понеделник, 9 юни 2014 г.

Домашни равиоли с рикота и сос от бяло вино / Homemade Ravioli with Ricotta and White Wine Sauce


(Звук на барабани) Дами и Господа, за първи път в кухнята на Люси имаме щастието да ви покажем първите за нас домашно приготвени равиоли. Гордеем се с постигнатия резултат и не се срамуваме да си го признаем! А колко време им се канехме, колко се тюхкахме , че е сложно и че тая работа с домашната паста изглежда повече като за семейства, които не нагъват студена пица по тъмни доби.
Да не повярва човек, но това, което се опитват да ни убедят истинските кулинари е било вярно през цяяяялото това време. Първо - домашна паста се прави супер лесно. И Второ - Супер лесно е, хора! Има още предимства - евтино е за приготвяне, вкусно е, можете да изпробвате различни вариации на съдържание и форма и накрая ...има невероятен Уоу ефект. 



Ястието може да струва не повече от три лева в продукти, но да изглежда като приготвено от някой, който знае какво прави, а не като мен :)
И все пак, както казва Джулия Чайлд, ако сте сами в кухнята, кой може да ви види :) 
Така че експериментирайте на воля и се надявайте на добри резултати. Въпросната дама, която е голямо вдъхновение за мен, е освен извор на прекрасни рецепти, така и на много мъдрости, любимите от които ще споделя с вас днес :) 
Първата от тях е съвет, който следвам при правенето на нови рецепти :
"Това е моят постоянен съвет към хората: Научете се да готвите - опитвайте нови рецепти, учете се от грешките си, бъдете безстрашни и най-вече се забавлявайте" - Джулия Чайлд

 

Следвайки този неин безценен съвет реших, че няма какво да се плаша вече от тези пусти домашни равиоли като от изравнителна сметка за електричество и запретнах ръкави.
Денят става все по-дълг, така че е идеален момент за експериментиране с по-времеконсумиращи рецепти. Е, тази може би не е точно такава, защото наистина става бързо, но като за първи път, реших да не прибързвам.

 
За равиолите се спрях на нежен сос от бяло вино, тъй като е идеален за лека лятна рецепта с паста, а пък и обичам вино (и аз като Джулия) :)

"Обичам да готвя с вино, понякога дори слагам в ястието, което готвя" 

Джулия Чайлд




 
И последно, но не и по важност, самата презентация на ястието. Опитайте се да го поднесете с финес и красота, която да гали очите или, както казва още Джулия :

"Толкова красиво е аранжирано върху чинията, че знаеш, че нечии пръсти са били навсякъде по нея "
Следвайки тези безценни съвети се появи и днешната рецепта, която няма да отлагам повече и затова преминавам направо към необходимите продукти:

За пастата:
1 3/4 ч.ч. брашно
1/4 ч.л. сол
2 яйца
1/2 с.л. вода (повече или по-малко при нужда)

 
За пълнежа:
250 гр сирене рикота
2 -3 с.л. течна готварска сметана
пресен босилек и риган
червен пипер / сол
(опция  за добавяне на друг вид сирена по желание към сместа)

За соса:
3/4 ч.ч. бяла вино
6 с.л. масло
розов пипер и пресен босилек за поднасяне

За направата на тестото за пастата, пресейте брашното върху чиста повърхност. Направете кладенче в средата и добавете в него яйцата, солта и водата. Разбърквайте с ръка, като се опитвате постепенно да поеме цялото брашно. Прибавете още брашно или вода при нужда, като ги добавяте постепенно и на малки порции така, че накрая да се образува хубаво твърдо тесто. Месете го около две - три минути.

 
Увийте тестото във фолио за свежо съхранение и го оставете в хладилник за около половин час.

През това време можете да направите плънката. За целта сложете в купа рикотата и сметаната и разбъркайте. По желание можете да добавите малко обикновено краве сирене, но да не е много. Колкото да подсоли сместа. Овкусете с нарязани свежи подправки като риган и босилек, както и с малко сол и черен пипер. Важното е плънката да остане лека, като основният вкус да е рикотата, а след това свежите подправки.

 

Приготвянето на равиолите започваме като разделяме тестото на четири равни части. Взимаме две от тях и ги разточваме на сравнително еднакви по големина правоъгълни листа, които изглеждат ето така:


Пастатт не трябва да е твърде дебела, тъй като няма да бъде крехка след варенето, но не твърде тънка, тъй като има риск да се разкъса от тежестта на плънката. Поставете по една ч.л. от сместа на равни разстояния, така че да ви бъде удобно да разрежете равиолите. 

 

Използвайки четка, намокрете леко тестото около плънката така, че да улесни залепването. Използвайте по-големия лист от тесто (то няма как аз да мога да направя съвсем еднакви по големина) за покриване на равиолите, като внимателно притискате и се опитвате да избягвате образуването на въздушни джобчета. Накрая минете с резеца за равиоли като притискате силно, докато се получи идеална равиолка :) 


Самата формичка си закупх от този магазин при последното ми посещение при сестра ми в Холандия, но след това съм виждала по разни магазини за домашни потреби, така че съм сигурна, че се намират такива и в България. И все пак един остър нож и натиск с вилица по ръбчетата на тестото ще свършат същата работа, така че не оставяйте липсата на специален инструмент да ви спира да опитате тази вкусотия :)

 

Варете равиолите в кипяща, подсолена вода, за около 8-9 минути или повече при необходимост. Проверявайте пастата за готовност. Според мен е хубаво да ги извадим полу готови, за да имат възможност да поврят още малко в соса.
През това време в подходящ тиган сложете виното на средна степен на котлона и оставете да се редуцира за две-три минути. След това прибавете към него маслото, разбърквайки. Можете да добавите към соса малко от водата от пастата, ако се е получил твърде гъст сосът ви. 
Прехвърлете (полу) готовите равиоли от тенджерето в тигана със соса и оставете да поврят в него още малко.

 

Сервирайте равиолите с част от соса, гарнирани с малко нарязан пресен босилек и поръска от розов пипер.


Дали трябва да споменавам, че ястието се комбинира с добре изстудено бяло вино...


...и добър апетит!


И когато някой ми каже, че Митко добре си живее, похапвайки си тези неща ежедневно, аз се сещам за друга мисъл на Джулия :




"Нямаше да мога да го задържа дълго, ако не го хранех добре " :)


петък, 6 юни 2014 г.

Хрупкави пурички със сирене и кашкавал / Crispy Filo cigars filled with cheese


Всеки човек трябва да има ден в месеца, в който трябва да си угажда на коремчето и да заключи идеята за диетите в някой от по-горните шкафове у дома. Вярно е, че е хубаво да се храним правилно, здравословно и т.н, но пък за да избегнем "гладната депресия" от време на време е хубаво да се поглезим :) с нещо вкусно, ама наистина вкусно! Това нещо за мен беше именно днешната рецепта!



Не веднъж съм казвала, че макар да обожавам да готвя сладкиши, повече обичам соленото и затова и моята наслада за сетивата този месец са именно тези невероятно вкусни, парещи и хрупкави пурички със сирене и кашкавал. 
За да сме честни, не са чак толкова калорични (като изключим пърженето и корите за баница), но можеше да е и къде-къде по-зле. (Или поне това се опитвам да си казвам за да не се чувствам виновна, когато ги нагъвам още горещи.)
А тогава са и най-вкусни...с прекрасна сърцевина от разтопено сирене и кашкавал....


Сигурна съм, че едва ли съм първата, на която й идва идеята за този вид пурички, може би съществуват много варианти на рецептата. Аз ви каня да опитате моята, която по логични причини ми се струва най-вкусна :)
Но ето ги и необходимите продукти:

Необходими продукти:
половин пакет кори за баница (250 гр)
300 гр краве сирене
100 гр кашкавал
няколко стръка пресен копър
топено сирене  ( *по желание)
олио / зехтин за пържене и намазване на корите


Всички продукти, нарязани или рендосани (без корите и олиото) се омесват в купа


След като разбъркаме всичко, образувайки хубава паста, оформяме с ръка пълнежа под формата на пуричка.


Нарязваме корите на правоъгълни ленти, съобразени с големината на пълнежа, който сме оформили, и завиваме хубаво ето така.


Намазваме краищата на кората с олио, за да залепнат хубаво и да се запечатат.


Пържим така оформените пурички в силно загрято олио/ зехтин, докато придобият прекрасен златист цвят. ( За по-диетичен вариант, можете да ги опечете :) )


Готовите пурички отцеждаме от мазнината  за кратко в чиния, застлана с кухненска хартия.


Не мога да ви опиша каква наслада за сетивата е това малко кулинарно удоволствие :)


Опитайте го още днес за закуска, следобедна закуска, обяд, вечеря и когато, както и колкото душа ви позволява :)



понеделник, 2 юни 2014 г.

Торта "Павлова" и вариация на торта "Павлова" / Pavlova Cake Recipe



Ето ни в сезона на вкусните череши, ягоди и  кайсии. Сами по себе си те са невероятен начин да подсладим деня си, но все пак можем да решим да ги включим и в десерт. Едно правило в десертите с плодове - плодовете трябва да са звездата в ястието, а не обратното. Ето защо останалите продукти трябва само да помагат истинската сладост на свежия плод да излезе наяве. Точно такъв десерт е и днешният - Нежната и известна в цял свят вкусна торта "Павлова" със сочни череши! 


Тортата носи името на известната балерина Анна Павлова, но за произход и оригинална рецепта се борят от доста години Австралия и Нова Зеландия. Вторите май печелят засега, като тортата е част от националните им ястия. Интересен факт обаче е, че първите записки за десерт с името "Павлова" са именно в австралийско издание, но основата не е от белтъци, а желатинова.


Е, този вид дебати едва ли ще ни разколебаят да спретнем една такава супер лесна торта още днес, особено ако у дома ни се намират свежи ягоди или череши. Приготвяла съм я и с малини, но май е още рано за тях. Можете да се спрете на различни комбинации като тропическа - банани, ананас, манго и т.н, или пък изцяло от червени плодове. Каквото и да изберете, няма да съжалявате, тъй като хем ще похапнете вкусни плодове, хем ще хапнете торта, хем пък тя няма да е от брашно, което си я вкарва в графа "диетични". Какво повече можем да желаем от един десерт, така че да го наречем перфектен!


Да си призная, приготвяла съм торта "Павлова" вече няколко пъти и то все по различни рецепти. Последната, която открих обаче е най-добрата, най-лесната и най-вкусната и затова искам да споделя с вас точно нея. И без да губя повече време, ето и какво ви трябва:


Необходими продукти:
3 белтъка
100 гр кристална захар
50 гр пудра захар
1 щипка сол
1 с.л. оцет
1 с.л. нишесте


Разбийте белтъците, като добавите и щипката сол. Когато тръгнат да се запенват, прибавете кристалната захар на тънка струйка и разбивайте, докато захарта се разтвори, а белтъците се втвърдят. Накрая прибавете, пресявайки и пудрата захар. Последно добавяме разтворената в оцет супена лъжица нишесте. То ще спомогне за стабилизирането на белтъците, както и това  белтъченият блат да остане мек отвътре.

 

Очертайте върху хартия за печене кръг с диаметър 16 см - 18 см и разпределете белтъците, като се опитате да образувате нещо като кладенче в средата.



Сложете целувчения блат във фурната, като сушите за около два часа - два часа и половина на слаба фурна - 80-100 градуса. Следете фурната си, тъй като всички печки са различни като сила на печене. Аз променях градусите по време на печенето, тъй като исках първо да изсъхне отвън хубаво, но накрая увеличих леко, за да се запече повече отвън и да бъде още по-хрупкава. Ето го резлутатът:




За пълнежа обикновено се използва около 100 мл разбита сладка сметана (според мен и 50 мл ще са достатъчни) и плодове по желание. Аз обаче ви препоръчвам да заместите битата сметана с разбити белтъци. Разбийте един белтък с около 50 гр захар (5 с.л.) или повече / по-малко, според вкуса ви. Този пълнеж според мен засилва вкуса на целувката и е много по-вкусен заедно с плодовете. Можете да го заместите и със сладолед, но трябва да се напълни непосредствено преди сервиране.




Друго предложение е да заделите половината череши (ако се спрете на този плод) и да ги почистите. Аз добавих малко захар и вода на око и ги затоплих на котлона, докато захарта се разтвори и сосът леко се сгъсти. Получава се страхотна комбинация от свежи и топли череши, обвити в ароматен захарен сироп.



Както вече споменах, вече няколко пъти съм опитвала да правя тази торта, но по тази рецепта се получава най-хубавият целувчен блат:


Хрупкав и крехък отвън, но мек и сочен отвътре:

 

 И въпреки това, стените и дъното са добре изпечени :


Тази рецепта дава много свобода за експериментиране както визуално, така и вкусово. Тук например я бях направила с ягоди, което може би е най-класическият вариант. Това беше първият ми опит за тортата и беше преди повече години, отколкото ми се иска да си призная :) 



А тук се спрях на белтъчен блат от рецептата ми за целувки на водна баня. Блата оформих като решетка, която закрепих с течен шоколад върху шоколадов блат, останал ми от тази торта
И тъй като тортата носи името на балерина, украсих именно по този начин :)
Плодовете този път обаче бяха малини:



На който и вариант да се спрете, едва ли ще сбъркате, тъй като това е наистина много лесна за изпълнение торта. И тъй като е от целувчен блат, е идеална да подарите и такава целувка на някого, когото обичате!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...