Торта "Ескимо" / Eskimo cake

 

Ето, че и декември дойде! Скоро ще дойде ден за равносметка какво се случило с живота ни през тази година. Стигнах до заключението, че сигурно затова на Нова Година се пие. Да си излееш, изживееш и приемеш всичко, а пък с чашка вино става по-лесно. Истината е във виното както се казва. Може и да не сте от големите пиячи, но сигурно и вие усещате как животът лети уж с такава скорост, а в същото време все не сме на мястото, което сме мислили, че ще стигнем. Имаме доста, но май никога не сме се чувствали толкова несигурни. Грижим се за кожата си с кремове за по 100 лв, ходим на фитнес, пием много вода, бащите вече помагат в отглеждането на децата активно, а като че ли дупката в сърцата ни зейва още повече. 

И дано този текст да не ви прозвучи като зов за помощ да се върне традиционния начин на живот от близкото минало, когато жената само е отглеждала децата, а мъжът е бил единствено финансово отговорен ( предимно в чужбина разбира се е било така).                                    Всяко нещо си има две страни, но определено не бих се чувствала добре, ако не мога да използвам силите, таланта и ума си да работя, творя и да се развивам в нещата, които ме бива.

 Не бих искала и човекът до мен да нагърбен еднолично със задачата на нашето оцеляване, тъй като всяко бреме е по-поносимо, когато е споделено. 

За мен отговорът на всички въпроси винаги е любовта. 

Ако се обичахме повече, щяхме да се разбираме повече. Щяхме да се грижим повече не само за себе си или близките си, но и за съседите, познатите и дори за напълно непознатите. Нямаше да се краде от другите, нямаше и политиците да крадат от народа си, нямаше да завиждаме, нямаше да се обиждаме - пък било то и в коментари в социалните мрежи. Какво ни носи това, да даваме мнимо правосъдие, като в основата на повечето проблеми по света винаги е било липсата на любов. Не си бил достатъчно обичан, за да те е грижа за друг, да го зачиташ, да го уважаваш, неговите права, мисли, собственост и право на достоен живот. 

Само любовта е тази, която може да ти отвори очите за важността да има повече природа, отколкото магазини, повече красота, отколкото построени огради, повече животни, отколкото частни вили, магистрали и коли. Само тя може да те засити с малко, да те топли с малко, да те кара, да мислиш, че имаш всичко. Понякога обаче сами се лишаваме от нея, защото правим грешка в избора на човека до нас, от това, че подценява важността й, лишаваме се от "жертвата" да имаме деца, а с това и тяхната любов, в името на собствения комфорт или пък се отделяме от подкрепата и любовта на семейството, заради придобиването на блага, но пак се чувстваме самотни.

 

Винаги има изключения разбира се, много хора, преминават през препятствия, които не са техен избор, но когато са наш собствен е още по-трудно, защото с годините все повече установяваме, че сме загърбили най-основното за нас.                                                                   Ще ми се да си пожелая хората да си върнат любовта в живота. Да обичат живота, хората, животните, деня си, работата си, храната си. Да се радваме на живота и разнообразието, който всеки един човек носи около нас. Понякога носят и досада,  понякога глупост, но едно знам със сигурност, хората не сме създадени да бъдем сами.                                                  Колкото и да се отделяме в големи палати, в тъмнината на студената зимна нощ, малката светлинка от сгушени на едно място къщички е спасението, което най-естествено жадуваме.

 Има хора! 

И така, след това дълго лирическо откровение, за което се надявам да закърпя поне тройка, се надявам да ви настроя за най-вкусните и топли празници за мен - коледните. Те не са само "постоянно плюскане" и порядъци както някои ги описват, а моменти за семейство, радост и разбира се -  любов. 

Искам да започна с първото си сладко предложение, Торта Ескимо, кръстена на любим сладолед от детството, макар да не е сладоледена тази торта. Но все пак, всяка една торта може да бъде сладоледена, ако я замразите ;) Без повече прЕтаквания ( на зелето) , ето и рецептата:

Необходими продукти за 20-22 см торта:

За блата:

3 яйца

2 с.л. олио

3 с.л. тъмно какао

120 г захар

90 г брашно

щипка сол

1 бакпулвер

За крема:

250 мл прясно мляко

30 г царевично нишесте

1 яйце 

160 г кондензирано мляко

180 г масло

За глазурата:

От тук или шоколадов ганаш

Започваме с приготвянето на блата. За целта разбиваме яйцата с щипката сол, прибавяйки постепенно от захарта.

Разбиваме с миксер докато побелеят и бухнат ето така. В купа пресяваме и смесваме сухите съставки, и прибавяме олиото към яйцата, като постепенно интегрираме и сухите съставки в сместа.

Еднородната смес прехвърляме във форма за торта, намазана с олио и с хартия за печене на дъното. Аз минавам сместа с дървено шишче, за да спукам евентуално въздушни мехурчета в нея и да се изпече равен блат, печем на 180 градуса с вентилатор за около 30 минути, след което изваждаме да се охлади напълно.

През това време приготвяме крема. За него смесваме разбиотото яйца с нишестето, като постепенно добавяме и от млякото. слагаме на котлона и сваряваме тази смес на крем, при неперстанно бъркане докато се сгъсти.

Отделно в купа смесваме мекото масло с кондензираното мляко.

Към него прибавяме малко по малко от сварения крем, когато вече е със стайна температура и разбиваме на пухкав крем.

Разрязваме блата на две по хоризонтал и нанасяме от получения ни крем. Слагаме и втората част на блата отгоре, като за по-равно сложете именно дъното на блата с лицето нагоре.

Аз ви препоръчвам да сиропирате леко тортата, макар да омеква от крема, но ако обичате още по-меки торти, малко захарен сироп, компот или кафе с мляко ще допринесе за една много по-мека и сочна торта.

Оставяме тортата да престои няколко часа или най-добре за една нощ в хладилника, а на другия ден изваждаме от формата и заливаме с шоколадова глазура. Аз го направих с домашната огледална глазура, която съм ви представяла вече ето в тази рецепта ТУК, но ако искате може да използвате и обикновен шоколадов ганаш. 

Украсих тортата още с малко мини шоколадчета с дядо Коледа за да е по-тематично. 

Тях вече ги продават в Лидл, така че ако се чудите от къде са, да си знаете.

Много вкусна торта, която има и много плътен, тежък крем, наподобяващ маскарпоне. Трябва да се хапват вкусни неща, защото се знае, е човек трябва да прави това, което обичаш. 

А, пък и дебеланките имаме нужда от любов :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova

Харесва ли ви публикацията и моя блог? 

Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти ! 

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на cussivalo@yahoo.com 

Благодаря ви, приятели!