Торта Сахер (Захер) / Sacher Torte (Cake)

Днес е специален ден за мен и моето семейство! Защо ли? Защото честваме специален повод, а специалните поводи заслужават специални торти, за да бъдат отбелязани! Поводът е рожденият ден на най-специалната (обещавам, за последен път казвам тази дума в поста :) сестра на света - моята Мими. 

И макар от години да нямам щастието да виждам усмихнатото й лице, озарено от светлината на свещите върху тортата, заради факта, че живеем в различни държави (и заради това, че вече броя на свещите може да ни подтикне към "леко ритуално самоубийство"), аз не спирам да отбелязвам рождения й ден по традиция у дома с една хубава домашно приготвена торта. Все пак, сестра ми е един от най-хубавите подаръци, с които Господ ме е дарил ( е, и със съмнително участие на майка ми също), за това и този ден си заслужава празнуване в пълния смисъл на думата! И тъй като знам, че тя не пропуска да прочете нито един мой пост, ще я поздравя тук, защото какъв е смисъла да имаш личен блог, ако не го използваш точно за да набутваш своя начин на живот в лицето на хората.

Мила, прекрасна, супер креативна, щедра, любяща, грижовна и най-красива, сестричке! 

Пожелавам ти от все сърце, най-прекрасния живот, който може да се живее, най-голямото здраве, най-неспирния късмет и успехи във всяко начинание.

 Пожелавам ти никога да не усещаш самота, неувереност или страх в сърцето ти и винаги да знаеш, че има хора - ние, които винаги ще те обичаме и ще бъдем до теб!

 Честит рожден ден на другото ми аз! 

Неведнъж съм писала за отношенията ми със сестра ми, като в най-изчерпателен вид съм ги представяла в един забавен пост посветен на нея (можете да го видите тук).

Планувайки тазгодишната й торта, знаех, че трябва да отразява лепилото, което ни свързва през всичките тези години - приятелство, разбирателство и щедро количество шоколад. Именно затова се спрях на не случайно заслужилата славата си, една от най-известните и вкусни торти в света - Торта Сахер

И както самата торта има своята история, така и всяка връзка между братя и сестри, има своята. Нашата датира от времето на черно-белите снимки, но дори и липсата на цвят не може да скрие топлината и розовия смях, които винаги се усещат, когато по-голямата ми сестра се грижеше да ме забавлява и непрестанно да измисля нови и нови игри.

За това и за още милион неща, ти казвам..Обичам те с цялото си сърце!

И така, за тези от вас, които преживяха малкия ми семеен момент, идва втората част от поста, която смятам да посветя на невероятната торта Сахер, която сама по-себе си прилича на приказка. (Който не му се чете, да прескочи към рецептата по-долу).

През далечната 1832 година, принц Клеменс фон Матерних, влиятелен австрийски политик, организирал голям прием и заръчал на главния готвач да измисли нов десерт, който да бъде по-мъжествен, в отговор на традиционните пухкави и "женствени" торти. За нещастие, точно този ден главният готвач се разболял завалията и задачата се паднала в ръцете на втория му чирак - Франц Сахер, който бил само на шестнайсет години по това време. Отговорността никак не била малка, тъй като се говори, че думите на принца били "Гледайте да не ме направите на глупак тази вечер!"

На Франц му хрумнала идеята, че за "мъжката торта" ще бъде прекрасно да съедини два пласта от шоколадова торта, която има агресивен, наситен и леко горчив вкус на какао, със сладко от кайсии, което ще обогати десерта със своя сладко-резлив вкус.

Тортата пожънала наистина голям успех, като скоро след това Франц Сацхер се прочул и бързо му предлагат работа в Унгария, но след това се завръща в родния си град - Виена, където започва работа в императорската пекарна Демел и започва да предлага своята торта "Сахер" на масите.

И за този торта не е пропуснато да се водят съдебни спорове за това къде е възникнала и кой има правото да предлага тортата като оригинал. Спорът е именно между пекарна Демел и хотел Сахер, основан от готвача по-късно. Победата е в лицето на фамилията Сахер, като и до ден-днешен хотелът предлага своята торта "Сахер" като оригиналната рецепта, от два шоколадови блата, слепени с кайсиево сладко, докато пекарната има правото да продава своята торта Сахер в цял вид, без да бъде разделяна на пластове, слепени от сладко.

Истината е, че макар тортата според някои да не е нещо особено, един от най-иновативните елементи в нея е именно интересната и лъскава шоколадова глазура, която е наистина нещо невиждано по това време.

Самата аз се влюбих в нея и гарантирам, че си заслужава да се опита, като и този път се доверих на рецептата от 24 kitchen.

А ето я и самата нея:

Продукти:
За блата:
6 яйца
120 г черен шоколад
120 г брашно
160 г захар
120 г меко масло
40 г пудра захар

За глазурата:
300 г конфитюр от кайсии
220 г захар
90 мл вода
180 г черен шоколад

Още:
бита сметана за гарниране

За блатовете: Слагаме шоколада да се разтопи на водна баня. През това време в две купи разделяме белтъците от жълтъците.

Разбиваме белтъците със захарта на пухкав сняг.

Към жълтъците прибавяме пудрата захар и разбъркваме.

Към вече разтопения шоколад пък добавяме маслото и разбъркваме, докато се хомогенизира.

Прибавяме шоколадовата смес към жълтъчената, много внимателно и бавно, разбърквайки, тъй като е топла и може да се пресече.

След това към вече готовата шоколадова смес започваме да прибавяме белтъците и пресятото брашно на порции.

Интегрираме всичко бавно и с въртеливи движения на шпатулата, за да не излезе въздухът от белтъците.

Готовата смес е много пухкава и въздушна.

Изсипваме я в намаслена и застлана с хартия за печене кръгла форма с размери около 24 см в диаметър.

Печем на средно ниво в предварително загрята фурна на 180 градуса за около половин час.

Оставям блата да се охлади във формата.

Готовия блат обръщаме с дъното нагоре (изравняваме отдолу, ако е необходимо) и разрязваме по хоризонтал.

Намазваме хубаво с конфитюра от кайсии по средата, а след това и измазваме цялата торта. Измазването на тортата смятам, че става наистина по-лесно с леко затоплен конфитюр.

                            

За глазурата слагаме водата и захарта на котлона да заври. Прибавяме начупения шоколад, като оставяме да се разтопи, а температурата да достигне до 110 градуса.

                                             

Оставете глазурата да се охлади, като за по-лъскава и нежна текстура можете да я нанесете върху тортата, след като я прецедите с цедка.

Глазурата е наистина невероятна - толкова лъскава и смятам да я използвам и за други торти!

Какво да кажа за самия вкус - направо божествен!

Ще се радвам да ми се доверите, но още повече ще се радвам леко да се усъмните, за да я приготвите и да се убедите сами :)

И сега, за всеки, който се отби на този виртуален семеен празник, ето и по едно парче от тортата!