ЧЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕСТИТА ПРОЛЕТ, приятели! Навън се разселени, зауха на зюмбюли, птиците пеят всяка сутрин и вечер, земята се пробуди и ни натика наказани " по стаите", защото не слушкахме много в последно време!
Аз много се радвам, че виждам животът навън, макар не и под формата на homo sapiens. Има толкова живот, които се случва около нас в момента и е хубаво да го видим, защото доста време си затреперехме очите за него, а сега всичко сякаш ни стана по-сладко. Уханието на тревичка, разговора със съседа, нищо че не е много симпатичен тип, желанието да гушнем баба и дядо, тъй като те са далеч и ги пазим.
Аз обаче съм обнадеждена не заради случващото се, а заради това, че както се казва "всяко зло за добро". Надявам се след това изпитание за човека всички да се завърнем по-силни и мислещи от всякога.
Казват, че е най-тъмно преди зазоряване, затова с пробуждащата се пролет, предлагам да пробудим и у нас някои позаспали чувства и емоции. Нека се радваме на всичко, нека се усмихваме, ако ще и напук, но пък това е добър напук. Нека прегръщаме, целуваме и прощаваме повече и нека...нека ни е по-сладичко :)
"Не може вечно да вали" пък е цитат от друг мой любим филм и този shit storm все някога ще спре. Какви хора ще бъдем след нея обаче е наш избор, затова ви предлагам to join the light side. We have sweets :)
И както моите прекрасни и добри читатели, които не минава ден в който да не споменавам с добро пожелаха, следващата рецепта трябва да е нещо сладко. Едва ли сте очаквали това от мен сега, но ще взема да ви изпратя по магазините. ( Фногу съжалявам) Предполагам, че нямате сухо мляко у дома, тъй като и аз доскоро нямах :)
Бях казала на половинката обаче, че ако иска да ми донесе "изненадка " от магазина някой път, да е сухо мляко, че аз все се скръндзам да си купя. А така ми се хапваше напоследък онзи най-любим течен шоколад от детството. Някои го наричат "Соц течен шоколад", но аз му казвам "течния шоколад на мама".
Истината е, че вече имам рецепта за него в блога тук, бе една от първите ми такава, но снимките ми не бяха добри и не показват неговата красота. Освен това този път реших да го предложа в една идея по-здравословен вариант, затова ето го отново.
Без бой ще си призная, че изядох цялата доза шоколад съвсем сама, без чужда помощ, а част от чашките и без да има свидетели, защото малко се засрамих на лакомията си. После обаче си дадох сметка, че ако не си хапна сега, на ония свят може също да няма сухо мляко, та бързо се убедих в правотата си. ( сега кипя от енергия )
И така, след като момчето ми ми донесе сухо мляко от магазина, нямах избор освен да направя така жадуваната рецепта. Обещах си, че ще изям една доза, ще си "начeшам крастата" и ще продължа нататък. Е, сега имам втора порция в хладилника и никога не съм била по-щастлива :) Хич не ми и пука!
Обожавам този шоколад! Толкова е лесен за приготвяне, а вкусът му е просто неповторим. Като дете си спомням мама го прецеждаше през тензух, за да няма бучки, тъй като нямаше такива луксове като пасатор, и не ставаше така гъст, защото сухото мляко не винаги беше от хубавите, но коричката му беше най-любимата ни част. Сега искам да ви поканя да се присъедините към моята секта на "Шоколадените маниаци" и да потънем в блаженство с тази ВЕЧНА КЛАСИКА! Ето и рецептата:
250 г сухо мляко ( ползвах Нестле)
50 г тъмно какао
2/3 ч.ч. мед ( или 1ч.ч захар)
200 мл вода
120 г масло
Започваме с две лесни стъпки:
В касерола слагаме водата, маслото и меда да се загарят на средна температура на котлона. В оригинал меда е заменен със захар, но според мен този инвариант и шоколада става още по-гъст и разтеглив, пък и полезен. Ако меда ви е достатъчно течен, няма нужда да го загрявате, за да си остане възможно най-естествен.
Следваща стъпка е да смесим в купа сухото мляко и какаото. Може да ползвате и по-малко какао, ако искате да е по-светъл като цвят, но аз съм мазна муцка и си искам шоколад.
Стараем се да хомогенизираме добре сместа.
На пазара има различни водове сухо мляко, но аз и сестра ми смятаме, че за тази рецепта най-добър е този. Не са ми платили за реклама, но аз да си кажа, понеже съм честен и почтен човек :)
( П.п. Мъж да иде на пазар, единствената спляскана консерва ще изнамери да ти подари)
Смесваме разтопеното масло, мед и вода и ги прибавяме към сухите съставки.
Бъркаме първо с телена бъркалка, а после минаваме с пасатора за да стане фина текстурата.
Изглежда течен крема, но да не ви подвежда, после се сгъстява в хладилника.
Прехвърляме в купички и хоп в хладилника. Поне шест броя излизат, но зависи и колко големи са и колко ги пълните. Тъй като е сладък доста, може да направите и по-малки чашки, за да имате повече бройки.
Смятам, че за този крем може да ползвате и други подсладители, които сметнете за добре. На стайна температура се отпуска, но в хладилника става разбира се по-твърд.
Аз винаги увеличавам количеството на какаото и понякога маслото, защото не ми харесва да е твърде течен. Медът го сгъстява допълнително, така че имайте това предвид, но пък става с текстура на Нутела, затова няма какво повече да искам :)
Последният път когато опитах такъв течен шоколад навън бе преди години в едно от култовите ресторанти на Благоевград - "Руслака", които го предлагаха доста дълго време. Може да има много сладкарници, торти с маскарпоне и всякакви други благинки в днешно време, но нищо няма този прекрасен вкус на спомени!
А сега ви оставям в добро здраве, чудесно настроение и малко гладни..надявам се! Ще се радвам да ви хареса рецептата ми, а ако е така, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята!
До нови срещи, приятели!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!
Благодаря ви, приятели!
