вторник, 4 септември 2018 г.

Ракетки - пурички с белтъчен крем от едно време / Meringue cream filled wafers tubes


Голямо пътуване му ударих напоследък! Вчера се завърнах от първия по рода си фестивал за вкусна улична храна и филмово изкуство във Варна "Кино и храна". Там всеки ден се готвеше, пиеше, гледаше, танцуваше и айде пак на ново всичко на другия ден :) ( ще ви разкажа повече със снимки съвсем скоро :))
И така пет  дни, яла-дебеляла се изтърколих към моя край..само 600 км разстояние в едната посока. Хубаво си е морето, ама защо вярно на са го докарали до София? Като се замисли човек за тези соц-идеи няма как да не нарече много от тях безумни, ама пък ако можеше наистина да станат, нямаше да е зле. Като например всички да имаме море до София и да сме равни, ама не по бедност, а  по богатство. Но няма да подхващам политически теми в моя блог, защото не знам кой чете, пък и как чете ( това второ е по-важно! ) 

Миналото си е минало и каквото и да го правиш, не може да го промениш. Добре е обаче да се помни, затова и с голямо удоволствие се насладих на Ретро музея във Варна, в който можеше да се види огромна колекция от предмети от не толкова далечното минало. 


Аз може да не съм отраснала с всички тях, тъй като съм от така наречените деца на прехода, но не мога да не кажа, че не помня вкуса на вкусните жокейчета, любимите ми бонбони "Кармен", силния аромат на стъклените мини-парфючмчета, мрежичките за пазар, самосвалите и колоритните табели.



Няколко неща ми навяха толкова много носталгия, като например този "музикален "инструмент, който измъчваше родителите в почти всеки дом, а в нашия имахме и два, защото сме две :) 

       


 

От спомен на спомен, залепила се пред изложените опаковки на захарни изделия се сетих и за днешната рецепта, която представляваше вкусен белтъчен крем, който продаваха по цирковете и в една малка каравана пред Зоологическата градина в Пловдив. Беше във фунийки от сладолед или под формата на такива цилиндърчета, които наричаха "Ракетки". По-късно влязоха в хранителните магазини, но както и с други подобни десерти, вкусът им не беше същия. 


Може би защото от съображения за сигурност не се ползва суров белтък, но така или иначе, ако искаш да опиташ този вкус отново, най-добре е да си го приготвиш сам. Аз си купих моите вафлени тръбички от обикновен хранителен магазин край Амстердам, но ги има главно около празниците, тъй като и те ги продават по панаирите. :) 
Вие може да потърсите в интерент, защото има фирми, които предлагат вафлени пурички, но и може съвсем лесно да ги замените с фунийки.


Рецептата за крема, вече съм ви представяла веднъж като крем "Шаум" за тези мини тортички, но тук си го разбих по най-лесния за мен начин, като за моите целувки, а ето как точно:

Необходими продукти:
2 бр. белтък ( по-големи)
1 ч.ч. захар
1 ванилия
1-2 капки лимонов сок

Още: вафлени фунийки/ пурички
какао


Ако имате познати или път през Холандия, ето как изглежда кутията, която си купих, като в тях има 6 броя.

                             

Крема приготвям като слагам на водна баня на котлона белтъците и захарта и ги разбърквам от време на време с лъжица, докато захарта се разтвори в още течния белтък ( Точно така, не разбъркваме с миксер).
След като захарта се разтвори и сместа стане по-течна, дърпам от огъня и тогава разбивам с миксера до твърд сняг, като овкусявам с малко лимонов сок и ванилия. ( Може да добавите хранителна боя, но според мен не е нужно.)
Оставям крема леко да изстине и после шприцовам в тръбичките.

                             

По желание запечатваме двата края на пуричките с малко шоколадов ганаш ( рецепта тук), като може след това да ги потопите в кокосови стърготини или ядки. Аз пък направих една украса от какао отгоре им с помощта на дантела  :) 



Обожавам този сладък вкус и си ги хапнах има-няма за един ден. То пък какво са шест броя?!
Ако искате и вие да си припомните този вкус или да го представите на децата си, заедно с някоя хубава история от детството, или пък просто да употребите някой и друг останал белтък, това е рецептата за вас. 
Аз се завръщам с още много вкусни рецепти тази седмица, затова не бързайте към фитнеса :) 

Усмихната седмица, приятели! 


П.п. Ако искате да видите още снимки на предмети от музея, пишете ми в коментарите и ще направя албумче в страничката на блога. А защо не и вие да ми споделите дали разпознавате някои ваши предмети ? :) 

 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
 

11 коментара:

  1. Каква си изкусителка, Люси! Наистина са страхотни тези фунийки. С удоволствие бих разгледала още снимки, върна ме в детството, благодаря!

    ОтговорИзтриване
  2. Здравей Люси !Дали този белтъчен крем е същия от едно време където го продаваха по плажовете в формата на сладолен в фунийки? От дго време разпитвам нж никой незнае :)
    П.с:Ще ги пробвам тези пурички

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей, Деси! Точно този крем е :) И аз много го обичам! Поздрави и усмивки!

      Изтриване
  3. Сладураната ми тя! Така ти се радвам, страхотно момиче си!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Йолинка! Прегръдки силни силни <3

      Изтриване
  4. Люси,
    и аз имах навремето този музикален инструмент.Жалко,че не се обади да се видим на живо.Аз съм от Варна, но от теб научавам всичко това.А рецептата е прекрасна, спомням си този крем, който беше любим и на мен.
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Лени, щеше да ми е много приятно. Аз писах за събитието на което ще присъствам и се видях с други блогъри от града, но ако догодина съм пак там ( или пък по-скоро), ще гледам да ти пиша и да се срещен. Ще ми е много приятно! Поздрави и усмивки!

      Изтриване
  5. Люси, фантастични са!!! Имам нужда от помощ обаче за този митичен и епичен крем :) Опитвала съм да го направя няколко пъти и по няколко начина - веднъж с разбиване на белтъци и захар на водна баня до сготвяне, веднъж с добавяне на горещ сироп в сурови белтъци и все не ми се получава! За няколко часа си стои на крем, после се спихва, смива и загива и оставам с една тъжна белтъчена пяна с вкус на разочарование! Дай още малко съвети и техника на приготвяне за "Шам (шаум), който да преживее нощта" :) Прегръщам те, вдъхновение русо!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей, Дени! Написах ти толкова голям отговор, а той взе, че изчезна :( Ето ме отново> благодаря ти първо за милите думи и почвам веднага да разсъждавам. Много е важно да не попада и капка вода в сместа с белтъците. Може би я от водната баня, я от преливането на захарния сироп да е станало белята , като се с текла капчица по ръба на съда. Аз лично предпочитам метода за приготвяне на крема като за целувките ( виж ги в моя блог), като си загрявам белтъците и захарта първо на водна баня, без да ги бъркам. Едва след като се втечнят напълно ги дърпам от огъня и почвам да бия с миксера, като е важно да стане твърд сняг. Забелязвам, че моя миксер е доста по-мощен от някои други и например разбивам сметана на сняг за около 3-5 минути, докато други хора ми пишат, че бъркат поне 15 минути. Само за тези причини се сещам и стискам палци да се получи следващия път! Поздрави най-сърдечни!

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...