Рецепти от филми: Мухамара - арабска разядка / Muhammara

Ново!>>>Последвай ме в ТИКТОК тук! 

Спомняте ли си, когато Кари срещна Ейдън на пазара в Абу Даби? 

Говоря за втората част на филма "Сексът и градът". Ако не сте го гледали, то под какъв камък сте живели досега? Моя милост е голям фен на сериите и да си призная никога не  бях очарована от  Мистър Big и вътрешно съжалявах, че Кари не остана с Ейдън накрая. 

Той поне никога не би я вързал да го чака пред олтара. Чакането  е най-агонизиращото нещо, не мислите ли? Да чакаш, да се надяваш, да те убива незнанието, а надеждата да те крепи да продължаваш още. Аз вече не чакам. 

Начаках се както се казва. Сега може да изглеждам като бърлива малко, че перкам напред и все върша нещо, изглеждам и понякога нетърпелива, но животът си тече и не бива да ни преминава в чакане. Не чакайте и вие, да дойде перфектният момент, перфектният човек, да съберете смелост да кажете какво мислите, кого обичате, защо го обичате, какво искате да се промени. 

Не отлагайте хубави моменти в живота, заради неща, които не можете да промените или никой не знае кога ще станат. Направите всеки един ден значим за вас, а и не бавете направата на хубавите рецепти за специален повод. Не отлагайте целувката за "след работа". Никога не знаем колко ни е отредено, затова грабете от хубавите неща с шепи още сега. Сигурна съм, че около вас има поне няколко такива всеки ден, но просто сте спрели да им обръщате внимание. А, не бива. Малките неща са най-сладки, разбираме го, когато получим големите, но се осъзнаем,  че отдавна не сме получавали от малките, които ни радваха повече. И ако се чудите от къде този прилив на мъдрост сега по никое време, ами ей така. Защо да чакам? Защо да чакам да споделя с вас нещо, което е така и ще помогне може би не на всеки от вас, но някой от вас ще го прочете днес и ще е дозата кураж, която му трябва...Да не чака повече. Да кандидатства за онази работа, да се обясни в любов, да промени деня си за добро, да почне тъпата диета или пък да целуне половинката си, на която беше бясна вчера. 

Причини винаги ще има в този живот да отлагаме, да сме ядосани, уплашени и раздвоени - "Дела трябват, а не думи" както е казано, когато почнеш да правиш, пътят сам се подрежда. Казвам го изстрадала на гърба си и доволна от резултата всеки ден, пък било то дали е станало баш така както искам или не. Пак съм на "друго място от преди". Отдавна не бяхте чували гласа ми, такъв какъвто е, но оттатък спят моите "щастия", едното хърка, другото цоца биба, та барабар с котката на кълбо. Те са моето доказателство за верността на тези думи. 

И така, посвещавам на това една рецепта за - Мухамара. Именно това хапваха Ейдън и Кари на вечеря, когато се срещнаха отново в Абу Даби. всеки със свой живот зад гърба си и много неизказани въпроси в очите какво би било, ако бяха останали заедно. 

Ако гледате новите серии знаете как продължава тази история, но няма да говоря сега за това, няма да чакате повече, я! 

Ето е пустата мухамара.

Необходими продукти: 
5-6 печени чушки
1/2 ч.ч орехи *
1/2 ч.ч галета ( най-добре домашна от хляб с квас) 

2-3 скилидки чесън

1 ч.л. мед

1 ч.л. лимонов сок 

1ч.л. сок от нар ( може да замените с балсамико) 

3-4 с.л. зехтин

Използвани подправки: кимион, черен пипер, лщт пипер, червен пипер, доматена паста, канела и сол на вкус и по желание

1 ч.ч = 200 мл

Ако сега не ни замирише на печени чушки, то кога? Сега е сезонът да се насладим на този "парфюм", макар че знам, че повечето от вас вече са направили зимнините. Чушкопекът у дома може да работи по всяко време, а с това  и възможността да си спретнете тази рецепта още днес. Трябват ни няколко печени чушки. Като цяло първите продукти са основно използваните съставки, при подправки съм сложила тези, с които може да експериментирате, Няма да ви лъжа, продуктите са примерни, но така и трябва. И чушките са с различни размери, различна сладост - ще се наложи да опитвате. 

В рецептата се ползва много често един специален сок от нар, може да ползват такъв от турските магазини, но ако нямате и сладостта на меда с лимонче ще помогне или да сложите малко балсамиков оцет. Подправките са тези, от които може да използвтае, аз не ви препоръчвам да слагате от всички. Изберете от любимите си и сложете само още една нова за вас, за да усетите вкуса.  

Тук е чудесно място да използвате останалия ви стар хляб, запечете го на тиган или тостер, ей така да пусне аромат на печенко и натрошете после на галета. 

Сложете всички съставки в чопъра, като аз добавям чесъна и зехтина накрая. Подправяйте в последствие малко по малко, докато създадете вкус, който ще ви хареса. 

 

Уж като нашите разядки, но нищо общо :) Вадете препечените филии и да сядаме на масата. Какво повече ни трябва за да се наядем вкусно вкусно? 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели! 

Крем "Карнавален" от панаирите ( Крем "Шаум") / Carnaval meringue cream ( ВИДЕО РЕЦЕПТА)

 

Ново!>>>Последвай ме в ТИКТОК тук! 

Миналия уикенд бяхме на селски събор. Сигурно ще ви се стори странно, но до преди няколко години не бях ходила на такъв, та взех, че се влюбих щом Ачо ме заведе на неговото село. Винаги съм си представяла, че на селския събор има курбан чорба и сигурно мирише на чревца, а не, че все едно се разхождаш по уличките на морето - има захарен памук, понички, дръпни въженце, дрешки, въртележки и разбира се съборджийси кюфтета. 

Не, че няма кюфтета и у дома, но кюфтетата имат друг вкус, когато ги ядеш навън, на крак, а парите за тях са ти ги дали баба и дядо. 

Много ми е драго, че като идеш при тях винаги те третират като малко дете, нищо, че вече си "кощрамба" , че и вече със собствено дете. Развълнувани обаче искахме да заведем малчо на първия му "събор", който се провежда в Долна Градешница по повод края на гроздобера и въобще празнуващ плодородието. 

Децата пееха песни, а  аз така и не се наканих да се кача на онази въртележка, която час преди това я мъчиха да я ремонтират. 

Навсякъде ухаеше не печена захар - карамелизирани ябълки, захарен памук, царевица, палачинки и разбира ей вафлени кори пълнени с ей такъв крем.

Помня като малка, "идваше" една бяла каравана покрай цирковете и луна парка и нареждаха на прозорчето си тези вкусни, сладко-кисели кремчета. Това, което ги отличава от класическия белтъчен крем според мен е лекото усещане за лимон (лимонтозу), което хем засилваше сладкото, хем ти даваше свежест. Нямам ясен спомен, но май си купувах повече от едно, което за моето детство не е типично, тъй като почти винаги изискването е било да е "едно'. Сега обаче мога да си го приготвя и никой не може да ме спре да изям и сто ( освен кантара, но той засега стои наказан в ъгъла и събира прах) 

Няма как, все някога ще се озовете с бурканче белтъци в хладилника от някоя друга рецепта, затова ви предлагам да направите ето така. И за да ви покажа колко лесна е тази рецепта, съм направила и видео, защото сами ще се убедите, че няма нищо трудоемко в нея.

Вижте надолу подробно описаната рецепта, 

>>а ТУК може да я видите като ВИДЕО в Инстаграм 

>>>( А, тук в Тик Ток) 

Необходими продукти:

3бр. белтъци

270 г захар

1/2 ч.л. лимонов сок/ лимонтузу 

червена боя/ малинов концентрат

12 бр. вафлени фунийки за сладолед

Може да срещнете рецепта, в която се прави захарен сироп и се добавя към белтъците, но аз предпочитам този начин, тъй като така белтъците минават термична обработка, достатъчна да предотврати появата на салмонела. 

За целта слагаме белтъците в подходящ, напълно сух съд и добавяме захарта. Захарта е около 90 г на един белтък, така че да може да промените количеството на рецептата ако репите, с правилно съотношение.

Слагаме ги на водна баня, като разбъркваме периодично, докато захарните кристалчета се разтворят напълно в белтъка.

  

След като захарта се е разтворила, белтъците ще станат по-течни, това е нормално. Прехвърляме ги в купата на миксера, като внимателно забърсваме съда от водната баня отдолу, за да не попадне вода в купата на миксера, тъй като няма да ни се разбият белтъците.

След като започват да оформят остър връх може да прибавите лимона ( или лимонтузуто), внимавайте да не стане твърде кисело, по-добре сложете по-малко в началото и добавяйте постепенно. Аз имах и малинов концентрат, който също има кисела жилка, който добавям. Малко червена или розова боя също ще ви свърши работа.

  

 

 Слагаме в процеса на разбиване и коригираме в движение. Трябва да се получат лъскави, твърди белтъци ето така.

  

Шприцоваме в сладоледени фунийки и предполагам, че ще ме питате от къде е стойката - купих я от Джъмбо преди време ( поне така мисля, дано не се лъжа). Тези фунийки са малко по-дълги и тънки, по-дебелите ще стоят по-стабилно, но ДА НЕ НИ ПУКА :) 

Към белтъците може да добавите също и ароматна ванилия, а в самите фунийки може да сложите още изненади, ако решите да се заиграете с десерта. 

Толкова красиви, ароматни и кокетни, тези кремчета радват не само окото, но и ще ви върнат в едни по-простички времена, когато нямахме нужда от десет пласта маскарпоне и шоколад, за да наречем нещо десерт. 

Хубаво е да имате тази рецепта под ръка, за детски рождени дни, Погачи, сватби и всякакви поводи, в които искате да направите лесен и лек десерт за повече хора, по-икономично. 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели! 

Пълнените чушки с ориз на мама / Best Stuffed Peppers Recipe

Ново!>>>Последвай ме в ТИКТОК тук! 

Ако има ястие, което е не простo със звезден, а с божествен статут у дома, това са пълнеете чушки на мама. Вкусът от сладостта на месестия зеленчук в съчетание на апетитната кайма и бисерчетата ориз са романът, който стомахът ми може да чете всеки ден. 

Помня още последният път когато сестра ми ме завари да ям студени пълнени чушки от кутия за сладолед една ранна сутрин за закуска и с изненада установи, че аз нямам лимит и часови интервали за консумирането им.

 Баба ми пък и до ден днешен ме нарича "Чушкаро", като стане въпрос какво ще предложа да се засади повече този сезон или какво ще предложа да се сготви. 

Сериозно съм обмисляла да създам пет степенно меню от чушки за сватбата си някой ден, и докато доскоро това се посрещаше със смях, успях да превърна и половинката си в непоправим чушкоман. 

От една страна - добре, по-лесно избираме каква да е вечерята, ама той взе, че почна да ме подяжда. Къде го дават така??? 

Сигурно всеки знае как се правят пълнени чушки, но аз помня момента, когато не можех! Tова бе една от първите рецепти, които си записах в тефтера, преди да замина за Германия през 2004 година и си спомням, че хал хабер си нямах от готвене. Напълних един огромни калифорнийски чушки ( тия които приличат на камби) с 250 г кайма и сигурно сто чаши ориз и то басмати ( то само такъв намерих), почти никакви подправки и станаха сухи, безвкусни и май и леко сурови. 

Всички сме били там, затова тази рецепта е за тези от вас, които искат да научат как се правят класически пълнени чушки, в които да усетите най-добрия вкус. 

Направих и ВИДЕО, за да бъде съвсем нагледно, както винаги, може да го видите в 

ТИК ТОК ТУК

и 

ИНСТАГРАМ ТУК!

Необходими продукти:

Около 12 бр. средно големи месести, прави червени чушки

500 г кайма смес

1ч.ч. български ориз

1-2 глави лук

1/2 ч.ч. доматен сос

черен пипер, червен пипер, чубрица

сол

олио

Супер рецепта, само в няколко лесни стъпки, ако ги следвате:

1. Измиваме и изтърбушваме чушките, нареждаме ги в тавичка, за да преценим дали се събират в нея една до една. (Махаме или добавяме някоя) 

1. Загряваме малко олио в тиган и запържвате нарязания на ситно лук на умерен огън - да омекне, внимаваме за да не прегори.

2. Прибавяме каймата и пържим, за да се раздроби и запържи отвсякъде ( да мени цвета си от розова към сиво.

3. Накрая прибавяме ориза ( измит под течаща вода, докато водата почне да тече бистра), като разбъркваме за една минута, а след това прибавяме доматите и подправките,

4. Дърпаме от огъня и с тази смес пълним чушките, аз го правя с чаена лъжичка. 

Често срещана грешка е, че хората тъпчат чушките до пръсване с още несварения ориз. Имайте предвид, че той ще набъбне след изпичане, затова оставете чушката запълнена на 2-3 от обема й. Друга причина е, че накрая изяждаш една чушка с предимно ориз, вместо да си хапнеш две-три чушките, овкусени с аромата на червената чушка. 

Нареждаме чушките в тавичка, осоляваме отгоре, а в тавичката слагаме малко водичка, често тя е същата с която съм накиснала тавата от плънката, така че да го дообере.

Пъхаме чушките да се пекат първо на силна фурна, докато водата заври, а след това намаляваме на 180 градуса и печем докато се изпекат от едната страна, после обръщаме да се доопекат и от другата. Аз пека понякога под фолио и просто го махам към края. 

Хубаво е водата да се абсорбира изцяло от ориза в чушките и ястието да остане на мазнина в края на печенето. Всичко отнема около час. 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! !

Потърси ме още във Фейсбук Тук и Тик Ток Тук! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!