Тъкмо бях решила да прибера палтото и се сетих, че се задава и най-женският месец - март, заедно с неговата непредсказуемост. Дали ще е топло или студено, отговорът е - да! И като всеки кулинар и аз се вдъхновявам от различни празници и тенденции, като тази година реших отново да отпразнуваме подобаващо 3-ти март. Преди години ви предложих тази трицветна панна кота, която стана истински хит, а сега, нещо по-българско - любимата ни бабина торта в багрите на българското знаме.
Знам, че думата "българско" и "България" все по-рядко предизвикват поводи за гордост и самочувствие в много от нас, а и аз не съм аз и изключението, което ще успее да ви амбицира за тях, но все пак ми се иска да споделя някои мои мисли, ако ми позволите, ( ако не искате, преминете направо към рецептата, за да не ви "насилвам" да четете)
За такива като мен - кажи речи откакто се помня, все сме в преход, търсене на демокрация и изграждане на модерна европейска държава. И все пак, аз също съм от хората, които са се завърнали от живот в чужбина и след много "търсене" успях да намеря чисто човешки, народни и дори наследствени архетипи тук, в които намирам утеха и приемственост, от която чисто духовно се нуждая. Така де, това е моята "страна", каквато и да е тя - малко шантава, скандалджийска, комплексирана и понякога си пада твърде много по чашката и чалгата, все се бие в гърдите, но най-често се бие със себе си, все някой или нещо й е крив, откраднал или взел, нищо, че тя не го е опазила като хората. Все ще избере тариката и забавния пред умния и стабилния, но иначе къде е кефът? Къде е интригата? Това е моята страна, дом на моите баби, дядовци, родители, на моята първа любов, на моите прекрасни приятели, които макар и много от тях да живеят отдавна в чужбина, още ни свързват спомени за намазани филии с шипково сладко, газирано ябълка, квартири с аромат на черги и супа, разменяне на дрехи, празници като "сурва", "прошки" и "баба е взела пенсия". Дом на култови фрази като "Не се прави на Мара подробната", "не клапай, а лапай", "ти недей много знаа" и други с предупредително-възпитателн характер, които даваха на поколения деца "храна за размисъл" преди лягане.
И въпреки всичко, това е нашата родина, нашата невидима нишка със земята и въздуха тук, която ни тегли от което и да било кътче на планетата и ни кара понякога да мечтаем за вкуса на зрелия домат биволско сърце, за печената баница в печката на село, за чувството ни за хумор, което е еволюирало от защитен механизъм срещу несправедливостта и несгодите до виртуозно изкуство в намирането на смешното във всяка ситуация! Нашата топлина, гняв, сърдечност и откровеност, която може да ти се изсипе на главата или една след друга или с помощта на малко ракия и наведнъж само защото нашата психика е такава - казва си "право куме в очи" и после "дупе да ти е яко".
Но пък и само тук хора които не се харесват един друг си бутат колата заедно като закъса или пращат смс-и за лечение, само тук знаеш, че този, който те ядосал днес, ще ти стане приятел и ще иска услуга утре. Такива сме каквито сме и само с годините добиваме мъдростта да разберем, че не сме идеални, не сме и най-умните и красивите, но си имаме и добри черти. Колкото толкова! И тук, макар и напук, може да се смеем, да обичаме, да отглеждаме деца, да се радваме на природата, на близките си. Никъде не е идеално, но така ни се е паднало - това кътче да е наше. Не са останали само идиоти в страната, само безмозъчни хилуронови бомби, не са само мързеливите и неуспешните, има и от другите. Знам ги, виждам ги, те са мои приятели, колеги, близки и съседи. Те не пишат много в нета, и нямат време да коментират под всяка новина с първата осъдителна мисъл, която им е дошла на ума, за да докажат, че съществуват. Те ще оставят място за паркиране и на другите и ще почистят след себе си, когато хапват в парка. Те рядко имат време за "кафе с цигара", но са там когато имаш нужда от нещо, да те подкрепят и похвалят. Те са такива в България и извън нея! Те знаят, че нищо не е само черно или бяло, добро или лошо. Има и от двете и приемат, че ако направиш добро не е за да ти се пляска с ръце. Не защото Бог или камерите гледат, а защото просто им идва отвътре да са хора "като хората". Знам ги тези хора, знам, че ги има още и точно те СЪЩО са България. И именно те заслужват тази торта. Тя е за тях!
Необходими продукти за торта 20 см:
3 яйца
2 ч.ч. брашно
1 1/2 ч.ч. захар
1 кофичка кисело мляко
1/2 пак. бакпулвер
40 мл олио
1 ванилия
хранителни боички
Крем:
1 литър мляко
3 яйца
125 г масло
6 с.л. брашно
2 ванилии
Още:
захарен/ карамелен сироп за сиропиране
орехи
Започваме като разбиваме яйцата със захарта
докато увличат обема си и побелеят. Прибавяме киселото мляко, както и малко по малко от пресятото брашно, с бакпулвера и ванилията. ( Ако нямате бакпулвер, заменете с 1 ч.л. сода, което смесите с киселото мляко преди това, за да бухне)
Добавяме и олиото, разбъркаме докато получим гладка еднородна кексова смес.
Разделяме на три равни части. Аз го правя черпак по черпак в три купички.
Към две от смесите добавяме боя - червена и зелена и разбъркваме докато се оцветят напълно. Ползвах от сухата боя в Кауфланд.
Печем всяка смес по отделно, в предварително намазана с олио формичка с диаметър 20 см
Печем блатовете за около 20-25 минути в предварително загрята фурна на 170-180 градуса.
През това време приготвяме крема. За целта слагаме млякото със захарта да завра на котлона, а в купа смесваме яйцата с брашното. За да стане по-течна сместа, прибавете малко по-малко от топлото мляко към яйцата, бъркайки постоянно за да не се пресекат.
След като течността стане с консистенцията на боза, прехвърлете при останалото мляко и варете докато тръгне да се сгъстява, бъркайки постоянно и енергично, за да изберете появата на бучки. Дръпнете от огъня и прибавете ванилиите и
маслото към крема. За сглобяването на тортата ще ви трябват и орехи - може да сложите само отгоре, по цялата торта , че дори и между блатовете, което аз лично предпочитам.
Мекия и сладък крем омеква тортата и я овлажнява, особено ако се сглоби докато той е още топъл, но все пак може да си приготвите захарен или карамелен сироп за сиропиране на блатовете, ако обичате по-сочни торти.
Тортата сглобяваме в подходяща форма или ринг за торти,
като разбира се почваме с червения плат, сиропираме, слагаме крем,
орехи и слагаме зеления блат, отново повтаряме и завършваме с жълтия ( белия) блат.
Оставаме тортата да изстине на стайна температура, а след това прибираме в хладилника.
На следващия ден облепваме добре с млени орехи.
Какво по-бълграско от любимата бабина торта с нашето знаме? Само си представете лицата на децата, които ще ахнат щом я зърнат. Пък и ние самите ще си донесем малко празничност у дома.
Моята половинка обожава тази торта и до ден денешен. каквито и дриги да правя, спомените, българщината и детството му са закодирани в този десерт. Триста десерта с маскарпоне да му направя, ей така ще стоят в хладилника, живи и здрави да са останалите приятли, колеги и съседи да помагт с изяждането им, но тази торта, лелееее, парче не дава да раздам.
Отрязва си парченце, взима си кофичка кисло мляко или кафе и яде все едно е свинко след пости.
Един път така я поиска точно преди да заминем на море и аз му казах, че няма за кога да я правя, като няма да сме у дома, а той "ще си я взема за из път". Аз му казвам, "Да, дай сега ще мъкнем торта на морето в кутии, защото там такава няма и като знам колко ядеш, само ще я хвърля". Бога ми, изяде я по време на нощното каране от Благоевград до Варна. Ако и вие имате нужда от малко сладост, оптимизъм и патриотизъм, спретнете си тази вкусна бабина торта и нека отбележим 3-ти Март заедно :)
п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята , Бъдете здрави и добри,
всичко друго ще се нареди!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 
