. яйца
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол

За плънка:
10 стръка пресен лук или чесън
50 г масло
олио
щипка сол

В купичка слагаме хладкото прясно мляко, захарта и маята. Разбъркване и оставяме да шупне. В купата на миксера пресяваме 2/3 от брашното, правим кладенче и слагаме киселото мляко, едно яйце и един белтък, олиото, солта и шупналата мая. Замесваме меко, нелепнещо тесто, като постепенно прибавяме от останалото брашно.

                          

Готовото тесто оформяме на топка и слагаме в леко намаслена с олио купа, покрито с памучна кърпа ( или фолио) да втаса във фурната на 50 градуса.

През това време нарязваме стръковете кромид ( може да сложите и чесън) и ги задушаваме в тиган, с малко олио на котлона и овкусяваме със щипка сол.

След като тестото удвои обема си го разделяме на  четири части, които също оформяме на топки.

                             

Взимаме едно топче и разточваме на кръг с големина 24 -25 см диаметър. ( Работим директно върху хартията за печене)

Отгоре разпределяме с една трета от кромида и слагаме масло, като аз го ползвам направо студено и го рендосвам като кашкавал ( Виждате на снимката).

Процедираме така и с останалата част от продуктите, нареждайки ги една върху друга,  като на последната кора не мажем нищо.

Слагаме чаша в центъра, и разрязваме корите на осем части ето така:

Всяка част засукваме два пъти така:

Прехвърляме питката в тавичка и оставяме да втаса още 30 минути на топло.

                             

Преди печене мажем с леко размития с вода или прясно мляко останал ни жълтък и пъхаме във фурната.

Печем на 180 градуса до златисто :)
Питката се надига при печенето и е добре да я покриете с фолио, да не ви прегори :)

Готовата питка задушвам леко с кърпа и найлон ( или фолио), за да омекне допълнително. 

Самата идея за оформяне е доста позната вече, както и рецептата за тестото, но ще споделя кога ме грабна най-вече и бе от тази рецепта тук.

Уханието на масло и пресни подправки може да ви накара да забравите за всичко, включително и калории и да й се насладите напълно!

Опитайте и се убедете сами!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Торта със сладко от ягоди и сметана / Cake with strawberry jam and cream

Eдин дългоочакван момент за  мен дойде - да zaснeма първата си видео рецепта. Когато си блогър толкова време, си свикнал да седиш зад електронната завеса, която ти подсигурява толкова много спокойствие , комфорт и възможност да си пишеш рошав и по долни гащи. Е да, ама с видеата не е така. Моите приятели от Dr. Oetker  се "самопоканиха" у нас за да заснемат една рецепта за тяхната рубрика " В кухнята на блогъра".

В случая не баш моята кухня, а тази на майка ми или тази, в която правих първите си опити за готвене. Моят апартамент е все още в лек ремонт след пожара, за който така и не знам дали ви разказах.

Както и да e...това е друга и дълга история. Продължаваме към още по-горещата тема в случая ...pun intended.

Беше много интересно, ново и вълнуващо преживяване за мен. Оказа се, че рецепта, която става за 40 минути, се снима цял ден, а прожекторите с които те снимат могат да ти докарат тен. Благодаря на страхотния екип за търпението и професионалната работа. Като за първо видео, според мен се получи добре, макар и перфекционистът в мен да си намира кусури на всяка секунда.

Тортичката обаче е без грешка. Защо? Ами не само, че е много лесна и бърза за приготвяне, става и за начинаещи в готвенето, защото използваме и готов крем, но пък може да включите и от току-що направеното сладко. Сега е сезонът на сладката от ягоди,череши, кайсии и т.н

В нея съчетах вкусовете на пресни плодове и такива от сладко, а тортата е толкова богата на крем, че направо е като облаче.

Няма да се обяснявам много обаче, ето и самата рецепта, като този път няма да има снимки стъпка по стъпка, защото ще може да видите всичко в клипчето :) 

Необходими продукти:

За блата:

4 яйца

4 с.л. брашно

4 с.л. захар

1/2 пакетче бурбонска ванилена захар

За крема:

800 мл прясно мляко

2 бр. крем Оле Ванилия

400 г крема сирене

Още:

сладко от ягоди

сметана за украса

Както се казва, "Три пъти мери, един път режи", затова и я приготвих за първи път у дома. Тогава не я украсих със свежи листенца мента и ягоди, но и така е много красива.

Исках да ви демонстрирам тази интересна шарка за украса, която прави тортата много елегантна, а не е никак трудна за правене.

Кремата сирене наистина обогатява крема и след охлаждането на десерта може да се насладите на една наистина сочна и освежаваща торта, с богат, ягодов вкус!

Надявам се да ви хареса и да я приготвите. Ако го направите, не забравяйте да ми пишете отзиви в коментарите, а защо не и какво мислите за видеото! 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Сиропирани мидички / Seashells cookies in sugar syrup

Помните ли как преди време ви казах, че тази година в моя блог ще се радвате на много бабини рецепти, а най-вече за такива сладкиши. Като във всяко нещо и с готвенето съм на определени вълни и старите градски рецепти с ами грабнали сърцето в последно време. Колкото по-пищни и натруфени стават тортите в сладкарниците, толкова по-семпли и простички неща ми се иска да хапна у дома. И си дадох сметка, че има безброй такива рецепти, които не са ми минали през ръцете, а ги помня как мама или баба ги приготвяха с лекота между ястията за вечеря.

Ето така например наскоро с един приятел си говорихме и той ми каза, че любимия му десерт е кус-кус - ооо, колко било вкусно това нещо. Аз разбира се изцъклих като плеймейтка пред таблицата за умножение, защото не можех да повярвам, че в свят на фрески макарони, тирамису и въобще планини от маскарпоне, нутела и торти с три вида плодов мус, ядков крънч и огледална глазура, този човек все още би предпочел купичка кус-кус с мляко.

 И тъй като моите спомени пък точно за този "десерт" да са най-вече подбутването му към моето другарче от детската, което не отказваше втори, аз реших, че може би е време да "посетя" отново тези позабравени рецепти, да се опитам да ги съживя, с нов прочит, нова визия или просто да си припомня този вкус. Кой знае, може би в миналото сме остави някой необработен диамант, който иска да излезе наяве. ето такива според мен са и днешните сиропирани мидички, който видях в блога на Мария.

Помня бегло, че съм ги яла като малка, но коя баба точно ме е заблажила, вече не помня. Със сигурност не са моите main баби, но някъде по родата ще е била тази "сладка "баба". Рецептата ме грабна веднага, защото лятото много обичам да похапвам сиропирани десерти, тъй като често ги съчетавам с топче ванилов сладолед и тонче угризения за теглото. 

Слава Бога, от толкова захар оглушавам за кратко и не си чувам мислите. 

Вярвам, че не може да имаме всичко, и ето сега, не мога да имам възможността да ида на морето, затова сама ще си направя щастие - този път в кухнята.

След тази работна седмица имах нужда от рецепта, която да ме разтовари сякаш се занимавам с йога, защото очевидно не съм тръгнала да спортувам anyway. Правенето на мидички е успокояващо като свиването на оригами от столевови банкноти, така че ми донесе много приятни емоции.

Надявам се и за вас да е така, а ето как да ги направите:

Необходими продукти:

За тестото:

Около 340 г брашно

150 мл прясно мляко

100 мл олио

1 с.л. захар

1 бр. яйце

1 пак. суха мая ( 7 г)

щипка сол

За разточване:

50 г царевично нишесте

50 г масло

150 г орехи

За сиропа:

3 1/2 ч.ч. захар

3 1/2 ч.ч. вода

В купа слагаме половината брашно, пресято. В него правим кладенче и добавяме маята, захарта, а солта отстрани, до ръба на купата. В кладенчето изсипваме леко затопленото мляко, олиото и яйцето. Разбъркваме и почваме да заместваме тесто, като добавяме постепенно от останалото брашно. Трябва да получим меко, нелепнещо тесто. Оставяме да почине за 20 минути във фурната на 50 градуса, покрито с кърпа. 

Готовото тесто разделяме първо на две части, после на четири, а всяка от тях на три, получавайки общо 12 части. Всяка от тях оформяме на топче, а всяко топче разточваме на кора с големина около 20-24 см, като за разточване ползваме нишестето, а не брашно.

Комбинираме корите една върху друга на групички по три ( или четири). 

                             

И всяка групичка навиваме на руло ето така:

                             

Взимаме едно руло и го разрязваме на малки парчета с дебелина около сантиметър. След това ги взимаме едно по едно и разточваме на лек овал ето така:

                      

Слагаме по една ч.л. от начупените орехи и похлупваме. Притискаме леко крайщата за да се запечата добре и да не се отварят при печенето.

Готовите мидички редим в тави с хартия за печене.

                          

Преди печене намазваме с леко разтопеното масло и пъхаме във фурната да се пекат на 180 градуса до златисто.

Още топлите мидички заливаме със студен захарен сироп приготвен от изброените продукти. Добре е мидичките да са на един ред и  разположени плътно.

Някои предпочитат да заливат студения десерт с топъл сироп, но аз смятам, че така става по-кашкав и не е най-добрия избор според мен :) 

Сиропа приготвяме като слагаме захарта и водата да заврат на котлона, а след това намаляваме силата му и го оставяме да покъкри 10 минути и да се посгъсти. Оставям его да се охлади напълно и след това заливаме мидичките. Рецептата изисква да престоят поне осем часа преди поднасяне, което едва ли е нужно да ви кажа, че не направих!

Нападнах ги веднага и никак не съжалявам защото...о, да!

Това е най-вкусното нещо,което съм яла...цял ден :) 

Опитайте ги и вие! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!