петък, 18 октомври 2019 г.

Баварски Бретцели / Bavarian Pretzels



Такова хубаво време се е отворило последната седмица, че баш си е за бира! Само да не се налага да си на работа, а да си льоскаш от златната напитка, препичайки си гърба на слънце.  Добре си знаят германците да си спретнат един празник и през октомври, да си намират поводи за пиене.

В България поводи за пиене има всеки ден - я ти е дошла сметка за тока, я съседите ти ще надуят чалга, но виж поводи за празнуване, това трябва да си го създаваме сами. 

Аз лично така съм затрупана от работа и като считате работа, считайте всякакъв вид - служебна, блогърска, домакинска, че понякога и градинска, защото ако баба се обади, че има нужда от помощ да се свърши на село още днес, аз трябва да яхна метлата ( кой каквото има, моля, моля) и да ида при нея.
Последният път например ми се обади, че моят орех е родил тази година и е добре да ида да си го обера. Като знам как злоупотребявам с орехите у дома, някое килце аванта няма да ми дойдат лошо за семейния бюджет и както казах - метлата и марш на село, веднага след работа,. Взех си двама помощници с мен, за да има кой да одруса дървото, а пък другите да събираме. 


Беше хладно, вече се смрачаваше, а високата и изсъхнала трева покриваше все още влажната земя след последния дъжда. Ровехме се в нея и обикаляхме с чантите нагоре надолу, докато валяха орехи и се смеехме, ако някой го тресне по главата.
Ех, Октомври! Хубав месец, за хубави спомени с хубави хора! Пожелаем си още много години да мога да откликвам на обажданията на баба и да ме измъква от ежедневието и задълженията в града, с тези малки наши случки.
Баба е майсторка на тестените печива, и се радва, че внучка й най-сетне може да борави с точилката и по -друг начин, освен да играе  " на междузвездни войни"с нея, както правих като малка. 
Потопена напълно в духа на Октомври и сладките спомени от почивките ми в Германия, реших да спретна едни октомврийски бретцели у дома. 


Миналата година по повод Октобърфеста ви представих рецептата за класическия джолан, който похапват германците под звуците на Ein Prost, а тази ще хапвам вкусните солени гевречета.

Всеки, който ги е опитвал знае, че те си имат специфичен вкус - малко като солети, леко твърди и солени отвън, но меки отвътре. Идеални за мезе с бира, месо или просто лека следобедна закуска.
Да си призная мен малко си ме беше страх от тази рецепта, тъй като си има своите специфики, но който го е страх не ходи в гората, а аз се ръгам навсякъде, така че - ей ги на :) 
Спретнах ги по тази рецепта, като се надявам пълното ръководство стъпка по стъпка, да ви покажа, че не са никак трудни за правене. 



Необходими продукти:
Около 5 3/4 ч.ч./ 862 г брашно София мел за баница
2 ч.ч. / 454 мл хладка вода
4 ч.л. / 12 г суха мая 
2 с.л. / 27 г масло / мас
1 с.л. мед
1 с.л. сол

Още : 
морска сол за поръсване
1/4 ч.ч. сода бикарбонат

Започваме с приготвянето на тестото. Пресяваме брашното и затопляме леко водата. В купата в която ще месим ( на ръка или миксер - Люси вече го прави само с миксера :) слагаме две-трети от брашното и правим кладенче. В него изсипваме меда, маята, водата и може малка част от леко разтопената мазнина.

                             

Започваме да добавяме постепенно от останалото ни брашно, мазнина и сол, докато замесваме и получим нелепнещо тестото. Съветвам ви да не добавяте цялото брашно, ако ви се струва, че тестото е вече готово - трябва да бъде почти твърдо, но все пак още пластично. Аз бях направила перфектното тесто, но имах още в е купата и реших да ги употребя, но според мен беше излишно, затова и ви казвам на вас, усетите ли че е станало идеално, като пластелин, оставете тези няколко супени лъжици брашно в купата.

След като тестото е готово, го прехвърлете на плота и го оформете на пънче, което да разрежете на 12 равни части. Оформете ги на топки. Оставате ги за малко да се отпуснат на топлото, около пет минути, като ги покриете с кърпа или стреч фолио, а после ги оформете на цилиндър. Оставете ги отново да се отпуснат пет минути. Разбира се, че може да пропуснете някои стъпки, но баварците така правят и аз реших веднъж завинаги да последвам една рецепта без много да питам.

                             
          
Взимаме едно от тях и го разточваме на едно по-дебело фитилче  около 30-40 см, а след това започваме да го разточваме с ръце до към 70 см,


 като се стараем да оставим средната част ( някъде около 10 см) по-дебела. Получава се нещо такова. След това идва сплитането, което мога да ви покажа най-лесно със снимките тук:

                            

След като усучем двете по-тънки кранчета, ги вдигаме нагоре и ги притискаме добре в страните, за да могат да залепнат.


Редим бретцелите в подходяща тавичка, като ги оставяме да втасат първо на стайна температура, непокрити за около 40 минути, а след това, за да стегнат ги прехвърляме в хладилника. Така се образува коричка върху тях, и запазват формата си при потапянето си във водата после.

 ( Към този момент вече се чудех дали си струва времето с тия бретцели, но после си казах, че за около час не съм мислила за нищо негативно, а усещам пеперуди в стомаха, затова и всичко, което ни кара да се чувстваме така, да учим нещо ново и да се развиваме си заслужава) 


След като бретцелите са готови, си правим разтвора за тяхната "баня". 
Тук идва най-голямата изненада!!!
По принцип за баварските бретцели се прави баня от луга с ниска концентрация на сода каустик ( 4%) , и се работи с ръкавици. Така те придобиват този тъмен, класически цвят, с които ви са познати от магазините. 

Тъй като едва ли много от вас ще се заемат да търсят такава сода каустик ( пък тя трябва да е чиста като за лаборатория) , ви предлагам да направите по-лесния начин. Той е просто около 2 литра вряла вода и сода бикарбонат, които да разбъркате добре. 
Потопете всяко бретцчелче в тази баня и ги оставате леко да поврат около 2-3 минути, а после отцедете и наредете отново в тавичката.



Ако искате по-тъмен цвят, може да намажете с жълтък ( леко размит с вода) или само да поръсите с морска сол. Аз избрах без яйце :) 


Пъхаме да се пекат във фурната на 200 градуса за около 10-15 минути, така че да хванат цвят, но и да останат меки отвътре.




Бретцелите си имат специфичен вкус, леко тегави, леко твърди, леко меки, леко солени, леко сладки, но не можеш да спреш да ги ядеш. А само колко бира изпиват...

Ach du meine Güte!





Надявам е съм ви заинтригувала и изпълнила желанието ви за повече тайни от кухнята, интересни чуждестранни рецепти и какво ли още не, тъй като следя каквото съм обещала да се изпълнява!                                                Може да са избори сега, но поне от едно място да си нямате грижи, че каквото кажат, ще се изпълни :) 
Петък е , слънчево е, заслужила съм и аз един биронко! 

Усмихнат и вкусни уикенд, приятели!



п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



2 коментара:

  1. Люсинка,сипи и на мен един бутонки,идаа!;)Така ми стана едно хрупкаво на душата,чак се позадавих в собствен сос;)Изглеждат страхотно мезенце,а в тези слънчеви и прекрасни октомврийски дни съм се разплюскала като за световно:(...На зима иде,ще трябва да се включва тежката артилерия,и трябва да се "маат" пръжки с лук,сланинка;)...Не съм ти споменавала сигурно,но преди първото нещо,което карах мама да ми прави,като си идвах от заточението в Турция,бяха пръжчици...;) И даже със сутрешното кафе си ги замезвах сладко-сладко,толкова бях изпосталяла за прасешко;)...Та отклоних се лирически,ама ще ме прощаваш,преди два дни така си изтрясках жестоко главата в рамката на колата,че как оцелях,не знам.Мислех,че ще мина само с жестокото главоболие и цицина с размерите на тортена чинийка;),но явно има и по-жесток страничен ефект от удара-вълчи апетит!...Прегръщам те,запази ми бретцелче,пък от мен- ледена Irish Stout с вкус на кафе и шоколад!;)Обичам те,Слънчо!Целувки от Сърдечко;)))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Марте, взимам си тази биричка, дето ми предлагаш- знам колко е вкусна и не ми трябва втора покана. :) Благодаря ти, че наминаваш и ми оставяш по малко щастие за четене ( и малко смях). Съжалявам за ударената главица, но понякога животът има странен начин да ни нашепне да забавим темпото, че ще се затрием някъде :) Прегръщам те супер силно и се надявам скоро да имам възможност да ти пратя някое ферманче.

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...