петък, 8 август 2014 г.

Перфектната детска торта: Торта "Дъга" / The perfect kids' Birthday cake: "Rainbow cake"



Ако има торта, която е най-подходяща за детски празник, то това безспорно е прекрасната торта "Дъга". Ако има някой, който може да я направи да изглежда още по-детски и забавна, то това съм аз, защото в мен детето нито дреме, нито си играе, а направо щурее наляво и на дясно и се опитва да сътвори всякакви радости за окото и небцето.


И до ден днешен сред нещата, които ме карат да се усмихвам са балоните (много разтоварващо да си ги подаваме с любимия от единия до другия край на стаята, обсъждайки междувременно някой "възрастен" въпрос), сладоледите (които намирам за една от основните хранителни групи) и анимационни филмчета, които уж замаскирайки истинската реалност, успяват все пак да ни покажат най-важните неща в живота!



И освен в любимите ми книги, смятам, че едни от най-красивите любовни истории съм срещала именно в анимациите:



И макар доста поразкрасени, не означава, че пропускат да ти кажат истина или две за сложните взаимоотношения между хората:

Едва ли ще мога да обхвана всички прекрасни цитати и моменти, останали завинаги в главата ми след (е, да сме честни  поредното) гледане на дори едно от тези филмчета. 

Освен чудесните сюжети, обожавам и музиката от филмчетата, и преди да съм запяла Let it Go и да ви се прииска да си направите сепуку, ще споделя с вас, че едно от най-хубавите преживявания от тази година бе именно вълшебният симфоничен концерт "Мюзикълите на Дисни", който се състоя в зала "България" този февруари.


Освен горепосочената песен, аз и цяла зала малки и пораснали деца се насладихме на знаковите мелодии от "Тарзан", "Малката русалка", "Цар Лъв" , "Красавицата и звярът", "Аладин" и други.

И тъй като съм почти сигурна, че такъв концерт ще има в бъдеще, ви го препоръчвам с две ръце ( държащи сладолед) :) 



Ех, този сладолед! Толкова го обичам, че отдавна исках да направя торта с такава украса. Не беше нужно самата торта да е сладоледена, но поне да изглежда такава. И така, не помня от кога бях купила тази кутия с вафлени фунийки (купих ги от Кауфланд) и си седяха мирно в шкафа, като се убеждавах, че ще дойде ред и на тази торта. 

Обаче все не си намирах повод да я започна. Може би  защото си мислех, че ще ми отнеме много време самото декориране. Не се оказах права, тъй като цялата торта, барабар с всички цвъцки и туфки, ми отне не повече от няколко часа. Ето още една причинa да ви поканя да се опитате да я направите за предстоящ детски рожден ден. 
И тъй като до моя рожден ден остават броени дни, реших "да се изненадам" с една пробна торта :)  

И без това съм почти сигурна, че едва ли ще ми се прави торта за мен на самия ми рожден ден, вместо да избера да правя нещо значително по-интересно!

Ето защо, Митко е установил традиция у дома, която повелява през целия август месец да се празнуват Люсенските празници или иначе казано един много, ама много дълъг рожден ден :)


 
И може да няма подаръци всеки ден, но определено е забавно да получаваш целувка и пожелание "Честит Рожен Ден" в 30 последователни дни!!!

И макар животът ми да не е приказка, със сигурност мога да заявя, че у дома имам човек, който ме кара да се чувствам като принцеса всеки ден!


И след това доста дълго въведение, ако все още ви са останали сили да четете, идва време и за самата рецепта. Рецепта за торта "Дъга" съм виждала много, все различни, но аз реших да направя свой собствен вариант, който се базира на любимата ми торта "Рафаело".


Мога да кажа, че това значително опростява тортата и я прави доста по-евтина откъм продукти, но за мен - и по-вкусна. Но ето ги и тях:

Необходими продукти:
За блатовете:

7 яйца
1 ч.ч. захар (200 мл)
1 ч.ч брашно


За крема:
1 консерва подсладено кондензирано мляко (397 г)
250 г краве масло на стайна температура
100 г кокосови стърготини (по желание)
250 мл течна сладкарска сметана за разбиване

Още:
6 бр. вафлени фунийки за сладолед
6 броя хранителни (по възможност естествени)  боички


Първа стъпка в приготвянето на блатовете е отделянето на жълтъци от белтъци.


Разбиваме белтъците със захарта на хубав, лъскав сняг:


Продължавайки да разбиваме с миксер, добавяме един по един и жълтъците:


Накрая, като разбъркваме внимателно с телена бъркалка, прибавяме пресятото брашно, бавно, така че да се поеме хубаво в сместа: 


Разделяме сместа на шест равни части (при мен излизаше около един препълнен черпак) в шест купички.

 

Всяка част оцветяваме в отделен цвят - жълто, оранжево, червено, синьо, зелено и лилаво.


Едва ли трябва да ви казвам, че за целта ви са необходими само 3 основни цвята - жълто, червено и синьо, така че да можете да направите и останалите.


Готовите смеси изсипваме в тавички ( използвам тези алуминиеви, 20 см в диаметър), леко намазнени, с парче хартия за печене на дъното. Печем ги в предварително загрята фурна, на 150 градуса. Отнема само няколко минути :)


Докато блатовете се охлаждат, започваме да приготвяме крема. За целта маслото трябва да е размекнато на стайна температура.


Разбиваме го на пухкав крем заедно с кондензираното мляко. В друг съд разбиваме и сметаната.


Прибавяме около четири пълни супени лъжици сметана към маслената смес,


така че да стане по-пухкава, ето така:


Останалата част от сметаната приберете в хладилника, нея ще използваме за украсата,  като я оцветим и шприцоваме върху вафлените фунийки:


От така направения пухкав крем заделям една малка част, може би колкото чаена чаша, за измазване на тортата. А към останалата прибавям кокосовите стърготини (Като и от тук заделям една пълна шепа за да поръся тортата отвън)


Започваме сглобяването на тортата, като редим блат и крем и така докрай:


Препоръчвам леко сиропиране на блатовете с малко подсладено прясно мляко, но това е въпрос на желание, затова и оставям на вас да решите, дали ще искате по-сухичка или сочна торта:


След като сме сглобили тортата, измазваме отвън със заделения предварително крем. Направете леки разрези на местата, където смятате да поставите фунийките, така че да се закрепят по-сигурно.


Следващата стъпка е да оцветим сметана, отново същите шест цвята и да шприцоваме във фунийките:


Останалата част от украсата е въпрос на избор и, разбира се, фантазия:



Направете своя собствен вариант на тази весела и пъстра торта "Дъга" и донесете радост на любим човек:


И дори не мислете за диетата, не е моментът да броите калории с такава торта :




сряда, 6 август 2014 г.

Пърженицата на баба


Много рецепти съм научила от баба си, но тази ми е една от любимите и сигурно една от първите, които започнах да приготвям сама. Може би защото е толкова лесна и бърза за готвене, че я прави идеалния обяд и вечеря, а когато си изгладнял от сутринта - може и за закуска: студена от хладилника и намазана върху филийка!

 

Чудя се дали навсякъде в България казват на това ястие пърженица, но знам, че у дома няма две мнения по този въпрос!
Няма да ви казвам, че ям само това ястие и салата от домати цяло лято, защото също ям и сладолед, но общо взето този списък обобщава лятното ми меню - плюс минус малко диня и студен чай от мента и лимон.

Но какво да се прави, макар и не много горещ тази година, този сезон си е отпускарски и не се вживявам много-много в готвенето. Гледам да се насладя на почивката, пък ще имам предостатъчно време да снова в кухнята по време на студените зимни дни :)

 

Ето защо и днес, след като се прибрах от работа, засякох ниски нива на амбиция за готвене, пък и жегата тотално ме беше разкиснала и се спрях на добрата стара пърженица.
Ако има нещо, което винаги провокира апетита ми - то това е ароматът на пържени или печени чушки! Запретнах ръкави и за има-няма 15 минути вечерята беше сервирана, а след около 10 минути и изядена :)
Ето и какво ви трябва за една пърженица:
зелени чушки за пържене
500 г извара
100 г сирене
по 2 яйца на човек :)
олио за пържене

Количеството чушки зависи от желанието ви в този случай. Аз се спирам на варианта - колкото повече, толкова повече. Освен това като се изпържат, те доста намаляват размера си, така че си имам мярка от една метална купа (за целта на занятието ги премерих като шест препълнени чаени чаши). Първата стъпка е измиването и нарязването на чушките.


Слагаме да загрее мазнина, а след това и прибавяме чушките.


Пържим, като разбъркваме периодично. Чушките са готови, когато значително намалят размера си и омекнат.


Добавяме изварата и сиренето, като второто не е задължително, но аз обичам да слагам и от него, пак заради горепосоченото "колкото повече - толкова повече" правило :) . Сол се слага в зависимост от това дали изварата е солена и дали има нужда от такава.


Накрая идва ред на яйцата. Баба ми има правило "по две на човек", така че броят на яйцата зависи от това за колко човека се сервира пърженицата. За мен и Митко ги "ограничаваме" до четири !



Разбъркваме и пържим още малко и ...воала...гореща, вкусна, аромаааатна... 
пърженица за обяд!

 

 

понеделник, 4 август 2014 г.

Рибена чорба със скумрия / Unique Mackerel Soup

 

Ех, тази рибена чорба! Ако има нещо, което е най-подходящо за балансирано хранене през лятото, то това е именно тази питателна течност! След като се усъвършенствах в правенето й със сьомга ( рецептата тук ), реших, че дойде време да я опитам и с друга любима риба - скумрия.
Честно казано скумрия досега обичах да ям само на скара с мноого лимон, но сега, след като я пробвах в чорба, мога да кажа, че още повече ми харесва ( че дори повече и от сьомгата, да не повярва човек :) )

 

И тази година на морето обикалях всички ресторантчета и дегустирах различни разновидности на супата, но и този път, в "Чардакъ" ( както вече ви разказах за това местенце тук ) намерих най-добрия и лек вариант. Лично за мен, чорбата е чорба - без фиде и застройка, затова и пак я направих бистра.
Но ето и самата рецепта:
Необходими продукти:
1 бр по-голяма прясна скумрия
1 глава лук
1-2 чушки
1 морков
няколко стръкчета пресни копър и магданоз
шепа бял ориз
и 1 голям картоф
девесил
черен пипер
сол / олио

Започваме като в тенджера слагаме измитата и почистена риба, доливаме с вода, количество като за супата. Подправяме с лъжица олио и сол и слагаме да се вари под похлупак. Когато рибата се свари, отстраняваме образувалата се пяна, и я изваждаме в подходящ съд.

 

В образувалия се бульон слагаме ориза, нарязаните на кубчета картофи, нарязаните на ситно чушки, морков, копър и магданоз.


Подправяме с олио и сол и оставяме да се сварят добре.


Когато зеленчуците са сварят, добавяме обезкостената и надробена на малки парченца риба.


Накрая подправете супата с малко млян черен пипер и задължителния девесил!


За повече свежест и кисел привкус не пестете пресния лимон :) 

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...