Първо на първо - още не мога да прежаля едни пухкави, божествено вкусни рулца, които опитах във Велико Търново в „Густо“. Ако сте били там, знаете за какво говоря. Ако не сте - съжалявам. Вече имате нова мисия в живота.
Комбинацията от малини и шамфъстък е толкова добра, че спокойно може да бъде обявена за международно защитено удоволствие. Само че… и двата продукта са достатъчно скъпи, за да разбереш бързо, че това не е десерт, който ще ядеш всеки ден, ако го купуваш.
Е, освен ако не решиш да си го направиш сам. И така започна операция „Рулцето“.
Чаках и знак от съдбата – да ми подскаже кога е най-подходящият момент да атакувам стомаха си, който наивно вярва, че диетата за лятото ще бъде постоянна и че аз повече няма да ям тестено.
The little that he knows.
И знаете ли какво? Знакът наистина се появи. Един съвсем ясен, почти драматичен знак. В магазина до нас бяха заредили брашното за козунак на „София Мел“. И аз просто знаех – моментът е настъпил.
Всяка вдигната гиричка във фитнеса, всяко тичане на пътеката и всяка капка пот вече имаха една-единствена цел – да мога без грам угризение да се гмурна в най-мекото, най-пухкавото, най-ароматното рулце с богат крем от шамфъстък и малини.
И сега ще кажа нещо, което може би е леко самохвално…но моите станаха още по-вкусни.
(Следващата ми мисия е да създам перфектния (и по-евтин) крем от шамфъстък, за да не купувам готов. Но всяко нещо с времето си. )
И ето че, новите таргети вече са поставени – както за банските, така и за онези дни, в които решавам да изляза извън графика. Но само ако съм напълно сигурна, че удоволствието ще бъде толкова голямо, че допълнителните серии клекове няма да изглеждат като цена, която искам да платя.
Днес ви показвам едно истинско съкровище. Десерт, с който спокойно можете да подкупите всеки, от когото имате нужда от услуга.
А ето и как да си го направите.
600 г брашно за козунак София мел
100 г захар
2 яйце
80 г меко масло
20 г жива мая/ 7 г суха мая
ванилoва захар
кората на един лимон
щипка сол
Слагаме две трети от брашното в купа и правим кладенче. В друга купичка слагаме леко затопленото мляко, 2–3 с.л. от захарта и една-две лъжички от брашното. Разбъркваме и оставяме маята да шупне. (Ако използвате суха мая, може да я прибавите направо към брашното.)
По време на месенето започваме да добавяме малко по малко от мекото масло, като го оставяме да се интегрира добре в сместа. След това започваме да прибавяме постепенно брашно от страните на купата, докато тестото започне леко да се оформя на топка.
От време на време капвам и малко олио по стените на купата, за да мога по-лесно да заглаждам тестото. Ако започне отново да се отпуска и да лепне, добавям още малко от останалото брашно.
Месим, докато тестото започне да се отделя само от стените на купата и се оформя на топка, като остава еластично и не се къса лесно при дърпане.
Оставяме го да втаса, оформено на топка, в намаслена купа, докато удвои обема си.
След това разточваме тестото на правоъгълна кора с размери около 30 × 40 см. Намазваме с крем от шамфъстък и малиново желе. Първото купих, а второто направих сама, като използвах малко замразени малини, лимонов сок, захар и агар-агар.
Поръсваме с малко смлени шамфъстъкови ядки и завиваме на руло.
Опитайте и се убедете и вие!
Няма коментари:
Публикуване на коментар