Домашни локумени вафли с шоколад и халва / Homemade halva and turkish delight wafers

Помните ли поредицата, която реших да започна в началото на годината с  рецепти от бабините тефтери или такива, малко позабравени, но все още любими. Първата от тях бе за сладки "Балеринки", за които успях да науча още десетки наименования, под които са познати. 

Днес обаче е чудесен ден да ви покажа друга моя голяма любов от училище, и не, не е някое момче, а пак -  храна :) 

Локумените вафли са ми любим спомен, защото макар да не беше точно в ранното детство, пак бях ученичка и обичах да си купувам по една такава (насипна), когато отивах да купя хляб например. Държаха ги на голям поднос и продавачката грабваше едничка с парченце амбалажна хартия преди да ми я подаде, а аз я вече бях "сгънала" по път за вкъщи. За пръв път обикновените локумени вафли започнаха да ги продават залети с шоколад, а малко по-късно обогатиха и крема с халва и какво ли не. Сега на пазара има няколко подобни вафли, които се продават опаковани, коя от коя с по-нелепо име, отговарящи на също толкова нелепия им вкус.

Спомням си един определено щастлив момент, когато се прибрах от училище и видях на плота в кухнята един кашон (то си беше малко кашонче де, но за мен беше нещо невероятно) от тези шоколадово-локумени вафли. Знам, че отидох в хола да си пиша домашните и само чаках мама да се върне да я попитам за кой е тази вкусотия. Бях сигурна, че отговорът не е "за нас", защото в тези години си позволявахме нещо сладичко много рядко. 

Когато тя се прибра, си спомням колко заобиколно я попитах все пак за кой е и тя отговори "За вас - понеже сте добри деца". Не можех да повярвам, че имам такова голямо количество от любимите вафли и ще мога не само днес да си хапна сладко, но дори и утре!!! ( То се е видяло, че и до ден-днешен нямам наяждане  :))

Един от роднините ни бил на път и отскочил до цех за вафли в северната част на страната и се обадил на майка ми да я пита дали иска да й купи. Помня, че всеки ден си взимах по една вафла и си я хапвах с такова задоволство, знаейки, че няма нужда да я пазя, защото в кашона има още много. Те оставаха все така мекички и вкусни и макар да се стопяваха пред погледа ми, така и не ми втръснаха.

Ето, защо реших, че е време да си ги направя сама у дома. Знаете, че съм фен на вафлените кори и обичам да експериментирам с тях. Слава Богу, вече се появиха в магазините, като едно време, а цената им е толкова достъпна, че може да си вземете няколко пакета и да се запазите за годината, като мен ;) 

Аз определено ще ви давам още идеи за тях, затова няма да са ви излишни. Но няма повече да отлагам, а преминавам към рецептата.

Необходими продукти:
Вафлени кори - 4 - 6 броя
280 г локум (2 пак. по 140 г)
200 г масло
200 г шоколад
200 мл прясно мляко
200 г тахан халва

Шоколадов ганаш за заливка

Започваме като приготвяме крема. За целта слагам млякото и маслото да се затоплят на котлона. След като заври, прибавяме халвата, а след това и начупения шоколад.

Реших да снимам и продуктите, които използвах, за ваше улеснение, макар че вие може да изберете и други. Аз ползвах един черен и един млечен шоколад.

Разбърквам добре с телена бъркалка, за да може кремът да се хомогенизира добре.

                           

Прехвърлям в подходящ съд и оставям в хладилника да стегне, но не прекалено, а да е с конситенцията на течен шоколад, ето така:

                          

През това време се заемам с локума, като е добре да работите бързо с него, защото стяга за кратко време. Нарязваме го на малки парчета.

Аз си избрах тези вкусове, като може да ги разтопите на водна баня или микровълнова. Аз се спрях на втория вариант, защото става по-бързо. 

                            

Разпределяме го между две вафлени кори и притискаме да се слепят. Това е междинният ни слой с локум.

След това слагам от крема по останалите вафлени кори.

                

Аз имах само пет кори, но вие може да го направите с четири или шест, като гледате локумения пласт да е по средата, а останалите да са слепени с шоколадовия крем.

Измазвам всичко добре и завивам с целофан или стреч фолио и прибирам в хладилник / фризер да стегне добре.

                   

След като са готови, разрязвам на парчета и потапям в шоколадов ганаш ( рецепта тук), като гледам да го правя в плоска чиния, тъй като целя шарки отгоре, които се получават, когато се отлепват вафлите от дъното с шоколада. :) 

След това редя в поднос, може да съхранявате в хладилник или покрити с фолио на стайна температура, което ще ви гарантира винаги мек крем.

Ако и вие искате да се потопите в този вкусен спомен за истински домашни локумени вафли, запътете се към близкия руски или сладкарски магазин и си набавете няколко пакета.

Аз отивам да си грабна още една.

Усмихната седмица, приятели!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели! 

Хляб "Сърце" / Heart shaped bread

Не винаги ми е до празници, особено след последните събития около мен. Ще ми се да кажа, че бяха малки грижи или, че е нещо, което се случи само на мен, но през последната седмица забелязах, че на почти всеки, който познавам му се бе случило някакво нещастие и макар да не съм от суеверните астролози в религията, определено усетих, че я някакви тъмни сили са избягали от Азкабан или нещо ретроградно се случва по планетите (Хаосът в изказа ми е целенасочен:))

И все пак, понякога колкото по-лоши неща се случват около нас, толкова повече ни отварят очите за хубавите неща, които все още присъстват в ежедневието ни и почти не им обръщаме внимание. Например това, че въпреки всичко имам хора, които ме обичат и на тях също им се случиха доста препятствия, някои от тях дори опасни, но все пак са живи и здрави и мога да им се радвам още дълго време. И защото сме в сезона на любовта, реших, че няма да е лошо да ви подаря малко такава със следващата рецепта.

Не е нужно да сте влюбени, да сте семейни или пък да знаете кой пол сте за да обичате. Любовта е усещане вътре в нас, което имаме към света, живота около нас, растения и животинки, отношенията между хората, съседите и дори непознатия, който в бързината може да се блъсне в нас, но се обръща и се извинява с усмивка. Обичам да обичам, а повече обичам да готвя, а пък най-много да ям :) 

Ето защо днес ще ви изпратя едно затоплящо душата вкусно хлебче, във формата на сърце. И то като някои от нас, е създало хрупкава  и твърда обвивка, но отвътре се крие една невероятна топлина.

Ето и необходимите продукти:

2 ч.ч. брашно София мел класик

2 ч.ч. брашно пълнозърнесто София мел

1 ч.ч. айран

150 мл хладка вода

30 г жива мая

70 мл олио

2 ч.л. захар

1/3 ч.л. сода

1/2 с.л. сол

Започваме като в купичка слагаме водата, захарта и маята и разбъркваме добре да се разтвори. Оставяме на топло да шупне.

В купа прибавям 2/3 от брашното и правя кладенче, в което слагам около половин чаена чаша кисело мляко със содата и разбърквам. Оставям да шупне и то и добавям още половин чаша вода, така че да стане на айран. След това добавям шупналата мая и солта, като разбърквам хубаво на ръка, интегрирайки малко по малко от мазнината и останалото брашно, докато получа меко, нелепнещо тесто. (Може да поеме повече или по-малко от тези продукти)

Прехвърлям в леко намаслена с олио купа и оставям да втаса на топло, докато почти удвои обема си. Аз го слагам покрито с кърпа във фурната на 50 градуса, за да стане по-бързо. 

                        

След като тестото е готово, изсипвам върху плота и разделям на две равни части. От това количество излизат два хляба.

Всяка от двете части оформям по следния начин, като първо оформям нещо като по-дебела и къса франзела.
След това я цепвам до средата в горния край и правя около пет разреза в долния ето така:

Навивам получените в дъното фитили като завъртулки и накрая обръщам горните два края надолу, така че да се получа сърчице. Не ми се получи идеално като в оригиналната рецепта, но реших да не се притеснявам много-много. Вкусът бе важен за мен.

Оставих хлебчето да втаса за още 20 минути на топло, а след това пекох в загрята фурна на 200 градуса, докато придобие хубав цвят,  а след това намалих на 180 и пекох до готовност. Отне около половин час, като аз пекох и двата хляба едновременно, на две нива във фурната.

Без да се изхвърлям много, това е един от най-вкусните хлябове, които съм правила, защото наистина има чудесна коричка, но същевременно супер пухкава сърцевина.

Сигурна съм, че ще го направя още няколко пъти и тогава ще бъде още по-добре на външен вид, но като с всичко около нас, е по-добре да обръщаме внимание какво се крие вътре :) в сърцето. 

Оставям ви с тези сладки и вкусни снимки, надявам се малко по-усмихнати и заредени, и ви изпращам много сърдечни пожелания за прекрасни февруарски дни <3

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели! 

Романтична Италия: Пиле "Путанеска" и паста с бейби спанак / Chicken Puttanesca and penne with baby spinach garnish

Добре започва тази седмица, за разлика от миналата. Имах доста голям проблем, за който ще ви разкажа друг път, когато съм в оплакващо настроение, а не като сега - щастливо и хвалебствено :) И как да не съм като получих първия си подарък за Св. Валентин - огромна кошница с невероятни италиански продукти от най-високо качество. Не, че нещо, но като цяло съм малко трудна да ми се правят подаръци, защото макар да харесвам почти всичко (положителна натура съм), малко неща реално бих искала да притежавам. Ето защо, подаръци, които мога да изям са повече от добре посрещнати, а щом са италиански, направо ще ви целуна ръка.  Хем ги имам, хем после няма да ми заемат място. 

Аз съм си бохемче и знаете че обичам да си хапвам разнообразно, щедро и много, ама много да е вкусно. Ето защо италианската кухня ми е може би любимата и това си личи по това колко много пъти вече съм била натам главно за да ям. Ръка на сърцето си слагам, ако трябва да избирам да вляза в базилика или бакалия, ще ме заварите във втората да си посръбвам пино гриджо, абсолютно без грижо :)

От сега казвам, в статията ще има реклама на продукти, та който не му изнася, да се чувства предупреден, но аз няма да си затварям очите и устата, когато попадна на нещо, което си заслужава да се хвали и да срещне по-голяма аудитория.

Приятелите ми от Вера Италия ми направиха най-страхотния подарък, защото ми дадоха възможността сама да си сглобя кошницата -подарък и на мен очите ми изтекоха, хора! (даже сега гледам, че са заредили нови кухненски красоти и само да свърша със статията си поръчвам онази симпатична мелничка за кафе)

Тази възможност ще имате и вие, разбира се, ако посетите магазинчето им, като от сега ви казвам, няма да сбъркате, каквото и да си вземете. Аз старателно обаче подбрах няколко продукта и за мен и за вас, защото много ми се иска този блог да ви бъде полезен по най-различни начини. 

Все по-често ме питате да ви предлагам марки за продукти и разбирам, че голяма част от вас силно се интересува от това, какво има на пазара в готов вариант, което е добро като качество и цена. Точно затова избрах няколко такива продукта, които бих купила самата аз и ги вложих в една пробна вечеря за предстоящия празник на любовта.

Аз едва ли ще имам възможност да готвя много след работа тогава, а пък на ресторант честно казано не ми се ходи точно тогава. Ресторантите са препълнени, всичко е доста демонстративно : коя  по-голям букет ще внесе, кой по-скъпо вино ще поръча, жуженето в ресторанта е напрягащо, чувстваш се неудобно дори да целунеш половинката си пред погледите на останалите, а на съседна маса други направо ще се изядат, трети пък честват Трифон гръмогласно и въобще е един невероятен стрес за душата и портмонето. Ето защо, на този ден препоръчвам да сте си у дома, или поне за мен е така. (Всеки следващ ден може да се иде на ресторант и няма да го има тоя цирк) 

Да, но ако сте у дома, значи да се готви. Ето защо днес ще ви предложа една рецепта, която е просто перфектна във всяко отношение. Ще ви предложа и вино към нея, ще ви запозная по отделно с различните продукти и вие сами ще прецените дали не е по-добрият вариант за вас, да прекарате една незабравима романтична вечер у дома, с вечеря, която ще запомните.

Представям ви класиката пиле "Путанеска" с гарнитура от пенне с бейби спанак:

Необходими продукти:

За пилешкото:

1 пеперуда пилешко филе

120 г моцарела

350 г сос Путанеска ( виж тук) 

2-3 с.л. галета

1 с.л.  босилеково песто / босилек

италиански зехтин BioLevante ( виж тук) 

сол

За пастата:

250 г пенне паста Manchini ( виж тук)

200 г бейби спанак

2-3 скилидки чесън

1 ч.л. масло  

италиански зехтин BioLevante ( виж тук) 

И така, да поканим истинската Италия у дома със следните стъпки.

Започваме като разполовяваме гърдите на две филета, а след това ги разрязваме на две и по дължина от едната им страна, така че да образуваме джоб.

В тях поставяме парченца от нарязаната моцарела и малко от босилековото песто, което може да пропуснете или да замените с малко подправка босилек.

Затварям отново джобчетата и овалвам гърдите в галетата, и поръсвам с щипка-две сол. Поставям в подходящ съд за печене с малко зехтин. 

Често ме питате да ви препоръчам зехтин и сега ще го направя. Истинският и хубав зехтин е от огромно значение за вкуса на ястието, но и за нашето здраве, затова няма какво да ви лъжа, от италианския по-хубав няма. В магазините около мен намирам предимно испански или гръцки и започвам да се чудя какво да правя като моя приятел Ангел пред троен интеграл. 

Ето защо знаех, че ако поръчвам нещо от такова магазинче като Вера Италия, това ще е зехтин. Този е доста голямо количество, което го прави и много изгоден като цена. (сега погледнах, че е и на промоция). В линка ще може да научите защо е толкова специален и съм сигурна, че ще го харесате.

                      

Продължаваме нататък, като изсипваме соса върху гърдите, като добавям и още половин бурканче вода.

Може би знаете, а може би не, че сосовете са едно от най-трудните неща за направа в една кухня. Не случайно си има отделен готвач за тях, защото са взискателни и най-вече отнемат много време. В соса "Путанеска" ( повече тук) имаме домати, маслини, каперси, аншоа, вино и какво ли не, за да се получи този невероятен вкус и аромат. Вие може да си спестите целия труд като си вземете напълно готов сос, който съдържа само тези продукти, без никакви вредни консерванти и боклуци:

Задушавам съдчето с фолио и пъхам да се пече на 200, а след като заври и на 170 градуса за около 30 минути - достатъчно време да направите пастата.

За целта избрах пеннето на Манчини - една от най-качествените пасти, които може да хапнете вече и в България, направени на машини от бронз.( Виж повече тук.) 

Сварявам пастата в подсолена вода и отцеждам от водата. В тиган загрявам маслото с малко от зехтина и накълцаните на ситно скилидки чесън (може и да бъде пресен).

                 

След това прибавям пастата и спанака и запържвам, докато ароматите попият хубаво в продуктите.

Сервирам ястието с гарнитура от пастата и щедра порция от невероятния сос.

Специално внимание искам да обърна и на виното, което си избрах. Исках да ви предложа хубава италианско вино, на цена под 10 лева и го намерих отново в магазина на Вера Италия.

Производителят е Конти Зека, история започнала от 1580 година. Едно чудесно вино, което ще допълни цялата картинка с чудния си вкус на зрели плодове и кадифено усещане.

Какво по-хубаво като подарък за който и от двата празника да празнувате на 14-ти февруари? 

Освен тази сладка картичка, получих и бонус този романтичен панер за хляб, който може да видите на снимките, както и пакет таралини с лук, ръчно направени. Ако искате да ги погледнете и тях, слагам линковете им към магазина, за да бъде информацията възможно най-пълна (Ами така де, понякога се случва да сложа някоя рецепта, а пък вие да ме питате за сервиза..хубава работа, не говори добре за мен ;) 

И да се пръсна, пак не мога да спра да ям. Толкова вкусно и същевременно бързо отдавна не съм готвила. 

Надявам се моите празнични предложения да ви харесат и, както виждате, си държа на думата - ще има и още романтични рецепти и идеи.

Ако се чудите какво да подарите на любимия си човек, аз намирам няколко чудесни хрумки точно в този магазин, независимо дали ще ги поднесете като кошница-подарък или не. 

Не забравяйте, че любовта на мъжа минава през стомаха, затова и едно такова ястие и бутилка хубаво вино е всичко, от което ще имате нужда за да отделите малко време на връзката си. 

Пия за това и наздраве! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!