Кето лазаня със зеле / Cabbage Lasagna (Low Carb, Keto, Gluten Free)

Отново сме в края на работната седмица и по това време се опитвам да ви настроя за почивка с нещо сладко, така че почивните ви дни да изглеждат още по-желани. Голямо уютно легло, домашна торта и излежаване - такива са бъдещите ми творчески планове....in my head.
На практика обаче се оказват съвсем различни - планиране, готвене, снимане, чистене, писане, отговаряне на мейли, запитвания, пране, подреждане и задължителната баня, която да отбележа при мен не е само в неделя. Така ми се иска обаче наистина да си подаря някой и друг ден почивка, да изляза с мама, да направим един тигел по града и да си наваксваме с приказките за седмицата. 

И нейният график напоследък е препълнен с работа, зъболекар и други "удоволствия", така че последния път, в който излязохме беше преди седмица. За някои може да не е далеко, но аз лично страшно си отпочивам в комканията на мама и винаги намира начин да ме разсмее дори и в най-гадния ми ден. 

Последния път например, се набутахме в магазин втора употреба, където тя винаги ми изнамира някоя елегантна рокля да премеря или бяла нежна блузка, а аз пък се спрях на пънкарски панталони. Единия крачол е черен, а другия - червено каре. 

Майка ми винаги се опитва да ме набута в нещо изискано, каквато е самата тя, но магарето в мен си знае, че не може да носи бяло повече от пет минути без да го изцапа и затова ги избягвам тези дрехи с трудна поддръжка.
Мерих каквото мерих и накрая като си сложих пънкарския панталон така се влюбих, че и майка ми видя щастието на лицето ми. Разбрахме се да го вземем, но като й казах, че искам да го занесе да го маркират и да го обуя веднага, че да изляза с него, тя се ококори. 

Ама ти с него навън ли ще излизаш??!!

Да - казах аз, ама вече и аз се учудих 

Майка ми: "Ами аз си мислех, че за вкъщи си го взимаш. 

А аз: "Не, виж колко е готин, и на концерт и ще си го нося. Защо? Да не те е срам от мен" 

И тук майка ми ме закопа" А, теб да не те е срам. Просто защото са малко циркаджийски" 

И така дами и господа, майка ми пак ме вкара в трета глуха, таман докато вече ми маркираха картата. Излязох си с новите яки панталони, до страхотната ми стройна и красива майка, но тя си знае дъщерята - винаги ще си бъде щурачка, но пък ще я обича от все сърце. 

За да се намъкна в още повече дрехи, на които хвърлям око, ама не ми стават, гледам някои дни да се ограничавам и да си приготвям както вече ви казах, малко по-полезни ястия. 

Може да застудява, но тази зима, съм решила да не дебелея...повече!! Ето защо се влюбих веднага в рецептата за кето лазаня, която видях от публикация на Asya Callaku в една от кулинарните групи във фейса.

Така и така ми бяха подарили една зелка, която се чудех какво да я готвя и тази рецепта направо ми дойде като по поръчка. Става много лесно и определено ще я приготвям и друг път. Толкова много ми хареса, че изпратих една кутия и на майка ми, която този път нямаше възражения, а си я омете като едното нищо. Ястието е много по-леко от класическата лазаня, но на вкус си е почти същата.

 Не съм сигурна, че снимките успяват да покажат целия му вкус в детайли, но понякога трябва да ми се доверите! И тъй като почивните дни освен за десерт, са подходящи и да си приготвим хапването за седмицата, предлагам ви да я стартирате с една такава лазаня. Аз самата си хапвах по парче няколко дни подред и не ми втръсна, което говори много. 

Ето и рецептата: 

Необходим продукти;

1 средно голяма зелка

500 г кайма ( аз избрах телешка) 

2-3 средни глави лук

2-3 скилидки чесън

400 мл млени домати

400 мл сметана за готвене

150 г кашкавал ( пармезан)

80 г масло

подправки: черен пипер, кимион. чубрица, червен пипер, щипка кимион и т.н

зехтин

Започваме като нарязваме на средно ситно лука и чесъна. Загряваме зехтин в тиган на котлона и слагаме зеленчуците да се запържат докато омекнат. На на другия котлон кипваме вода и оставяме да къкри. Отделяме листата на зелката, като изрязваме средната, дебела жилка от основата. Аз ги редя предварително в съда, в който ще сглобявам лазанята за да видя колко листа ще ми трябват. 

Слагам по няколко листа да се бланшират в горещата за вода за три-четири минути.

                             

След като лукът омекне, прибавяме каймата. Аз се спрях на телешка, но може да ползвате и смес. Запържваме и я раздробяваме добре,а в същото време продължаваме с бланширането на зелевите листа, за да могат да омекнат леко, преди да ги наредим. Отцеждаме ги след като ги извадим от водата слагаме следващата порция листа. 

                             

След като каймата се запържи, прибавяме доматите и оставяме ястието да се къкри така, че водата от тях да изври и да остане само соса. Овкусяваме с подправките на вкус и разбъркваме периодично. 

                            

След като сосът е готов, правим бързо фалшивия бешамел ( или ако не искаме да е кето, направете си обикновен - една-две супени лъжици брашно не е кой знае какво). Разтопяваме  маслото, прибавяме 50 г пармезан ( или кашкавал) и доливаме сметаната. Оставяме да се сгъсти и охлади леко. 

Глобяване на лазанята: В намазнен съд редим няколко листа от зеле, а отгоре слагаме част от соса с кайма.

                             

Разпределяме и от сметановия сос и отново редим листа зеле.

                             

Повтаряме процедурата, 

и завършваме отново със зелеви листа, а отгоре изсипваме само останалия ни бял сос. 

                             

Пъхаме ястието да се пече във фурната на 180 градуса за около половин час, като когато е почти готова, слагаме отгоре рендосания ни останал кашкавал, така че да получи хубава златна коричка отгоре.

Дали ще я направите само със сметана или с бешамел ( лично аз предпочитам с второто), рецептата е страхотна сама по себе си и определено няма нужда да казвате на семейството, че не обикновена лазаня. Докато осъзнаят, че има нещо различно, вече ще си сипват допълнително!  Повярвайте ми! 

 

А сега ви оставям с тези вкусни кадри, и за да не си помилите, че десертите ще лепват, такива ще има през следващата седмица, когато е Hellweek в блога и ще има много идеи за Helloween!

До страшни срещи, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Бърза туршия / Quick Torshi - pickled vegetables

Настана есенно време, звезди обсипят свода небесен, бидони красят балкони, а мезето за ракия вече е туршия.  Не се чудете, нито тревожете, римувам без да се старая, но и тази сряда на софра ще се посяда :) 

Да, толкова е добра рецептата ми днес, че започнах да се вдъхновявам да творя в куплет.

Наистина си е чудесно, да не се налага всяка вечер да режеш салата и да се чудиш как да гарнираш вечерята. Отиваш на балкона и греб-греб от бидончето ( кофата) и готово - имаш мезенце за дни наред. 

Днес ви представям една чудна рецепта за бърза туршия, която обезателно трябва да си направите. Рецептата може да ви е позната от много места, тъй като е стара българска такава, но аз я имам от една дама на име Силвия и нея ще посоча като парична за днешния пост. 

Любимата ми част от тази туршия е карфиола, който обожавам, особено когато е хрупкав ...мляс, мляс....

Необходими продукти: 

2 кг моркови

5 кг зеле

5 кг карфиол

За саламурата:

2 бутилки оцет ( 2 л от 6 %)

16 с.л. сол

20 с.л. захар

1 ч.ч. олио  ( 200 мл) 

5 литра вода

1 пакетче черен пипер на зърна

5-6 дафинови листа

Зеленчуците се нарязват и се изсипват в подходящ съд.

Прави се саламура от изброените съставки за нея, като се завира на котлона и след това се попарват зеленчуците с нея. За оцета съобразете количеството спрямо киселинността, ние ползвахме от 6 % , по 1 литър бутилката. Ако е повече като проценти, може да сложите и литър и половина.

След като изстине се разбърква няколко пъти и след като престои една нощ, туршията  е готова за ядене! 

Добре е да я разбърквате и всяка вечер в продължение на три последователни дни, но ако така и така си загребвате от нея - няма да е проблем :) 

Аз веднага нападнах анемичното броколи или иначе казано карфиола. Толкава обичам да го хрупкам, а саламурата е с идеално съотношение на кисело и солено. Сладостта не се усеща, а по-скоро притъпява силните вкусове, и зеленчуците все пак остават в центъра на това чудесно предястие.

За тези от вас, които искат да я съхранят за по-дълго време, може да оставите туршията да престои два-три дни, докато стане толкова кисела на вкус, че ви допада. После може да я добавите на тази доза 10 аспирина, за да я пресечете и ще може да спре да вкисва.

 Може да я затворите и в буркани, с по един аспирин на буркан и да ги затворите, без да е нужно изваряване. 

Без да се пресича, в зависимост от времето и къде е оставена да преседи туршията може да изкара до около три седмици, а пък ако дозата ви е много голяма, винаги може да си направите половин такава :) 

Тая шия може да не е от туршия, но тази чиния е пълна с туршия ( Айде, пак се почна с римата :))

Аз ще ида да си сипя и малко за обяд, защото наред с всичко друго туршията е и полезна!

Усмихнат ден, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

 

Баварски Бретцели / Bavarian Pretzels

Такова хубаво време се е отворило последната седмица, че баш си е за бира! Само да не се налага да си на работа, а да си льоскаш от златната напитка, препичайки си гърба на слънце.  Добре си знаят германците да си спретнат един празник и през октомври, да си намират поводи за пиене.

В България поводи за пиене има всеки ден - я ти е дошла сметка за тока, я съседите ти ще надуят чалга, но виж поводи за празнуване, това трябва да си го създаваме сами. 

Аз лично така съм затрупана от работа и като считате работа, считайте всякакъв вид - служебна, блогърска, домакинска, че понякога и градинска, защото ако баба се обади, че има нужда от помощ да се свърши на село още днес, аз трябва да яхна метлата ( кой каквото има, моля, моля) и да ида при нея.
Последният път например ми се обади, че моят орех е родил тази година и е добре да ида да си го обера. Като знам как злоупотребявам с орехите у дома, някое килце аванта няма да ми дойдат лошо за семейния бюджет и както казах - метлата и марш на село, веднага след работа,. Взех си двама помощници с мен, за да има кой да одруса дървото, а пък другите да събираме. 

Беше хладно, вече се смрачаваше, а високата и изсъхнала трева покриваше все още влажната земя след последния дъжда. Ровехме се в нея и обикаляхме с чантите нагоре надолу, докато валяха орехи и се смеехме, ако някой го тресне по главата.
Ех, Октомври! Хубав месец, за хубави спомени с хубави хора! Пожелаем си още много години да мога да откликвам на обажданията на баба и да ме измъква от ежедневието и задълженията в града, с тези малки наши случки.

Баба е майсторка на тестените печива, и се радва, че внучка й най-сетне може да борави с точилката и по -друг начин, освен да играе  " на междузвездни войни"с нея, както правих като малка. 
Потопена напълно в духа на Октомври и сладките спомени от почивките ми в Германия, реших да спретна едни октомврийски бретцели у дома. 

Миналата година по повод Октобърфеста ви представих рецептата за класическия джолан, който похапват германците под звуците на Ein Prost, а тази ще хапвам вкусните солени гевречета.

Всеки, който ги е опитвал знае, че те си имат специфичен вкус - малко като солети, леко твърди и солени отвън, но меки отвътре. Идеални за мезе с бира, месо или просто лека следобедна закуска.
Да си призная мен малко си ме беше страх от тази рецепта, тъй като си има своите специфики, но който го е страх не ходи в гората, а аз се ръгам навсякъде, така че - ей ги на :) 

Спретнах ги по тази рецепта, като се надявам пълното ръководство стъпка по стъпка, да ви покажа, че не са никак трудни за правене. 

Необходими продукти:
Около 5 3/4 ч.ч./ 862 г брашно София мел за баница

2 ч.ч. / 454 мл хладка вода

4 ч.л. / 12 г суха мая 

2 с.л. / 27 г масло / мас

1 с.л. мед

1 с.л. сол

Още : 

морска сол за поръсване

1/4 ч.ч. сода бикарбонат

Започваме с приготвянето на тестото. Пресяваме брашното и затопляме леко водата. В купата в която ще месим ( на ръка или миксер - Люси вече го прави само с миксера :) слагаме две-трети от брашното и правим кладенче. В него изсипваме меда, маята, водата и може малка част от леко разтопената мазнина.

                             

Започваме да добавяме постепенно от останалото ни брашно, мазнина и сол, докато замесваме и получим нелепнещо тестото. Съветвам ви да не добавяте цялото брашно, ако ви се струва, че тестото е вече готово - трябва да бъде почти твърдо, но все пак още пластично. Аз бях направила перфектното тесто, но имах още в е купата и реших да ги употребя, но според мен беше излишно, затова и ви казвам на вас, усетите ли че е станало идеално, като пластелин, оставете тези няколко супени лъжици брашно в купата.

След като тестото е готово, го прехвърлете на плота и го оформете на пънче, което да разрежете на 12 равни части. Оформете ги на топки. Оставате ги за малко да се отпуснат на топлото, около пет минути, като ги покриете с кърпа или стреч фолио, а после ги оформете на цилиндър. Оставете ги отново да се отпуснат пет минути. Разбира се, че може да пропуснете някои стъпки, но баварците така правят и аз реших веднъж завинаги да последвам една рецепта без много да питам.

                             

          

Взимаме едно от тях и го разточваме на едно по-дебело фитилче  около 30-40 см, а след това започваме да го разточваме с ръце до към 70 см,

 като се стараем да оставим средната част ( някъде около 10 см) по-дебела. Получава се нещо такова. След това идва сплитането, което мога да ви покажа най-лесно със снимките тук:

                            

След като усучем двете по-тънки кранчета, ги вдигаме нагоре и ги притискаме добре в страните, за да могат да залепнат.

Редим бретцелите в подходяща тавичка, като ги оставяме да втасат първо на стайна температура, непокрити за около 40 минути, а след това, за да стегнат ги прехвърляме в хладилника. Така се образува коричка върху тях, и запазват формата си при потапянето си във водата после.

 ( Към този момент вече се чудех дали си струва времето с тия бретцели, но после си казах, че за около час не съм мислила за нищо негативно, а усещам пеперуди в стомаха, затова и всичко, което ни кара да се чувстваме така, да учим нещо ново и да се развиваме си заслужава) 

След като бретцелите са готови, си правим разтвора за тяхната "баня". 

Тук идва най-голямата изненада!!!

По принцип за баварските бретцели се прави баня от луга с ниска концентрация на сода каустик ( 4%) , и се работи с ръкавици. Така те придобиват този тъмен, класически цвят, с които ви са познати от магазините. 

Тъй като едва ли много от вас ще се заемат да търсят такава сода каустик ( пък тя трябва да е чиста като за лаборатория) , ви предлагам да направите по-лесния начин. Той е просто около 2 литра вряла вода и сода бикарбонат, които да разбъркате добре. 

Потопете всяко бретцчелче в тази баня и ги оставате леко да поврат около 2-3 минути, а после отцедете и наредете отново в тавичката.

Ако искате по-тъмен цвят, може да намажете с жълтък ( леко размит с вода) или само да поръсите с морска сол. Аз избрах без яйце :) 

Пъхаме да се пекат във фурната на 200 градуса за около 10-15 минути, така че да хванат цвят, но и да останат меки отвътре.

Бретцелите си имат специфичен вкус, леко тегави, леко твърди, леко меки, леко солени, леко сладки, но не можеш да спреш да ги ядеш. А само колко бира изпиват...

Ach du meine Güte!

Надявам е съм ви заинтригувала и изпълнила желанието ви за повече тайни от кухнята, интересни чуждестранни рецепти и какво ли още не, тъй като следя каквото съм обещала да се изпълнява!                                                Може да са избори сега, но поне от едно място да си нямате грижи, че каквото кажат, ще се изпълни :) 

Петък е , слънчево е, заслужила съм и аз един биронко! 

Усмихнат и вкусни уикенд, приятели!

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!