Пикантни патладжани по азиатски / Asian Style Spicy Eggplant Recipe

Днешната рецепта ми е много важна. Не само, че отново ще ви представя рецепта за любимите ми патладжани ( или баджанки, както им казвах като малка), но и началото на една серия от рецепти, за които много се вълнувам. И аз, жена от народа дълги години гледах скептично на всичко що ми се пробутва непрекъснато ей така като реклама, пък ако не е българско, още повече. След като обаче започнеш да се занимаваш с кулинария от хоби до професия, очите ти се отварят за много нови светове на вкусове, стилове на готвене и продукти разбира се. Ето защо за мен е голямо удоволствие сама да си избера и покоря следващото предизвикателство, а именно представянето на соевия сос, не само чрез азиатската кухня но и в балкански и чисто традиционни български ястия. Преди да се намръщите скептично, ще ви изпреваря като ви кажа, че да проуча ползите от истински качествения соев сос не беше никак трудно.

 Оказва се, че той е полезен не само за диабетици ( рецепти, за които често ме питате, както сладки, така и солени), но и в борбата с много други заболявания като хипертония, атеросклероза, затлъстяване, хроничен запек,  предотвратява развитието на рак и забавя стареенето.
Разбира се за полезен соев сос можем само да говорим ако е продукт на естествена ферментация, без ГМО и изкуствени оцветители и аромати.
Знаете ли, че истинския, естествено ферментирал соев сос съдържа десет пъти повече антиоксиданти от червеното вино, с което българина цари почти всяка физически психическа рана. Защо да не опитам тогава да потърся точно такъв сос?! 

За мое щастие, и тази задача не беше трудна, защото Кикоман е на пазара и след като успях да се свържа с тях, реших да си поставя за цел да ви запозная с употребата на така полезния ИСТИНСКИ соев сос, защото и аз имам нужда от намаляването на солта, намаляването на теглото ( оф, не ми се говори) и въобще вдигането на имунитета, след като сега ще тръгне и да захлажда.

Ще ви представям по някоя и друга интересна, чуждестранна или българска рецепта, с участието на соевия сос, а може би и някои от другите им вкусни сосове, които се надявам и самата аз да тествам, дали ще ми се отразят добре.
 Ако и вие се включите и одобрите идеята, мисля, че ще мога да включвам по някоя и друга игра от време на време, за да има и награди и да го направя още по-интересно. Ако пък тази част не е за вас, обещавам, ще има изобилие и от много други рецепти в блога. Аз обаче смятам да си направя този експеримент лично за мен, за да тествам вярно ли е това, което казват за соевия сос. Ако е така, ще ви запознавам с още повече и различна информация в следващите ми публикации, но нека да ви представя първата рецепта, която реших да си спретна с класическия соев сос  на Кикоман. Той се прави само от четири съставки - пшеница, соя, вода и сол, ферментирали шест месеца.

Необходими продукти:

2-3 бр. малки патладжана

2-3 бр. различни цветове чушки

1 ч.л. джинджифил (пресен)

1 1/2 с.л. соев сос Кикоман

1 с.л. балсамов оцет

1 стрък пресен кромид

2-3 скилидки чесън

1 бр. люта чушка 

щипка захар

олио

Имах чудесни домашни, дундави, малки патладжанчета, които нарязах на не много малки парчета и прибавих чаена лъжичка соев сос и разбърках. След това залях със студена вода и оставих да се отдели от тях , ако има някаква горчивина във водата.

Използвах времето да си нарежа зеленчуците на дъската, като рендосах пресния джинджифил, накълцах чесъна, лютата чушка ( при мен червена - може суха или свежа), зеления лук и чушките в отделна купа, отново, на средно големи шайби.

Загрях олио в тигана и сложих да се запържат първо лютата чушка, джинджифила, половината зелен лук и чесъна, докато пуснат ароматите си.

След това прибавих отцедения патладжан и чушките и пържих, докато омекнат.

Накрая прибавих останалия соев сос, балсамикото и щипка захар, за да балансират вкуса.

Някои ще предпочетат вкуса по-кисел, други по-солен, а трети по-сладък. Опитайте по този начин първо и оставете сосът хубаво да попие в патладжаните,  а едва след това подправете с още от продуктите, ако е необходимо.

За мен се получи идеална комбинация от солено и киселко, без да е натрапчиво, тъй като лютивината на чушката и щипещата топлина на джинджифила допълнително балансираха вкусовете.

 Отгоре поръсвам с останалия ни пресен зелен лук, а за почитателите на още по-лютото, може и лют пипер на люспи ( аз съм там). :) 

Макар рецептата да е с тези съставки, не очаквайте типичното азиатско ястие с натрапчив вкус. Определено бих го сервирала на масата и в механа, ако не казвам какво има и ще се омете веднага - както направи майка ми. Тя не е много голям фен на азиатската кухня, но при все че имаше избор от ястия за вечеря ми изяде точно патладжаните :( Аз пък си ги сготвих пак! :) 

Опитайте и вие! :)

 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!